Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260097
гр. Кюстендил,16.02.2021 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
609/2020 год. КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, Община Столична, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес ***,
чрез юрк. Г. К., е предявило против Ю.Г.И., ЕГН: **********,*** искове да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че в полза на Банката
съществува вземане в общ размер на 1369,40 лв., от които 1031,23 лв. главница,
дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за ФЛ от 02.06.2014 г., Допълнително споразумение от 08.10.2015г. и
Допълнително споразумение от 05.01.2017г. поради забава в плащанията на 12 броя
непогасени/частично погасени месечни вноски и обявяване изискуемостта на
длъжника; договорна лихва в размер на 210,95 лв. за периода от 01.04.2018г. до
28.05.2019г., законна лихва в размер на 1,72 лв. за периода от 29.05.2019г. до
04.06.2019г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава“ в размер на
5,50 лв. дължима за периода 01.05.2018г. до 28.05.2019г; разходи при изискуем
кредит в размер на 120,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноските от заповедното и настоящото производства.
В хода на
съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея,
а ответникът я оспорва чрез назначения му особен
представител.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия като доказателство по делото Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 02.06.2014г. – на л. 6 от
ч.гр.д. № 1180 от описа на КРС за 2019 г., ведно с приложимите към същия Общи
условия – л. 7 до 9 от същото е, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД било постигнато съгласие, по
силата на което ищцовото дружество е предоставило
на Г. кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се
осигурява чрез кредитна карта, в размер на 1000.00 лв. с променлив лихвен
процент, ГПР 26,46% и обща дължима дума – 1131.84 лв.
От
представената по делото Декларация за предаване/връщане на банкова карта се
установява реалното предаване в държане на ответника на карта – DSK Maxi Card на 16.04.2014 г.
Видно от
Допълнително споразумение от 08.10.2015 г. и Допълнително споразумение от
05.01.2017 г., ведно с приложимите Общи условия
за предоставяне на кредит за текущо потребление и Погасителен план е, че
остатъкът от процесния дълг по кредитната карта е преструктуриран в кредит за
текущо потребление със съответни по допълнителните споразумения параметри и
краен срок за погасяването му – съответно 25.09.2025 г. и 08.10.2025 г.
Видно от
Покана-Уведомление изх. № на Банка ДСК 04-20-00928/29.10.2018 г., е че за уведомяването на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане е
ангажиран служител при ЧСИ В. Александрова, рег. № 742, район на действие –
Окръжен съд – гр. Кюстендил, като връчването е осъществено по реда на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление.
От
представения Договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2019г., ведно с
Приложение № 1 към него се установява, че ищцовото дружество е прехвърлило
процесното вземане към ответника на ОТП Факторинг България“ ЕАД, за
съобщаването на което обстоятелство цесионерът е надлежно упълномощен от
цедента (спр. л.57 от делото). Уведомление за извършеното прехвърляне на вземането
до ответника е изготвено от цесионера, като липсват представени по делото
доказателства за връчването му на Г..
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява следното:
на първо място експертизата не дава категоричен отговор на първия поставен
въпрос относно това усвоена ли е сумата по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен на 02.06.2014г.,
впоследствие преобразуван в такъв за текущо потребление. В този смисъл и
отговорите на останалите поставени въпроси са изведени на основание извършено
от ответника в Допълнително споразумение към Договор за кредитна карта от
08.10.29015г. „признание“ за дължимост на сума в размер на 1179 лв. В този
смисъл експертизата установява, че за периода 08.10.2015г. до 24.04.2018г. общо
внесените суми възлизат на 488,17 лв, при погасяване, както следва: 147.77 лв.
главница; 338,00 лв. лихва и 2,40 лв. санкционираща лихва. Последното плащане
направено от ответника е от дата 24.04.2018г. Непогасената главница възлиза на
1031.23 лв.; договорна лихва за периода 01.04.2018г. до 28.05.2019г. – 210,59
лв.; законна лихва за периода 29.05.2019г. – 04.06.2019г. – 2,42 лв.;
обезщетение за забава – 5,50 лв.; разходи и такси при изискуем кредит – 120,00
лв., като общо дължимата сума възлиза на 1369,74 лв.
Видно от
материалите по приетото ч.гр.д. № 1180/2019 г. на КРС, а и от представените по
настоящото дело заверени копия на документи от същото, е че била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 641/2019
година, връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване
на уведомление в рамките на изп.д. № 20197420400655 от описа на ЧСИ В. Александрова,
рег. № 742, район на действие – Окръжен съд – гр. Кюстендил С оглед горното,
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни
искове.
Останалите
събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Изложените
фактически твърдения в исковата молба определят правната квалификация на
спорното право, подлежащо на
разглеждане по реда на чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като такова по чл. 79, ал.,
1 предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с
предмет установяване
съществуването на вземането, заявено по реда на 2.
По допустимостта:
Съгласно
задължителните разяснения в т. 10а от
ТР№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение, съществува при наличието както на общите, така и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Поради това, извършвайки
самостоятелна преценка в този смисъл, съдът констатира, че е налице издадена
заповед за изпълнение, последната връчена на длъжника в условията на чл. 47,
ал.5 от ГПК като указанията на заповедния съд до заявителя, по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване и е
спазен срокът за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането
по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Ето защо предявените искове се възприемат за допустими.
Освен
това съдът следва да посочи, че в периода между образуване на заповедното
производство (06.06.2019 г.) и на исковото такова (23.03.2020 г.)
процесното вземане е било прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД
( Договор за прехвърляне на вземания от
13.12.2019г.), като в случая, по правилото на чл. 226, ал.1 от ГПК, при
прехвърляне на спорното право в хода на производството делото продължава своя
ход между първоначалните страни. Ето защо съдът намира, че е налице и надлежна
процесуална легитимация на ищцовото дружество като цедент да води настоящите
установителни искове (като необходима за възникването на правото на иск
положителна процесуална предпоставка).
По
основателността:
С решението по този иск съдът следва
да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за
което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от
заявителя обстоятелства,от значение за възникването и съществуването на
вземането.
Сключените между страните договор за издаване и
обслужване на
кредитна карта
с револвиращ
кредит за
физически лица,
ведно с допълнителните споразумения за преструктуриране на дълга имат
характеристиките на договори за потребителски заем по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй като въз основа на тях кредиторът е предоставил или се е
задължил да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът-кредитополучател е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй като е физическо лице,
което при сключването на договор за
потребителски кредит е действало извън
рамките на своята професионална или
търговска дейност.
Процесните източници на облигационни отношения са
сключени в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като
за прецизност съдът счита с оглед наведеното от особения представител на
ответната страна възражение,че текстът към Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, ведно с приложимите към
него Общи условия в действителност е с шрифт по-малък от нормативно установения
(12), за установяването на което обстоятелство съдът не счита, че са необходими
специални познания, доколкото в случая това се установява и с просто око.
Въведеното изискване обаче, относно минималния размер на шрифта на договорите,
сключени с потребител по смисъла на закона е в сила, считано от 23.07.2014 г.,
докато процесният договор е сключен преди този момент – на 02.06.2014 г.,
поради което и посоченото изискване е неотносимо към него.
Относно обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и съобщаването на длъжника за извършената цесия:
Потестативното право на кредитора да обяви
и направи целия остатък от процесния кредит за предсрочно изискуем възниква не
автоматично, а посредством надлежно съобщаване на длъжника за това
обстоятелство и то ако са налице обективните предпоставки за настъпването й. В
случая обективните елементи на правото са налице доколкото видно от
извлечението от счетоводните книги на банката е налице просрочие на 12 бр.
вноски от страна на ответника (в нарушение на договорните изисквания), което
обстоятелство се установява и от приетата по делото експертиза, която сочи, че
преустановеното обслужване по кредита е считано от 25.04.2018 г. Относно
субективната страна на правото – в конкретния случай ищцовото дружество е
ангажирало служител в кантората на ЧСИ В. Александрова, рег. № 742, район на
действие – Окръжен съд - гр. Кюстендил, да извърши уведомяването, като това е
сторено по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 11.01.2019 г. В този смисъл съдът намира, че не е
изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 47 ГПК в неговата цялост в
редакцията си с ДВ бр. 86 от 2017г., безспорно приложим с оглед момента на
извършеното уведомяване, за да се фингира връчване на книжата на ответника.
Така, съдебният изпълнител, чрез служител в кантората си, се е задоволил
единствено с посещение на известния адрес и констатиране отсъствието на
адресата според правилото на чл. 47, ал.1 ГПК, като няма данни за това, че след
установяване отсъствието на ответната страна на посочения адрес е извършена
служебна справка за постоянен/настоящ такъв, респ. установяване наличието на
трудово правоотношение с оглед връчване по месторабота, съотв. невъзможност за
това. Предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за връчване на книжата
представлява разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при
наличие на точно определени предпоставки. За да бъде приложена, ведно с всички
последици от това – изтичане на процесуални срокове, настъпване на преклузии,
упражняване срещу страната на преобразуващи права и осигуряване участието й в
процеса по начин, който да не препятства изпълнението на решението по реда на Регламент (ЕО) № 44/2001, е необходимо пълно и
точно изпълнение на предпоставките за приложението й, включително реда и
условията за връчване.Oще повече, разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ
изрично предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа от съдебните
изпълнители да се извършва по реда на чл. 37-58 от ГПК, без да е направено разграничение кои
разпоредби, респ. коя част от правилата на чл. 47 ГПК са неприложими в това
производство.
Предвид изложеното съдът намира, че не се е осъществила фикцията на закона,
залегнала в посочената разпоредба на ГПК, като с изтичане на 14-дневен срок от
залепване на уведомлението от ЧСИ В. Александрова ответникът не следва да се
счита за уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане.
От друга страна съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на И. за
настъпилата предсрочна изискуемост, станало чрез връчване на исковата молба и
приложенията към нея на назначения по делото на страната на ответника особен
представител адв. Х.. Фигурата на особения представител цели защита интереса на
страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се различава
от тази на упълномощения такъв. Особеният представител осъществява
представителството при единствените ограничения съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК, като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК получаване на отправено до
представлявания материално правно заявление не е сред тях. В решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че "връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици".
От друга страна съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение (какъвто е процесният случай), като искът следва да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница
по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима
подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск.
Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича
претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на
иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго
основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква
ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с
този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса
накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Аналогично на горните съображения съдът намира, че за процесната цесия
ответната страна отново е била уведомена посредством връчване на исковата
молба, ведно с приложенията към нея, на особения представител на ответника по
делото.
Така, по съществото на спора досежно вземането за главница съдът намира
следното: В правната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК е уредена легална дефиниция на договора за
потребителски кредит, какъвто безспорно е и настоящият такъв, като сочи, че
"Договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът 1) предоставя
или 2) се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане".
Следователно, договорът
за потребителски
кредит може да бъде реален (сходно с договора
за паричен заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД) или консенсуален (сходно с договора
за банков кредит
по чл. 430, ал. 1 ТЗ).
С оглед на това определение на договора за потребителски кредит
той е едностранен – при реалните договори
за потребителски
кредити, при които правните задължения
възникват само за кредитополучателя: да върне заемната сумата, предмет на
двустранната сделка, в същата валута и размер, както и уговорената
възнаградителна лихва и други комисиони, респ. двустранен – при консенсуалните договори за
потребителски кредит, при които за двете
страни по материалното правоотношение се пораждат корелативни субективни права
и правни задължения – за кредитодателя: да предостави заемната сума в
уговорената валута и в определения срок, а за
кредитополучателя: да върне заемната
сума, ведно с уговореното възнаграждение – в уговорения срок.
Предвид изложеното съдът счита, че в конкретиката на
казуса, макар вещото лице да не дава отговор на въпроса досежно усвояването на
процесната сума по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 02.06.2014 г., то посоченото обстоятелство не
повлиява на възникването на облигационното правоотношение, за което както се
установи, поради възможността да бъде консенсуално такова, предаването на
заемната сума е елемент не от сключването на процесната сделка, а от
изпълнението на същата. Тоест, въпросът за предаване на заемната сума е такъв
за изпълнение на задължението на кредитора по едно вече възникнало, а и както
съдът установи - валидно правоотношение.
На следващо
място, установи се по делото, че ответникът се е задължил (чрез надлежно
упълномощено от него лице – спр. гърба на л.31 от делото – неоснователно е
възражението на ответната страна по посока на ненадлежно представителство,
доколкото в пълномощното по изричен начин са установени обстоятелствата, за
които е учредено представителството, сред които попадат и процесните такива) по
Споразумение от 08.10.2015 г., по силата на което процесният кредит от
револвиращ такъв се преструктурира в договор за текущо потребление в размер на
1179 лв., а така също по Допълнително споразумение от 05.01.2017г. досежно
остатъка от горепосочения дълг, а именно остатък в размер на 1188 лв. Във
връзка с това съдът намира, че не се е осъществила обективна новация по см. на
чл. 107 от ЗЗД. Способите за преструктуриране на едно парично задължение не са
индиция за наличие на воля у контрагентите за подновяването му по смисъла на
закона. За да е налице обективна новация,
е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване на валидно
възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на
мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото задължение,
като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение за
новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на
облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно
отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. В случая такава
промяна в предметна на задължението е налице доколкото се преминава от един
контокорентен кредит към такъв с краен падеж и погасителен план. Но от друга
страна, съгласно трайно установената съдебна практика, включително и
задължителна такава, на ВКС, новационното
намерение трябва да бъде изрично и недвусмислено изразено, да се установява от
договора, а не да се предполага. В конкретния случай такава изрична воля в
допълнителните споразумения не е налице още повече, че в петитума на молбата
като основание за дължимостта на процесната сума е посочен и договорът за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица,
което отново предполага липса на новационно намерение (т.е. на погасяване на
задължението по последния договор, доколкото същият е изведен като основание за
дължимост на претенцията).От друга страна обаче, така посочените споразумения
имат характеристиката на частни документи по смисъла на закона, които поради
необорването си по реда на чл. 193 от ГПК, са автентични и истински, като имат
и доказателствена сила относно съдържащото се в тях признание. Налице е извънсъдебно признание
на факти, което е обективирано в писмена форма и съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица - чл. 180 ГПК. В този смисъл е и постоянната
съдебна практика: Решение № 261/2013/22.01.2014 по дело № 2354/2013 на ВКС, ГК,
III г. о. Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г.
о., ГК, ; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г.
о., ГК; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. И
именно доколкото се извършва признание досежно наличието на дълг представляващ
остатък от дълга по процесния Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица, то съдът намира, че така
извършеното признание на практика обхваща и факта на ползването на паричния
ресурс, респ. на усвояването му (досежно факта на получаване в държане на
процесната кредитна карта спор между страните не съществува, а посоченото обстоятелство
се установява и от подписана от ответника декларация за предаване/връщане на
банкова карта – л. 38 от делото). Тоест, посочените споразумения, като вид
договор по чл. 365, ал. 1 ЗЗД, имат установително значение
за съществуващите кредитни задължения, посочени в тях и техния размер.
Предвид изложените мотиви, съдът намира, че кредиторът е изпълнил вменените
му задължения, поради което и е изправна страна по облигационното отношение с
ответника. Ето защо искът за главница следва да се уважи, но за вноските с
настъпил падеж до приключване на съдебното дирене в настоящото производство,
доколкото предсрочната изискуемост съдът е преценил при условията на чл. 235,
ал.3 от ГПК. В тази връзка вещото лице сочи, че преустановеното обслужване на
кредита е считано от 25.08.2018 3г. Така, общият размер на падежиралите към
момента на приключване на съдебното дирене (27.01.2021 г.) вноски възлиза на
сума от 285,37 лв., като до пълния предявен размер от 1031,23 лв. същият следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Като законна последица от горното следва да се присъди и законна лихва
върху уважения размер на главницата, считано от 05.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането
Що се отнася до претенцията за 1,72 лв, представляваща законна лихва за
периода 29.05.2019 г. до 04.06.2019 г., съдът намира същата за неоснователна,
доколкото както съдът установи, предсрочната изискуемост на вземането не е
настъпила от твърдяната от ищеца дата, а именно – 29.05.2019 г.
Исковете по чл. 422 ГПК за
вземанията за възнаградителна лихва в
размер на 210,95 лв. за периода от
01.04.2018 г. до 28.08.2019 г и за
обезщетение за забава в размер на 5,50 лв. за
периода от 01.05.2018 г. – 28.05.2019 г. (чийто размери се установяват и от
приетата по делото експертиза с отбелязване, че искът за възнаградителна лихва
е определен от вещото лице в размер на 210,59 лв, поради което до претендирания
такъв от 210, 95 следва да се отхвърли) са основателни и следва да бъдат уважени, тъй като те касаят падежирали
до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК вноски. В производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения
в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно
обезщетение. В случая кредиторът претендира присъждане на цялата главница като
предсрочно изискуема, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предсрочна изискуемост, поради
което съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
Досежно сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит
съдът намира същата за недължима - така уговорените разходи имат за цел да
обезпечат изпълнението на задължението за връщане на заетата сума в срок, както
и да обезщетят разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Кредитодателят
е направил опит да представи тази сума като дължима поради предоставяне на
кредитополучателя на допълнителна услуга, която поначало ЗПК допуска. Дейността
по събиране на просрочено задължение обаче не представлява допълнителна услуга,
за която да се дължи възнаграждение. Налице е противоречие с нормата на чл. 33
от ЗПК, доколкото е предвиден различен от позволения в закона вид обезщетяване
на вредите от неизпълнение на главното задължение. Ето защо клаузата уреждаща
дължимостта на сочената сума като неравноправна е нищожна и не обвързва длъжника.
При посочените съображения претенцията следва да бъде отхвърлена в своята
цялост без необходимост от обсъждане на останалите наведени от особения
представител на ответната страна доводи.
По разноските:
С оглед
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват деловодни
разноски с оглед уважената част от иска. Според пълномощното на л. 6 от делото
той е бил представляван от юрисконсулт. Размерът на дължимите разноски за
възнаграждението му в този случай следва да се определи по указанията в
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като сумата от 100,00
лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на
делото. Представени са и доказателства за заплатена държавна такса в размер на
225,00 лв. (л. 64), депозит за особен представител в размер на 500,00 лв. (л.
72) и депозит за вещо лице в размер на 150,00 лв. (л. 101). Така в полза на
ищцовото дружество и съобразно с уважената част от исковата претенция, ще се
присъди сумата от 357,03 лв. На ответната страна
също се следват деловодни разноски по арг. от нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
но искане в т.см. не е било заявено, а доказателства за сторени такива не са
били ангажирани.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания
по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца се следва сума в
размер на 28,34
лв.Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не
подлежат на обезсилване, поради отхвърляне
на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се
издава изп. лист за отхвърления иск.
В хода на
производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на
ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство,
регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава
възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото представителството
му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на
адв. Х. се дължи изплащане на сумата за това, която е внесена от ищеца по
делото и в който смисъл съдът се е произнесъл в о.с.з. от 27.01.2021г.
Водим от горното и на
основание чл. 415,ал.1,т.2
ГПК във вр. с чл.9,ал.1 ЗПК,вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД,вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Г.И., ЕГН: **********,*** ,че дължи и следва да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, Община Столична, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19, съдебен адрес *** сумите, както следва: 285,37 /двеста
осемдесет и пет и тридесет и седем/лв. главница, дължима по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ от 02.06.2014
г., Допълнително споразумение от 08.10.2015 г. и Допълнително споразумение от
05.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; договорна лихва в размер на 210,59 лв./двеста и десет и петдесет
и девет/ за периода от 01.04.2018 г. до 28.05.2019 г.; обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 5,50 /пет и петдесет/ лв.
дължима за периода 01.05.2018 г. до 28.05.2019 г, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №641/2019 г. и изпълнителен лист
в производството по ч.гр.д. № 1180/2019г. на КРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за горницата над 285,37/двеста осемдесет и
пет и тридесет и седем/ лв. до пълния претендиран такъв от 1031,23 /хиляда
тридесет и един и двадесет и три/лв; иска за възнаградителна лихва за горницата
над 210,59 /двеста и десет и петдесет и девет/, както и за сумите от 1,72 /
един и седемдесет и два/лв., представляваща законна лихва за периода от
29.05.2019 г. до 04.06.2019 г. и 120,00 /сто и давдесет/ лв. разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА Ю.Г.И., ЕГН: **********,*** да заплати на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
Община Столична, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес *** сумата в размер 357,03 лв. (триста петдесет и седем лева и три
стотинки), представляваща деловодни разноски
за настоящото производство, както и сумата в размер на 28,34 лв. (двадесет и осем лева и тридесет и
четири стотинки) - деловодни разноски в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 1180/2019 г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: