№ 402
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500316 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 6292/15.11.2024 г., по гр.д.№ 13159/2023 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-28 състав, съдът е осъдил Застрахователно дружество „Бул инс“ АД да заплати на
Ц. А. Р. на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл.409 КЗ, сумата от 36 220 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
Е21990014850/19.08.2021 г. на Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, по застраховка
„Автокаско“, за настъпила тотална щета на застрахованата вещ - лек автомобил „БМВ“, peг.
№********, вследствие на ПТП от 29.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
присъденото застрахователно обезщетение, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ“, peг. № ********
до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователни иска за главница
за разликата му до пълния предявен размер от 45 197.80 лв.; за сумата от 6 424.84 лв.,
представляващи мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, начислена
за периода от 08.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба 22.11.2023 г., както и за
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба -
22.11.2023г. до датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
лек автомобил „БМВ“, peг. №********.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Ц. А. Р., който го обжалва в
отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете му в
пълнота.. Поддържа, че е неправивилно, необосновано и постановено в противоречие с
материалния закон и събраните доказателства. Първоинстанционният съд неправилно
кредитирал заключението на повторната съдебно-авто-техническа експертиза. За да стори
това съображенията му били, че е изготвена от хабилитиран преподавател и от друга страна,
1
че заключението било по-задълбочено и пълно при обосновка на използваните методи на
оценка. Въззивникът поддържа, че и двете вещи лица били от списъка с вещите лица и би
следвало да са равнопоставени. Счита, че заключението по повторната експертиза било
противоречиво и необосновано. Вещото лице не конкретизирало на кои оферти „предлага“
се основавало заключението му за стойността на автомобила, а просто посочило в какъв
диапазон са и колко е средната им стойност. Необосновано било становището на това вещо
лице и относно пазарната стойност на запазените части като не успяло да обясни на какво
основание приема 35% запазени части. Вещото лице не обяснилозащо в някои аспекти се
основава на Наредба №24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от
КЗ и за Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС
/отм., но действаща и към настоящия момент по отношение на Методиката/, а в други не се
основава на нея, в частност защо не възприема нормативната разпоредба на чл.22, ал.2 от
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, според която
„При установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може
да се определи под 75 % от размера на действителната стойност“, т.е. стойността на
запазените части, която следваше да приеме вещото лице при изчисляването на размера на
застрахователното обезщетение, не може да бъде по-висока от 25% (двадесет и пет
процента) от действителната стойност на автомобила. Въззивникът твърди, че заключението
на вещото лице по основната съдебно-авто-техническа експертиза било правилно,
обосновано и непротиворечиво. Вещото лице съчетавало информацията за оферти
„предлага“ към датата на изготвяне на заключението си с правилното съобразяване със
съответното овехтяване, за да обоснова изчисляването на действителната стойност на
процесния автомобил към датата на процесното ПТП. Посочена е информация за конкретни
оферти „предлага“ и в по-голяма пълнота е описало индивидуалните специфики на
процесния автомобил.Правилно бил изчислен и размера на запазените части - 25%, което
кореспондира с действащата разпоредба на чл.22, ал.2 от Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По отношение на изцяло отхвърления иск за
присъждане на мораторна лихва в размер на 6 424.84 лв., начислена върху главницата за
периода от 08.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, твърди, че ответникът е
изпаднал в забава съобразно общото правило, въведено в чл.409 от КЗ. По аргумент от този
текст следвало да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава от момента, в който е отказал
заплащане на застрахователно обезщетение. Съдът неправилно приел, че законна лихва за
забава следвало да се изчислява от момента на представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията на процесния автомобил, а не от датата на подаване на исковата молба. В
нито един момент застрахования не бил уведомен от застрахователя, че е налице тотална
щета.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул инс“ АД оспорва въззивната
жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Счита, че
първоинстанционният съд правилно се е позовал на повторната съдебно-авто-техническа
експертиза, тъй като нейното заключение било по-обосновано и задълбочено, докато
основното заключение съдържало пропуски и недостатъци. Счита, че правилно е отхвърлена
претенцията за мораторна лихва, тъй като не били установени законовите предпоставки за
изпадане в забава и от друга страна липсвали представени изискуеми документи за тотална
щета.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ц. А. Р.
срещу Застрахователно дружество „Бул инс“ АД обективно кумулативно съединени
2
осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, вр. чл.409 КЗ за сумата 45 197.80
лв., представляващи застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
Е21990014850/19.08.2021 г., по застраховка „Автокаско“, за покриване на вредите по
автомобил „БМВ“, per. № ********, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 29.07.2022
г.; сумата от 6 424.84 лв., представляващи мораторна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, начислена за периода от 08.09.2022 г. до датата на подаване на
исковата молба 22.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване исковата молба 22.11.2023 г. до окончателното плащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 29.07.2022 г., при управление на „БМВ“, per. №********, е претърпял
ПТП /самокатастрофа/ по пътя между гр. Несебър и гр. Поморие, км.208-3. Механизмът на
ПТП е както следва: поради управление с несъобразена скорост с пътните условия, при ляв
завой Ц. Р. губи контрол над автомобила, като излиза в дясно по посока на пътното
движение извън пътното платно, като преминава през отводнителна канавка и навлиза в
земеделска земя. Към момента на процесното ПТП по отношение на автомобил „БМВ“, per.
№ ******** била действаща имуществена застраховка „Каско“ със ЗД „Бул инс“ АД -
застрахователна полица №Е21990014850, по к оято застрахователната сума по полицата
била 68 000 лв. След настъпване на процесното ПТП Ц. Р. уведомил ЗД „Бул инс“ АД за
произшествието, като е предоставил автомобила за оглед на вредите. Образувана е Щета №
********** по описа на ЗД „Бул инс“ АД. С писмо изх.№ ОК-646037/08.09.2022 г. и изх.№
ОК-703647/03.10.2022 г. ЗД „Бул инс“ АД уведомило „Уникредит лизинг“ АД и „Софавто“
ООД /съответно собственик и първичен лизингополучател по отношение на автомобила/, че
отказва да изплати застрахователно обезщетение, тъй като към датата на процесното ПТП
водачът е управлявал автомобила без актуално преминат Годишен технически преглед.
Според застрахователя липсата на актуален, към датата на процесното ПТП, ГТП
представлявало изключен риск по Раздел III „Изключени рискове“, т.1.18 /управление на
техническо неизправно МПС/ от Общите условия по застраховка „Автокаско“ и дава право
на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Ц. Р. счита
отказа неоснователен, тъй като това обстоятелство не давало основание на застрахователя да
откаже да изплати застрахователно обезщетение, както и че не било в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Към момента на ПТП автомобилът е бил технически напълно
изправен и процесното ПТП е настъпило поради съвсем други причини - шофиране с
несъобразена, с пътните условия, скорост. На 28.09.2023 г. „Уникредит лизинг“ АД
/собственик на автомобила към датата на ПТП, с право по чл. 384, ал. 2, т.2 от КЗ да получи
обезщетение при „ тотална щета “ по смисъла на чл.390 от КЗ/ и „Софавто“ ООД /първичен
лизингополучател към датата на ПТП, с право си по чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ да получи
обезщетение при частична щета/ прехвърлили на Ц. Р. с Договор за цесия вземанията си
срещу ЗД „Бул инс“ АД по Щета №**********, за което ЗД „Бул инс“ АД било уведомено на
06.10.2023 г. от цедентите.
Ответникът по исковете ЗД „Бул инс“ АД ги оспорва и моли да бъдат
отхвърлени.. Твърди, че е налице е изключен риск, по смисъла на т. 1.18 ОУ от приложимите
към застраховката Общи условия, причинени от или вследствие на груба небрежност на
застрахования, вкл. на трето ползващо МПС лице, което лице е било упълномощено да
управлява МПС или да извършват други дейности. Причинени от или вследствие на
умишлени действия или груба небрежност вреди не се покривали от застрахователя. От
представения ППТП се установява, че катастрофата е причинена вследствие отклоняване от
пътя поради движение с несъобразена скорост, като нямало данни за техническото състояние
на автомобила, нито нарочен документ в тази връзка, който да удостоверява техническата му
изправност към датата на ПТП и че то не се дължи на техническа неизправност, а само на
движението с несъобразена скорост. Оспорени са констатациите в ППТП, в който се твърди
като единствена причина за него да е движение с несъобразена скорост на лекия автомобил и
действителността на процесния договор за цесия. Размерът на вредата подлежи на пълно
главно доказване от страна на ищеца. В случая било налице „тотална щета” по смисъла на
чл. 390 КЗ, като от размера на обезщетението следва да се извади стойността на запазените
3
части.
Представена е застрахователна полица № Е21990014850/19.08.2021 г., видно от
която „Уникредит лизинг“ АД, в качеството си на застраховано лице, сключило с ЗД „Бул
инс“ АД договор за имуществена застраховка „Автокаско“, по клауза „Пълно каско“, по
отношение на притежаваният от „Уникредит лизинг“ АД автомобил „БМВ“, per. №********.
Уговорена е застрахователна сума в размер на 68 000 лв.и застрахователна премия 3606.72
лева. Срокът на застрахователно покритие е от 29.09.2021 г. до 08.09.2022 г.
Представени са Общите условия по договора за лизинг, в т.1.18 от които като
изключен риск е предвидено управление на технически неизправно МПС.
По Договор за лизинг № 116723/09.09.2019 г., „Софавто“ ООД е отдало при
условията на финансов лизинг на Ц. Р. автомобил „БМВ“, per. № ******** като е посочено,
че към датата на процесното ПТП собственик на автомобила е „Уникредит лизинг“ АД.
Представен е Протокол за ПТП от 29.07.2022 г., от който се установява, че на
29.07.2022 г., при управление на „БМВ“, per. №********, е претърпял ПТП /самокатастрофа/
по пътя между гр. Несебър и гр. Поморие, км.208-3. Механизмът на ПТП е както следва:
поради управление с несъобразена скорост с пътните условия, при ляв завой Ц. Р. губи
контрол над автомобила, като излиза в дясно по посока на пътното движение извън пътното
платно, като преминава през отводнителна канавка и навлиза в земеделска земя.
На Ц. А. Р. е съставен Акт № 549245/29.07.2022 г. за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП като е посочено, че водачът не избира скоростта надвижение съобразно пътните
условия, релефа, интензивността на движението, за са спрат предвидимо препятствие или
създадена опасност за ПТП.
Представено е удостоверение за техническа изправност на автомобил „БМВ“,
per. № ******** за периода от 10.07.2021 г. до 10.07.2022 г.
Ц. А. Р. е уведомил Застрахователно дружество „Бул инс“ АД за настъпване на
процесното ПТП на 07.08.2022 г. ищецът и е предоставил автомобила за оглед на вредите.
Образувана е Щета № **********, по която са изготвени подробни описи на щетите по
автомобил „БМВ“, per. № ********.
С писмо изх.№ ОК-646037/08.09.2022 г. и изх.№ ОК-703647/03.10.2022 г. ЗД
„Бул инс“ АД уведомило „Уникредит лизинг“ АД и „Софавто“ ООД, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение, тъй като към датата на процесното ПТП водачът е управлявал
автомобила без актуално преминат годишен технически преглед.
С Договор за цесия от 28.09.2023 г. „Уникредит лизинг“ АД и „Софавто“ ООД
са прехвърлили на Ц. А. Р. вземанията им срещу ЗД „Бул инс“ АД по Щета №**********
С уведомление от 06.10.2023 г. ЗД „Бул инс“ АД е уведомено от „Уникредит
лизинг“ АД и „Софавто“ ООД за прехвърлянето на вземането.
От заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза се
установява, че застрахователната премия по процесния договор за застраховка е напълно
заплатена по банков път в полза на ответника на четири равни вноски.
По делото са изслушани първоначална и повторна съдебно-авто-технически
експертизи, като и двете установяват идентичен механизъм на процесното ПТП: На
29.07.2022г., около 03,00 часа, на км 208+300 в обхвата на път I-9 от републиканската пътна
мрежа в района на гр. Поморие е настъпило ПТП при което лек автомобил марка „БМВ“,
модел „730LdX“, с ДК№ ******** с водач Ц. Р., напуска пътното платно и реализира
последователно удар с крайпътна канавка и земната повърхност след което се установява в
покой в терен представляващ земеделска земя, като при събитието са нанесени материални
4
щети върху превозното средство. Съгласно заключенията на вещите лице е налице
причинно-следствена връзка между щетите по автомобила и процесното ПТП, като в
резултат на процесното ПТП е настъпила т.нар. „тотална щета“ на автомобила, тъй като
стойността на необходимия ремонт за възстановяване на процесния автомобил надвишава 70
% от стойността му. Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ "тотална щета на МПС е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от действителната му
стойност". Първоначалната е оспорена от ответника в частта и за оценката на щетите,
съответно дължимото застрахователно обезщетение. Повторната експертиза е оспорена от
ищеца в частта и за оценката на щетите, съответно дължимото застрахователно
обезщетение.
Двете експертизи се различават в оспорените им от страните части по
определяне на действителната стойност на автомобил „БМВ“, per. № ******** към датата на
ПТП. Съгласно заключението по първоначалната експертиза действителната стойност на
процесния лек автомобил към датата на ПТП е в размер на 60 239.73 лв., стойността на
запазените части е в размер на 15 059.93 лв., като размера на застрахователното
обезщетение е от 45 179.80 лева. Съгласно заключението по повторната съдебно-авто-
техническа експертиза действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на
ПТП е в размер на 56 600 лв., стойността на запазените части е в размер на 19 810 лв.,
общата сума която би могла да бъде получена при предаване на автомобила за вторични
суровини е в размер на 570 лв., като размера на застрахователното обезщетение е от 36 220
лева.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективно
съединен с иск с правно основание чл.409 от КЗ.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен
риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск;
срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната
сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не
може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в посочения в чл.405, ал.1 срок. Обезщетението трябва да
5
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по
безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са
били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да
представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната
страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си
по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респективно Общите условия на договора.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Тъй като не е обжалвано
в частта, с която искът по чл.405 от КЗ е уважен, то въззивният съд приема, че в тази му част
решението е влязло в сила, поради което между страните със сила на пресъдено нещо са
установени кумулативно изискваните от закона предпоставки за уважаване на иска, а
именно: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били
причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. Наличие на предвиден и покрит
застрахователен риск; 4. застрахованият е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Предмет на въззивното производство са искът по чл.405 от КЗ в
отхвърлителната му част и претенциите с правно основание чл.409 от КЗ.
Спорен е въпросът относно размера на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение.
Дължимото от застрахователя в процесния случай обезщетение следва да се
определи по реда на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ определя като възстановителна застрахователна стойност стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Тези законови правила са намерили израз и в практиката на ВКС, постановена по реда на
чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.,
решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от
26.02.2015г. по т.д. №463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на
ВКС, ТК, II т.о. и други. Безпротиворечиво практиката приема, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани
по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователната сума по договора за имуществено
застраховане се определя по действителната стойност на имуществото към момента на
сключване на договора, но тя е максималната горна граница на дължимото обезщетение за
срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер.
6
Въззивният съд напълно споделя доводите на първоинстанционния съд за
възприемане на експертното заключение по повторната експертиза.
В тази връзка намира неоснователно възражението, че хабилитацията на
вещото лице и обстоятелството, че е преподавател - доцент в Технически университет-
София не следва да се взема предвид. Тези характеристики на експерта обуславят
допълнително и завишено ниво на компетентност. Заключението му е по-задълбочено и
пълно, както при установянане на характеристиките на конкретния автомобил „БМВ“, per. №
********, така и при обосновка на използваните методи за оценка. Вещото лице е взело
предвид, че процесният автомобил е оборудван с дизелов двигател с обем 3000 cm3 и
мощност 195KW (265Ps) с екологични показатели, покриващи „Euro6”, Трансмисията му е
автоматична трансмисия, с цвят „черен”, металик, колесна формула 4х4 с 4 (пет врати и
места „4+1”, Стандартното оборудване на автомобила включва системи като ABS, ESP, ESR,
TSC, също така и електрически стъкла, въздушни възглавници, климатроник и алуминиеви
джанти т,н. Първоначалната регистрация на автомобила е на 30.11.2015г, Застраховката е
сключена на 19.08.2021 и е действаща от 00:00 часа на 09.09.2021 г. Събитието е настъпило
на 29.07.2022 г. Срокът изминал от момента на началното действие на застраховката до
момента на настъпване на събитието е 10 месеца и 21 дни. Към момента на настъпване на
събитието автомобилът е бил в експлоатация за период от 6 години, 8 месеца и 0 дни. Към
момента на сключване на застраховката автомобилът е бил експлоатиран за период 5 години,
9 месеца и 11 дни. Остатъчната стойност на автомобила за петата година от неговата
експлоатация е 44%, а за шестата - 38%, следователно в този период автомобилът овехтява с
6 % на годишна база. След заместване се получава, че за месец от годината между петата и
шестата, автомобилът овехтява средно с 0,5 %. За ден от месеца средното овехтяване би
било 0,5/30=0,*********% на ден. Изчислено е овехтяването на автомобила за периода от 9
месеца и 11 дни като: 9х0.5+11х0.016666=4,5+0.183333=4.68333%=4.7%. Действителната
стойност на автомобила към момента на настъпване на събитието се определя от
зависимостта 68000 лв. х (1/0,44х0,393)=(68000,00/0,44)х0,393=60 736 лв. Офертите
„предлага” на търговци за същата марка, модел и модификация автомобил към момента от
време м. 03.2022 г. - 09.2022 г. се движат между минимална цена 45 000 лв. и максимална 60
000 лв. Средната стойност на цените на автомобил със същите параметри е 52 500 лв.
Действителната стойност на конкретния автомобил определена като средна стойност от
средни пазарни цени и цена съгласно методически подход е (60376+52500)/2=56 600 лв.
Стойността на запазените части е изчислена на 19810 лв.. Общата сума която би могла да
бъде получена при предаване на автомобила за вторични суровини е определена на 570 лв.,
като размера на застрахователното обезщетение е от 36 220 лева. Предвид гореизложеното
съдът намира, че искът над присъдения с решението размер от 36 220 лева, за разликата му
до пълния претендиран размер от 45 197.80 лв. е неоснователен.
При изложените мотиви е неоснователна жалбата в частта й по иска с правно
основание чл.405 от КЗ.
По претенциите за присъждане на лихва за забава:
Съгласно чл.409 от КЗ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на
чл. 380, ал. 3.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
С чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят е задължен да се произнесе по
претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
като съгласно чл.106, ал.2 от КЗ когато не са представени всички доказателства по чл. 106 по
застраховките по ал.1, с изключение на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не
7
по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията.
Съгласно чл.390, ал.1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета.
Въззивният съд намира основателно възражението на жалбоподателя, касаещо
началния момент на присъдената законна лихва. В отговора на исковата молба, така и на
въззивната жалба въззиваемият се позовава на разпоредбата на чл.390 ал.1 от КЗ.. Не е
спорно, че за процесния лек автомобил липсва удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията. Прекратяването на регистрацията
на увреденото МПС при тотална щета и представяне на доказателства за това би могло да
бъде бездействие на кредитора, освобождаващо длъжника – застрахователя от собствената
му забава. Когато застрахователят обаче не е определил или не е изплатил обезщетение в
предвидения от КЗ срок или отказва да изплати обезщетение, какъвто е настоящият случай,
непредставянето на удостоверение за прекратяване на регистрацията не освобождава
застрахователя от задължението за заплащане на лихва с оглед разпоредбата на чл.409 от КЗ,
съгласно която застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ. Следва да се има
предвид, че в случая законната лихва се претендира от 08.09.2022 г. /датата на постановения
от застрахователя отказ по направеното искане за заплащане на застрахователно
обезщетение/ до датата на подаване на исковата молба 22.11.2023 г. За посочения период
размерът на законната лихва върху сумата 36 220 лева е 5150.71 лева до която сума е
основателен и следва да бъде уважен искът за законна лихва като в останалата му част до
пълния предявен размер 6 424.84 лв. е неоснователен като първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
В допълнение към това следва да се има предвид, че когато по силата на закона
настъпват последиците на забава на кредитора, това изрично се посочва, както е предвидено
с разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ, в случаите при неизпълнение от страна на
застрахованото лице на задължението по чл.380, ал.1 от КЗ заедно с претенцията си към
застрахователя да представи и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията.
При чл.390 от КТ приелият да плати застраховател следва да изиска от
ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Следователно изпълнението на задължението на застрахованото лице за представянето на
такова удостоверение е предпоставено от решение на застрахователя да плати обезщетение и
искане от негова страна към застрахования. В случая по делото липсват доказателства, както
през периода преди завеждане на иска, така и към момента на подаване на исковата молба
ответника да е бил решил да заплати обезщетение при тотална щета и да е изискал
представяне на удостоверение от ищеца.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта му по иска с правно основание чл.409 от КЗ като същият бъде уважен за
размера от 5150.71 лева, както и за законната лихва върху присъдената главница от
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
По направените от страните разноски:
Жалбоподателят претендира разноски като представя доказателства за
8
заплатена държавна такса 310 лева и 2 142 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
въззивника адвокатско възнаграждение.
Обжалваният интерес е в общ размер 15 384.64 лева, за който определеното по
реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
възнаграждение /при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10
000 лв./ е 1784.61 лева без ДДС и 2141.52 лева с ДДС. Следователно заплатеният адвокатски
хонорар е по минимума на тази наредба и с оглед фактическата и правна сложност на делото
съдът не счита, че следва да бъде намаляван.
Въэззиваемият също е направил искане за присъждане на разноски за адвокат
и е представил доказателства за заплащане на 2 580 лева адвокатско възнаграждение.
Въззивникът е възразил относно неговия размер, но по изложените съображения, съдът
намира и това възнаграждение съответно на ангажимента по делото.
При този изход на делото въззиваемия следва да заплати на въззивника част от
направените във въззивното производство разноски, съответна на уважената част от жалбата
или 1024 лева.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия част от направените във
въззивното производство разноски, съответна на отхвърлената част от жалбата или 1 502.48
лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6292/15.11.2024 г., по гр.д.№ 13159/2023 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-28 състав, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил предявения иск с
правно основание чл.409 от КЗ за сумата 5150.71 лева, представляващи мораторна лихва
върху дължимото застрахователно обезщетение от 36 220 лева, начислена за периода от
08.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба 22.11.2023 г., както и за законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба - 22.11.2023 г. до
датата на изплащане на главницата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер" № 87 да
заплати на Ц. А. Р., с ЕГН:********** и адрес: гр. ***, ул. „***“, № ** на основание чл.409
от КЗ сумата 5150.71 лева, представляващи мораторна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение от 36 220 лева, начислена за периода от 08.09.2022 г. до датата
на подаване на исковата молба 22.11.2023 г., както и за законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване исковата молба - 22.11.2023 г. до датата на изплащане на
главницата.
Решение № 6292/15.11.2024 г., по гр.д.№ 13159/2023 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-28 състав е влязло в сила в частта му, с която съдът е осъдил Застрахователно
дружество „Бул инс“ АД да заплати на Ц. А. Р. на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от
36 220 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
Е21990014850/19.08.2021 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6292/15.11.2024 г., по гр.д.№ 13159/2023 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-28 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер" № 87 да
заплати на Ц. А. Р., с ЕГН:********** и адрес: гр. ***, ул. „***“, № ** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата 1 024 лева разноски по делото.
9
ОСЪЖДА Ц. А. Р., с ЕГН:********** и адрес: гр. ***, ул. „***“, № ** да
заплати на Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер" № 87 на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1 502.48 лева разноски във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10