Р Е Ш
Е Н И Е
№1097/5.6.2019г.
Година 2019 Град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд двадесет и трети състав
На
трети юни
Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание
в следния състав :
Съдия
: Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
Прокурор Вл.Томов
като разгледа докладваното от съдията
ЧНД
№ 2321 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.24а от Закона за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и е инициирано с
предложение на МКБППМН при Община Белослав,
взето с решение по тяхно възпитателно дело № 1 по описа за 2019 год. за
налагане на възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.13 от ЗБППМН, а именно
“Настаняване във възпитателно училище- интернат” на Я.Б.П.-ЕГН
**********.
В
съдебно заседание представителя на ВРП пледира предложението на МКБППМН при
Община Белослав за налагане на възпитателна мярка
“Настаняване във възпитателно училище интернат” на Я.П. да бъде уважено.
Представителят на
Дирекция”Социално подпомагане” при Община- Девня - М.С., в качеството й на представител по
смисъла на чл.15 ал.6 от Закона за
закрила на детето, също изразява становище, че
предложението на комисията следва да бъде уважено, тъй като се е
установило, че родителите на непълнолетния не са в състояние да се справят с
поведението на сина си и че за справяне с проблема са използвани всички
ресурси.
Процесуалният представител на непълнолетния Я.П. -
адв. И. Б., моли съда да
разгледа в цялост поведението на
непълнолетния, положителната промяна в него и изразеното желание да
преустанови приема на наркотични вещества като замине заедно с родителите си в
Гърция, където ще бъде настанен в комуна.Поради тези и други съображения пледира на непълнолетния да бъде даден втори
шанс да коригира поведението.
Непълнолетният Я.П. лаконично заявява, че е правил „ много
глупости“, заради наркотиците, които взима.Заявява, че желае да се откаже, че
не е употребявал такива вещества около 35 дни и че е готов да замине с родителите
си в Гърция и да постъпи в комуна.В последната си дума изразява съжаление за
извършеното , обещава да се поправи и моли да му бъде даден втори шанс.
След преценка на доводите на
страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Я.П. е роден на *** г. в
Гърция.Първоначално е бил отглеждан там от родителите си, като няколко години
по-късно всички се върнали в Р.България и заживели в гр.Белослав, ул.“И. Вазов“
№ 55.Непълнолетният има по-голям брат, който е пълнолетен и който живее с баба
си по майчина линия. Семейството
живее при битови и хигиенни условия на
задоволително ниво. За П. са били
полагани грижи в семейна среда. До 2014г. поведението му и състоянието му били
добри.От лятото на 2014г. състоянието на майката на П. се влошило, като на
същата била поставена диагноза „Остро полиморфно психотично разстройство“ и й било предписано медикаментозно
лечение.
През 2015г. в ДСП-Девня по повод на
постъпил сигнал, било извършено социално проучване по отношение на П..Било
установена липса на подходящ модел на семейство, което да има авторитет пред
детето, което пък се отразявало трайно на психо-емоционалното
му състояние.Била констатирана невъзможност на родителите да налагат правила и
норми на поведение, да осигурят присъствието на детето в образователния процес
и др.Поради това с детето и с неговите родители била започната сериозна работа,
в хода на която състоянието на П. се подобрило.Той посещавал редовно учебни
занятия и нямал регистрирани негативни прояви.След извършени прегледи му била
поставена диагноза „Хиперкинетично разстройство на
поведението“.Той посещавал детски психиатър, били му изписани медикаменти,
които приемал.За учебната 2016/2017г. завършил успешно пети клас.
През 2018г. в МКБППМН бил получен
сигнал, че П. употребява наркотични вещества, не посещава учебни занятия, краде
вещи от дома си за да си набави парични средства за закупуване на наркотици.Той
бил станал агресивен към родителите си и обкръжаващата го среда.Поради това
била проведена среща с родителите, представители на Община-Белослав и ДСП.На
нея родителите на П. поискали съдействие момчето да бъде настанено в Център по
наркомании.Поради поведението му обаче било взето решение той да бъде настанен
в детско отделение към психиатричната клиника на МБАЛ „Св.Марина“-Варна.След
настаняването му П. станал агресивен към майка си и според лекуващите лекари
той нямал психични разстройства, а проблемът бил в липсата на контрол от страна
на родителите, съответно родителски капацитет.След като П. бил изписан от
болничното заведение той и родителите му при проведени срещи били категорични,
че заедно ще се справят с проблема, свързан с употреба на наркотични
вещества.От страна на Община-Варна било заявено, че момчето може да пребивава в
Християнския център за зависимости в кв.“Аспарухово“, но родителите му
отказали.
През м.12.2018г. П. и родителите му
заминали за Германия, като първоначалното им намерение било момчето да постъпи
в комуна.Когато пристигнали там обаче той отказал да влезе в комуната и приел
да ходи на училище.Родителите му се съгласили.Оказало се обаче, че той не
посещава занятията в училището, където бил записан.Запознал се с момиче, което
също било зависимо от психоактивни вещества.В следствие на това поведението му
отново се променило в негативна посока.През м.05.2019г. семейството отново се
върнало в Р.България, като този път отишли да живеят в гр.Девня, в дома на
бабата по бащина линия на П..
Я.П. е
воден на отчет в ДПС от 2017г. , като е бил регистриран като извършител на
дребни кражби. По възпитателно дело № 5/2017г. местната комисия за БППМН му е
наложила възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.3 от ЗБППМН „ Задължаване да участва в консултации и
програми за преодоляване на отклоненията в поведението“ и по чл.13 ал.1 т.5 от ЗБППМН „ Поставяне под
възпитателен надзор на двама обществени възпитатели „ за срок от една година“.
Повод за образуване на делото е било постъпило предложение на ВРП с Преписка №
10 352/2017г. на ВРП.Преписката била образувано въз основа на жалба на Й.Я.,
която съобщила че през м.март 2017г. спрямо малолетния й син са били извършени блудствени действия от Я.П..Прокурорът при ВРП приел, че
деянието е извършено поради увлечение и лекомислие и изпратил материалите на
местната комисия за БППМН.С решение по възпитателното дело на П. били наложени
описаните възпитателни мерки, като такава мярка, но по чл.15 ал.1 т.1 от ЗБППММН
била наложена и на неговите родители. С
решение по възпитателно дело № 4 / 2018г. , образувано след отказ на ВРП да
образува досъдебно производство за деяние по чл.216 ал.1 от НК, свързано с
повреждане на кафе-автомат, на непълнолетния
били наложени възпитателни мерки по
чл.13 ал.1 т.3 от ЗБППМН „Задължаване да посещава консултации за
преодоляване на отклоненията в поведението“, по чл.13 ал.1 т.5 „ Поставяне под
възпитателен надзор на обществен
възпитател „ за срок от една година“, по чл.13 ал.1 т.10 от ЗБППМН –
„Задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на
обществото“ и по чл.13 ал.1 т.12 от ЗБППМН „Предупреждение за настаняване във
ВУИ-интернат“, с изпитателен срок до 6 месеца. Със същото решение мярка по
чл.15 ал.1 т.3 от ЗБППМН била наложена и родителите на непълнолетния.
На 26.11.2018г. в УП“Белослав-Аврен“ постъпила жалба от А.С.
за извършена кражба на СД-плеър от л.а. „Рено Меган“, паркиран в гр.Белослав.В хода на разследването се
установило, че извършители на деянието са Я.П. и Коста Митев, които
възстановили отнетите вещи.
По този повод била образувана преписка №
713/2019г. по описа на ВРП.С постановление от 18.01.2019г. прокурор при ВРП
постановил отказ да се образува наказателно производство, като посочил, че
престъплението е извършено поради увлечение и лекомислие и изпратил материалите в Кметството на
гр.Белослав.
За извършената противоправна
проява било образувано възпитателно дело 1/2019год. В хода на същото се установило,
че Я.П. е извършил противообществена
проява по смисъла на чл.49 „а“ ал.1 от ЗБППМН, която от обективна страна е
осъществила признаците на престъпление по чл.194 от НК. На основание чл.21 ал.1 т.2 от ЗБППМН
възпитателното дело приключило с решение от 17.05.2019 г. да бъде направено
настоящото предложение до ВРС за настаняване на Я.П.
във Възпитателно училище интернат.
Горната фактическа обстановка се
установява и потвърждава със събраните в хода на производството доказателства- от показанията на Я.П., св.Б.П. и св.М.
Пенева, както и от писмените доказателства по делото- материалите по Възпитателно дело № 1
/2019г. на МКБППМН при Община- Белослав.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, установена с
горепосочените доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът
прави следните правни изводи:
Я.П.
е непълнолетен. Той е извършил противообществена проява – деяние обявено
от закона за противоправно и наказуемо по смисъла на НК, което е обществено
опасно и е свързано с отнемане на чужда движима вещ, а именно СД-плеър от лек
автомобил.По отношение на това обстоятелство по делото са събрани достатъчно
доказателства, а и авторството на проявата не се оспорва от П..Няма спор и
относно това, че на непълнолетния са
били налагани възпитателни мерки за извършени
други противообществени прояви и в предходни периоди.
За да направи преценка дали
предложението на местната комисия за настаняване на малолетния във ВУИ е
основателно, съдът съобрази приложените
по делото доказателства относно поведението и личността на П., данните за
неговия семеен кръг, както и личните си впечатления от него.Безспорно е, че П.
е регистриран в ДПС през 2017г. за
извършени блудствени действия по отношение на друго
малолетно лице, както и че през 2018г. е причинил щети на кафе-автомат,
поставен на обществено място в гр.Белослав. За тези прояви спрямо него са били постановени две решения по възпитателни дела, с които са му налагани възпитателни
мерки.Такива са били наложени и на родителите му.От материалите по преписката
обаче не става ясно дали наложените на П. с Решение по възпитателно дело № 5/
2017г. мерки са били изпълнявани или не.Що се касае до мерките, наложени с
Решение по възпитателно дело № 4/2018г., съдът приема, че с оглед датата на
връчване на решението на майката на непълнолетния- 18.09.2018г. и данните за
това, че семейството е напуснало страната на 18.12.2018г., то обективно не е била
налице възможност изпълнението на тези мерки да започне.В този смисъл не може да се приеме, че са били изчерпани
всички ресурси за коригиране на поведението на непълнолетния.
На следващо място , от всички събрани по делото доказателства- и писмени,
и гласни, се установява, че причина за извършване на
противообществените прояви на непълнолетния е употребата на наркотични вещества
от негова страна.Единствената мярка, която е била взета със съдействието на
съответните институции за справяне с този проблем, е било оказаното съдействие
за настаняване на момчето за лечение в детско отделение на психиатричната
клиника към МБАЛ „Св.Марина“-Варна .След проявеното от него агресивно
поведение, тъй като не е знаел, че ще бъде настанен в такова болнично заведение
и след изписването му от там, на семейството му е било заявено, че може да
постъпи в Християнски център за наркомании в кв.“Аспарухово“, с което
родителите му не са се съгласили.След това родителите му са предприели активни
действия по отделяне на детето от средата, в която живее и са заминали в
Германия за да бъде настанен той в комуна.Безспорно е, че тези техни намерения
не са били реализирани , като П. освен че не е постъпил на лечение, не е
продължил и образованието си.След завръщането си в България и след
настаняването му в ДВНМН той, видно от показанията на родителите му , е
променил поведението си.Стоял си е в
къщи, не е излизал с приятели, изразил е желание да работи на лозето.В
тази връзка съдът съобрази данните за личността на П., обективирани в изготвени
доклади и карта за оценка на риска на малолетни и непълнолетни в системата на
комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните.Установява се, че П. е лесно манипулируем,
използва неконструктивно свободното си време, не умее да изгражда приятелски
отношения с връстници, приятелите му са от рискови
групи, има самочувствие, което не отговаря на възможностите му, има слаби
социални умения, не умее да анализира ситуациите и да разпознава проблема, импулсивен
е, трудно задържа вниманието си за дълго, изпада в депресивни състояния и има
негативно отношение към правилата. Всички тези особености на личността на непълнолетния
са били обсъдени в хода на възпитателните дела срещу него. В хода на
съдебното заседание обаче П. прояви критично отношение към извършеното от
него, заяви, че родителите му са „
супер“ и че към момента има желание да отиде с тях в Гърция, за да постъпи в
комуна .Родителите му на свой ред демонстрираха готовност да окажат подкрепа и
съдействие на сина си , за да се откаже от употребата на наркотични вещества,
като майка му посочи, че са проучили възможността за настаняване в комуна и в
България, но са й обяснили, че не е за деца.Поради това , като съобрази
установеното по делото, че родителите на П. са участвали в провеждани срещи,
беседи и консултации и като взе предвид демонстрираната от тях загриженост за бъдещето на сина си, съдът
намира, че може да се направи извод, че те проявяват необходимата
заинтересованост поведението на сина им да бъде променено в положителна насока.Дали
същите притежават необходимия родителски капацитет да се справят сами в тази
ситуация и дали налагането на финансови санкции е адекватно на съществуващия в
семейството проблем е извън предмета на спора и съдът не би могъл да се
ангажира със становище в тази насока, но следва да се отбележи, че на
територията на област Варна съществуват различни центрове за обществена
подкрепа, в които се предлагат социални услуги, насочени към семейства, които
търсят професионална подкрепа за повишаване на родителския капацитет, към които
родителите на П. биха могли да бъдат насочени.
В този смисъл съдът намира, че не са изчерпани всички възможности за
осигуряване на подходящи условия за възпитателно-корекционна дейност спрямо П..
Поради изложеното до тук съдът намира че са налице предпоставките на чл. 13 ал.1 от ЗБППМН за
налагане на възпитателна мярка по отношение на
Я.П.. Той е непълнолетен, навършил е 16 години , извършил е противообществена проява и до
момента спрямо него са налагани
възпитателни мерки по ЗБППМН.При обсъждане на въпроса коя мярка е адекватна на
извършеното деяние и като взе предвид данните за личността на П., съдът
съобрази, че в чл.13 ал.1 от
ЗБППМН изчерпателно са изброени всички възпитателни мерки, които могат да бъдат
налагани спрямо малолетни и непълнолетни
, извършили противообществени прояви, както и че тези по чл.13 ал.1 т.3, т.5 ,
т.10 и т.12 от ЗБППМН вече са били налагани на непълнолетния. Независимо от това обаче, като съобрази
обществената опасност на извършеното деяние и данните за личността на
малолетния, съдът намира, че не следва да прилага предложената от местната
комисия най-тежка мярка „Настаняване във ВУИ“. Съгласно международните стандарти
и вътрешното законодателство приоритет при налагане на възпитателните мерки
следва да имат тези с превъзпитателен, а не с репресивен ефект. Това налагат
извода, че мярката по чл. 13 ал.1 т.13 от ЗБППМН следва да се прилага като
крайна такава, само в случаите, когато останалите мерки, предвидени в закона не
могат да реализират превъзпитателен ефект по отношение на детето. Т.е. мярката
по т.13 е адекватна в случаите на
системно извършвани противообществени прояви със съществен интензитет, с висока
обществена опасност на реализираната проява, респективно при изчерпване на мерките с подчертан
възпитателен ефект, които се характеризират с по-ниска степен на репресия по
отношение на детето от мярката по т.13 от ЗБППМН.В настоящият случай тези
основания не са налице, поради което и предложената мярка по чл.13 ал.1 т.13 от
ЗБППМН не е единствената мярка, която да е съответна на обществената опасност
на деянието и дееца.Съдът намира, че
положително въздействие върху
непълнолетния към момента би
имало комплексното прилагане на възпитателни мерки по чл.13 ал.1 т.2 , т.5 и
т.12 от ЗБППМН , а именно „задължаване да се извини на пострадалия“, „поставяне под възпитателен надзор на
обществен възпитател“ за срок от 1 година и „ предупреждаване за настаняване
във ВУИ“ с изпитателен срок от 6 месеца.Съдът намира, че с тяхното прилагане би
могъл да се постигне необходимия корекционно-възпитателен
ефект по отношение на П., свързан с
промяна на поведението му в съответствие с изискванията на моралните и правни
норми на обществото.
Водим от горното и на основание чл. 24”а „
ал.4 т.1 от ЗБППМН , съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
предложението на МКБППМН при Община –
Белослав за налагане на възпитателна мярка „Настаняване във възпитателно
училище – интернат” на непълнолетния Я.Б.П.
-ЕГН **********.
НАЛАГА на Я.Б.П. -ЕГН ********** възпитателни
мерки, както следва:
1.
По чл. 13 ал.1 т.2 от ЗБППМН – „Задължаване да се извини на пострадалия“ - А.А.,
2. По
чл. 13, ал.1 т.5 от ЗБППМН
- „Поставяне под възпитателен надзор на
обществен възпитател” за срок от една година
3. По чл. 13 ал.1 т.12 от ЗБППМН
– „Предупреждаване за настаняване
във възпитателно училище-интернат“ с изпитателен срок
от 6 месеца.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение за изготвеното
решение на МКБППМН при Община – Белослав
и страните.
След
влизане в сила на решението, ведно с възпитателното дело да се изпрати на
МКБППМН при Община -Белослав , за изпълнение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: