РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 332
гр.Пловдив, 12 . 02
.2019г.
Административен съд – Пловдив, VI
състав, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Административен съдия :
Здравка Диева
като разгледа административно дело №
3531 по описа за 2018г., взе предвид следното :
*** ЕООД, булстат *****, ****,
представлявано от управителя Н.К. с пълномощник адв. Г. обжалва „Мълчалив отказ
по чл.21 и чл.58 АПК от страна на Директора на ТД на НАП – Пловдив“.
Становища на страните :
- В жалбата е заявено, че е
налице влязло в сила съдебно Решение № 1615/13.07.2018г. по адм.д.№
1664/2016г., АС-Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт №
Р-16001615007944-091-001/14.04.2016г., с който на търговското дружество
жалбоподател не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на
192 731.20лв., ведно със законна лихва в размер на 27 199,62лв. На
12.10.2018г. *** ЕООД подало заявление до Директора на ТД на НАП-Пловдив – с
молба за изплащане на полагащия се данъчен кредит с лихви, съгласно съдебното
решение /вх. № 94-00-8237 от 15.10.2018г./. До дата на подаване на жалбата –
21.11.2018г. /пряко в деловодството на съда/ не е получен отговор по
заявлението, поради което се счита, че е налице мълчалив отказ и правен
интерес, който следва да се защити.
Според съображенията в
жалбата, компетентният административен орган е длъжен да се произнесе в
предвидения срок, като влязлото в сила съдебно решение поражда задължение за
изпълнение – да бъде получено полагащо се приспадане на данъчен кредит до
размера на посочената в решението сума. С позоваване на чл.58 ал.1 АПК се
счита, че непроизнасянето в срок представлява мълчалив отказ да бъде издаден
акт за изплащане на сумата. Посочено е, че в случая е налице задължение за
привеждане на присъдената сума по банковата сметка, отразена в заявлението на
дружеството, което не е сторено и поради това е формиран мълчалив отказ. Същевременно
се поддържа, че е налице неизпълнение на задължение на Директора на ТД на
НАП-Пловдив, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт.
Поискано е с прилагане
нормите на чл.21 и чл.58 АПК, съдът да отмени мълчаливия отказ и ТД на
НАП-Пловдив да бъде задължен да изпълни задълженията си по влязлото в сила
решение на АС – Пловдив, ведно с присъждане на направените съдебни разноски.
Адв.П. /втори пълномощник/
счита, че от страна на административния орган е налице мълчалив отказ по
заявеното искане за възстановяване на полагащ се данъчен кредит. Заявено бе в
съдебно заседание, че АПВ не е връчван на представител на дружеството и не му е
известен, освен което няма отношение към настоящия спор. „Дори да приема, че
има такъв, той няма стабилитет, тоест по отношение на него не можем да твърдим,
че административният орган си е изпълнил задължението да отговори в 30-дневен
срок на нашия доверител дали счита искането му за основателно или за
неоснователно.“. Във вр. с данните от преписката адв.Г. също твърди, че е налице
мълчалив отказ „…за възстановяване на разликата след извършено от тях
прихващане на цитираната сума, която ние сме изискали.“
- Директорът на ТД на НАП –
Пловдив е процесуално представен от гл.юрисконсулт М. и счита жалбата за
недопустима. В приложено към преписката писмено становище е посочено, че
заявлението от 15.10.2018г. по същество представлява искане за прихващане и
възстановяване на недължимо внесени и/или събрани суми по см. на чл.128 и сл. ДОПК, с което в разрез с установения ред в специалния ДОПК, е поискано сумата
по отменения ревизионен акт да бъде изплатена на лицето в 15-дневен срок от
получаване на заявлението. Във вр. с подаденото искане, на 22.10.2018г. е
възложена проверка по прихващане и възстановяване и на 12.11.2018г. – в 30
дневния срок по чл.129 ал.5 ДОПК е издаден АПВ №
П-16001618190992-004-001/12.11.2018г. АПВ е връчен по електронен път на
13.11.2018г. на деклариран електронен адрес от *** ЕООД – за кореспонденция с
НАП и към момента не е обжалван по реда на чл.129 ал.7 ДОПК /по реда за
обжалване на ревизионните актове/.
При тези данни се поддържа,
че в случая не е налице мълчалив отказ – както по см. на АПК, така и съгл.
специалната разпоредба на чл.131 ДОПК, тъй като в срока за произнасяне по
чл.129 ал.5 ДОПК /30 дни от подаване на искането на 15.10.2018г./ е издаден
административен акт. Същият е връчен на 13.11.2018г. надлежно – на обявения
електронен адрес за кореспонденция и не е обжалван по предвидения административен
ред, който е абсолютна предпоставка за разглеждане на жалбата от съда, съгл.
чл.156 ал.2 вр. с чл.129 ал.7 ДОПК. Поискано е жалбата да бъде оставена без
разглеждане с прекратяване на съдебното производство и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 729.31лв. /по см. на чл.8 ал.1
т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в
частта на това искане становището да се счита за списък на разноските по чл.80 ГПК/.
Предвид становищата на
пълномощниците на жалбоподателя бе заявено, че следва да бъдат разграничени
действието по връчване на един административен акт, което е свързано със срок
за обжалване и издаване на административния акт, което е от значение в
настоящия случай. Освен това е предвиден специален ред по обжалване на АПВ
съгласно изричните разпоредби на чл.156 ал.2, вр. с чл.129 ал.7 ДОПК – „АПВ,
респективно и мълчалив отказ за издаване такъв акт задължително трябва да
премине фазата на административното обжалване, тоест да бъде обжалван най-напред
пред директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив. В случая такова обжалване не е
налице, а жалбата е подадена директно в съда.“.
1. Преценката за
допустимост на жалбата произтича от съдържанието на заявлението с вх. номер от
15.10.2018г., отправено до Директора на ТД на НАП и последвалите действия,
респект. – издаване на АПВ от 12.11.2018г. в конкретния случай. Съобрази се, че
след запознаване с административната преписка, жалбоподателят не заяви
оспорване на АПВ, а поддържа наличие на мълчалив отказ.
А / Според данните от
преписката : Със заявление вх.№ 94-00-8237/15.10.2018г. /л.57/, отправено до
Директора на ТД на НАП – Пловдив от *** ЕООД чрез управителя Н.К., е поискано с
позоваване на чл.268 т.2 АПК – в 15 дн.срок от получаването му да бъдат изплатени
на дружеството дължимите суми и лихви за признато ДДС, съобразно влязло в сила
съдебно Решение № 1615/13.07.2018г. по адм.д.№ 1664/2016г. на АС-Пловдив. Цитираното
решение е в сила от 08.09.2018г. /л.84/ - отменен е РА №
Р-16001615007944-091-001/14.04.2016г. за непризнат данъчен кредит в размер на
192 731.20лв. и лихви 27 199,62лв. Ревизията е била за задължения по
ЗДДС за период от 14.02.2014г. до 31.07.2015г.
С резолюция за извършване
на проверка от 22.10.2018г. /л.58/, издадена от началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив е определено длъжностно лице за извършване на проверка на *** ЕООД за
задължения по ЗДДС и период от 14.02.2014г. до 31.07.2015г., като проверката е
следвало да обхване установяване на факти и обстоятелства относно сумите за
прихващане/възстановяване по подадено искане по чл.129 ал.1 ДОПК с вх. № 94-00-8237/15.10.2018г.
Определен е срок за извършването й – до 12.11.2018г. На 12.11.2018г. е издаден
АПВ / П-16001618190992-004-001, с който не са прихванати и възстановени суми, л.59-61.
В АПВ е посочено, че при
извършена проверка в ДОС към дата на издаване на акта се установило, че от
името на *** ЕООД не са постъпвали суми, с които да бъдат погасени изцяло или
частично задължения на лицето по отменения РА, както и не е извършвано
прихващане на дължими за възстановяване суми срещу задължения по този РА. Към
момента на приключване на проверката, за дружеството е образувано изпълнително
дело от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив № *********/2018г. –
задълженията по него са 44 873,82 лв. към 12.11.2018г. При тези факти и
във вр. с чл.129 ДОПК е прието, че не се установяват суми, подлежащи на
ефективно възстановяване на *** ЕООД във вр. с Решение № 1615/13.07.2018г. на
АС – Пловдив.
В разписка /л.61/ е
отразено връчване на АПВ на 13.11.2018г. по електронен път, като посоченото е
удостоверено с Удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.62/ -
електронната препратка към съобщението на АПВ е активирана на 13.11.2018г.
Към дата на проведено първо
съдебно заседание /08.01.2018г./ не е имало данни за обжалване на АПВ по
задължително предвидения административен ред, за което представителят на
ответника представи и по делото е прието заверено копие на извлечение от
регистъра за обжалване на преписки в ТД на НАП и Дирекция ОДОП – Пловдив. В
хода на съдебното производство и след запознаване с административната преписка,
пълномощниците на жалбоподателя не заявиха оспорване на АПВ, а поддържаха
оспорването на мълчалив отказ.
Б / Описаните факти и
обстоятелства обосновават извод за правилна квалификация на заявлението от
15.10.2018г. като искане за прихващане и възстановяване на недължимо внесени
и/или събрани суми по см. на чл.128 и сл. ДОПК. Административният орган не е
оставил без разглеждане искането предвид позоваване на неотносими в конкретния
случай норми, а е провел съответното на искането производство. Издаден е АПВ на
12.11.2018г. по подадено искане с вх. № 94-00-8237/15.10.2018г. /отразено в
акта/ - в 30 дн. срок по чл.129 ал.3 ДОПК.
Според чл. 128 ал. 1
ДОПК, недължимо платени
или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от
органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите. Съгласно чл. 129 ал. 1
ДОПК, прихващането или
възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или
по писмено искане на лицето, като искането за прихващане или възстановяване се
разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на
годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване,
освен ако в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл.129 ал.6 изр.1 и 2 от ДОПК съдържа две хипотези
на възстановяване /връщане/ на недължимо внесена сума, ведно със законната
лихва, с оглед различния момент от който се дължи законната лихва, като
критерия е именно дали внасянето или събирането на недължимата сума е въз
основа на акт на органа по приходите, или не. Тоест, разграничителният момент е дали внасянето или събиране
на недължимо внесени или събрани суми е въз основа на акт на органа по
приходите или внасянето или събирането на тези суми е в резултат на декларация
от задълженото лице и това е осъществено от него. Действието на акта за
прихващане или възстановяване се характеризира с признаването на права на
данъчния субект, като са възможни две юридически хипотези. При първата, органът
по приходите е установил, че срещу подателя на искането съществуват насрещни
публични вземания, включително данъчно-осигурителни. Тогава действието на акта
за прихващане е с правно погасителен ефект. В хипотезата, при която данъчният
субект не дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, съответно липсват
други публични вземания, с акта по чл. 129, ал. 3, изречение първо ДОПК на подателя
на искането само се възстановяват недължимо платените или събрани суми. Съгласно
чл.129 ал.7 ДОПК : „Актовете за прихващане или възстановяване могат да се
обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.“. Съответно, може да бъде
обжалван отказ за издаване на АПК или издаден АПВ – неблагоприятен за подателя
на искането. Редът за обжалване на ревизионните актове е регламентиран в
нормата на чл.156 ДОПК, като съгл. чл.156 ал.2 ДОПК – „Ревизионният акт не може
да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен
ред.“.
2. Установените факти не
водят до извод за мълчалив отказ. При правилно квалифицирано от правна страна
искане с вх. номер от 15.10.2018г., е налице издаден изричен акт – АПВ №
П-16001618190992-004-001 от 12.11.2018г, в 30 дн.срок по чл. 129 ДОПК. Срокът за
издаване на административният акт е спазен. Според чл. 131 ал.1, 2, 3 и 4 ДОПК
: „Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и
възстановяване се смята за мълчалив отказ. Жалба против мълчаливия отказ може
да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. Когато лицето
не е обжалвало мълчаливия отказ в срока по ал. 2, то може да подаде ново искане
за прихващане или възстановяване. Когато по административен или съдебен ред
бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е
последвал преди решението за отменяне.“. Приложимите норми също не водят до
извод за наличие на мълчалив отказ.
При обсъждане на искането
във вр. с посочените в него правни основания също не следва извод за мълчалив
отказ, тъй като в случая не са приложими нормите на чл.21 и чл.58 АПК – които
касаят издаването на административен акт, каквото действително е поискано, но
съобразно спецификата на данъчните правоотношения, приложим е ДОПК, а не АПК. В
тази вр. е неправилно и позоваването на чл.268 т.2 АПК - от една страна в
жалбата са заявени едновременно основания по АПК за издаване на административен
акт и за изпълнение на влязло в сила съдебно решение, а от друга –
неизпълнението на съдебното решение е обвързано с неизпълнение на задължение на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт,
което е предпоставка за производство по реда на чл.304 вр. с чл.306 АПК.
Данните от преписката не разкриват основание за прилагане нормите на АПК както
в частта за издаване на индивидуален административен акт, така и в частта за
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. По предвидения специален ред на
ДОПК правата на търговското дружество, произтичащи от заявлението с вх.номер от
15.10.2018г., са защитими с възможност от обжалване на АПВ.
Мълчаливият отказ
представлява бездействие на администрацията, в случаите когато
административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него
искане. За да има мълчалив отказ е необходимо органът да е компетентен да
образува производство и да се произнесе. Съдът може да постанови съдебен акт
единствено по спор, с който е сезиран, респективно – оспорване на мълчалив
отказ за издаване на АПВ – дори да бе налице в случая, подлежи на задължително
административно оспорване по реда на чл.156 ал.2 вр. с чл.129 ал.7 ДОПК. В
хипотеза на установен мълчалив отказ по заявлението от 15.10.2018г., съдът би
дължал изпращане на жалбата до Директор Д ОДОП – Пловдив с арг. от чл.156 ал.2
вр. с чл.129 ал.7 ДОПК. Поради липса на мълчалив отказ по подаденото заявление
не следва жалбата да бъде изпращана на Д ОДОП – Пловдив.
Както бе посочено,
пълномощниците на жалбоподателя не заявиха да поддържат жалбата против изричния
акт – АПВ от 12.11.2018г., поради което доводите за редовното му връчване са
извън обхвата на спора. При твърдение за нередовно връчване, лицето, което го
твърди следва и да го докаже, като осъществи правото на оспорване на АПВ по
задължителния административен ред – въведен като предпоставка за съдебно
оспорване. Поради това не следва да бъдат обсъждани относимите норми за
връчване на акт, издаден по реда на ДОПК - в частта за регламентираното
електронно връчване /съобщенията са предмет на Глава Шеста ДОПК – чл.28-33; в
частност чл.30 ал.6 ДОПК/. Редовното връчване на съобщенията е в тежест на
доказване за администрацията.
Връчване на съобщение за
издаден административен акт представлява техническо действие и няма връзка със
законосъобразност на обжалвания акт. От значение е за редовното му обжалване,
като при нередовно връчване - срок за изпълнение на задължение или за
упражняване на права не тече. Както правилно поддържа представителят на
ответника, необходимо е да се разграничават издаване от съобщаване на
административния акт, респект. действие на издаден административен акт.
Безспорен факт в случая е издаден АПВ /изричен акт/, редовното връчване на
който е от значение за упражняване правото на оспорване по предвидения
задължителен административен ред. При невръчен акт, същият не поражда действие
за адресата си.
Предвид относимите норми за
конкретния спор, следва извод за недопустимост на жалбата в обхвата на
поддържания предмет и оставянето й без разглеждане с прекратяване на съдебното
производство /чл.159 т.1 АПК/. В случай, че бе поддържано оспорване на АПВ с
твърдения за нередовното му съобщаване - при осъществено пряко съдебно
оспорване на акта, без да е обжалван същия по задължителния административен
ред, би последвало изпращане на жалбата на компетентния решаващ орган.
Хипотезата не е налице, както не е налице и пряко съдебно оспорване на мълчалив
отказ за издаване на АПВ, предвид извод за липса на мълчание от страна на
административния орган по подаденото искане от 15.10.2018г.
В допълнение се отбелязва,
че с влязлото в сила съдебно решение не са присъдени съдебни разноски на
търговското дружество – адресат на отменения РА, но дори това да бе така,
отново не е налице мълчалив отказ – частичен, както поддържа адв.Г.. Изричният
акт /АПВ/ не възстановява и не прихваща суми, поради което по последица е
изричен отказ, редът за обжалване на който бе посочен : актът подлежи на
задължителен административен контрол - на обжалване пред съда подлежи първоначалният
административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е
потвърдена /изрично или мълчаливо/,
респект. изменена при това обжалване /чл. 156 ал. 1, 2 и 3 ДОПК/.
Според изхода от спора –
отмяна ход по същество с оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на
съдебното производство, разноски не са дължими за присъждане на ответния
административен орган, дори при своевременното им предявяване. След като
обжалването на мълчалив отказ /какъвто не е налице/ и АПВ е по реда за обжалване
на ревизионните актове, приложима е нормата за разноските – чл.161 ал.1 ДОПК. Според
чл. 161 ДОПК, разноски на страните се присъждат, когато делото се разглежда по
същество, а настоящият случай не е такъв. Ясно е приетото разрешение в
цитираната правна норма - разноски се присъждат само когато правният спор се
разглежда от съда по същество. Не са налице предпоставките за субсидиарно
приложение на друг нормативен акт по см. на § 2 ДР ДОПК, поради наличие на
уредба за разноски в ДОПК. Тоест, след като в чл. 161 ДОПК не е предвидена
възможност за присъждане на разноски в хипотеза на прекратяване на производството
поради липса на акт, който се обжалва, то и юрисконсултско възнаграждение на
ответника не се дължи /съдебната практика на ВАС е в тази насока - адм. дела №
5033/2011г., № 1164/2008г., № 3381/2012г., № 5761/2012 г. и № 3387/2012 г. на І
и VІІІ отделения , вкл. Определение № 1250/2013г. на ВАС/. В същия смисъл е и
възприетото от ВАС по отношение на административни дела, относно спорове по
реда на АПК – Определение № 1493/2019г. по адм.д.№ 715/2019г. : „Съгласно чл.
143 от АПК, уреждащ отговорността за разноски, не е предвидена хипотеза за
присъждане на разноски при прекратяване на делото, поради липса на предмет, или
при липса на правен интерес от оспорването, нито при прекратяване на делото
поради наличие на влязло в сила съдебно решение по оспорване на същия
административен акт. Подателят на жалбата има право на разноски при отмяна на
обжалвания административен акт по конкретното дело, (а не по друго дело), респ.
при отказ да бъде издаден административен акт, както и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от жалбоподателя административен акт - от
страна на административния орган по реда на чл. 156 от АПК.“/.
Мотивиран с изложеното , съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Отменя определение за даден ход по
същество в открито съдебно заседание от 05.02.2019г.
Оставя без разглеждане жалбата
против мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
Оставя без уважение искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Прекратява производството по адм.д.№
3531/2018г. по описа на Административен съд-Пловдив.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния Административен Съд в 7-дневен срок от получаване
на съобщение за постановяването му.
Административен
съдия :