Р Е Ш Е Н И Е
№ 261868 / 07.06.2021г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в
публично заседание, проведено на 07.05.2021г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 14584 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание
чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод
предявен от ищецът Ц.Я.Я. ЕГН **********,
с п.адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. И.Т.И. ***, съдебен адрес:***,
срещу ответника „К.И.И."ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес ***, бизнес център **** представлявано от ****, отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 ал.1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА, поради погасяване на възможността за
принудително събиране на вземанията, сумата
в общ размер от 6022.36 лева, от които: 1/5425,35
лева, ведно със законната лихва от 16.11.2011 г. 2/сумата от 467.01 лева, представляваща
щрисконсултско възнаграждение. З/сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски по арбитражното дело. 4/ сумата от 50 лева,
представляваща заплатена такса за издаване на изпълнителен лист, за който суми
е издаден изпълнителен лист по т.д. № 7491/2012 г. на основание на вътрешно
арбитражно дело №635/2011г. по описа на арбитър Живко
Бояджиев и постановено решение №635/16.11.2011 г.
Моли се за присъждане на сторените
съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди , че в полза на „П.К.Б."АД,
ЕRU ***, е издаден изпълнителен лист от Софийски Градски Съд по т.д. №****/2012г., на основание на вътршно арбитражно дело № **/2011г. по описа на арбитър **** и постановено решение № ****/16.11.2011г.
На 08.08.2018г., „П.К.Б."АД, ЕИК ***, е
прехвърлило вземането си по
цитирания изпълнителен лист на „К.И.И."ЕАД, като последното е предявило същия и е образувано по негово искане изпълнително дело №***по
описа на ЧСИ ***.
С оглед осъществяване на
принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело, съдебният изпълнител е
наложил запор върху банковата сметка на длъжника. Посоченото изпълнително дело е образувано за сумите,
както следва:
1/5425,35 лева, ведно
със законната лихва от 16.11.2011 г.
2/Сумата от 467.01 лева,
представляваща юрисконсултеко възнаграждение.
3/сумата в размер на 80.00лева,
представляваща разноски по арбитражното дело.
4/сумата от 50.00лева,
представляваща заплатена такса за издаване на изпълнителен лист.
Сумите, за чието събиране е образувано посоченото по -
горе изпълнителното дело, според ищецът са погасени по давност, поради което послединя не
дължи заплащане на процесиите суми, поради следните съображения: Въз основа на
посочения по - горе изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №****, по
описа на ЧСИ ***. Първото изпълнително действие по ИД № ****, по описа на ЧСИ ***
е предприето едва 2019г., т.е. осем години след
постановяване на арбитражното решение. По посоченото дело не са извършвани
никакви изпълнителни действия в периода 16.11.2011г., датата на постановяване на арбитражното решение до
23.07.2019г.,
датата на образуване на изпълнителното дело. След настъпването на перемпцията на
изпълнителното дело, всички действия извършени по него са незаконосъобразни и
нямат правно значение. Няма спор в доктрината, както и в практиката, че срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен,
следователно с изтичането му производството се прекратява ех iegc, а всички
действия по изпълнението се явяват незаконосъобразни.
Посочено е от ищецът, че съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността, в т. ч. налагане на запор. Взискателят има задължение
със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес
давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433. ал. 1. т. 8ТПК по
право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата
давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното-производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя
на последното по време валидно изпълнително действие.
Според ищеца, вземанята, обективирани в изпълнителния лист, издаден
от Софийски Градски Съд по т.д. № ***/2012 г. на основание на вътрешно
арбитражно дело № ***/2011г. по описа на арбитър *** и постановено решение №**/16.11.2011г.,
са погасени по давност. В този смисъл е цитирана и съдебната практика: Решение
№ 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ТVг. о., ГК; Решение М 28
от 05.04.2012 г. по гр. д.
№523/2011 г. на ВКС,ІІІГО.; Решение от 29.09.2014 г. на СРС по
гр. д. №16702/2014г. Приложимата давност за погасяване на
процесното вземане е общата петгодишна давност и предвид, че първото валидно
изпълнително действие е от 23.07.2019г. то
общата 5-годишна давност е изтекла на 16.11.2016г. Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното
вземане, ищецът счита, че са погасени и произтичащите от него акцесорни
вземания по изпълнителния титул. Настоява се от ищецат, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск: Длъжникът винаги има правен интерес от завеждането на
установителен иск по чл. 439 ГПК, при наличието на висящо
изпълнително дело. В настоящия случай е налице висящо
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ ***. Ищецът по този иск, сочи, че има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува,
докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение.От друга
страна при наличие на изпълнителен лист срещу длъжника, същият винаги има правен
интерес от водене на иск по чл. 439 ГПК. Правният интерес на ищеца произтича от факта, че съдебните
изпълнители са обвързани от изпълнителната сила на изпълнителния лист, дори и в
случаите когато изпълняемото право, обективирано в листа е погасено по давност. На следващо място, ищецът
сочи, че с отрицателния установителен иск за
недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването
на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да
бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се
състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за
иесъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение,
длъжникът има правен интерес да установи твърляното иесъществуване на
изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Също така, целта на погасителната
давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора, чрез нея, се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът
упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или
правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е
упражнено в определен от закона срок от време. Според
разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде
направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна
давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което
е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето
защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.
В настоящия случай е посочено,
че изпълнителния лист, по който е образувано горепосоченото изпълнително дело, е издаден въз основа на вътрешно арбитражно дело №
635/2011 г. по описа на арбитър Живко Бояджиев и постановено решение
№635/16.11.2011 г.
Ищецът по делото се позовава на изтекла погасителна давност в полза на Ц.Я.Я..
Ответната страна „К.И.И.Б."ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника **** - прокурист, упълномощена от **** и ***, в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт ****,
преупълномощена от ****, съдебен адрес за кореспонденция: гр.***** в срока по чл.131 от ГПК, депозира отговор, в който излага, че
предявеният иск е допустим , но неоснователен и недоказан.
Сочи се с отговора, че правният интерес на ответната страна от депозиране на отговор на искова молба, произтича от сключен на
08.08.2018г. договор за прехвърляне на вземания между
„П.К.Б." ЕООД (наричано по-долу за краткост „****")
и „К.И.И.Б." ЕАД (наричано по-долу за краткост „****"),
по силата на който „П.К.Б." ЕООД (цедент) цедира
вземането си спрямо Ц.Я.Я., произтичащо от Договор за кредит № ****, заедно с
всички принадлежности към него, на „К.И.И.Б." ЕАД
(цесионер).
По допустимостта се излага следното: В исковата молба се твърди, че въз основа на процесния
Изпълнителен лист от 29.10.2012 г. е било образувано изп. Дело
№1162/2019 г. по описа на ЧСИ ****, per. № ***, което е близо осем години след
постановяването на арбитражното решение, поради което счита вземанията,
закрепени в него за погасени по давност. От своя страна „***" с молба за
образуване на изпълнително дело е поискало от ЧСИ **** да бъде образувано ново изпълнително
дело - изп. дело №***/2019.
Стези действия дружеството недвусмислено е заявило, че счита
ищцата за свой длъжник. Налице е правен спор и
подаденият иск е допустим.
По основателността на исковата претенция, ответната
страна сочи следното: Вземането по Изпълнителния лист, ответникът е придобил
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
08.08.2018г. между „***" и „***". Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването
е неформален акт и като такъв може да бъде извършено и от друго лице по
възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с
решение по гр. дело № 5759/2014г., трето г. о.,
ВКС и търг. дело № 2352/2013г., второ т. о., ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК (отм.). След като законът не изисква специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде
съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице може да
бъде и цесионерът. Ето защо, въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на
подписите от нотариус ***, per. № 271 при Нотариалната камара, ответното
дружество сочи, че е упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1А към
Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на
цедента. По силата на това упълномощаване, „***" е изпратило на предоставен от длъжника адрес, а именно: гр.**** уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща, което се е върнало с отметка
„непотърсено", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена
от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като копие
от същата е приложена към настоящия отговор. Отправено с
отговора е искане, в случай, че съдът приеме, че Ц.Я.Я. не е надлежно
уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да се приеме с отговора на
искова молба и приложеното към него уведомление за извършено прехвърляне на вземания, че със същото от името
на цедента ответника уведомява ищцата за сключен на 08.08.2018г. Договор за цесия между „****" и „***", по силата на който
„***", в качеството си на цедент, продава на цесионера „***" изрично
посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. В този
смисъл се цитира практиката на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК, съгласно която получаването
на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск
по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника
(Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г.,
II т.о., ТК). Вземането по Договор за револвиращ заем №***,
се сочи, че е описано в Приложение 1А, което е неразделна част от договора за
цесия и на това основание, считано от 08.08.2018 г. кредитор по вземането е
цесионерът „***".
Според
изнесеното в отговора, в исковата си
молба, ищцата посочва, че не дължи сумите по изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на ЧСИ ****, per. № ***, с район на действие
Окръжен съд-Варна, образувано въз основа на процесния Изпълнителен лист от
29.10.2012 г., поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност относно
вземането. Изпълнителния
лист,
не се оспорва, че е издаден на 29.10.2012г. Въз основа на него, се сочи, че на 13.02.2013г. е било образувано изпълнително дело № ***/2013 г. по описа
на ЧСИ ***. С молбата си за образуване, предишният взискател ***
е поискал да бъде изпратено запорно съобщение до *** ЕАД. С молбата взискателят е възложил и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ,
което също е основание за прекъсване на погасителната давност. На 20.02.2013г., се сочи, че са изпратени запорни съобщения до работодателите ****
и до множество банки. На 15.05.2017г., взискателят ***, е депозирал молба по делото с искане да се извърши
справка в ел. регистър на БНБ и да се наложат запори.
На 25.09.2018г., е последвало депозирането на молба
за конституиране на нов взискател от ***, с която е поискано да бъде насрочен
опис на движими вещи в дома на длъжника, което отново е действие, прекъсващо
течащия погасителен срок. Със същата молба, на ЧСИ **** са възложени правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ.
На 23.07.2019г., ответникът
сочи, че е депозирана молба за образуване на
ново изпълнително производство в кантората на ЧСИ ****, с която е поискано да
бъдат извършени справки за наличното имущество на длъжника, като бъдат наложени
запори, както и да бъде насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника. Образувано е изпълнително дело № ***/2019г. На 20.08.2019г., по делото са изпратени запорни съобщения до ****
АД, както и до работодателя **** ЕАД.
На основание гореизложеното,
ответникът счита, че погасителната давност относно процесиите вземания не е
изтекла и същите са дължими от ищцата. След като посочва действия, с които е прекъсвана
давността, ответникът
допълва своето становище, като се позовава и на най - актуалната съдебна
практика, свързана с давността по изпълнителните дела. Съгласно
ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давност не тече.
Едва от 26.06.2015 г. с TP № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като
е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност. Със споменатото TP на ВКС от
26.06.2015 г., обаче, се отменя като загубило сила
ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС
(отм.), с което е постановено, че образуването на изпълнително производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. Из мотивите на цитираното съдебно решение, съдът подробно и
мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило
сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването
на новото TP, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт
престава да се прилага. Ако преди постановяване на новото TP са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците"... обратното би означавало да се
предаде обратно действие на новото TP, което се предвижда само по изключение,
съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове.
Въз основа на гореизложеното, се
настоява, че може да се направи от правна страна извод, че по настоящия казус,
от образуване на изпълнително дело №****/2013 г. по описа на ЧСИ ***** на
13.02.2013г. до
26.06.2015г., намира приложение ППВС № 3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма
извършени изпълнителни действия. Началния момент, от който
започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015. Следователно, според ответникът, датата, на
която вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020г. В
настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015г.,
във връзка изп. Дело № ****/2013 г. и образуваното по описа
на ЧСИ *** изпълнително дело № 1162/2019г., има извършени изпълнителни
действия, които прекъсват погасителния давностен срок.
При
изложеното, отватната страна стига до заключение,
че по процесното вземане срещу Ц.Я.Я. не е изтекла погасителната давност.
Предвид горното, ответната страна моли, депозираният от Ц.Я.Я., иск, въз основа на който е оразувано гр.д. № ****/2020г.
по описа на Районен съд - гр. ****, да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Отправя се
искане от ответникът, да бъдат
присъдени разноските, направени в настоящото производство, а именно
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ,
препращат към чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ - в размер на 300,00 лв. (триста лева). В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в
производството в
тежест на ответника, се моли да се приложи и чл. 78, ал.5 от ГПК и ако заплатеното от страна на ищцата
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, то моля съдът да приеме нашето възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде
намалено.
Посочва се банкова сметка ***-ответник: Банка: *******
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявената искова претенция, съдът намира следното:
В правната наука погасителната
давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право.
Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на
кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето
право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от
време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото
развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на
всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава
несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския
оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от
време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.
Абсолютна процесуална предпоставка
за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на
правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото
право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес.
В конкретната хипотеза е налице спор
между страните относно съществуването на правото на принудително изпълнение,
който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване
на принудителното изпълнение върху имущественото му, което обосновава правния
интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Правната сфера на длъжника се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да
се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния
лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Субективното преобразуващо право на
погасителна давност може да се упражни като средство за защита единствено по
висящо исково производство, като не е налице процесуален способ за релевирането
му в изпълнителния процес.
По
основателността на предявената искова претенция, съдът намира следното:
За успешното
провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от
ГПК, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано
въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело, в
качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник
по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на
изпълняемото право. В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и
главно доказване всички евентуално наведени от същата положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер,
както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с
който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право
е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.
В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Съответно нова давност започва да тече,
от предприемане на всяко валидно изпълнително действие в изпълнителния процес,
като същата се изчислява от последното валидно предприето изпълнително действие
в изпълнителния процес.
От
изисканото гр.д.№ ****/2012г. на СГС, се установява, че на
29.10.2012г., е издаден изпълнителен лист от Софийски Градски Съд по посоченото дело, на основание на арбитражно дело № ****/2011г,. по описа на арбитър **** и
постановено решение № ****/16.11.2011г.
Въз
основа на така издадения изпълнителен лист, на 13.02.2013г., по искане
на взискателя „П.К.Б."ЕООД, ЕИК ***, е образувано изпълнително дело №****/2013г. по описа наЧСИ ****, с рег.№****, с р-н на действие Софийски градси съд/СГС/.
От съдържанието
на посоченото изпълнително дело се установява, че първите изп.действия, които
са предприети, са осъществени на 20.02.2013г., посредством изпращане на запорни съобщения до работодатели на
длъжника и банки, в които последния има установени сметки.
От 20.02.2013г. до 25.09.2018г., на която дата по
изпълнителното дело е депозирана молба за конституиране на нов взискател – цесионера
и ответник в настоящото дело „К.И.И."ЕАД,
ЕИК *****,
с отправено искане за насрочване опис на движими вещи в дома на длъжника, други
изпълнителни действия не са извършвани по изпълнително дело №****/2013г. по описа наЧСИ **** с рег.№****, с р-н
на действие Софийски градси съд/СГС/.
Действително
по отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980г.
и
ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10
на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли
изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането,
следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно
действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му,
съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед
принципите на правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се
придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително
тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Установеното с новото ТР
тълкуване на правната норма, ще може да бъде прилагано от съответните органи,
за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност,
когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР
или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците – така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV
г.о. на ВКС.
Доколкото
изпълнителното производство по изпълнително дело №***/2013г. по описа наЧСИ ****, с рег.№****, с р-н
на действие Софийски градси съд, е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., именно задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното
решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира.
От
горното следва, че с изпращането на запорни съобщения на 20.02.2013г., ЧСИ
****, е прекъснаот теченето на давностния срок, като същият е спрян
до постановяването на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е
обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази
дата започва да тече давност по материалното правоотношение.
По
аргумента, че вземането на взискателя не съществува, поради перемпция по чл.
433 ал.1 т.8 от ГПК, съдът приема следното:
Последното
изпълнително действие по изпълнително
дело №****/2013г. по описа наЧСИ ****, с рег.№****, с р-н
на действие Софийски градси съд , е извършено на 20.02.2013г.– налагане на запори.
След
посочената дата в продължение на две години, т.е. до 20.02.2015г., не са
извършвани никакви други изпълнителни действия по делото, при което по силата
на закона – чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителното дело се
счита прекратено на посочената дата – 20.02.2015г.
Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност започва да тече от
прекратяването на изпълнението.
Това
перемиране на изпълнението, е по силата на самия закон, за него не се изисква
нарочен акт на съдебния изпълнител. В този
смисъл е наложена трайна тълкувателна практика (ТРОСГК № 47/1965г на ВС и т.10
ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. Следва да се отбележи, че от
прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция не следва автоматично
погасяването на вземането по давност. Считано от тази дата тече нова давност за
вземането - петгодишна. При прекратяване на производството по делото се
преустановява възможността да се предприемат изпълнителни действия по него, но
в случай , че давностните срокове не са изтекли, взискателят има право да
образува ново изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане. Правните последици на прекратяването на принудителното изпълнение следва
да бъдат третирани по различен начин във времето, като се налага да бъде
отчетена динамиката на юриспруденцията към съответния момент на развитие на
процесуалните отношения между страните. Съдът изцяло споделя застъпеното в
Решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС(възприето и от
районния съд) разбиране, че в конкретния случай следва да бъде зачетено
задължително тълкуване, установено с ППВС № 3/18.11.1980 г., тъй като както
взискателя, така и съдебния изпълнител са били длъжни да се съобразяват с него
преди действието му да е обявено за отпаднало с новоприетото на 26.06.2015
ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство, следва да се признае на взискателя
възможност да се позове добросъвестно на прекъсване и спиране на давността не
само с признанието на дълга в цялост ( с пропускане на срока за възражение след
връчване от съда на заповедта на длъжника ), но и по време на целия период, в
който е липсвало основание за прекратяване на образуваното изпълнително
производство/от деня на наложена възбрана – 10.05.2014г. до датата на
перемирането по чл.433, ал.1, т.8 ГПК – 10.05.2016г./.
Затова и
най-ранния момент на отчитане на новата давност е именно перемирането, настъпило
на 20.02.2015г. Всички последващи действия,
предприемани от взискателя или овластен от него ЧСИ са без значение, тъй като
са осъществени при изчерпана компетентност на органа по принудителното
изпълнение и не следва да им се признават никакви последици по отношение на
материалното право. Затова последващото
изп.действие, предприето на 25.09.2018г. изпълнително дело №****/2013г. по описа наЧСИ *****, с рег.№****, с р-н
на действие Софийски градси съд, на която дата по изпълнителното дело е депозирана
молба за конституиране на нов взискател – цесионера и ответник в настоящото
дело „К.И.И."ЕАД, ЕИК *****, с отправено
искане за насрочване опис на движими вещи в дома на длъжника, не се зачита като прекъсващо давността.
На 23.07.2019г., по искане на взискателя „К.И.И."ЕАД, ЕИК *****, е образувано ново изп.дело № ***/2019г. по
описа на ЧСИ ****, с рег.№ ****, с р-н на
действие ОС-Варна.
Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло
в сила разпределение.
Първото прекъсващо давността
изпълнително действие, предприето по изп.дело
№ ***/2019г. по
описа на ЧСИ ****, с рег.№ ***, с р-н на действие ОС-Варна, е извършено
на 20.08.2019г.,
с изпращане и налагане запори на ТВ и
банкови сметки на длъжника.
От 20.02.2015г. до 20.08.2019г., на която
дата отново е прекъсната давността, не е изтекъл необходимия петгодишния
давностен срок, за погасяване правото на принудително изпълнение. А такъв срок
не е изтекъл и за периода след 20.08.2019г. до 12.11.2020г., когато е предявено възражението за изтекла
давност чрез отрицателния иск на длъжника/по чл.439 ГПК/, при което следва да се приеме, че не е
произведен погасителния ефект на общата давност.
Вследствие
на изложеното, съдът намира,че предявената искова претенция е неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
По
разноските:
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането на ответната страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 3
от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски за ю.к.възнаграждение в размер
на 300.00лв., посочено в списък по чл.80 ГПК на л.18 от делото. Предвид
основателността на наведеното възражение, посоченото възнаграждение следва да
се определи в размер на 100.00лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ заявените отрицателни установителни искови претенции с правно основание чл.439
ал.1 от ГПК, предявени от ищецът Ц.Я.Я. ЕГН **********, с п.адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. И.Т.И. ***, срещу ответника „К.И.И."ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес ******, представлявано от ****
и ****, за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА,
поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията, предмет на образувано
изпълнително дело № ***/2019г. по описа на ЧСИ ****, с рег.№ ***, с р-н на действие ОС-Варна, СЛЕДНИТЕ СУМИ, А
ИМЕННО:
-5425,35 лева, ведно със законната лихва от 16.11.2011 г.
-сумата от 467.01 лева,
представляваща юрисконсултеко възнаграждение.
-сумата в размер на 80.00лева,
представляваща разноски по арбитражното дело.
-сумата от 50.00лева,
представляваща заплатена такса за издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист по т.д. № ***/2012г.
на основание на вътрешно арбитражно дело №***/2011г. по описа на арбитър **** и постановено решение №***/16.11.2011
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Ц.Я.Я. ЕГН **********, с п.адрес: ***, съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „К.И.И."ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес ***, сумата от 100,00лв.,
представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски за ю.к.възнаграждение, определени на
основание чл.7 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: