РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 478/16.11.2022г.
гр. Монтана
Административен съд - Монтана, ІІІ състав ,в
открито съдебно заседание на
четиринадесети ноември , през две хиляди
двадесет и втора година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
като………………разгледа………..докладваното……………………….от
съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№428/2022г. по описа на Административен съд
Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.
Делото е образувано по жалба , имаща характер
на искане по чл.276,ал.1,т.1във вр. с чл.3
от ЗИНЗС , от л.св.И.М.П.
,понастоящем в ЗООТ-Враца в гр.Бойчиновци
към Затвора-гр.Враца против Неправомерно
действие на началника на Затвора –Враца ,изразяващо се в налагане на
ограничение,което не е посочено изрично със закон и е в грубо нарушение на
основните му човешки права по чл.75,т.2 ЗИНЗС ,с което е подложен на нечовешко
и унизително третиране и унищожаване , и неправомерно
бездействие на началника на Затвора –Враца ,изразяващо се в непредприемане
на действия на основание чл.15,ал.4 ЗИЗНС за спазване на законността и не
отмяната на наложеното му ограничение –забрана“До второ нареждане да не напуска
територията на затворническото общежитие за външни работни обекти“ ,което не е
регламентирано изрично със закон във вр. с чл.75,т.2 ЗИЗНС ,с което бездействие
са ограничени негови човешки права и е подложен на нечовешко и унизително
третиране и унищожение.
В съдебно заседание ,жалбоподателя ,доведен от
служители на ОЗ„Съдебна охрана“ ,поддържа искането в жалбата и иска да
бъдат преустановени неправомерните
действия и бездействия на началника на
Затвора-Враца ,във връзка със забраната
да работи на външни обекти ,с оглед ресоциализацията му.
Ответникът по
жалбата- Началник на Затвора- Враца , в писмено становище ,вх.№2454/11.11.2022г.
,чрез юрк. Г*** Х*** изразява становище за недопустимост ,респ. неоснователност
на депозираната жалба. В съдебно заседание ,чрез упълномощената ст. юрк.Гергана
Х*** поддържа изразеното в писменото становище и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
С Разпореждане от 03.11.2022г., съдът е
конституирал страните по делото, указал им е тежестта на доказване ,като с
протоколно определение от 14.11.2022г., е конституирал като заинтересована
страна и ОП- Монтана.
Представителят на ОП-Монтана ,прокурор Г*** А*** изразява становище за недопустимост на жалбата,
в частта за неправомерно бездействие на
началника на Затвора Враца,да отмени заповед№Л-1590/20.07.2020г.на инсп.“РД“ С***
М. ,съдържаща забрана да бъде извеждан
на външни обекти извън територията на ЗООТ-Бойчиновци към Затвора Враца,което е
било предмет на адм.д.№290/2022г. на АС-Монтана,приключило с влязъл в сила
съдебен акт и идентично в тази му част.Дава заключение за неоснователност на депозираната жалба, в
частта за неправомерно действие на началника на Затвора Враца.Представя и
писмено заключение.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото е безспорно установено , че
жалбоподателя И.М.П. е л.св. с присъда по НОХД№952/12г. на ОС-Бургас , по НОХД№317/12г.
на ОС-Силистра и по НОХД№115/2006г.на ОС-Ловеч ,а понастоящем изтърпява
наказанието си в ЗООТ-Враца в
гр.Бойчиновци към Затвора-гр.Враца.Установява се също, че със
заповед№Л-1590/20.07.2020г. на инсп.“РД“ С*** М. , същият е прекатегоризиран на
„открит“ тип от Корпуса на Затвора- Враца
в ЗООТ-Враца в гр.Бойчиновци.В заповедта се съдържа разпореждане : „До
второ нареждане лишеният от свобода да
не бъде извеждан на външни работни
обекти извън територията на ЗООТ-Враца“ .Заповедта е получена от л.св. И.П. на
21.07.2020г. и не е обжалвана,влязла в
сила на 07.08.2020г.
По повод негово искане по чл.276,ал.1,т.1 ЗИНЗС ,изразяващо се в неправомерно
бездействие на началника на Затвора Враца,да отмени заповед №Л-1590/20.07.2020г.
,съдържаща забрана да бъде извеждан на външни обекти извън територията на
ЗООТ-Бойчиновци , е било образувано адм.д.№290/2022г. ,приключило с
Разпореждане №333/ 29.08.2022г.по описа на АС-Монтана на ІІІ състав на
АС-Монтана,с което жалбата му е
отхвърлена. Разпореждането е обжалвано пред тричленен състав на АС-Монтана
,който с Определение №408/17.10.2022г. го е оставил в сила.
Видно от текущ доклад,изготвен от
затворническата администрация-Враца /л.12/ ,л.св. И.М.П.
изтърпява общо наказание в размер на 26г.лишаване от свобода за
извършено престъпление по чл.199,ал.2,т.2 от НК.Постъпил е в ЗООТ „Враца“ на 11.08.2020г..Търпи присъдата в условията
на общ режим от 24.09.2015г.Същият е с високи позиции в затворническата общност, но
без да изпъква на преден план. До момента няма регистрирано нарушение на ЗИНЗС
и ППЗИНЗС.На 11.08.2020г. е преведен от Затвора-гр. Враца
в ЗООТ „Враца", гр. Бойчиновци за доизтърпяване
наказанието лишаване от свобода.Не участва активно в провежданите
общопенитенциарни мероприятия, тъй като е назначен на работа на
длъжността-калкулант и готвач в служебния стол.Справя се добре с поставените
задачи. Изпълнява стриктно задълженията си. Спазва необходимата дистанция и не
се поддава на натиск и провокация от л. св. във връзка с изпълнението на
служебните си задължения. Своевременно уведомява администрацията при наличие на
проблеми, свързани с изпълнението на функционалните му трудови задължения.С
оглед показаното примерно поведение, доброто изпълнение на трудовите
задачи и наблюдаваната тенденция на позитивна промяна в л. св. П., съшият е
награден в ЗООТ както следва:
1. Съгласно заповед № 1791 26.07.2021г. – „писмена похвала“.
2. Съгласно заповед № 2468/01.10.2021г. - „извънредна хранителна пратка".
3. Съгласно заповед № 3383/20.12.2021г. – „свиждане извън затвора за срок до 12 часа". Л. св. П. се завръща и не са констатирани нарушения.
Съгласен е с договорените дейности отразени в Плана на присъдата, като в немалка степен те са изпълнени. Изготвената ревизия на оценката понижава риска от рецидив в средното ниво, като ги снижава до 51 т. В сравнение с предходната оценка има намаляване с 2 точки.
Профилът на криминогенни нужди включва дефицитни зони „Криминални нагласи" статична. В зоната „Умения за мислене" се наблюдават постигнати позитивни резултати. Изгражда умения за разпознаване на проблемите, замисля се за последиците от собствените постъпки изгражда умения за самоконтрол и саморефлексия.
В дефицитната зона „Нагласи" се наблюдава минимално подобрение в сравнение с предходната ревизия. Въпреки това продължава да не изпитва емпатия към жертвите и не желае да разговаря открито за престъплението, което е извършил. Устно декларира желание за промяна на приятелския кръг и отстояване на позиции за законосъобразно поведение.
Има изградени трудови навици и позитивно отношение към труда, което ще спомогне за успешна ресоциализация при освобождаване и ще намали рискът от рецидив на престъпно поведение.
Л. св. П. поддържа контакт с баща си, от който получава морална и материална подкрепа. Към момента е със съхранени социални контакти.
Рискът от вреди е среден за служителите на затвора и нисък за останалите лишени от свобода. С толерантно и сервилно отношение към длъжностните лица. Склонен при незадоволяване на желанията и претенциите му да прояви вербална агресия, която се изразява в писане на жалби до външни инстанции. При отношенията си с останалите лишени от свобода не е влизал в конфликтни ситуации. Страни от близък контакт с мнозинството от лишените от свобода, тъй като се опасява да не бъде издаден на служителите от НОС, ако притежава неразрешени предмети. Рискът от самоувреждане или суицид е нисък. Няма данни за наличие на риск към момента.
Рискът от вреди е среден за обществото. Индикация за тези стойности е настоящото и минали деяния. Рискът от бягство е среден, но клонящ към висок, поради регистриран опит за бягство. През 2006г. /07.07.2006г./ л. св. П. е направил опит да разруши целостта на стената на килията си, като замислял да осъществи бягство от затвора-Ловеч. Рискът от бягство клони към висок и поради големия остатък от присъдата, ниския самоконтрол, незрелия характер, склонността към предприемане на рискови и безрасъдни действия.Последващата корекционна работа с л. св. П., ще бъде в посока подкрепа на предприетата позитивна промяна, затвърждаване на трудовите навици и формиране на критично отношение към извършеното престъпление. В изготвеното препланиране ще бъдат заложени цели, които надграждат и затвърждават постигнатите до тук позитивни промени. Затвърждаване на трудовите навици и запазване на позитивното отношение към труда.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
1.По
отношение на Неправомерно действие на началника на Затвора –Враца ,изразяващо се в налагане на ограничение,което не е
посочено изрично със закон и е в грубо нарушение на основните му човешки права
по чл.75,т.2 ЗИНЗС ,с което е подложен на нечовешко и унизително третиране и
унищожаване.
Съобразно нормата на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен
от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и
бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3. Съобразно нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, към която чл. 276
изрично препраща, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Нормата
на ал. 2 постановява, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В случая, от събраните по делото доказателства,
в т. ч. и по реда на чл. 278 от ЗИНЗС, съдът намира, че искането на л. св. И.М.П.
, не попада в никоя от хипотезите на нормата на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНСЗ,
поради което, същото е неоснователно и следва да бъде отхвърлено като
такова.Твърди се неоснователно ,че от страна на ответника спрямо л.св. е упражнено
неправомерно действие,изразяващо
се в налагане на ограничение,което не е посочено изрично със закон и е в грубо
нарушение на основните му човешки права по чл.75,т.2 ЗИНЗС ,с което е подложен
на нечовешко и унизително третиране и унищожаване.В съдебно заседание конкретизира ,че се касае за нечовешко третиране
поради неотмяна на заповед№Л-1590/20.07.2020г. ,съдържаща забрана да бъде извеждан на външни обекти извън територията
на ЗООТ-Враца ,гр.Бойчиновци. Не се конкретизира от жалбоподателя за което
точно действие се касае в случая ,във връзка с издадената заповед ,с което му е
наложено ограничение по чл.3 ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 72 , ал. 1 от ЗИНЗС
определя, че лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворнически
общежития от открит тип, се поставят при смекчен надзор и могат да работят
извън района на общежитието без охрана. Тази разпоредба не създава задължение у
началника на затвора задължително лишеният от свобода да бъде извеждан на
работа извън пределите на затворническото общежитие. Фактът, че е променен
типът на затворническото общежитие, в което лишеният от свобода изтърпява
наказанието си, е само предпоставка за възможност за работа извън пределите на
общежитието.
По делото е приложен текущ доклад на лишения от
свобода И.М.П., изготвен от администрацията на затворническото общежитие, от
който е видно, че рискът от бягство е среден, но клонящ към висок. В
правомощията на началника на затвора е да прецени дали лишеният от свобода да
бъде допускан до работа на външни обекти. Този въпрос е по преценка на
началника на затвора в кръга на неговата оперативна самостоятелност и липсва
задължение при изпълнение на определени предпоставки задължително лишеният от
свобода да бъде допуснат до работа на външен обект.
От доказателствата по делото не се установява твърдяното неправомерно действие на началника
на затвора гр. Враца, изразяващо се в налагане на ограничение, което не е
посочено изрично със закон, и е в грубо нарушение на основните му човешки права
по чл. 75, т. 2 от ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл. 75, т. 2 от ЗИНЗС гласи, че
лишените от свобода могат да се ползват от правата си с изключение на тези,
които са им отнети или ограничени изрично със закон. На лишения от свобода П.
не е отнето или ограничено правото да полага труд. Видно от доказателствата по
производството същият е полагал труд. Допускането до работа на външни обекти е
възможност, а не задължение и не попада в приложното поле на чл. 75, т. 2 от ЗИНЗС. Това е въпрос на оперативна самостоятелност на органа и не подлежи на
съдебен контрол.
За да се предизвика разпоредената с правната
норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица -
прекратяване на фактически действия , е необходимо същите да представляват
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.Посочената
разпоредба представя цялото многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл. 3 ЕКПЧ.От събраните в хода на делото
писмени доказателства не се доказа да е предприето спрямо жалбоподателя неправомерно
действие от страна на ответника ,изразяващо
се в нечовешко и унизително третиране и унищожение ,при което искането му в тази част следва да
бъде отхвърлено ,като неоснователно.
Необходимо е да се отбележи, че в обхвата на
чл. 276 от ЗИНЗС са само фактически действия,не и правни. Отмяната на забраната за
извеждане на работни обекти извън територията на ЗООТ Враца може да стане само
с издаване нова заповед на началника на затвора гр. Враца, което е юридическо
действие и не попада в хипотезата на чл. 276 от ЗИНЗС.
2.По отношение на
неправомерно бездействие,изразяващо
се в непредприемане на действия на основание чл.15,ал.4 ЗИНЗС за спазване на
законността и не отмяната на наложеното му ограничение –забрана“До второ
нареждане да не напуска територията на затворническото общежитие за външни
работни обекти“ ,което не е регламентирано изрично със закон във вр. с
чл.75,т.2 ЗИЗНС ,с което бездействие са ограничени негови човешки права и е
подложен на нечовешко и унизително третиране и унищожение.Няма в ЗИНЗС ал.4 на
чл.15,при което не става ясно за какво нарушение на права става въпрос.
По разбиране на съда ,който е докладчик и по
адм.д.№290/ 2022г.,идентично в частта за неправомерно бездействие ,касае се за искане за отмяна на наложена
забрана, със заповед№Л-1590/20.07.2020г. , по отношение на лишеният от
свобода,изразяваща се в следното::“До второ нареждане да не бъде извеждан на външни работни обекти извън територията на
ЗООТ-Враца“.От адм.д.№290/2022г. ,присъединено към настоящето дело ,става ясно
,че тази заповед му е връчена и той не я е обжалвал ,при което е влязла в сила
,т.е. същият не се е възползвал от дадената му от закона възможност да защити
правата си и да я обжалва. Впоследствие предявява искане по чл.276,ал.1,т.1 ЗИНЗС ,предмет на производството по адм.д.№290/2022г. ,по което с Разпореждане
№333/29.08.2022г. по адм.д.№290/2022г. ,жалбата му е отхвърлена ,като
неоснователна. Разпореждането е обжалвано пред тричленен състав на АС-Монтана
,който с Определение №408/17.10.2022г. го е оставил в сила.След като с влязъл в
сила акт- Определение №408/17.10.2022г.на тричленен състав на АС-Монтана по
адм.д.№373/2022г. по описа на АС-Монтана , това искане по чл.276,ал.1,т.1 ЗИНЗС
за прекратяване на неправомерно бездействие на началника на Затвора Враца свързано
с накърняване на негови права по чл.3 ЗИНЗС ,във връзка с неотмяна на заповед№Л-1590/20.07.2020г.
е било разгледано вече ,на основание чл.159,т. АПК/по
оспорването има влязло в сила съдебно решение/ ,същото е недопустимо за
разглеждане в настоящето производство ,поради което жалбата в тази част следва
да бъде оставена без разглеждане и производството по нея в тази му част следва
да се прекрати.
Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение от ответника ,които с оглед на изхода по спора, следва да бъдат присъдени ,на основание чл.143,ал.3 АПК във вр. с чл.37 ЗПП ,във вр. с чл.24 НЗПП в полза на ГДИН в минимален
размер на 100лв.,платими от жалбоподателя.
Водим от горното, Съдът на основание чл.160 АПК във вр. с чл.159,т.6 АПК във вр. с чл.280,ал.2,т.1 ЗИНЗС във вр. с чл. 281,ал.1 от ЗИНЗС
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба,имаща характер на искане по
чл.276,ал.1,т.1във вр. с чл.3 от ЗИНЗС ,
от л.св.И.М.П. ,понастоящем в ЗООТ-Враца в гр.Бойчиновци към Затвора-гр.Враца
против Неправомерно действие на
началника на Затвора –Враца ,изразяващо се в налагане на ограничение,което
не е посочено изрично със закон и е в грубо нарушение на основните му човешки
права по чл.75,т.2 ЗИНЗС ,с което е подложен на нечовешко и унизително
третиране и унищожаване , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА л.св.И.М.П. ,понастоящем в ЗООТ-Враца в гр.Бойчиновци към
Затвора-гр.Враца ДА ЗАПЛАТИ на ГД“ИН“ разноски по делото в размер на 100/сто/
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба,имаща характер
на искане по чл.276,ал.1,т.1във вр. с чл.3
от ЗИНЗС , от л.св.И.М.П.
,понастоящем в ЗООТ-Враца в гр.Бойчиновци
към Затвора-гр.Враца против неправомерно бездействие на началника на
Затвора –Враца ,изразяващо се в непредприемане на действия на основание
чл.15,ал.4 ЗИЗНС за спазване на законността и не отмяната на наложеното му
ограничение –забрана“До второ нареждане да не напуска територията на
затворническото общежитие за външни работни обекти“ ,което не е регламентирано
изрично със закон във вр. с чл.75,т.2 ЗИЗНС ,с което бездействие са ограничени
негови човешки права и е подложен на нечовешко и унизително третиране и
унищожение и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№428/2022г. в тази му част.
В частта ,имаща характер на Определението
,Разпореждането подлежи на обжалване в 7 -дневен срок от съобщението ,пред тричленен състав на Административен съд-
Монтана.
В останалата част ,Разпореждането може да бъде
обжалвано с касационна жалба, в 3- дневен срок от получаване на съобщението,
пред тричленен състав на Административен съд- Монтана.
АДМ. СЪДИЯ: