№ 819
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110202420 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Н. К., с ЕГН ********** и адрес в ***, срещу
Наказателно постановление № 442а. - 11 от 20.01.2021 г., издадено от Началник на
Четвърто РУ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР - "глоба" в размер на 100.00 /сто/ лева за
нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
В съдебно заседание, жалбоподателя К.К., редовно уведомен не се явява.
Представлява се от адвокат Д., ВАК. В пледоарията си по същество излага възражения, че
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. Отрича да е
не е изпълнявал полицейско разпореждане и по какъвто и да било начин, да е осуетявал
полицейска проверка, поради което моли НП да бъде изцяло отменено. Моли за присъждане
на разноски направени в хода на делото.
Административно наказващият орган, редовно уведомен се не се представлява.
Депозирани са от юрисконсулт Л. писмени бележки с които се иска потвърждаване на
1
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните
доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбата от К. Н. К., с ЕГН ********** и адрес в ***, срещу Наказателно
постановление № 442а. - 11 от 20.01.2021 г., издадено от Началник на Четвърто РУ при ОД
МВР - Варна, е подадена в срок от лице, което има право на жалба, поради което е
процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение, серия Д, бл. № 958575 от
06.01.2021 г., съставен от св. Д. ИВ. Р. – мл. инспектор »Участък ***», при Четвърто РУ –
ОД МВР-Варна е била ангажирана административно наказателната отговорност на К. Н. К.,
с ЕГН ********** и адрес в *** - за това, че: » на 06.01.2021 г., около 19: 00 ч. в ***, по
ул.“Господин Милушев“, посока ул.“Димитър Янев“ не изпълнява полицейско
разпореждане и осуетява полицейска проверка като побягва, след като представи личните
си документи. Неколкократно му е разпоредено да спре, въпреки това лицето продължава да
бяга. »
Нарушението е било квалифицирано от контролния орган, като такова по чл. 64,
ал. 4 от ЗМВР.
Въз основа на горепосочения акт е издадено Наказателно постановление № 442а.
- 11 от 20.01.2021 г., издадено от Началник на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР
- "глоба" в размер на 100.00 /сто/ лева за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът констатира, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Видно от приложения по делото акт за установяване
на административно нарушение на жалбоподателя К.К. не е връчен екземпляр от
съставения акт. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на актосъставителя и св.
при съставяне на АУАН, които заявяват, че жалбоподателя е отказал да подпише акта и на
2
него не му е връчен екземпляр. Невръчването на екземпляр от акта за установяване на
административно нарушение е в противоречие с разпоредбата на чл. 43, ал.5 от ЗАНН.
Действията на административните органи са в нарушение и на задължителните
указания, дадени от Пленума на ВС в Постановление № 10/28.09.1973 г., т.11 според
което на нарушителя задължително се връчва препис от акта.
Като не е връчил препис от съставения акт за административно нарушение
актосъставителя е лишил жалбоподателя от правото да узнае в извършването на какво
нарушение и въз основа на какви доказателства е обвинен. Процесуалните норми са
гаранция за законосъобразност на административнонаказателният процес и нарушаването на
съществени правила води до постановяване на незаконосъобразен административен акт,
съответно до неговата отмяна.
В АУАН, както и в НП е посочено, че с действията си, жалбоподателят е нарушил
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
В случая, ако се приеме, че жалбоподателят не е изпълнил полицейско
разпореждане, дадено устно, то същият би бил административно наказателно отговорен за
извършването на нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, който въвежда задължение за
неограничен кръг субекти в следния смисъл: «Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. »
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в НП трябва да се съдържа
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и доказателствата,
които го потвърждават.
Контролният орган, както и наказаващия такъв са посочили общо, че на
06.01.2021 г., около 19:00 ч., в ***, по ул.“Господин Милушев“, посока ул.“Димитър Янев“
не изпълнява полицейско разпореждане и осуетява полицейска проверка като побягва, след
като представи личните си документи. Неколкократно му е разпоредено да спре, въпреки
това лицето продължава да бяга.
Следва да се посочи, че „осуетяването“ на полицейска проверка и отказа да се
изпълни полицейско разпореждане са две различни нарушения на ЗМВР и смесването им е
недопустимо.
Нито от съдържанието на АУАН, нито от това на НП става ясно с какви действия
3
или бездействия жалбоподателят «осуетява» (глаголното време е съобразно атакувания акт)
полицейската проверка, дали е я е осуетил или се е опитал да стори това, отправено ли му е
полицейско разпореждане и ако е отправено той изпълнил ли го е, съответно колко
нарушения е допуснал.
По изложените по-горе съображения не става ясно, както от фактическа, така и от
правна страна за кое нарушение е санкциониран жалбоподателя.
В тази връзка е недопустимо АУАН и НП да бъдат допълвани с факти от
контролния орган, разпитан в съдебното производство в качеството му на свидетел.
В този смисъл нормата на чл. 42 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, в
чието съдържание се включва правото му да разбере конкретното нарушение, което се
твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си.
Нарушенията са изцяло пренесени в атакуваното Наказателно постановление.
Посочените нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП не
биха могли да бъдат санирани в хода на съдебното производство, тъй като съдът няма
компетентност да изменя фактите, приети от АНО, да допълва обстоятелствената част на
НП и да квалифицира тези факти.
Предвид всичко, атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство
искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в полза
на наказания за направените от него разноски, и с оглед очерталия се изход на
производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се
явява според съда основателно и следва да бъде уважено.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН "В съдебните производство по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК", а според чл. 143, ал. 1 от АПК "Когато
съдът отмени обжалвания акт или отказва да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателя на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт или
отказ". В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, като съгласно приложения на л. 9 от
съдебното производство Договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021 г. е било
договорено възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лв., изплатено според изричното
отбелязване в договора в брой. Този размер от 300.00 лв. е съобразен с чл. 18, ал. 2 от
4
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид отмяната на обжалваното НП и наличните доказателства за направени по делото
разноски от страна на жалбоподателя К.К. за адвокатско възнаграждение по процесуално
представителство в размер на 300.00 /триста/ лв., платени в брой от жалбоподателя, съдът
следва да възложи тези разноски в тежест на юридическото лице в чиято структура е
административния орган издал процесното наказателно постановление – в тежест на ОД
МВР - Варна /по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/, в отсъствие с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. параграф 1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 442а. - 11 от 20.01.2021 г., издадено от
Началник на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна, с което на К. Н. К., с ЕГН ********** и
адрес в ***, област Варна, *** е наложено административно наказание на основание чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР - "глоба" в размер на 100.00 /сто/ лева за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, да заплати на К. Н. К., с ЕГН
********** и адрес в ***, област Варна, ***, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна
по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5