Р Е Ш Е Н И Е
№ 1917/31.10.2022г.
Град Пловдив, 31.10.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тринадесети октомври
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 2250
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Вико трейд“ ЕООД срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-234-0412461 от
04.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП –
запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се в град Пловдив, бул.
„Христо Ботев“ № 111, стопанисван от „Вико трейд“ ЕООД, и забрана за достъп до
него за срок от 7 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна поради необоснованост, противоречие с материалния закон и
процесуалните правила, нарушение на изискването за форма, поради което се иска
нейната отмяна.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна по съображенията, изложени
в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
са неблагоприятно засегнати от заповедта, в 14-дневния преклузивен срок от
съобщаването, извършено на 22.08.2022 г., и срещу заповед, която съгласно
чл.186, ал.4 ЗДДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена на 03.07.2022 г. проверка на търговски обект – смесен
магазин, находящ се в град Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 111, стопанисван от
„Вико трейд“ ЕООД, за която е съставен протокол за извършена проверка от същата
дата (л.36-38), е констатирано, че дружеството в качеството на задължено лице
по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки чрез издаване на фискални касови бележки от
въведено в експлоатация за обекта фискално устройство, защото за извършена
контролна покупка на един пакет кори за баница и една кутия локум на обща стойност
7,10 лева, платени в брой от проверяващия, не е издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито касова
бележка от кочан с ръчни касови бележки в момента на плащането. Констатирано е,
че за извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с №
0026738/03.07.2022 г., но с този номер е издаден дневен отчет „Х“ с нулеви
регистри от проверяващите след легитимация. Констатирана е положителна касова
наличност в размер на +840,40 лева между наличните парични средства в касата
съгласно приложен опис (л.39) и тези, маркирани във фискалното устройство.
Според контролните органи търговецът не е издал документ за продажба по реда на
чл.118 ЗДДС, с което е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-234-0412461 от 04.08.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство,
като е преценено, че наличието на административно нарушение по чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС, е основание по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства. Съответно
голословни и недоказани останаха твърденията на дружеството-жалбоподател, че
констатациите на контролните органи не отговарят на действителността. Тези
констатации са отразени в официални писмени документи, които се ползват с
материална доказателствена сила, която не беше оборена в хода на съдебното
производство при доказателствена тежест за жалбоподателя. Следователно фактът
на извършено административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. се явява безспорно доказан.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна.
Чл.118, ал.1 ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ.
В изпълнение на
чл.118, ал.4 ЗДДС министърът на финансите е издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, чийто чл.3, ал.1
установява задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. А когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, на клиента следва да се предостави хартиен или в електронен вид
документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.
При тази правна регламентация и с оглед
липсата на издаден при проверката фискален бон за контролната покупка следва да
се приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на
чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната административна
мярка запечатване на обект. Липсата на фискален бон за извършената контролна
покупка е категорично и безспорно доказана, който факт жалбоподателят не обори
при негова доказателствена тежест, а неговият служител признава, видно от описа
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л.39). Установена
е също голяма положителна касова разлика, която отново според собственоръчно написаното
от служителя в описа на паричните средства представлява обор от предходния ден.
Съставеният при проверката протокол по определение е официален документ (чл.179 ГПК, приложим в настоящото производство съгласно препращащата норма на чл.144 АПК), който официален документ се ползва с материална доказателствена сила и е
доказателство за извършените от и пред органа по приходите действия и изявления
и установените факти и обстоятелства (чл.179 ГПК и чл.50, ал.1 ДОПК). В този
смисъл нарушението се явява безспорно доказано.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията
на обвързана компетентност. Т.е., административният орган не разполага с
правомощие да преценя дали да наложи мярката или да извърши друго действие,
съответно да издаде друг акт, а задължително следва да наложи принудителната
административна мярка, защото преценката относно целесъобразността и
законосъобразността на мярката е направена от самия законодател при създаване
на правната норма.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗДДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа отново в условията на
обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от
прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена
предварително от законодателя и затова при налагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС следва да бъде наложена също и
мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.
При съобразяване на принципа на съразмерност,
заложен в чл.6 АПК, правилно е определен 7-дневен срок на мярката, съответстващ
на тежестта на нарушението и последиците от него и съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца, промяна на начина на извършване на дейността, правилно
отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, като не се допуска вреда за фиска. При
определяне на срока, за който се налага мярката, административният орган е взел
предвид още характера на дейността – търговия на дребно с бързоликвидни стоки,
комуникативната локация на търговския обект, благоприятстваща множество
потенциални клиенти и реализиране на високи обороти, доказаната липса на
отчитане на продажби чрез касовия апарат, констатирана при проверката чрез
установена голяма положителна касова разлика от 840,40 лева, и работното време
с почивен ден само в неделя.
Посочените от административния орган обстоятелства
в своята съвкупност налагат извод, че накърнените обществени отношения във
връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат
само до стойността на контролната покупка, тъй като установената положителна
касова разлика и изявлението на служителя свидетелстват за системност на
нарушения от този вид. При тези факти определеният срок на мярката от 7 дни при
законов срок от 1 до 30 дни съответства на целта на закона и е съобразен с принципа
за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК – да се преустанови извършването на други нарушения
на фискалната дисциплина, водещи до неправилно отчитане на приходи в бюджета, и
в този смисъл засягането на интересите на търговеца, като е препятствана
възможността да се извършва търговска дейност в конкретния търговски обект за
срок от 7 дни, е минимално и необходимо, за да се организира работата в обекта
по начин, отговарящ на изискванията на закона.
Не се споделя възражението на
дружеството-жалбоподател за нарушаване на изискването за форма. Видно от
съдържанието на оспорената заповед, тя съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 АПК, включително описание на фактическите и правните основания за издаване на
заповедта, които са в достатъчна степен ясни и конкретни. Невярно е
възражението, че не е конкретизирано правното основание за налагане на принудителната
административна мярка, защото, видно от съдържанието на оспорената заповед,
лист 2, ред 7 (отдолу нагоре), е налице пълно описание на основание, а именно –
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. Следователно не е налице такова нарушение на
изискването за форма, което да значително да нарушава правото на защита на
дружеството.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружествотода заплати на НАП сумата 100 лева на основание
чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вико
трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Лейди Странгфорд“ № 6, вх.А, ет.2, представлявано от управителя Д.И.А., срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-234-0412461 от
04.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП –
запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се в град Пловдив,
бул. „Христо Ботев“ № 111, стопанисван от „Вико трейд“ ЕООД, и забрана за
достъп до него за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА „Вико трейд“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Лейди
Странгфорд“ № 6, вх.А, ет.2, представлявано от управителя Д.И.А., да заплати на
Националната агенция по приходите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: