гр. Стара Загора, 16.11.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на тридесети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 438 по описа за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на
„Агенция за контрол на просрочени вземания“ против И.Д.И., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
главница: 800 лв.; 124 лв. договорна лихва за периода 04.01.2016 г. до
01.08.2016 г.; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 516 лв.
такса за гаранция; 38,32 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница от 02.08.2016 г. - датата на настъпване на забавата до датата
на подаване на заявлението - 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се разноски.
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че на 05 декември 2015 г. между „Фератум България" ЕООД
като Кредитор и И.Д.И. като Кредитополучател, бил сключен Договор за кредит №
324599 чрез средствата за комуникация от разстояние, при спазване на
разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия.
Конкретните действия по отпускане
на заема били описани в ОУ, уреждащи отношенията между „Фератум България” ЕООД
и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски
кредити. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят декларирал, че
приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е
получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България“ ЕООД в случаите, в които
същата била приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за
кредит № 324599 от 05 декември 2015 г. на Кредитополучателя бил отпуснат кредит
в размер на 800 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 724 лева, за срок от 240 дни.
Поради наложената законова
необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността
на Кредитополучателя, който с цел повишаване на кредитоспособността си и
вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, предложил
обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, одобрено от
Кредитора и фигуриращо под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в
страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията
на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 05 декември 2015 г. между И.Д.И./Кредитополучател/
и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с № 324599,
по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно
с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
Задълженията на Кредитополучателя, дружеството кредитор имало право да предяви
претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общи
условия, прилагани към Договор за гаранция с № 324599, сключен между И.Д.И. и
„Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта
такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за
гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция била 516 лв.
И.Д.И. не изпълнил/а договорното
си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум
Банк" ЕООД погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум
България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор и от този момент за
него възниквал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
Кредитополучателя.
Датата на последна вноска по
кредита била 01 август 2016 г. и
вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата. В изпълнение
разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай че
Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски
на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала
такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия
момент била в размер на 100 лв. и представлявала административна такса за
събиране на вземането.
На 01.12.2017г. бил сключен
Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
(цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с
регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Искането
е да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД има следните вземания срещу И.Д.И. по Договор за кредит № 324599 от 05
декември 2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 05 декември 2015 г: 800
лв.; 124 лв. договорна лихва за периода 04.01.2016 г. до 01.08.2016 г.; 100 лв.
административна такса за събиране на вземането; 516 лв. такса за гаранция;
38,32 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от
02.08.2016 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на
заявлението - 17.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми, както и да бъде осъден ответника да заплати направените съдебни разноски
и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
По делото е постъпил отговор по
реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на ответника. Исковете са
оспорени като неоснователни и недоказани.
Оспорват се договорните отношения
с кредитора и с гаранта, изпращането и получаването на уведомлението за цесия,
оспорва се дължимостта на цената на гаранцията, както и това, че ответникът е
била запознат с общите условия към договора за гаранция.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
По
делото е представено уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до длъжника И.Д.И.,
което изхожда от цесионера-ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД и е подписано от юрисконсулт на ищеца. Представено е пълномощно от
„Фератум Банк“ в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с
което Агенцията се упълномощава да уведоми по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД
длъжниците по всички вземания, цедирани
на ищеца. Представено е и пълномощно на юрисконсулта, подписал самото
уведомление, като по делото няма доказателства и не се твърди да е получено
същото от длъжника. С книжата по исковата молба уведомлението за извършеното
прехвърляне на вземането е получено от особения представител на ответника.
Представен
е Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити между Фератум Банк и „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД от
01.12.2017 г., както и Приложение към него, от което е видно, че предмет на
това прехвърляне е и вземане към ответника по твърдяния потребителски кредит.
С
исковата молба е представена и разпечатка на информация за заявка за кредит с
посочени имена и данни на длъжника, която представя положителни за ищеца факти,
не носи подпис на никоя от страните и съдът приема, че няма доказателствена
стойност за посочените в нея факти. Всъщност от нея не става ясно, до кой е
отправена въпросната заявка за кредит.
По
изрично искане на особения представител на ответника сочените от ищеца Договор
за кредит между длъжника и „Фератум България“ ЕООД и между длъжника и „Фератум
Банк“ ЕООД, които по твърдения на самия ищец са сключени от разстояние т.е. по
електронен път, следваше да се представят на електронен носител. По делото бяха
представени сканирани копия на договорите, които съдът не приема, че
представляват електронен документ. Същите бяха приети като преписи, които обаче
не са заверени от страната. Отделно от това по делото са представени само
Общите условия към Договора за гаранция, но не и Общите условия към Договора за
кредит, които са неразделна част от него.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При така изложените твърдения
съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК,
които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 800 лева главница - по
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 6
и сл. от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за
потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора,
на ответника, както и че са спазени особените изисквания на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на
сумата.
Тъй като се твърди, че заемът е
сключен съобразно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора.
За доказване на изявления,
отправени съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ
и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ето защо ищеца следва да докаже
изпращането на електронно съобщение до ел. поща на ответника и приемането на
условията по договора, както и изпращане на текстови съобщения до телефон,
посочен като собствен на ответника, а така също и получаване на сумата от 800
лева от страна на ответника.
Ищецът не сочи доказателства за
получаване на сумата по кредита, нито че условията на договора за заем и за
гаранция са приети от ответника.
По иска за 124 лева – по чл. 240
ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си
възражения за недължимост на сумата.
По
иска за 100 лева – чл. 10а от ЗПК.
По
иска за 516 лева – чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
тези такси са уговорени, както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно
не са свързани с усвояване и управление на кредита.
По иска за 38,23 лева –по чл. 86
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
настъпила забава и датата на забава, както и размерът на мораторната лихва. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
Ищецът в настоящото производство
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД се легитимира като цесионер
на вземанията и изцяло в негова тежест е да докаже, че е налице валидно
прехвърляне на вземането, както и че прехвърлянето има действие спрямо
длъжника.
От събраните доказателства по делото не се доказа, че между страните е налице сключен Договор за потребителски кредит от разстояние по реда на ЗПФУР, по който ответникът е получил посочената заемна сума и се е задължил да я върне ведно с лихвите и таксите, както и че Гарантът е изплатил същата и има право да встъпи в правата на Кредитора. Съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗПК Кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. По делото не се установи да има такава уговорка.
По отношение на цесията не
вземането, съдът намира следното:
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД основава активната си материалноправна легитимация
на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2017 г., ведно с Приложение
към него.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично
пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от цедента и гарант Фератум
Банк от негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията
по договори за кредит към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.12.2017 г.Това упълномощаване по принцип не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / в този смисъл е Решение
№137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./.
От представените по делото доказателства
става ясно, че цесионерът въобще не е изпратил съобщение за извършената цесия
преди подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК.
Особеният
представител на ответника е получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД,
приложени към исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му
процесуално положение.
Процесуалното представителство
може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно
представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда
особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната,
която представлява /така т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител
не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани
до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по
чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 30.01.2017 г. Също така особеният представител не е осъществил
контакти с ответника и поради това последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител.
Следователно, до фактическо
връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането,
с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на
уведомлението на процесуалния представител
на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника,
поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от
съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.
В този смисъл е и постановеното
Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС Стара Загора и
Решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас,
което не е допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д.
3153/2017 г. на II ТО на ВКС.
Предвид изложеното съдът намира,
че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което предявените искове за
установяване съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2,
чл.86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на
претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин,
представлявано от Росен Антов и Тервел Кънчев против И.Д.И. с ЕГН ********** чрез особен представител М.Т. искове
за следните суми:
по Договор за кредит № 324599 от 05 декември
2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 05 декември 2015 г. 800 лв.; 124 лв. договорна лихва за периода 04.01.2016 г. до 01.08.2016 г.; 100 лв. административна такса за
събиране на вземането; 516 лв. такса
за гаранция; 38.23 лв. лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от 02.08.2016 г. - датата
на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 17.05.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед от 30.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2713/2018 г. по описа на PC Стара Загора като неоснователни и недоказани.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на особения
представител по делото – адвокат М.Т. *** в размер на 300 лева, който да се
изплати от внесения по делото депозит.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: