Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.04.2020 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, І- ви
гр. състав, в закрито съдебно заседание
на 10.04.2020 г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело №
124 по описа на ОС - София за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 463, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалби вх. № 5542/22.11.2019г. и
5543/22.11.2019г., подадени от „Б.х.” ЕООД и И. Й., срещу разпределение от 13.11.2019г.
(предявено на 15.11.2019г.) на постъпила парична сума по изпълнително дело №
20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков. С така обжалваното
разпределение, получената парична сума в размер на 53553лв. от публична продан
на недвижим имот с идентификатор 65231.919.144.4.26, представляващ
самостоятелен обект в сграда – студио С-39, е разпределена по следния начин:
-
По чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД – сумата 304,80лв., представляваща такси за предявяване на
разпределение, за справки за изпращане и връчване на уведомления относно
постановление за възлагане, както и сумата 3803,10лв. – частична пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
-
По чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД – сумата 323,37лв. – данък за недвижим имот;
-
По чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД – сумата 49121,83лв. – частично погасяване на дълга към взискателя и ипотекарен кредитор
„П.и.б.” АД.
Жалбоподателят „Б.х.” ЕООД твърди, че е собственик на
недвижим имот, върху който е насочено принудително изпълнение. Изтъква, че има
права и задължения, идентични с тези на длъжника по изпълнителното дело.
Поддържа, че бил разбрал случайно за извършената публична продан и за
разпределението на получената от нея парична сума, както и че не е запознат с последното,
тъй като съдебният изпълнител не му го бил предявил. Моли съда да отмени разпределението от 15.11.2019г.
по изпълнително дело № 20188640400117, както и да извърши ново такова и да му
го предяви.
Жалбоподателят И. Й. счита разпределението за
незаконосъобразно, тъй като вземанията за такси по изпълнението, попадащи в
кръга на привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, били
неправилно определени. Оспорва посочената от съдебния изпълнител сума от
3803,10лв., представляваща частична пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, и
намира, че същата е била определена в противоречие с т. 20 от същата Тарифа,
тъй като е следвало да бъде начислена в размер на 1,5% върху по- малката сума
от цената на описаната вещ и паричното вземане, а в случая това не е направено.
Сочи, че съдебният изпълнител бил определил неправилно размера на
привилегированото вземане на държавата за данъци върху имота (323,27лв.), а в
действителност неговият размер е 1140,86лв. Прави извод, че вземанията на НАП
били определени неправилно и, съответно, неправилна била и разпределената сума.
Моли съда да отмени разпределението изцяло и да постанови да бъде извършено
ново такова.
Преписи от жалбите са изпратени на взискателя
„П.и.б.” АД, с писмо изх. № 522/28.01.2020г. От датата на известието за
доставяне (л. 2667 от изпълнителното дело) се налага извод, че писмото е било
получено от взискателя на 03.02.2020г. В него е
указано, че в тридневен срок адресатът може да подаде възражения. Настоящият
съдебен състав намира указанието за неправилно, тъй като, съгласно специалната
разпоредба на чл. 463, ал. 1 от ГПК, разглеждането на жалбата се извършва по
реда на чл. 278 от ГПК, т.е. по реда, предвиден за частните жалби.
Следователно, срокът за отговор на жалбата е едноседмичен, съгласно чл. 276,
ал. 1 от ГПК. Видно от входящите номера и дати на постъпилите писмени
възражения, този срок е бил спазен. Освен това, видно от клеймото върху
пощенския плик (л. 2670 от изпълнителното дело), е бил спазен и определеният от
съдебния изпълнител срок.
Във възражението си срещу жалбата на „Б.х.” ЕООД, взискателят поддържа, че същата е недопустима, тъй като този
жалбоподател няма правен интерес от обжалване на разпределението. Споделя
твърдението му, че ипотекарните длъжници
имат същите права за процесуална защита, каквито има и длъжникът по
изпълнителния лист, но подчертава, че по конкретното изпълнително дело
принудителното изпълнение е насочено срещу 37 недвижими имота, всеки от които
принадлежи на отделен ипотекарен длъжник, различен от
длъжниците по издадения изпълнителния лист. Прави
извод, че, след като „Б.х.” ЕООД е собственик на друг ипотекиран имот, а не на
този, сумата от чиято продажба е била разпределена с обжалваното разпределение,
дружеството не би могло да бъде засегнато от постъпващите средства от
продажбата на несобствен негов имот. При условията на евентуалност поддържа, че
жалбата е неоснователна по същество. Намира, че същата е бланкетна
и че единствената й цел е да забави изпълнителното производство, като
аргументира становището си с това, че жалбоподателят и длъжниците
са свързани лица. Счита, че обжалваното разпределение отговаря на изискванията
на ГПК и правилно отразява реда на привилегиите и полагащите се суми на отделните
редове кредитори. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира разноски в размер
на 150 лв.
Във
възражението си срещу жалбата на И. Й., взискателят
заявява, че съдържащите се в нея доводи са неоснователни
и лишени от правна логика. Счита, че такава жалба може да се основава
единствено на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга
на взискателите, размера на техните вземания и
съответните им привилегии. Излага съображения в подкрепа на изчислената такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Оспорва твърдението на жалбоподателя за неправилно
изчисляване на привилегированото вземане на общ. С. по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, като сочи, че в представената от последния справка за дължими суми са
включени не само тези, произтичащи от данъци, но и от таксата за битови
отпадъци, която не попада сред вземанията по тази точка, независимо от
публичния си характер. Намира, че съответстващите й суми правилно не са били
взети предвид от съдебния изпълнител при изчисляване на вземането за местен
данък. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното разпределение.
Претендира разноски в размер на 150 лв.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното
дело и мотиви от съдебния изпълнител по обжалваното действие. В тях се изтъква,
че оплакването на жалбоподателя И. Й. относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
неясно, като и че неправилно е обвързано с изискванията по т. 20 от Тарифата.
Съдебният изпълнител счита, че при определяне на таксата по т. 26 не важи
правилото по т. 20, тъй като тя е пропорционална на събрана парична сума, а в
т. 20 е регламентирана такса за извършване на опис. Намира, че се е съобразил с
разпоредбите на т. 26 от ТТРЗЧСИ и на чл. 73 и 73а от ГПК. Обяснява начина на
изчисление и причините, поради които е достигнал до крайния размер от
3803,10лв. Поддържа, че в обжалваното разпределение не се разпределят суми за
НАП, тъй като имотът е ипотекиран и със сумата от продажбата му се покрива само
част от дълга съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, поради което не остават суми
за вземанията от следващите редове. Позовава се на справката от л. 2597 от
изпълнителното дело, съгласно която данъкът за имота е в размер на 323,27лв., а
сумата от 798,34лв. е за ТБО, но това е вземане с различен характер и не попада
в привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.
І. По
допустимост
Видно от поканите за доброволно изпълнение и съобщения
за насрочена публична продан на л. 2227 и л. 2235 от изпълнителното дело, процесният недвижим
имот с идентификатор 65231.919.144.4.26 е собственост на ипотекарните
длъжници М. И. С. и Ц. Й. Й.. Проданта на такъв имот
и разпределянето на получените от нея суми не накърнява права на този
жалбоподател, тъй като той не притежава никакви права върху предмета на
принудително изпълнение. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че ипотекарният длъжник „Б.х.” ЕООД няма правен интерес да
обжалва разпределение на парични суми от продажба на недвижим имот, принадлежащ
на други ипотекарни длъжници. Поради липса на правен интерес, жалбата
„Б.х.” ЕООД е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане. (В сходен смисъл - Решение № 1931 от 23.03.2017
г. на СГС по в. гр. д. № 13906/2016 г.)
За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че, дори
жалбата на „Б.х.“ ЕООД да се приеме за допустима, тя е неоснователна по
същество, поради следните съображения:
-
Разпоредбата на
чл. 462, ал. 1 от ГПК предвижда предявяване на разпределението единствено на „длъжника“,
което следва да се тълкува в смисъл, че се има предвид длъжника по материалното
правоотношение (т.е. срещу когото е издаден изпълнителният лист), но не и ипотекарните длъжници.
Приравняването на ипотекарни длъжници
на длъжника по изпълнителния лист би било оправдано единствено в хипотеза на
публична продан на притежавания от точно тези длъжници
и ипотекиран за чужд дълг имот, доколкото само те биха имали интерес от
законосъобразното разпределение на получената от проданта сума (напр. ако
цената на имота надвишава размера на дълга и разноските по изпълнението, а остатъкът
от нея следва да се предаде на ипотекарния длъжник
след удовлетворяване на всички взискатели). В случая,
обаче, продаденият имот е принадлежал не на „Б.х.“ ЕООД, а на М. И. С. и Ц. Й.
Й.. Поради това „Б.х.“ ЕООД не е следвало да бъде уведомявано за извършеното
разпределение, т.е. неуведомяването му е законосъобразно и не обуславя претендираната от този жалбоподател отмяна на процесното разпределение.
-
Дори да е било
необходимо да се уведоми „Б.х.“ ЕООД за разпределението, единствена последица
от неговото неуведомяване би била, че срокът за обжалване по отношение на това
лице не е започнал да тече, а подадената от него жалба би била винаги в срок.
Неуведомяването, обаче, не опорочава самото възражение по същество и не е в
състояние да доведе до отмяната му.
По така изложените съображения съдът намира, че
жалбата на „Б.х.“ ЕООД е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По делото няма данни за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждането й,
но, за процесуална икономия, няма пречка, тя да бъде присъдена с настоящия
съдебен акт съобразно изхода на делото.
Жалбата на И. Ц. Й. е подадена на 22.11.2019г., т.е. в
едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Същата е насочена срещу подлежащ
на обжалване акт и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.
ІІ. По
същество
От фактическа страна съдът констатира, че изпълнително
дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков е било образувано по молба
вх. № 3441/09.07.2018г., въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2018г. по
ч.гр.д. № 22545/2018г. на СРС, 161-ви състав, издаден в полза на „П.и.б.” АД
срещу „А и Л к.“ ООД с ЕИК *********, „В. б.“ ЕООД с ЕИК ***и И. Ц. Й. с ЕГН **********,
за сумите 952695,45 евро – главница ведно със законната лихва върху нея от 04.04.2018г. до изплащането й, и 37316,21 лева – разноски по
делото.
В т. V от молбата се съдържа изрично искане за
насочване на принудителното изпълнение върху недвижими имоти, ипотекирани в
полза на банката с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 197, т.
ІІІ-А, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на нотариус Борислав Механджийски, един
от които е и процесният – Студио С-39 с идентификатор
65231.919.144.4.26.
На 28.05.2019г. е приключила публична продан на недвижим
имот с идентификатор 65231.919.144.4.26, представляващ самостоятелен обект в
сграда – студио С-39. Съгласно протокола за обявяване на наддавателни
предложения от 29.05.2019г. (л. 2172 от изп.д.), за
купувач на имота за сумата 53553лв. е обявен взискателят
„П.и.б.” АД.
На 25.09.2019г. до взискателя,
длъжниците и ипотекарните длъжници са изпратени съобщения за предявяване на протокол
за разпределяне на суми във връзка с проданта на процесния
имот с идентификатор 65231.919.144.4.26 (л. 2497 – 2500, л. 2539 и л. 2568 –
2579 от изпълнителното дело).
На 13.11.2019г. съдебният изпълнител е съставил
протокол (л. 2599 от изп.д.) за разпределение на
постъпилата от публичната продан сума, както следва:
-
По чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД – сумата 304,80лв., представляваща такси за предявяване на
разпределение, за справки за изпращане и връчване на уведомления относно постановление
за възлагане, както и сумата 3803,10лв. – частична пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ;
-
По чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД – сумата 323,37лв. – данък за недвижим имот;
-
По чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД – сумата 49121,83лв. – частично погасяване на дълга към взискателя и ипотекарен кредитор
„П.и.б.” АД.
На 15.11.2019г. съдебният изпълнител е изготвил
протокол за предявяване на така извършеното разпределение (л. 2603 от изп.д.), съгласно който, за предявяването за били уведомени
взискателят „П.и.б.” АД, ***, длъжниците
„А и Л к.“ ООД с ЕИК *********, „В. б.“ ЕООД с ЕИК ***и И. Ц. Й., както и ипотекарните длъжници Ц. Й. и М.С.,
но от всички тях е присъствал (респ. е бил представляван) единствено длъжникът И.
Й..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата на И. Й. е частично основателна поради
следните съображения:
ІІ.1 Относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ е следвало да бъде изчислена в размера по т. 20 от Тарифата,
а именно – 1,5% измежду по- малката сума от цената на описаната вещ и от
паричното вземане. Съдът намира, че тези две такси се дължат на различни
основания – опис на имущества и изпълнение на парично вземане. Поради това няма
причина, таксата за второто от горните действия да се събира по правилата и в
размера за първото от тях. Или казано по друг начин – правилата за определяне
на таксата за опис са неотносими към определяне на процесната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на парично
вземане. Вместо това, изчисляването на последната следва да се извърши по
специалните правила на т. 26, букви „а“ – „е“ и Забележки № 1 – 6 към нея.
Съгласно Забележки № 1 и № 5 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, при
частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се
събира част, съответстваща на събраната сума, а от таксата за изпълнение на
парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника
или взискателя, надвишаващи една десета от вземането;
при това, съгласно Забележка № 4, в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси.
В случая, процесното парично
вземане е събрано само частично, като от публичната продан на имот с
идентификатор 65231.919.144.4.26 е получена сума в размер на 53553лв. Това е и
релевантната сума по Забележка № 1 към т. 26 от ТТРЗЧСИ.
От друга страна, по делото няма данни за заплатени
пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя
(вкл. и такава по т. 20 от ТТРЗЧСИ за опис процесния
имот). Неоснователно в мотивите си съдебният изпълнител е изтъкнал, че от
сумата 53553лв. се приспадат обикновените такси за предявяване на разпределение
и връчване на съобщения и уведомления. Както по наименование, така и по
характер, те са обикновени, а не пропорционални, поради което не попадат в
предметния обхват на Забележка № 5 и не подлежат на приспадане. Отделно от
това, така посочените такси не надвишават 1/10 от вземането, което е
допълнително основание да не бъдат приспаднати от частично събраната сума. На
още по- голямо основание не следва да се приспадат и дължимите данъци за имота,
тъй като данъците не са такси, т.е. са изключени от приложното поле на
цитираните по- горе забележки. Поради това съдът намира, че по делото не се
установяват суми за приспадане по Забележка № 5 към т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Следователно, дори след прилагане на тази забележка, релевантната сума, върху
която следва да се изчислява пропорционалната такса по тази точка, остава
53553лв.
На последно място, съгласно изричната Забележка № 4, в
размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Поради това, дори
такива да са били заплатени, те не водят до увеличаване на размера на дълга,
нито до коригиране на размера на събраната част от него.
При съобразяване с тези предварителни съображения,
съдът намира, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху сумата
53553лв. Съгласно буква „д“, тази такса е в размер на 3220+4*(53553-50000)/100= 3220+142,12=3362,12
лв.
С оглед гореизложеното, жалбата на И.
Й. е основателна в тази си част, макар и не по изложените от жалбоподателя
съображения.
ІІ.2. Относно вземанията за данъци върху недвижимия
имот
В тази част съдът намира жалбата за неоснователна
поради следните съображения:
-
На първо място,
жалбоподателят няма правен интерес да претендира увеличаване на размера на
вземанията за данъци, тъй като (ако твърденията му са основателни) би се
стигнало до намаляване на оставащата част от сумата, с която ще бъде погасено
неговото задължение към взискателя в изпълнителното
производство, т.е. задължението му би било погасено в по- малка степен, а това
противоречи на неговия интерес.
-
Неоснователно
жалбоподателят поддържа, че данъчните задължения за процесния
имот били в размер от 1140,86лв., като се позовава на приложената към жалбата
справка за неплатени задължения на Ц. Й. Й.. Видно от тази справка, в нея са
включени не само задължения за данъци, но и задължения за такса „битови
отпадъци“. По този въпрос следва да бъдат споделени мотивите на съдебния
изпълнител, че таксите са вземания, различни от данъците, поради което не
попадат в привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. В същия смисъл е и трайната съдебна практика (Решение № 40 от
20.03.2020 г. на ПАС по в. гр. д. № 124/2020 г., Решение № 50 от 11.02.2019 г.
на ОС - София по в. гр. д. № 21/2019 г.), съгласно която във вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД не се включват никакви такси – нито държавни, нито
местни, дори да са свързани с недвижим имот.
Единствено за пълнота на изложението и от принципна
гледна точка, съдът намира за дискусионен въпроса, дали вземанията за данъци върху
недвижимите имоти би следвало да се включват в предметния обхват на чл. 136,
ал. 1, т. 2 от ГПК, доколкото те постъпват в приход на общинския бюджет,
а привилегията по този нормативен текст касае единствено вземанията на държавата
за данъци върху определен имот. Независимо от това, цитираната по- горе съдебна
практика (както и друга такава – напр. Решение № 696 от 30.01.2019 г. на СГС по
в. гр. д. № 15453/2018 г.) изрично или мълчаливо включва и данъка върху
недвижимите имоти в кръга привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Поради това съдът намира, че съдебният изпълнител правилно е удовлетворил
вземането за този данък преди вземането на ипотекарния
кредитор по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
Що се отнася до размера на това
вземане, той се установява от писмо изх. № 1100-1193/09.10.2019г. на общ. С.,
съгласно което към тази дата размерът на непогасения данък върху недвижим имот
Студио С-39, собственост на Ц. Й. Й., в апартаментен хотел „К.“, е 323,37лв.
Тъй като това е и размерът, приет от съдебния изпълнител, в тази част
разпределението е правилно.
Съобразно трайната практика на САС, обективирана напр. в Определение № 2367 от 28.10.2013 г. на
САС по в. гр. д. № 3832/2013 г., при констатирани пороци на извършеното
разпределение, съдът трябва сам да го коригира, като даде отговор на въпросите,
кои претенции и в какъв ред следва да се удовлетворят, както и каква конкретна
сума следва да получи всеки от взискателите.
За целта, настоящият съдебен състав съобрази, че:
-
В частта за таксата
от 304,80 лв. разпределението не е обжалвано.
-
Съгласно
изложените по- горе съображения, действително дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ е в размер на 3362,12 лв,
-
Съгласно
изложените по- горе съображения, действително дължимият данък върху недвижимите
имоти е в размер на 323,37лв.
При тези данни съдът намира, че сумата от 53553лв.,
получена в резултат от публичната продан на имот с идентификатор 65231.919.144.4.26, следва да бъде
разпределена, както следва:
·
Привилегировани
вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – за ЧСИ Васил Недялков – в рамер на 304,80 лв. (съобщени и неплатени обикновени такси)
и и 3362,12лв. (частична пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ), т.е. общо
3666,92 лв.
·
Привилегировано
вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – за община С. – 323,37лв. – данък върху
недвижимия имот, вкл. лихви към 09.10.2019г.
·
Привилегировано
вземане по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – за взискателя
и ипотекарен кредитор „П.и.б.” АД: 53553-3362,12-304,80-323,37=49562,71лв.
ІІІ. По разноските
С оглед изхода на делото по жалбата на „Б.х.“
ЕООД, и направено искане в този смисъл, жалбоподателят „Б.х.“ ЕООД следва да
заплати на взискателя „П.и.б.” АД направените от него
разноски в производството. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27 и
чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
тези разноски в размер на 80 лв.
С оглед изхода на делото по жалбата на И. Й., същият
има право на разноски. Тъй като, обаче, такива не са претендирани,
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение на сумата, постъпила от публична продан
на недвижим имот с идентификатор 65231.919.144.4.26 по изпълнително дело №
20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, обективирано
в протокол от 13.11.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ
сумата 53553 лв., постъпила от
публична продан на недвижим имот с идентификатор 65231.919.144.4.26 по
изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, както
следва:
·
За ЧСИ Васил
Недялков – 3666,92 лв.
·
За община С. – 323,37
лв.
·
За „П.и.б.” АД – 49562,71
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №
5542/22.11.2019г., подадена от „Б.х.” ЕООД, срещу разпределение от 13.11.2019г.
(предявено на 15.11.2019г.) на парична сума от 53553 лв. по изпълнително дело №
20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, постъпила от публична продан на
недвижим имот с идентификатор 65231.919.144.4.26.
ОСЪЖДА „Б.х.“ ЕООД с ЕИК ***** да заплати на „П.и.б.” АД с
ЕИК *****разноски в производството в размер на 80 лв.
ОСЪЖДА „Б.х.“ ЕООД с ЕИК ***** да заплати на Софийския
окръжен съд гр. София с БУЛСТАТ *****и адрес гр. София, бул. Витоша № 2, държавна такса в размер на 25 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
Председател: Членове: 1.
2.