№ 739
гр. Сливен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230100693 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал.
1, вр. ал. 3 СК от Л. М. С. от гр. Твърдица срещу С. Д. С. от с. Сборище, общ.
Твърдица.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на
********* г. в гр. Твърдица, от който имат родено едно дете - Д., родена на
03.05.2017 г. в гр. Виноградив, Украйна. Първоначално брачните отношения
се развивали нормално. Ищцата излага, че в момента Д. е на пет години и
половина и посещава детска градина в гр. Твърдица, а ищцата работи като
счетоводител без трудов договор. Ищцата признава, че на 06.12.2022 г. е
диагностицирана с диагноза „Биполярно афектно разстройство - в ремисия“,
като в етапна епикриза от 17.01.2023 г. е охарактеризирана като спокойна и
грижеща за детето си майка. През 2020 г. в отношенията между съпрузите се
появило напрежение, ответникът престанал да се грижи за семейството и да
изпълнява съпружеските си задължения, обиждал и нагрубявал ищцата,
подканял я да си вземе личните вещи, да остави детето при него и да напуска
семейното жилище. Ответникът бил и силно зависим от хазартни игри и
трупал задължения към различни кредитори. През 2020 г. ответникът, с
1
помощ от своята майка, която по-късно се самоубила, принудили ищцата на
едноседмично лечение в психиатрично заведение в гр. Раднево. През м.
ноември 2022 г. ответникът нанесъл на ищцата побой на публично място,
поради което тя взела окончателно решение за развод. На изложените
основания ищцата моли съда да прекрати с развод сключения граждански
брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения по вина на ответника, да предостави упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете на майката и да
определи местоживеенето на детето при майката, да определи режим на
лични отношения на детето с бащата и да осъди ответника да заплаща на
детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. Ищцата моли ползването на
семейното жилище в *********, собственост на бащата на ответника, да бъде
предоставено на нея и на малолетното дете и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който не
оспорва иска за развод, поради действително настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения и невъзможност бракът да
бъде заздравен, но оспорва да има вина за това, като твърди, че вината за
разстройството на брака е на ищцата. Ответникът моли съда да прекрати с
развод сключения граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на ищцата, да
предостави упражняването на родителските права спрямо роденото от брака
малолетно дете на него и да определи местоживеенето на детето при бащата,
да определи режим на лични отношения на детето с майката и да осъди
майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200,00 лв.
Ответникът моли ползването на семейното жилище в ********* да бъде
предоставено на него и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява
лично и с пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, но
оттегля искането си за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на
брака.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, чрез който моли за прекратяване на брака с
2
развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината, като поддържа
претенциите си за предоставяне ползването на семейното жилище и
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
дете на него.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
Безспорни са между страните, а се установяват и от писмените
доказателства по делото обстоятелствата, че между страните е сключен
граждански брак на ********* г. в гр. Твърдица, от който имат родено едно
малолетно дете - Д., род. на 03.05.2017 г.
От изисканата от съда и представена справка от РУ - Твърдица се
установява, че има регистрирани сигнали и от двете страни, както следва: на
16.06.2021 г. за семеен скандал, на 03.05.2022 г. от ищцата с твърдения, че
пред зеленчуков магазин в гр. Твърдица, ответникът я удря, на 03.06.2022 г.
от ответника с твърдения, че е заварил и заключил в банята в дома си гол
мъж, от 09.01.2023 г. от ответника за саморазправа с психично болната ищца
и от 16.03.2023 г. от пълномощника на ищцата с твърдения, че ищцата
получава заплахи за убийство от ответника.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото документи -
медицинско направление и етапна епикриза, както и от заключението на
допуснатата по делото съдебно-психиатрична експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните се установява, че ищцата Л. С. страда от заболяване с диагноза
Биполярно афективно разстройство /БАР/. Към настоящия момент,
психичното заболяване на ищцата е в ремисия като тя не е опасна за себе си,
околните и не създава опасност за личността, развитието, здравето,
възпитанието или имуществото на детето. В периодите на ремисия на
заболяването, ищцата може да изпълнява адекватно родителски грижи по
отглеждане на детето и няма преки рискове за живота и здравето му. По
повод изготвяне на заключението на експертизата вещото лице е провело
интервю с детето Д., като детето е споделило, че майка му и баща му поС.но
се карат, но детето обича и двамата. Детето е заявило, че желае да живее
заедно с двамата си родители, а ако се налага да избира, то иска да живее с
майка си.
3
От приетите по делото първоначален и допълнителен социален доклад
по делото се установява, че детето Д. С. се отглежда от двамата си родители в
семейна среда. Детето е здраво, не боледува често, няма специални или
специфични потребности. Развива се нормално за възрастта си. Задоволяват
се нуждите на детето, свързани с хранене, дневен режим, лични дрехи според
пола и сезона, осигурен е кът на детето и място за спане. Осигурени са
потребностите на детето от любов, грижа и емоционална топлина.
По сведения на бащата, майката е тази, която се грижи за детето Д., тя я
води и я взема от детска градина, храни я, облича я, къпе я и я води на
разходки. Ответникът е споделил, че докато ищцата е била на лечение в гр.
Раднево, детето Д. е променило настроението си, не се чувствало добре без
нея, от жизнерадостно и контактно дете е станало страхливо и затворено, не
желаело да общува с външни хора и поС.но се е опитвало да е около баща си.
Ответникът е информирал социалния работник, че апартаментът, в
който живее семейството, е на баща му, като има и наследствена къща в с.
Сборище, която смята да ремонтира.
Установено е, че детето Д. поддържа контакт с близките и роднините на
своя баща, а с роднините на своята майка поддържа контакт с камера чрез
социалните мрежи. Д. е контактно и общително дете, има създадени
приятелски отношения с деца на нейната възраст. Детето посещава редовно
III група в ЦДГ „Щастливо детство” - гр. Твърдица. По информация на
учителката на детето няма промяна в настроенията или в поведението му.
Учителят е споделил, че детето е много любвеобилно, спокойно и
жизнерадостно. Д. е контактно дете и има приятелчета в детската градина.
Детето посещава детската градина в чист и спретнат вид и с добра лична
хигиена. Привързано е към майка си и баща си и техните роднини.
И двамата родители са заявили желанието си да се грижат за детето Д..
Всеки от родителите определя себе си за по-подходящ и по-отговорен
родител. И майката, и бащата се стремят да осигурят сигурна и стабилна
семейна среда за детето си. Към момента на социалното проучване детето Д. е
емоционално спокойно. Вследствие настъпило емоционално отчуждение
между родителите на детето се отчита влошена комуникация между тях.
ПоС.ните спорове и скандали между родителите могат да доведат до редица
негативни последици за психическото и емоционалното състояние на детето.
4
По повод изискания от съда допълнителен социален доклад е проведена
среща на социалния работник с детето. Установено е, че детето Д. С. рисува
много добре. На почти всички рисунки детето е нарисувало майка си, а
лицето й е във формата на сърце. На рисунките, на които е нарисувала баща
си, по разказа на детето, той носи цветя на майка й или подарък. На някои от
рисунките фигурата на майката носи бебе и детето е споделило, че мечтае в
семейството й да има бебе и тя да бъде „кака”. Вербално и невербално детето
демонстрира емоционална привързаност и към двамата си родители.
Страните не спорят по обстоятелството, че апартаментът на адрес
********* има характер на семейно жилище, като същият е собственост на
бащата на ответника.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. М., съседка на
съпрузите, се установява, че Л. и С. живеят в гр. Твърдица от около 5 - 6
години. Свидетелката описва, че ответникът работи и пътува по работа, като
основни грижи за детето полага майката. Тя е тази, която води и взима детето
от детска градина, като детето е чисто, спретнато и изглежда добре. Свид. М.
описва, че знае от съседи, че съпрузите имали неприятности в брака, а ищцата
й е споделила, че е подала молба за развод. Свидетелката излага, че майката
се грижи добре за детето, а когато се налага може да разчита на помощта на
съседка, при която може да остави детето за час - два.
От показанията на свид. Ц. М. се установява, че родителите се грижат
съвместно за дъщеря си като майката гледа детето през деня, води я и я взима
от детска градина, а бащата се грижи за дъщеря си вечер, когато се връща от
работа. Свидетелката описва за случай, когато майката с детето заминали за
гр. Русе, както и за инцидент, при който С. извикал полиция, защото в домът
им имало гол мъж. Свид. М. излага, че се е налагало тя да помага на
ответника в грижите за детето, тъй като няма кой друг да им помага. Ищцата
нямала близки в България, а майката на ответника починала.
От показанията на свид. А. А. се установява, че ответникът работи през
деня, а вечер се грижи за дъщеря си. Ответникът споделил на свидетеля, че
желае бракът му с ищцата да бъде прекратен, защото вече не могат да живеят
заедно. Свидетелят описва, че е бил свидетел на поведение на ищцата, което
не му се е сторило нормално, докато по негови твърдения, ответникът не
злоупотребява с алкохол, няма хазартни зависимости и не му дължи пари.
5
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели като ги прецени
като добросъвестни, обективни и незаинтересовани, непротиворечащи нито
помежду си, нито на останалите събрани по делото доказателства.
От личното изслушване на двамата родители съдът установи, че и
двамата съпрузи искат бракът им да се прекрати с развод като взаимно се
обвиняват за разстройството на брачните отношения. И двамата родители
желаят да упражняват родителските права по отношение на малолетната си
дъщеря и изразяват готовност да полагат основните грижи за детето.
По делото са приети като писмени доказателства и документи, видно
от които ищцата е подала заявление до Община Твърдица за предоставяне на
общинско жилище, както и за провеждане на обучение по специалност
„Маникюр, педикюр и ноктопластика“.
Установено е също, че към момента на устните състезания по делото,
ищцата не е трудово ангажирана, докато ответникът работи.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК е процесуално
допустим, а разгледан по същество е и основателен.
Страните не спорят, че брачните им отношения са изчерпани, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и няма как да бъде заздравен.
Установи се от събраните свидетелски показания, от личното изслушване на
родителите, от приетите по делото основен и допълнителен социален доклад,
както и от справката от РУ - Твърдица, че между съпрузите трайно избухват
скандали. Напълно и невъзвратимо са изчезнали взаимната привързаност,
уважението, доверието и желанието за полагане на общи усилия за
осигуряване благополучието на семейството. Брачната връзка е лишена от
съдържание и съществува само формално и юридически. Бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, няма как да бъде заздравен и следва да бъде
прекратен с развод. И двете страни са оттеглили първоначално заявеното
искане за произнасяне от съда по въпроса за вината за настъпилото
разстройство на брачните отношения, поради което и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Основният спор между родителите се концентрира върху ползването
6
на семейното жилище и упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака малолетно дете.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че и
двамата родители осъзнават родителската си отговорност и разполагат с
необходимия капацитет да упражняват родителските права спрямо своята
дъщеря, като споделят грижите си за нея.
Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което
макар и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е
загубило значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в
Семейния кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г.,
определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права
става като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси
на децата“ се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
подготовка за общественополезен труд, така че всяко дете да стане
хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и
материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството
и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на
родителите и това на децата, а също така и мненията на близките, не са
задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат
предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на
децата и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези
обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са
възпитателските качества и моралния лик на родителите.
Съгласно цитираното Постановление № 1 от 1974 г. на ППВС, полът и
възрастта на детето също са обстоятелства, които следва да бъдат взети под
внимание, като при деца от женски пол и на ниска възраст, както в случая е
шестгодишната Д., майката има приоритет.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че в
най-добър интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени за
упражняване на майката.
Установи се, че макар и да страда от заболяване с диагноза Биполярно
7
разстройство, майката не е опасна за себе си, за околните и най - вече за
личността, развитието, здравето, възпитанието или имуществото на детето.
Ищцата изпълнява адекватно родителски грижи по отглеждане на детето.
Предвид трудовата ангажираност на бащата, основните грижи за детето като
хранене, къпане, обличане и др. до настоящия момент са полагани от майката.
И тъй като упражняването на родителските права и свързаното с него
местоживеене на детето при този родител изисква за детето да се полагат
ежедневни грижи, свързани с неговото отглеждане, изхранване, възпитание и
обучение, съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства, се
установи в една по-висока степен родителският капацитет на майката да
полага именно ежедневните грижи за детето и възпитанието му.
Следва да се отбележи, че по повод изготвяне на допуснатата по
делото съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице е провело интервю с
детето Д., по време на което детето е споделило, че желае да живее заедно с
двамата си родители, а ако се налага да избира, то иска да живее с майка си. В
случая съдът намира, че желанието на детето съвпада с най-добрия му
интерес, поради което също следва да бъде отчетено. Самият ответник е
заявил пред социалния работник, че докато майката се е намирала на лечение
детето не се е чувствало добре без нея, променило се е, станало е по-
страхливо и затворено в себе си.
Детето Д. е в такава възраст, в която макар и да е вече относително
самостоятелна, има нужда от грижи и от двамата си родители, като личният
пример и на двамата родители е изключително важен за по-нататъшното й
възпитание и изграждане на нейния характер.
Ето защо съдът намира, че следва да предостави упражняването на
родителските права спрямо детето на майката и да определи местоживеенето
му при нея, а на бащата да определи задължителен режим на лични
отношения с детето, който следва да се спазва стриктно, за да се задоволи
нуждата на детето от пълноценно общуване и с двамата родители. По време
на разглеждане на делото и двамата родители заявиха готовност за
определяне и на свободен режим на лични отношения на детето с другия
родител, на когото няма да бъде предоставено упражняването на
родителските права. Ето защо съдът намира, че наред със задължителния
режим на бащата следва да се предостави и свободен такъв, разбира се при
8
постигнато съгласие между родителите във всеки конкретен случай. Предвид
изложеното, съдът намира, че бащата следва да взима дъщеря си при себе си с
преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на
съботния ден до 20.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и един месец
през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Всяка
четна година Великденските и Коледните празници детето да бъде при своя
баща с преспиване, а Новогодишните празници при своята майка, докато
всяка нечетна година детето да прекарва Великденските и Коледните
празници при майка си, а Новогодишните празници - при своя баща с
преспиване, като под „празници“ следва да се разбира периодът от 09.00 ч. на
първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен
ден.
Съдът намира, че този модел на упражняване на родителските права и
лични отношения ще е най-благоприятен за страните и най-вече за детето, тъй
като ще му се осигури възможност да общува пълноценно и с двамата си
родители.
Предвид предоставянето на упражняването на родителските права
спрямо детето на майката, то бащата следва да бъде осъден да заплаща на
детето чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка. Като
отчете, че нуждите на Д. не се отличават от тези на всяко 6-годишно дете и са
основно за храна, дрехи, обувки, битови нужди, образователни пособия и
културни развлечения, съдът намира, че са минимално необходими средства
за издръжка на детето от около 500,00 лв. месечно. От тях, предвид
обстоятелствата, че майката, която не е трудово ангажирана, ще полага
ежедневните грижи за детето, а бащата е зает по трудово правоотношение, то
съдът намира за справедливо майката да поеме размер на издръжката около
минималния, а именно 200,00 лв. месечно, а останалата част от 300,00 лв.
месечно следва да се поеме от бащата. По принцип издръжката се дължи,
считано от датата на исковата молба, но тъй като ищцата я претендира от една
по-късна дата, а именно от 19.05.2023 г., то и съдът следва да я присъди от
тази дата.
На основание чл. 56, ал. 3 СК, съдът намира, че ползването на
семейното жилище следва да се предостави на майката и детето, като предвид
безспорното обстоятелство по делото, че жилището е собственост на бащата
9
на ответника, то ползването му следва да бъде предоставено за срок от една
година, считано от датата на влизане в сила на решението.
Основателно е и искането на ищцата след прекратяване на брака да
запази брачното си фамилно име С., поради което следва да бъде уважено.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса
в размер на 25,00 лв., която вече е внесена от ищцата.
Съгласно чл. 1 от Тарифата, държавната такса върху издръжката на
малолетното дете следва да бъде в размер на 4 % върху сбора на
тригодишните платежи, а именно 432,00 лв., които следва да бъдат заплатени
от бащата, задължен за заплащането на издръжката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.
М. С., ЛНЧ: *********, родена на 03.03.1988 г., с адрес ********* и С. Д. С.,
ЕГН: **********, с адрес *********, сключен на ********* г. в гр. Твърдица,
за който е съставен Акт за граждански брак № 1 от ********* г. на Община
Твърдица, на основание чл. 49, ал. 1 СК, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
малолетното дете Д. С. С., ЕГН: ********** на майката Л. М. С., ЛНЧ:
*********, с адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Д. С. С., ЕГН:
********** да бъде при майката Л. М. С., ЛНЧ: *********, на адрес
*********.
ОПРЕДЕЛЯ задължителен режим на лични отношения на бащата С.
Д. С., ЕГН: ********** и детето Д. С. С., ЕГН: **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до
20.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото, който
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а също и и СВОБОДЕН
РЕЖИМ, при постигнато взаимно съгласие между родителите във всеки
конкретен случай. Всяка четна година Великденските и Коледните празници
10
детето да бъде при своя баща с преспиване, а Новогодишните празници при
своята майка, докато всяка нечетна година детето да прекарва Великденските
и Коледните празници при майка си, а Новогодишните празници - при своя
баща с преспиване.
ОСЪЖДА бащата С. Д. С., ЕГН: **********, с адрес ********* да
заплаща на малолетното дете Д. С. С., ЕГН: ********** чрез нейната майка и
законен представител Л. М. С., ЛНЧ: ********* месечна издръжка в размер
на 300,00 лв. /триста лева/, считано от 19.05.2023 г. до настъпване на
пълнолетие на детето или на други обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 3 СК ползването на семейното
жилище, намиращо се на адрес: ********* на майката Л. М. С., ЛНЧ:
********* и детето Д. С. С., ЕГН: ********** за срок от ЕДНА ГОДИНА,
считано от датата на влизане в сила на решението.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Л. М. С., ЛНЧ:
********* да запази брачното си фамилно име С..
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: **********, с адрес *********, да заплати
по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 432,00 лв. /четиристотин
тридесет и два лева/, представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11