Д О Б Р И
Ч К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н
И Е
№....
гр.Добрич, 04.06.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание на
тридесети май две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№521 по описа на ДРС за 2019 година
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на Л.К.П. ***, с ЕГН ********** /чрез адв.Д.Ж. ***/ срещу Наказателно постановление
№19-1717-000061 от дата 28.03.2019 година на Началника на Група към ОД на МВР –
Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено административно нарушение на чл.6,т.1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183,ал.6 във вр. с чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
на жалбоподателя са наложени административно
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се оплаквания за
несъстоятелност на обвинителната теза, както и за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон, довели до ограничаване
на правото на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с процесуален представител - адв.Д.Ж. ***, който поддържа
искането за отмяна на НП на посочените в жалбата правни доводи и основания.
Въззиваемата страна не се представлява от процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на анализ
и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата на
въззивната проверка, очертан в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
На
21.03.2019 година през през деня свидетелите М.К. И.и В.Й.Г. /служители на
Първо РУ на МВР-Добрич/ изпълнявали редовно дежурство по наряд като полицаи с
патрулен автомобил. Задачата им била да следят за спазването на ЗДвП от преминаващите по бул.”25-ти септември”
в гр.Добрич моторни превозни средства. В изпълнение на поставените им задачи служителите
се установили на позиция в района на товарна гара „Север”, при което спирали за
рутинна проверка със стоп –палка преминаващите по пътя превозни средства.
Около 17.52 часа свидетелите забелязяли
движещ се към тях с висока скорост лек автомобил - марка „Сеат-Леон”, с рег.№ ***,
който при движението си изпреварил намиращите се пред него други правезни средства.
Поведението на водача веднага било забелязано от длъжностните лица на МВР, при
което св.М.И. предприел действия по спиране на въпросния автомобил „СЕАТ”. За
целта св.И. излязъл на пътното платно, след което подал ясен сигнал със стоп-палка
за спиране. Вместо да спре плавно най-вдясно по платното за движение, водачът
на автомобила преминал в крайната пътна лента /в случая това е трета лента, предвидена за обратен завой/ ,след което
преминал с висока скорост покрай св.Иванов, изпреварвайки в нарушение на ЗДвП намиращите се пред него
други два автомобила. Длъжностното лице успяло да възприеме физиономията на
нарушителя, който впоследствие при съставянето на АУАН е бил разпознат
безпроблемно.При това стечение на обстоятелствата и манифестираното явно
неподчинение на водача да спре на подадения му сигнал със стоп-палка,
длъжностните лица предприели незабавни действия по застигането му. Първоначално
подали сигнал до ОДЧ на Първо РУ на МВР-Добрич за съдействие и спиране на нарушителя
от други патрулни автомобила в района. Въпреки обстоятелството, че били
изостанали и се движели на известно разстояние от нарушителя, св.М. И. и св.В.Г.
не изпускали визуално от поглед движещият се пред тях автомобил. При
проследяването му двамата добре възприели преминаването му последователно на
червен сигнал на работеща светофарна уредба, сигнализираща две кръстовища по
булевард „25-ти септември”, както и възникналите предпоставки за ПТП,
вследствие нарушаване правилата на движение на ЗДвП от водача. След известно
разстояние и по-конкретно в района на
бившия обувен завод „Добрич” полицаите изпуснали преследвания от тях автомобил.
След извършена нарочна проверка в
АИС на СПП –КАТ е установена самоличността на жалбоподателя Л.К.П., който е
собственик на описания подробно по-горе
автомобил „СЕАТ-ЛЕОН”. С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.№0640515 от 25.03.2019 година е
привлечена отговорността на жалбоподателя за извършено адм.нарушение на
чл.6,т.1 от ЗДвП. По отношение на изпълнителното деяние е прието, че същото се
изразява в управление от жалбоподателя на лек автомобил лична собственост,
който е преминал при работеща секция на светофарната уредба в режим, забраняващ
преминаването с автомобила през кръстовището. Изрично е посочено, че
нарушението се явява „повторно”, доколкото водачът не съобразил поведението си със
светлинните сигнали. В АУАН са отразени датата и мястото на нарушението, както
и други данни на управлявания от жалбоподателя автомобил /респ.вид на МПС,
марка, модел и рег.номер/.
При съставянето на АУАН и
предявяването му жалбоподателят възразил във връзка с вмененото му във вина нарушение
и описаната фактическа обстановка, като посочил единствено, че „има възражения”.Такива
всъщност не са депозирани допълнително
пред наказващия орган след съставяне на АУАН, тъй като 3-дневния срок за
възражения на практика не е бил спазен с издаване на наказателното
постановление.
Въз основа
на АУАН и в драстично нарушение на императива на разпоредбата на чл.44,ал.1 от ЗАНН,
преди да е изтекъл законоустановения 3-дневен срок за възражения, наказващият
орган е издал поднадзорното НП №19-1717-000061 на дата 28.03.2019 година. С него
е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.6,т.1
от ЗДвП.
В законоустановения преклузивен срок на
чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна оспорва
законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.
Съдът намира за основателни
претенциите на защитата в насока, че обжалваното наказателно постановление е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
ограничаване на правото на защита и съставляват самостоятелно основание за
неговата отмяна. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон не могат да бъдат санирани и преодолени с последващи
изявления в хода на процеса, като в тази насока могат да се посочат изложат
следните съображения:
На
първа място, съдът счита, че обжалваното НП е издадено при особено съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неспазване на императивната
разпоредба на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Съгласно този текст от ЗАНН, освен възраженията
при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да
направи и писмени възражения по него. Без съмнение, че с цитираната разпоредба
законодателят цели да се предостави правна възможност на уличеното като
нарушител лице, да направи допълнителни възражения по АУАН в тридневен срок от
подписването му, като по този начин да може да се защити и развие своята
защитна теза в този начален етап от административнонаказателнато производство. Нормата
по правната си природа е императивна и въвежда една допълнителна възможност за
защита на привлечения към отговорност нарушител, освен правото му да възрази към
момента на съставяне на акта. Видно от представените доказателства по делото
АУАН с бл.№0640515 е съставен и подписан от нарушителя на дата 25.03.2019 год.,
като в този случай тридневният срок за писмени възражения изтича на 28.03.2019
г. Издаване на наказателното постановление от наказващия орган на тази дата
-28.03.2019 г.,т.е. преди изтичане на законоустановения срок по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН е довело до недопустимо ограничаване правото на защита на
уличеното като нарушител лице, поради което съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на НП/ изцяло в тази насока е и констатната
практика на адм.съдилища в страната /Реш.№62/09.02.17 год. на Адм.съд-Пазарджик
по к.н.а.х.дело№ 932/2016 год.; Реш.№227/17.02.2016 год. на Адм.съд - Бургас по
к.а.н.дело № 2268/15 год; Реш.№ 1926/15.12.2015 год. по к.а.н.д.№2123/15г. на
Адм.съд- Бургас и др./. Без значение е обстоятелството, че при съставяне на
АУАН и неговото предявяване е била предоставена възможност на нарушителя да
изложи възраженията си срещу АУАН и той е сторил това, вписвайки единствено, че
”има възражения”. Настоящия съдебен състав намира, че привлеченият към
отговорност нарушител е бил ограничен в регламентирания тридневен срок по закон
да депозира допълнително писмено възражение, което да гарантира в пълен обем
правото му на защита, в съответствие с процесуалните изисквания, заложени със
силата на императива с разпоредбата на чл.44,ал.1 от ЗАНН. Соченото съществено
процесуално нарушение е ограничило правото на защита на привлечения към
отговорност субект и съобразно констатнтата практика на ВАС и адм. съдилища съставлява
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, без дори да се разглежда
спора по същество.
На следващо място съдът счита, че
поднадзорното НП е издадено и в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото не е посочено правното основание, въз
основа на което наказващият орган е приел,
че процесното нарушение се явява извършено „повторно”, по смисъла на §6, т.33 от ЗДвП. Съгласно цитирания текст
от ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В разглеждания случай, наказващият орган задължително е следвало да
посочи конкретното НП, въз основа на което е приел, че деянието, за което е
санкциониран жалбоподателят се явава „повторно”
извършено нарушение. Такова описание въобще липсва, при което привлечения към отговорност субект е поставен в невъзможност да разбере,
кое е това влязло в законна сила постановление, въз основа на което е прието, че настоящото нарушение се явява извършено
„повторно” - по
смисъла на §6, т.33 от ЗДвП. Ето защо, по отношение на този релевантен
доказателствен факт, който се явява относим към елементите на фактическия
състав на административното нарушение е налице ограничаване на правото на
защита на нарушителя. Недопустимо е даден квалифициращ елемент от състава на нарушението да се извлича по пътя на тълкуването, тъй
като се касае за задължение на наказващия орган по силата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН да направи пълно описание на нарушението, като изложи обстоятелствата, при които то е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В случая не са посочени обстоятелствата, въз основа на които се приема, че
нарушението е извършено „повторно” по смисъла на чл.183, ал.6 във вр. с чл.183, ал.5,т.1 от ЗДвП, за което е санкциониран нарушителят. Ето защо, след като е допуснал соченото съществено процесуално нарушение, наказващият орган незаконосъобразно е ангажирал
отговорността на водача на основание чл.183,ал.6 във вр. с чл.183,ал.5,т.1 от ЗДвП, която санкционна норма се явява
несъответна за извършеното
от водача нарушение. Съдът счита, че правилната квалификация, по която е
следвало да бъде ангажирана
отговорността на нарушителя санкционната норма на чл.183,ал.5,т.1 от ЗДвП.
Съгласно този текст от ЗДвП се наказва с
„глоба” от 100 лева всеки водач, който преминава при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, какъвто е и настоящият казус.
На следващо място, въвеждането на квалифициращ елемент състава на нарушението на чл.183,ал.6 от ЗДвП /„повторно”/ се посочва за първи път в НП, доколкото
за него липсва описание
в АУАН. Или с други думи, с въвеждане на нови и неизвестни обстоятелства, относими
за нарушението за
първи път в НП , които не са известни на
нарушителя при
съставяне на АУАН, винаги съставлява съществено нарушение, водещо до ограничаване правото на защита. Соченото нарушение е в разрез с основния принцип в правото
„реформацио ин пеус” , като гаранция за правото на
защита на обвиняемия/подсъдимия в наказателния процес и съставлява самостоятелно основание за отмяна на
постановлението.
Във
връзка с допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон може да се отбележи още,че поначало
административнонаказателния процес е строго формален. От това следва, че заложените от законодателя нормативни изисквания
като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и перфектно, за
да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванита
в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което несъмнено свързваме с високата
правна и обществена значимост на засяганите ценности, които в известна степен
са съизмерими и с ценностите, засягани в наказателния процес. Изискването за
съдържание на наказателното с всички негови реквизити е една от гаранциите за
неговата законосъобразност, които законът е установил за защитата на правата и
интересите на лицата - страни в административнонаказателното производство. В
този смисъл, в НП трябва да съществува пълно единство между посочените като
нарушени законови норми и словестното описание на нарушението и посочения като
нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното
лице.
А колкото до фактическата
обстановка на процесното нарушение, съдът намира, че същата е изложена правилно
от наказващия орган в НП, независимо от допуснатите процесуални нарушения.
Обстоятелството, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е преминал при
работеща секция на светофарната уредба в режим, забраняващ преминаването налагат еднозначен извод, че е налице виновно
осъществен състав на адм. нарушение по текста на чл.6,т.1 от ЗДвП. Изцяло в
подкрепа на обвинителната теза и описана фактическа обстановка са непротиворечивите
и логични показания на свидетелите В.Г. и М. И. /очевидци на нарушението/. Пред
съда, двамата изложиха убедително и правдиво конкретни фактически
обстоятелства, от които съдим по категоричен начин, че с виновното си поведение
деецът е осъществил състава на адм. вмененото му във вина нарушение по чл.6,т.1
от ЗДвП,при условие, че след подаден ясен сигнал със стоп-палка от униформен
служител на МВР не е изпълнил разпореждането му да спре плавно в най-дясната
част на платно, а тъкмо обратното. Преминал е покрай него с висока скорост и при
очевиден риск за живота му, след като е продължил движението си напред, преминавайки
на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, регулираща движението на
кръстовището. Изложените с подробности и в детайли обстоятелства от свидетелите
Г. и И.мотивират съда да кредитира техните показания като правдиви и обективни.
От друга страна, съдът не дава
вяра на показанията на сочения от защитата свидетел - Д. Г.. Предвид
съществуващите близки, приятелски отношения с жалбоподателя този свидетел изложи
пред несъстоятелни съда факти, отнасящи се за движението на автомобила и
неправомерното поведение на водача. Показанията на свидетеля обективно дистанцират
и противоречат на безспорно установени от съда фактически обстоятелства, от които
съдим за извършеното от дееца нарушение В този смисъл, съдът не даде вяра на
показанията на свидетеля Д. Г., доколкото с тях свидетелят цели единствено да
постигне оневиняване на жалбоподателя и прикриване на конкретно обстоятелства,
относими към състава на нарушението.
А що се отнася до показанията на
актосъставителя Д.Р. и св.С.С. съдът приема, че същите са от значение
единствено в насока за установяване на спазването на процесуалните изисквания
при съставяне на АУАН и предявяването му на нарушителя.
В заключение следва да се отбележи,
че макар процесното адм.нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП, за което е бил привлечен
към отговорност жалбоподателят да се явява безспорно доказано, с оглед на
допуснатите съществени процесуални нарушения от наказващия орган, довели до
ограничаване на правото на защита, налагат за съда да отмени изцяло постановлението
като незаконосъобразно и неправилно.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
О Т
М Е Н Я Наказателно постановление №19-1717-000061 от дата 28.03.2019 година
на Началника на Група към ОД на МВР – Добрич, с което на Л.К.П. ***,с ЕГН: **********
за извършено адм.нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата на
основание чл.183, ал.6, вр. с чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба” в размер на
200 /двеста/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :