Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІV- Б въззивен състав, в закрито
заседание на шести ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева ч. гр.
дело № 13073 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от Столична
община- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да намали
поради прекомерност претендирани от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение под сумата 500 лв., постановен на 4.09.2019 г. по изп. дело № 20197810400586
на ЧСИ Г.Д., рег.№ 781 на КЧСИ, с район на действие- СГС, и срещу
постановлението за разноски, с което на длъжника са определени за плащане такси
по ТТРЗЧСИ. С довод, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и
правна сложност, жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалвания
отказ и да бъде постановено намаляване на посоченото възнаграждение до размер
на сумата 200 лв. и намаляване на несъответно определените такси по ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело- „Ж.“
ЕООД- гр. София оспорва жалбата на длъжника по изпълнението и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Съдебният изпълнител по посоченото
изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно
разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените
по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
същество- основателна.
Изпълнителното производство по изп.
дело № 20197810400586 на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба на взискателя „Ж.“ ЕООД-
гр. София- чрез адв. П. Ш., подадена на 22.08.2019 г., с приложен към нея
Изпълнителен лист от 16.08.2019 г., издаден въз основа на решение по гр.д.№ 18456/
2018 г. на СРС, 49 състав, с което С.О./жалбоподателят/ е осъдена да заплати на
„Ж.“ ЕООД- гр. София сумата 5 100.58 лв.- обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 6.02.2018 г. до окончателното й изплащане,
и сумата 1 104.02 лв.- разноски по делото. Към молбата са приложени
пълномощно на името на адв. П. Ш. и небланков договор за правна защита и
съдействие, съдържащ разписка за плащане на договореното адвокатско
възнаграждение от 600 лв. от клиента на адвоката.
На 28.08.2019 г. на длъжника СО е връчена
покана за доброволно изпълнение, съдържаща покана за плащане на горепосочените
суми /главница, законна лихва и съдебни разноски/- предмет на приложения
изпълнителен лист, и на разноските по изпълнението, вкл. посоченото адвокатско
възнаграждение от 600 лв., и 907.52 лв.- „такси“.
На 30.08.2019 г., в срока по чл.428,
ал.1 ГПК по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника за
прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
С Постановление /резолюция/ на ЧСИ от 4.09.2019
г., съобщено на длъжника на същата дата, възражението му срещу постановлението
за разноските е частично уважено, като разноските за адвокатско възнаграждение
на взискателя са намалени от 600 лв. на 500 лв. и съответно на това са намалени
и „таксите на ЧСИ“ от 907.52 лв. на 899.01 лв.
Това постановление на ЧСИ, с което по същество е отказано
исканото от длъжника намаление на разноските по изпълнението, по преценка на Софийски градски съд е неправилно и
следва да бъде отменено.
По същество възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК-
за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение,
е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
В случая изпълнителното дело, за което
са заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение, към датата на
изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, съдържаща покана за
плащане и на спорните разноски от 600 лв.- за адвокатско възнаграждение, а също
и към датата на издаване на обжалваното постановление на 4.09.2019 г. от
адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания, поради което и
необосновано се явява определянето /възлагането/ на разноски в претендирания по
изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от адв.- пълномощника на
взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело на 22.08.2019 г. /чл.10, т.1 от Наредба № 1/
2004 г./, поради което и направеното от страна на длъжника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 500 лева следва да бъдат
намалени до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
размер, а именно до размер на сумата 200 лв. Следва да се отбележи в тази връзка, че събираемото вземане е преведено
по сметка на ЧСИ в срока за доброволно изпълнение.
При тези
съображения обжалваното постановление на ЧСИ Г.Д., с което е отказано друго
намаление на спорните разноски по възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде отменено като
неправилно, като дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200
лева.
Основателна е жалбата на длъжника по
изпълнението и в останалата й част- относно определените от ЧСИ такси по
ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ общ размер на дължимите такси по изпълнението,
включая обикновени и пропорционална такси, дефинирани като „такси“ в
приложената по делото ПДИ и като „такси на ЧСИ“ в цитираното постановление от
4.09.2019 г., е 899.01 лв. Според
приложената в изпълнителното дело сметка /с дата 27.08.2019 г./, съставена от
ЧСИ, тази сума включва обикновени такси в общ размер от 144 лв. /20 лв.- по
т.1, 20 лв.- по т.5, 50 лв.- по т.2, и 30 лв.- по т.9 ТТРЗЧСИ, с включен ДДС/,
и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, чийто размер следва да бъде определен
на разликата от 755.01 лв.
Недължими, по преценка на настоящия съдебен състав, са начислените от
ЧСИ обикновена такса по т.2 ТТРЗЧСИ- в размер на 50 лв., и обикновена такса по
т.9 ТТРЗЧСИ- в размер на 15 лв., тъй като цялостно проучване имущественото
състояние на длъжника С.О.в случая нито е било необходимо, нито е извършено, като
не е било необходимо и изпращането на второ запорно съобщение, освен
изпратеното до „Общинска банка“ АД, от която е постъпило плащане на цялата
събираема от ЧСИ сума, нито има данни по изпълнителното дело да е изпратено
такова второ запорно съобщение. Следователно разноските за обикновени такси- до размер на сумата 66 лв. общо /с включен ДДС/, следва да бъдат възложени в тежест на
длъжника по изпълнението, а в останалата част до пълния посочен по- горе размер
от 144 лв. постановлението на ЧСИ по разноските следва да бъде отменено. За
начисляването на други обикновени такси от страна на ЧСИ и за заплащането им от
взискателя данни и доказателства по изпълнителното дело липсват, поради което и
въпросът за дължимостта на такива разноски по изпълнението не подлежи на
обсъждане в настоящото решение.
Неправилно е определен и начислен от ЧСИ и размерът на дължимата
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Според атакуваното постановление на ЧСИ
дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ е 755.01 лв. /899.01 лв.- 144 лв. = 755.01
лв./. Съгласно
т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса
върху събраната сума. Под "парично вземане" по смисъла на т.26 се
разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и
разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т.26 не се дължи.
Противното би означавало и че върху самата такса по т.26 следва да се дължи
такса по т.26, върху която също да се дължи такса, и т.н.- извод, лишен от
всякаква правна и житейска логика.
В случая паричното вземане, което ЧСИ
е следвало да събере от длъжника Столична община, е в размер на общо 7 019.28 лв. /5 100.58
лв. + 814.68 лв. + 1 104.02 лв./.
Определена за периода от 6.02.2018 г. до датата на плащането- 3.09.2019 г.,
законната лихва върху сумата 5 100.58 лв., чийто размер не е изрично
посочен в ПДИ, възлиза на 814.68 лв. Определена по реда на т.26, б.“в“ ТТРЗЧСИ,
дължимата от длъжника СО пропорционална
такса следователно възлиза на 581.54
лв., която именно сума следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за разликата до
размер на сумата 755.01 лв. обжалваното постановление за разноски следва да
бъде отменено, тъй като начисляването й се явява незаконосъобразно.
При тези съображения обжалваното от
длъжника постановление на ЧСИ по определянето и начисляването на такси и
разноски по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за
разликата над сумата 200 лв.- разноски за дължимо на
взискателя адвокатско възнаграждение, и
над сумата 647.54 лв. /66 лв. + 581.54 лв./- такси по ТТРЗЧСИ.
С оглед изхода от настоящото
производство на основание чл.81 вр. чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
на жалбоподателя следва да бъде присъдена общо сумата 123 лв.- разноски /25
лв.- държ. такса, 48 лв.- такса за администриране на жалбата, и 50 лв.- юриск.
възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалбата на С.О./длъжник
по изпълнението/ Постановление от
4.09.2019 г. по изп. дело № 20197810400586 на ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781 на
КЧСИ и район на действие- СГС, с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК под сумата 500 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя „Ж.“ ЕООД- гр.
София /ЕИК*****/ и дължимо от длъжника С.О.по
изп. дело № 20197810400586 на ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781 на КЧСИ и район на
действие- СГС, адвокатско възнаграждение
от 500 лева на 200 лева /двеста лева/.
ОТМЕНЯ по жалбата на С.О./длъжник по
изпълнението/ издаденото по изп. дело № 20197810400586 на ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781
на КЧСИ и район на действие- СГС, постановление
за разноските в частта му относно определените обикновени и пропорционална такси по ТТРЗЧСИ, дължими от длъжника Столична
община, над сумата 647.54 лв. /шестстотин
четиридесет и седем лева и 54 ст./ до пълния начислен от ЧСИ размер от 899.01
лв.
ОСЪЖДА „Ж.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ******/ да
заплати на С.О.сумата 123
лв. /сто двадесет и три лева/- разноски за настоящото производство,
на основание чл.81 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.