О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр.София, 14.11.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в закрито заседание в състав:
Председател: БИЛЯНА БАЛИНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6265 по описа за 2016 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„ТМТ – Е.“ ООД твърди, че между него и трето за делото лице „К.Т.“ ООД
съществували търговски отношения по сключени договори за доставка, по които
вземанията за неизплатена цена, съществуващо в полза на ищеца, в качеството на
доставчик, възлизала на 94 481,72 лв. Между посочените лица бил сключен договор
за отсрочено плащане от 10.05.2010 г., по който страните уговорили нов срок за
изпълнение на цената по доставките, а именно
- 10.03.2011 г. С договора за отсрочено плащане ответникът Х.Б. поел
задължение за плащане на общата цена в срок до 10.03.2011 г., в случай, че
длъжникът по доставките „К.Т.“ ООД не погаси задължението. Поддържа, че поради
неизпълнение на задължението, съобразно уговореното в договора от 10.05.2010 г.
между „К.Т.“ ООД и Х.Б., от една страна и „ТМТ – Е.“ ООД, от друга било
сключено последващо споразумение, по който първите двама се задължили солидарно
да погасят задължението по договора за отсрочено плащане в срок до 31.05.2011
г.
Съобразно
изразеното между страните, налице са твърдения от страна на ищеца, въведени с
исковата молба за съществуващи в негова полза на вземания в общ размер на 94
481,72 лв., чиито правопораждащи факти са сключени до 10.05.2010 г. договори за
продажба /доставки/. С оглед твърденията на ищеца, сключеният договор за
отсрочено плащане от 10.05.2010 г. има установително /декларативно действие/ -
с него страните признават съществуването на вече възникнали вземания за цена по
извършени вече доставки, т.е. самият договор от 10.05.2010 г. не поражда вземания
и в този смисъл няма правовъзникващо или правопроменящо действие, а единствено
отсрочва по постигна уговорка изпълнение на задължения, чиито падеж е вече
възникнал. Същото важи и за допълнителното споразумение, с което повторно се
отсрочва, вече до 31.05.2011 г. изпълнение на задълженията за заплащане на
цената по извършени доставки в общ размер на 94 481,72 лв., чиито падеж е вече
настъпил на 10.05.2010 г, съгласно предходния договор за отсрочване на
изпълнението. С оглед твърденията на ищеца, ответникът Х.П.Б., с подписване на
договора от 10.05.2010 г. е встъпил по смисъла на чл. 101 ЗЗД в дълга на
получателя по доставките „К.Т.“. Предвид това и на основание разпоредбата на
чл. 101, изр. посл. ЗЗД ответникът Х.П.Б. отговаря солидарно с главния длъжник
за дълга, което означава – за плащане на цената по извършените доставки по вече
слючените договори за продажба, но падежът на задължението на солидарния
длъжник е съобразно новоуговорения падеж с главния длъжник, а именно – на
10.03.2011 г., а впоследствие изменен до 31.05.2011 г.
Предвид
обстоятелството, че правопораждащите главният дълг факти са сключените договори
за продажби, а не договор за отсрочено изпълнение от 10.05.2010 г. /за който
бяха изложени мотиви, че има само установително действие/, то основанието на
иска по смисъла на чл. 127, т. 4 ГПК, разбирано като правопораждащите факти, от
които произтичат претендираните от ищеца права спрямо Х.П.Б. са именно сключените
до 10.05.2010 г. договори за продажби и съглашението за встъпване в дълг от
10.05.2010 г. Последващото споразумение за отсрочване на дълга до 31.05.2011 г.
няма правопораждащо действие за солидарния дълг на ответника Х.Б., а единствено
променя срока за изпълнение, поради което няма новиращ задължението ефект. От
всичко изложено следва изводът, че предмет на висящото вече пред ВКС дело,
образувано по касационна жалба срещу решение 735/14.04.2016 г. по т.д. №
4190/2015 г. на САС, с което е отменено решение по т.д. № 1863/2012 г. на СГС покрива
изцяло предмета на настоящото дело. На първо място, фактът, че по образуваното
пред СГС т.д. № 1863/2012 г. не е прието споразумението за отсрочване на дълга
до 31.05.2011 г., евентуално – ищецът не се е позовавал на последното при
предявяване на иска не означава, че настоящият иск, при предявяване на който
ищецът се позовава на това споразумение почива на обстоятелства, различни от
тези на иска по т.д. № 1863/2012 г. Това е така, защото, както вече беше
изложено, споразумението за отсрочване на дълга до 31.05.2011 г. няма
правопораждащо действие, претендираното по делото права не възникват от това
споразумение, а от сключените договори за доставки и споразумението по чл. 101 ЗЗД за встъпване на дълг. Поради това и предмет на двете висящи дела
/настоящото и това, което вече е висящо пред ВКС/ са едни и същи вземания,
възникнали от договорите за продажба и от споразумението за встъпване в дълг.
Падежът за изпълнение на задължението съобразно споразумението за отсрочване на
дълга до 31.05.2011 г. е настъпил към момента на образуване на т.д. № 1863/2012
г. пред СГС, което обстоятелство е можело да бъде наведено от ищеца по
последното посочено дело, както и да бъдат ангажирани доказателства в
преклузивните процесуални срокове. Необсъждането от съда, разглеждащ спора по
т.д. № 1863/2012 г. на СГС на сключения впоследствие договор за отсрочване на
дълга, което твърди ищецът, не е основание за ново предявяване на вече
предявения иск, при което ново предявяване да е подкрепен с непредставени по
първоначалното дело доказателства. Последното подлежи на проверка по реда на
инстанционния контрол и не води до допустимост на повторно предявения иск,
подкрепен с неприети по първоначалното дело доказателства.
С оглед
на горното, налице е висящ пред Софийски градски съд спор, чиито предмет е
идентичен с предмета на посоченото по – горе дело, което е на фаза касационно
обжалване и висящо пред ВКС. Последното е по – ранно образувано /през 2012 г./.
Предвид
това, настоящото дело се явява процесуално недопустимо – образувано при наличие
на абсолютна процесуална пречка – наличие
на висящ процес между същите страни и по същия спор, като настоящото дело
се явява по – късно образувано, поради което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК
производството по него следва да бъде прекратено.
По
горните съображения, Софийският градски съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.
126, ал. 1 от ГПК, производството по гр.д. № 6265/2016 г. по описа
на СГС, ГО, I - 21 състав.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от
съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: