О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304/9.4.2019г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Димов
ВЧНД № 302 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал. 8 от НПК и е образувано по жалба на адв. ббот ВАК, в
качеството му на пълномощник на В.К.В.
срещу, Определение №365/20.02.2019 год.по ЧНД № 91/2019 год. по описа на ВРС Пети
състав, с което е потвърдено постановление на ВРП от 29.10.2018 год. за
прекратяване на наказателното производство по д.пр. № 1818/2016, по описа на тр–
Варна, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.134, ал.1
от НК.
Наказателното
производство по ДП 1818/2016 год., по описа на тро– Варна е било образувано на 16.11.2016
год., срещу неизвестен извършител за това, че на същата дата в
гр.Варна, причинил на В.К.В. средна телесна повреда поради незнание или поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност –
престъпление по чл.134 ал.1 т.2 от НК.
С атакуваното в настоящото производство постановление,
досъдебното производство е било прекратено от рп- Варна на основание чл.199, чл.
243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, и чл.243, ал.4 от НПК, с мотивите, че
липсва от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.134, ал.1
от НК, тъй като в хода на проведеното разследване не са били събрани
доказателства за действия или бездействия, причинени виновно от друго лице,
които да са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия резултат.
С
Определение №365/20.02.2019 год., по ЧНД № 91/2019 год. на ВРС Пети състав, е
потвърдено постановление на ВРП от 29.10.2018 год. за прекратяване на
наказателното производство по д.пр. № 1818/2016, по описа на тр– Варна,
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.134, ал.1 от НК.
В акта
на ВРС е прието, че постановлението на ВРП е правилно и законосъобразно. То е
обосновано, доколкото се позовава на събраните по делото и анализирани доказателства.
Срещу
Определението на ВРС е постъпила жалба от адв. Б. Балачев, пълномощник на пострадалия
В.К.В., въз основа на което е образувано
и настоящото въззивно производство.
В
жалбата се излагат доводи, че определението на ВРС е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните
правила и при неизяснена фактическа обстановка.
Сочат
се доводи, че определението на ВРС е неправилно, тъй като съдът не е взел под
внимание, че възложителят не е организирал разследване на обстоятелствата при
които е настъпила злополуката и не е бил оформен протокол за същата с данните
за пострадалото лице, и за тези лица допуснали нарушения на нормативните актове
за безопасност на труда.
Жалбоподателят
счита, че ВРС не е взел под внимание обстоятелството, че стелажът не отговарял
на изискванията за безопасност, в каквато насока е заключението на експерта по
назначената СТЕ, както и, че неправилно съдът е приел, че вина за настъпилата
злополука има единствено пострадалият.
Поради
това прави извод, че ВРС не е спазил изискването на чл.13 и чл.14 от НПК – да разкрие
обективната истина поделото, с което допуснал съществено процесуално нарушение.
Иска
се определението на Районен съд - Варна с което се
потвърждава постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното
производство, да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна. Разгледана по същество се преценява като неоснователна. Съображенията за това са следните:
В съответствие с всички събрани по делото
доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС правилно е приел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Наказателното производство по ДП 1818/2016
год., по описа на тро– Варна е било образувано на 16.11.2016 год., срещу
неизвестен извършител за това, че на същата дата в гр.Варна,
причинил на В.К.В. средна телесна повреда, поради незнание или поради немарливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност –
престъпление по чл.134 ал.1, т.2 от НК.
В хода на разследването са били разпитани в качеството
на свидетели пострадалият В.В., вт, гт- организатор производство, гм, кг- от
фирма „иг“, пн– управител на „иг“ ООД
Изискани са, и са били приобщени към материалите по
делото длъжностна характеристика на длъжността „Организатор производство
механичен цех. Изготвена е била СМЕ и СТЕ, както и други писмени доказателства,
свързани с настъпилото увреждане на пострадалия.
Въз основа на събраните доказателства била изведена
следната фактическа обстановка:
На 01.02.2016 г. бил сключен Договор за изработка № 38
между „иг"ООД, като възложител и Държавно предприятие „фд" гр.Варна
като изпълнител, с който изпълнителят се задължава да изработва два вида
профили - CD и UD от поцинкована ламарина за „сухо строителство“. Тази дейност
следвало да се извършва в цех профили към механичен цех на територията на
Затвора Варна.
В.К.В. през 2016 г. изтърпявал наказание лишаване от
свобода в Затвора Варна. Със Заповед № 61 от 13.04.2016 г. на началника на
Затвора гр.Варна му било възложено да полага доброволен труд на пълно работно
време без заплащане с цел обучение и производство на ламаринени профили,
поддържане на хигиената на работното място и други ремонтни и производствени
дейности.
В съответствие със задълженията си по трудова
характеристика св.гт провеждал устен инструктаж всекидневно по отношение
безопасността на труда. Това той направил и на 16.11.2016 г. по
отношение на работата на В.В., която извършвал заедно с друг лишен от свобода -
св. вт. В. и т следвало да отделят по един или два рулона от общата бройка
рулони, след това да прекарат сапан през отвора на рулона с ламарина и да
закачат сапана на мотокар, който придвижвал рулона до машината. На същата дата В.
и т работили с рулони ламарина, от които се произвеждали тесен профил за
тавани.
Рулоните ламарина били подредени до стената, като
различните профили били разделени от стойки. Тези стойки представлявали два
метален Г-образни профила, чия долна част била на пода, а горната част подпряна
на стената. Отпред имало ограничител, който служил за съхранение на определена
бройка рулони.
Около 12:30 часа на 16.11.2016 г. в цеха били само В.
и т. Те работили с рулони ламарина с размер 0.45 мм дебелина и широчина 71 мм,
всеки един с тегло около 350 кг. Следвало да отделят два рулона, да се сложи
дървено трупче между тях, да се прекара през отвора на рулона сапан, който да
се закачи на мотокар и по тази начин да се придвижи до машината за оформяне на
профили. Двамата били пред стойката с
рулони, а не отстрани, както би следвало да се извърши операцията по
разделяне на рулоните и сапанирането им. В. посредством щанга, както бил пред
стойката дръпнал два рулона, които от инерцията вместо да застанат вертикално
на широката си част, от инерцията се наклонили напред и паднали върху десния му
крак. В. почувствал силна болка и извикал. През това време в цеха вече имало и
други работещи, които се притекли на помощ, за да вдигнат рулоните. Веднага В.
бил отведен в болнично заведение за оказване на медицинска помощ. Там се
установило, че В.В. е получил открита фрактура на дясна подбедрица.
По-късно същия ден на място бил извършен оглед и било
образувано досъдебно производство. При огледа било констатирано, че в ляво от
входа на цеха по дължината на стената се намират валцуващи машини. В дясно от
вратата покрай стената се намират наредени и подпрени навити на руло метални
ленти с различен размер. На мястото обозначено с размер UD-0,45 на стената са
намерени подпрени З броя рулони, обвити в бяла хартия и опаковани с найлоново
фолио. Всички рулони са намерени подпрени странично с дървени греди или метални
профили.
От показанията на пострадалия – св. В.К.В. /л.54 от
ДП/ се установило, че на 16.11.2018 г. около обяд двамата със св. вте трябвало
по подготвят два рулона ламарина за пренасянето им с мотокар до машината за
валцоване. За целта около 12:30 часа В. с метална щанга дръпнал два рулона,
които били подпрени на стената, и ги изправил във вертикално положение, но не
успял да ги закрепи и те от тежестта си се наклонили напред към него. В. се
помъчил да се отдръпне, но единият от рулоните бил застъпил маратонката му и
така те паднали върху десния му крак и се стигнало до инцидента. В.
свидетелства, че откакто е започнал работа в цеха са му правени 6-7 пъти
инструктаж за безопасността на труда, а отделно от това всеки ден ггги
инструктирал да внимават при работа да не се наранят. Според него
инцидентът е случайност и се дължи на това, че не е успял да удържи рулоните.
В свидетелските си показания втпотвърдил показанията
на В.. Сочи, че двамата стояли пред наредените рулони. В. дръпнал с метална
щанга два рулона, а той чакал за да сложи дървено трупче, с което да ги раздели
от останалите. От силата, с която В. дръпнал рулоните, те се обърнали към него
и паднали върху крака му. Поради тежестта им т не могъл да ги вдигне, затова се
наложила намесата на другите работещи в цеха. т потвърждава, че от гмбил
извършвал инструктаж всеки ден.
Разпитан в качеството на свидетел гт, работещ на
длъжността „организатор производство в цех Профили“ към Затвора Варна
свидетелства, че всекидневно извършвал инструктаж, като обяснявал да се внимава
при боравене с рулоните, тъй като имали специфична намазка от производителя,
което ги правило хлъзгави.
От заключението на назначена съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Димитър Иванов Ганчев е видно, че В.К.В.
е получил отворено счупване на големия пищял на дясната подбедрица в средна
трета. Това травматично увреждане е резултат от директен удар с или върху
твърд, тъп предмет, реализиран в областта на счупването. Проведено е оперативно
лечение - открито наместване и метална синтеза със заключващ пирон, със спокоен
следоперативен период. Счупването на големия пищял на дясната подбедрица е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от
около 3 месеца.
По делото е била назначена съдебно-техническа
експертиза с въпрос към вещото лице спазени ли са условията за безопасност на
труда и ако не са спазени, кои норми уреждащи безопасността на труда са
нарушени и от кого?
От заключението на вещото лице инж.нае видно, че са
допуснати две нарушения на нормативната уредба, регламентираща правилата за
безопасност на труда:
1./ Първо
нарушение - влизане на В. вътре в стилажа в зоната на падане на
рулоните, с което той не се е погрижил за здравето и безопасността си.
Нарушен е чл.33 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, според който всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си и чл.19 т.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни
работи, според която не се допуска присъствието на хора и придвижването на
подвижно работно оборудване и транспортни средства в зоната на възможно падане
на товари при извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с
повдигателни съоръжения.
Лице, допуснало нарушението, е пострадалият В., който
като е влязъл вътре в стелажа в зоната на падане на рулоните, не се е погрижил
за здравето и безопасността си, предприемайки неправилни от гледна точка на
безопасността му действия, които са довели до злополука с него.
2./ Второ
нарушение - стелажът не отговаря на изискванията за безопасност.
Съгласно изискванията на чл.7 ал.3 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, работодателят се задължава на
работните места да се създават условия за опазване на здравето на работниците и
осигуряване на безопасността им, като всички неизправности, които могат да
засегнат безопасността и здравето им се отстраняват.
Съгласно изискванията на чл.15 от Наредба № 12 от
20.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товарно-разтоварни работи, товарите/в случая рулоните/ се
поставят, подреждат и укрепват така, че да се осигурява тяхната устойчивост при
складиране, безопасното им манипулиране, устойчивостта на фигурите
(стифтовете)-подредбата на рулоните на стелажа, както и безопасността на
работещите при образуване или разформироване на фигурите (стифтовете) и при
работа около тях.
Разпоредбата на т.1.1 от Приложение № 1 към чл.12 т.1
касаещо специфични изисквания при използване на \Q стелажи, изисква стелажите
да се изработват и монтират по проект изготвен по задание, което съдържа данни
за разположение на товарите върху стелажа и специфични изисквания за
безопасност. В стелажните клетки се поставят само товари, които могат да
останат в устойчиво положение - т. 16.
Според Допълнителни разпоредби, § 1 т.6 по смисъла на
тази наредба "стелаж" е конструкция за съхраняване на товари.
Отговорност за това състояние на стилажа имат „иг“
ООД-гр.Варна и Териториално поделение на «фд»-гр.Варна.
На В.К.В. е проведен начален инструктаж на 14.04.2010
г., който е документиран с подпис. За 4-то тримесечие на 2016 г. му е направен
периодичен инструктаж документиран с подпис /периодичния инструктаж е на период
от три месеца/. Ежедневен инструктаж не се изисква, но въпреки това е провеждан
всеки ден от организатора на производство в цеха Маринов, но не е документиран
към датата на злополуката.
Налице е
причинно-следствена връзка между изброените извършени нарушения и злополуката.
Злополуката е можело да бъде предотвратена ако :
- В. не е бил влязъл в стелажа.
- Стелажът е бил направен съгласно изискванията за
безопасност.
Горната фактическа
обстановка съдът приел за установена въз основа на гласните и писмени
доказателства, събрани на досъдебното производствто - показанията на свидетелите,
СМЕ, СТЕ и всички други писмени доказателства.
Съдът приел, че
фактическите положения приети за установени в постановлението за прекратяване
на наказателното производство се подкрепят от събраните доказателства по делото
и разследването по
досъдебното производство е обективно, всестранно и пълно и въз основа на същата
са изведени обосновани правни констатации.
Въззивният съд, като прецени
поотделно и в съвкупност всички доказателства, приема, че фактическата
обстановка е правилно установена по един безспорен начин от събраните по делото
доказателства.
Правилни
са и направените правни изводи, както от прокуратурата, така и от състава на
ВРС, че по делото липсват данни за извършено престъпление
от общ характер, а именно престъпление по чл. 134, ал., т.2 от НК
Тези изводи на първоинстанционния съд, както и на
представителя на ВРП се споделят изцяло от настоящия състав на ВОС, поради което не е необходимо да се
повтарят.
Въззивният състав, след запознаване с материалите
по ДП № 448/2016 год. по описа на ОД на МВР - Варна, установи, че на
досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства
по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК,
чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства.
При упражняването на
съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК, съдът е бил длъжен
да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението от 29.10.2018
год. на ВРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 1818/2016
год. по описа на тр- Варна. Тази проверка не може да се осъществи без обсъждане
и решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл.243 от НПК
съдът е проверил дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора,
като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В
обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на
досъдебната фаза е било проведено обективно, всестранно и пълно за да се
спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в
отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени
постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство и да
му окаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени
действия да бъдат проведени.
В този смисъл в
процедурата по чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК съдът може да преценява дали събраните
на досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното
решаване на въпроса за наказателната отговорност. Не се касае за подмяна на
вътрешното убеждение на решаващия орган /на прокурора/, а до съдебен контрол по
спазването на закона при упражняване правомощията на прокурора, като господар
на процеса в досъдебната фаза да прекрати наказателното производство и по този
начин да прегради пътя на бъдещото съдебно производство.
За
целта ВРС правилно е преценил дали при вземането на решението си разследващият
орган и прокурорът са основали констатациите и правните си изводи въз основа на
събрани и проверени в тяхната пълнота фактически данни от предмета на
доказване.
Въззивният съд както вече беше посочено по – горе
споделя изцяло изводите на ВРС относно фактите и направените въз основа на тях
правни изводи.
Проверката
на събраните при разследването гласни и писмени доказателствени средства сочи,
че направените констатации и правни изводи въз основа на тях са при обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
ПО НАПРАВЕНИТЕ
ВЪЗРАЖЕНИЯ В ЖАЛБАТА:
По
довода, че съдът не е взел под внимание обстоятелството, че възложителят не е
организирал разследване на злополуката и не е бил съставен протокол за същата.
Доводът
е неоснователен поради следните съображения:
Действително
възложителят по договора за изработка не е организирал разследване на
обстоятелствата при които е настъпила трудовата злополука и не е бил съставен
протокол за същата. Този пропуск или това нарушение обаче не е съществено и не
е в пряка и причинна връзка с настъпилата трудова злополука и причиненото
увреждане на пострадалия. Освен това то е неотстранимо, тъй като тези действия
по никакъв начин не биха могли отново да се извършат предвид отдалечеността във
времето на настъпването им и обстоятелството, че е променена фактическата
обстановка.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, за назначаване на друга СТЕ.
Не
се налага изготвяне на допълнителна или повторна такава, тъй като изготвена СТЕ
е компетентна и безпристрастна.
Съдът я кредитира като обективна и компетентно
изготвена и безпристрастна, тъй като експертът е дал отговори на всички
поставени от разследващите органи въпроси, включително и за механизма на
настъпилата трудова злополука.
Настоящият състав на въззивния съд намери, че правилен
и обоснован е изводът на прокурора, който е кредитирал заключението на вещото
лице по СТЕ, че е допуснато на първо
място нарушение от пострадалият, който е влязъл вътре в стелажа.
Настоящият състав на въззивният съд прие, че това
нарушение именно се явява пряка и
непосредствена причина, което
е и единственото, допринесло за настъпилото увреждане и ако не беше
допуснато от пострадалия, то не би настъпило. Това е така защото от доказателствата
по делото, писмени и гласни се установява, че св. В.В. е предприел неправилни
действия при манипулирането с рулоните, които е отделил от стелажа с цел
сапанирането им и закачването им на мотокара. Неправилните му действия се изразяват
в това, че вместо да застане отстрани
на рулоните, извън обсега на тяхното евентуално падане, той е влязъл
вътре в стилажа, приложил е по – голямо усилие при отделянето им с щангата, в
резултат на което единият от тях е паднал и му е причинил увреждане „отворено
счупване на големия пищял на дясна подбедрица в средната трета“ за което не се
спори.
Това нарушение видно от заключението на експерта по
СТЕ е било допуснато от пострадалия въпреки, че на четири пъти е бил
инструктиран за безопасни условия на работа, в това число и за 4 – тото
тримесечие на 2016 год. /л. 140-142 от д.п./. Нещо повече. Въпреки, че не е
имал такова задължение, св. гм– на длъжност „Организатор на производство“
ежедневно е извършвал е обръщал внимание да не се влиза вътре в стелажите и да
се отделят рулоните стоейки отстрани,
откъдето съвсем спокойно може да се изправят, сапанират и закачат за вилите
на мотокара без да има риск от падането им върху работника.
Поради тези съображения въззивният състав на съда
намери, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че причина за на
стъпилото увреждане на пострадалия се дължи и на обстоятелството, че стелажът
не е отговарял на изискванията за безопасност на труда. В тази връзка правилни
и обосновани са както изводите на прокурора, изложени в постановлението за прекратяване
на наказателното производство, така и тези изложени в акта на първоинстанционния
съд, поради което не е необходимо да се преповтарят.
Неправилно
жалбоподателят твърди, че изводите на съда са необосновани /постановено при
неизяснена фактическа обстановка/, тъй като извършеното разследване не е пълно
и всестранно – чл.13 и чл.14 от НПК.
В
тази насока първоинстанционният съд обосновано е приел /след като е кредитирал
показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства/, че са извършени
всички възможни процесуално – следствени действия за събиране на необходимите
доказателства, които са били обсъдени задълбочено и всестранно от прокурора. Посочено
е кои от тях се кредитират и кои не и основанията за това, както и, че от тях не
може да се направи обоснован извод за извършено престъпление по чл.134, ал.1,
т.2 от НК , тъй като не са установени действия на трето лице, а увреждането е
настъпило единствено по вина на пострадалия В.К.В..
При
така установените факти законосъобразен е изводът на прокурора и
първоинстанционният съд за липса на престъпление както от обективна така и от
субективна за извършено деяние по чл.134, ал.1, т.2 от НК, тъй като не са
събрани доказателства за действия или бездействия причинени виновно, по
непредпазливост от друго лице, които да са в пряка и причинна връзка с
настъпилия резултат
Съдът
в настоящия си състав, следва да отбележи, че при осъществяването
на този контрол - по чл.243 от НПК, както вече беше посочено по – горе е
ограничен от пределите на компетентността на прокурора, на когото не може да
дава указания за правната квалификация на извършеното деяние. Съобразно
чл.127, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.46 ал.1 от НПК,
изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса дали да започне
наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна
отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Съображения в този смисъл са изложени в решение
№249 от 08.05.2002 г. на ВКС, II н.о.,
решение №60 от 25.02.2003 г. на ВКС, I н.о., решение №54 от 06.04.2012 г. на
ВКС, II н.о. Ето защо, в хипотезата, при която прокурорът приеме, че
престъплението, предмет на воденото разследване е несъставомерно, то дори
същото да е съставомерно по друга правна квалификация, при обоснованост и
законосъобразност на постановлението съдът следва да го потвърди.
При така очертаните
предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл.243, ал.8 от НПК,
настоящият състав намира, че определението на Районен съд - Варна е правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№365/20.02.2019 год.по ЧНД № 91/2019 год. по описа на ВРС - Пети състав, с
което е потвърдено постановление на ВРП от 29.10.2018 год. за прекратяване на
наказателното производство по д.пр. № 1818/2016, по описа на тр– Варна,
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./