Р Е
Ш Е Н
И Е № 102
гр. Габрово, 17.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН
КОСЕВ
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при секретаря …….РАДИНА ЦЕРОВСКА…….. и с участието на прокурор МИЛЧО ГЕНЖОВ като разгледа докладваното
от съдия КОСЕВ КАНД №99 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от РДГ В.
Търново, представлявана от Директор, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител против Решение №255 от 20.07.2020г. на Районен съд Габрово,
постановено по АНД №1310 по описа за 2019 година. С обжалваното Решение е отменено
Наказателно постановление /НП/ №********** от 27.11.2019г. на Директор на РДГ
Велико Търново, с което на Р.Д.Д. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №8/05.08.2011г.
за сечите и горите е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на
300 /триста/ лева.
В касационната жалба се твърди, че постановеното
от въззивния съд Решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно
приложение на материалния закон. Според касатора въззивният съд неправилно бил
приел, че санкционирания Р.Д. не бил извършил посоченото в НП нарушение, тъй
като същото не било осъществено и доказано. Приетото от съда противоречало на
разпоредбите на Наредба №5/31.07.2014г.- чл. 18 от същата, като нарушението
било безспорно установено от служителите на РДГ В. Търново.
На следващо място се излагат подробни мотиви
досежно заключението на РС Габрово за това, че неправилно не бил посочен период
или дата на извършване на нарушението. Според жалбоподателя периода на
установеното неправомерно поведение, реализирано посредством бездействие
правилно бил уточнен в АУАН и НП, като началната дата била тази на издаване на
позволителното за сеч, а крайната- датата на проверката при която било
констатирано нарушението.
Прави се искане за отмяна на обжалваното Решение и
потвърждаване на обжалваното НП, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание касационният
жалбоподател не се явява. В представено по делото Писмено становище, поддържа
се жалбата, както и искането по същество.
Ответната по жалбата страна, редовно призован не
се явява. Представена е Молба от процесуален представител- адвокат, който развива
доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в
сила на Решението на въззивния съд.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и потвърждаване на обжалваното Решение като правилно и
законосъобразно, като споделя изводите на РС Габрово.
Касационната жалба е допустима като
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за основателна.
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.
Последният не споделя правните изводи, довели до отмяна на НП.
На административнонаказаното лице
е вменено извършването на административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите и горите, описано в АУАН и НП като неизпълнение на
задължение за това да следи за спазване на одобрения технологичен план за добив
на дървесина от отдел 263, подотдел „щ2“ землище с. ***, общ. Габрово- държавна
горска територия, за който има позволително за сеч №0472406/03.01.2019г., като
в подотдела е направен извозен път с дължина 35м. и ширина 3 метра, неотразен в
технологичния план за добив на дървесина.
За да отмени
процесното НП, въззивният съд е приел, че от събраните по делото гласни
доказателства не се установява санкционирания да е извършил вмененото във вина
административно нарушение, т.е. налице е недоказаност на твърдяното нарушение.
Мотив за подобен извод е това, че след анализ на събраните гласни
доказателства- показанията на св. Тодоров, св. Гичев и св. Петров не се
установява наличие на извозен път, създаден посредством земекопна горска
техника, а е била налична просека, която се е образувала в резултат от
действията във връзка със самото извличане на добитите трупи. Вторият мотив за
отмяна на процесното НП е констатирано процесуално нарушение от АНО състоящо се
с това, че като дата/перод на извършване на нарушението бил посочен единствено
периоида с начална дата тази на издаване на позволителното за сеч и крайна-
датата на извършване на проверката, като липсвало допълнително пояснение, че се
касае за нарушение, извършено на неустановен ден/дни от него. По този начин
според РС Габрово АУАН и НП не отговаряли на предвидените изисквания в чл. 42,
т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Фактологията в случая не е спорна – Р.Д. е лице по чл. 108, ал. 1 от ЗГ и в
това си качество е получил Позволително за сеч за процесния имот, която може да
се проведе с начална дата 06.01.2019г. От събраните по делото доказателства се
установява, че в имота е прокаран посочения извозен път, който не е предвиден
по технологичен план. Няма данни преди тази дата същият да е бил прекаран в
имота. Към датата на проверката е бил вече налице, с оглед на което появата му
е станала в посочения в процесното НП период, като е обективно невъзможно при
тази фактическа обстановка да се посочи датата и лицето, което ги е прокарало.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от наредба №5/31.07.2014г. за
строителството в горските територии без промяна на предназначението им
„Временни горски пътища се изграждат без настилка. Допуска се стабилизиране на
земното платно с местни или кариерни материали. Трасторните и коларските горски
пътища в зависимост от начина на извозване на дървените материали се разделят
на две групи :
1. Първа
група- дървените материали се извозват, натоварени изцяло на транспортното
средство.
2. Втора
група- дървените материали се извозват чрез влачене по терена.
В случая видно от представения като доказателство по делото Технологичен
план извозът на дървесината до временните складове ще се осъществява със
специална горска техника или животинска сила, като отрязаните дървета следва да
са на дълги и къси стеблени секции изцяло натоварени и влачени по терена.
Следователно, допуснато е влачене по терена на отсечената дървесина до
временния склад, но това следва да стане по одобрения с Технологичния план
извозен път. В случая е констатиран такъв, който не съвпада с отразения в
Технологичния план, като същият няма данни да е създаден посредством земекопна
горска техника, а вероятно е в резултат от влачене на отсечените трупи.
В този смисъл извода на районния съд за това, че не е доказано твърдяното
нарушение не се споделя от настоящата касационна инстанция. Констатиран е
извозен път, формирал се вероятно от влаченето на отрязаната дървесина, като
същият не е отразен на одобрания технологичен план.
Отговорността на Д. не е за фактическото прокарване на този път, като такова
твърдение не е налице нито в АУАН, нито в съставения по повод на проведената
проверка Констативен протокол сер. В №006273 от 25.04.2019г., нито в
обжалваното НП. Ясно е посочено, че тя е за неосъществен контрол - за това, че Р.Д.
„не следи за спазването на одобрения технологичен план за добив на дървесина“
относно процесния имот. Съгласно сочената като нарушена правна норма на чл.
12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2017 г. , Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина. В случая е налице нарушение на този план, което
очевидно не е реализирано в кратко време. Става въпрос не за отсичане на
отделни дървета, а за прокарване два цели пътя и то в немалки размери, като
лесовъдът е следвало да установи, че те са започнати и да предприеме някакви
мерки, вкл. и да подаде сигнал за незаконна сеч. Това е негова основна функция
– да контролира сечта в самия имот, а не само да изготвя и проверява
документация. Според чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечта в горите, във вр. с ал.
1 "Технологичният план по чл. 52, ал. 1, т. 3 се изготвя от лице,
регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите, и
се одобрява от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за
горите. При необходимост от изменение на одобрения
технологичен план се изготвя и одобрява нов, а съгласно ал. 2 "В
технологичния план се определят: т. 5 схемата на съществуващите и проектираните
извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии. Нормата
е цитирана в НП, за да се посочи, че веднъж изготвен, този план има
задължителна сила и може да се прави нещо, различно от предвиденото в него,
само ако той бъде съответно изменен.
По отношение на
второто посочено от РС Габрово процесуално нарушение по чл. 42, т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Изпълнителното деяние по посоченото административно нарушение е
неосъществяване на контрол, т.е. чрез бездействие. Периодът на установеното
неправомерно поведение, реализирано посредством бездействие, е правилно уточнен
в АУАН и НП – от 06.01.2019г. до датата на проверка – 25.04.2019г., когато
контролните органи са установили наличието на нарушение. Началната дата съвпада
с началото на срока на Позволителното за сеч, издадено на името на Р.Д.,
приложено по делото и неоспорено от страните. Наличието на неправомерно
поведение от страна на жалбоподателя е било налице по време на целия посочен в
НП период. Отговорността му се търси за периода от датата на издаване на
Позволителното за сеч до датата на проверката, за който е издадено това
позволително, което му дава право и го задължава да осъществява съответния
контрол. Затова и проверяващите, както и АНО, не са се опитали да установят конкретна
дата на извършване на нарушенето. В този случай не е необходимо посочването че
деянието е осъществено на неустановена дата, тъй като бездействието на
санкционирания е продължило през целия посочен период. Задължението му да следи
за спазването на технологичния план е било също за целия период.
Видно е, че в случая
става въпрос за императивна норма, безусловно задължение като част от
нормативно уредената процедура за провеждане на сеч.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че Р.Д. е осъществил състава на вмененото му във вина
административно нарушение. Същият е субект на предвидения административно
наказателен състав, като нарушението което е извършил е безспорно установено и
приемайки обратното РС Габрово е извършил неправилна преценка на цитираните
гласни доказателства съпоставяйки ги с останалите такива и относимите правни
норми, касаещи процесното нарушение. Не е налице допуснато процесуално
нарушение в хода на проведеното административно наказателно производство. В
този смисъл първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
Решение, което като такова следва да бъде отменено, вместо което да бъде
потвърдено обжалваното наказателно постановление.
Не се установяват да
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В НП е отразено, че
не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая за
който е санкциониран Р.Д. не се отличава по никакъв начин от други подобни.
Липсват основания въз основа на които да се приеме, че деянието е маловажно. В
обжалваното НП административния орган е изложил изрични мотиви, които се
възприемат от настоящия съдебен състав, поради които не следва да намери в
случая приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално, на
просто извършване и не изисква настъпване на вредоносен резултат. Осъщественото
деяние не се различава по никакъв друг белег от други подобни извършени
противоправни актове, които законодателят е предвидил като административно
наказателни състави.
С оглед изхода на
делото, а именно отмяна на обжалваното Решение Решение №255 от 20.07.2020година
на Районен съд Габрово, постановено по АНД №1310 по описа за 2019 година и
потвърждаване на Наказателно постановление /НП/ №********** от 27.11.2019г. на
Директор на РДГ Велико Търново съдът намира, че искането на присъждане на
разноски в полза на ответника следва да бъде уважено. Същите представляват
възнаграждение за юрисконсулт и следва да бъдат определени в минимален размер-
80 лева, предвид факта, че не са
посочени като конкретен размер и с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Р.Д.Д. *** следва да
заплати на РДГ В. Търново, представляван от Директор сума в размер на 80 лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №255 от
20.07.2020година на Районен съд Габрово, постановено по АНД №1310 по описа за
2019 година, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
/НП/ Наказателно постановление /НП/
№********** от 27.11.2019г. на Директор на РДГ Велико Търново, с което
на Р.Д.Д. за нарушение на чл. 12б,
ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2,
т. 5 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите и горите е наложена глоба по чл. 257,
ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. *** да заплати на РДГ В. Търново, представляван
от Директор сума в размер на 80 лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.