№ 3059
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100511159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 177011/14.08.2020 г. по гр. д. № 58891/2011 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), I ГО, 46 състав, е признато за установено на основание чл. 415, вр. с чл.
422 ГПК, че А. А. Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от
1029,89 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот с абонатен № 384448 /апартамент № 18, находящ се в гр. София, бул. „*******/ за
периода м. 09.2008 г. – м. 04.2011 г., ведно с мораторната лихва в размер на 188,46 лв. за
периода 31.10.2008 г. - 11.10.2011 г., както и законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК на 26.10.2011 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.10.2011 г. по ч. гр. д. № 15659/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, като
са отхвърлени поради изтекла погасителна давност както следва: искът за главница за
разликата над 1029,89 лв. до пълния предявен размер от 1447,40 лв. и за периода м. 11.2007
г. – м. 08.2008 г., както и искът за мораторна лихва за разликата над 188,46 лв. до пълния
предявен размер от 319,39 лв., начислена върху погасената по давност главница за периода
31.12.2007 г. – 11.10.2011 г. Осъден е А. А. Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД направените по
делото разноски в размер на 428,01 лв., както и разноски в размер на 58,85 лв., направени в
заповедното производство. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на адвокат В. Л. П. - с.
адвокатско възнаграждение в размер на 102,44 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД - трето лице - помагач на страната
1
на ищеца.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника А. А. Г., чрез
адвокат В. П. - с., срещу решението в частите, с които са уважени исковете. Излагат се
доводи за неговата неправилност, както и че е постановено в абсолютно неразумен срок, от
което за ответника са настъпили неблагоприятни последици. Делото е било първоначално
разпределено на 60 състав на СРС, съдебното дирене е приключило през м. октомври 2012
г., като почти осем години по - късно делото е разпределено на друг състав и е постановено
решение. По същество се сочи, че не е доказано, че представените от ищеца общи условия
са били публикувани в сочените периодични издания, съответно имат сила за ответника.
Извлеченията от сметки, представени в заповедното и в исковото производство са различни,
а и не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на ищеца. Не е посочена и
начислена за отделни периоди от време лихвата, няма данни за отделните суми по периоди,
извлечението от счетоводните книги не е заверено от отговорен счетоводител и с печат на
дружеството, не е посочено по коя клауза от договора, кога е възникнало събитието, каква
сума се дължи, какви са падежите, за кои периоди се начислява лихва. Не е доказана
изискуемостта на вземанията. Договорът между етажната собственост и „Т.“ ООД е с
изтекъл срок. Липсват доказателства за наличие на облигационно правоотношение между
ищеца и ответника. Липсват доказателства ищецът да е предоставил претендираната за
плащане на ответника услуга за сочения период и на сочената цена. Не са предоставени
оригиналите по чл. 183 ГПК на представените от ищеца документи, поради което същите е
следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото. СРС не е следвало да кредитира
експертизите, тъй като те са изготвени само въз основа на документи на ищеца. Предвид
изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД и от третото
лице – помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените искове до
посочените по - горе размери не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
доводите на насрещната страна, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
2
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо в обжалваните части.
Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно в
обжалваните части, като въззивният съд споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях, а с оглед конкретните оплаквания на въззивника съдът приема и
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
– за признаване за установено, че ответникът А. А. Г. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД следните
суми: 1447,40 лв. – главница за топлинна енергия, доставена до апартамент № 18, находящ
се в гр. София, бул. „*******, с абонатен № 384448, за периода м. 11.2007 г. – м. 04.2011 г.,
319,39 лв. – лихва за забава в плащане на главницата за топлинна енергия за периода
31.12.2007 г. – 11.10.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 26.10.2011 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2011 г. по ч. гр. д. №
15659/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената
топлинна енергия по делото следва да се докаже, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя
на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността ,
както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.), поради което и за ответника е
възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия. По
отношение на акцесорния иск за обезщетение за забава в плащането на главницата ищецът
следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. В
тежест на ответника е да докаже плащане.
По оплакването, че делото е разгледано в неразумен срок, въззивният съд приема, че
действително в случая производството пред районния съд е протекло в рамките на почти 8
години /от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 26.10.2011 г. до постановяване на
решението на 14.08.2020 г. - на 19.11.2012 г. делото е обявено за решаване, на 14.02.2020 г. е
отменен ходът по същество, като е избран нов съдия – докладчик въз основа на заповед на
председателя на Софийски районен съд/, но последиците от това може да са предмет на друг
процес, а не могат да обусловят на самостоятелно основание отмяна на решението в
обжалваните части. Ако ответникът твърди да е претърпял вреди – имуществени или
неимуществени от бавно правосъдие, то той има на разположение друг процесуален ред, за
да защити правата си.
3
Неоснователно е и оплакването за нередовност на исковата молба, подкрепено с довода,
че ищецът не е изложил обстоятелствата, на които основава претенцията си, тъй като не е
посочил дали потребената топлинна енергия е за отопление на имота, БГВ или за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, както и претенцията за лихви с посочване
поотделно на всеки период. Ищецът е изложил фактически твърдения относно
обстоятелствата, на които основава претенцията си, като за индивидуализацията на
вземането за стойността на потребената топлинна енергия не се налага изрично посочване
каква част от вземането е за потребена топлинна енергия за отопление на имота, за БГВ и
такава, отдадена от сградната инсталация, не е необходимо и посочване на размера на
лихвата по периоди, поради което не е налице нередовност на исковата молба, а стойността
и вида на доставената топлинна енергия и размера на лихвата за забава са установени с
експертно заключение.
Неоснователни са и оплакванията на ответника - въззивник за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения при произнасяне по доказателствените
искания на страната със задължаване на ищеца да представи в оригинал: извлечения от
сметки, фактури, общи условия, договор № 8/05.08.2005 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД,
договор № 96/02.11.2007 г. между същите страни, молба – декларация за откриване на
партида, нотариален акт, договор между етажната собственост и „Т.“ ООД от 11.10.2004 г.,
протокол от общото събрание от 04.12.2003 г. Целта на задължаването на някоя от страните
да представи оригинала на приложен в препис документ е насрещната страна да докаже свое
твърдение, че такъв оригинал липсва, или че неговото съдържание е различно от
обективираното в представения препис. В случая такива твърдения не са заявени в отговора
на исковата молба. Предвид заявените оспорвания с депозирания по делото писмен отговор
на исковата молба, както и с молба от 20.06.2012 г., които са бланкетни, както и липсата на
твърдения за неистинност на документите, представени от ищеца в препис, респективно за
несъответствие между представените преписи и оригиналите, не се налага представяне на
посочените документи в оригинал. Освен това страната може да бъде задължена да
представи оригинали на документи само в случай, че разполага с тях, а по отношение на
нотариалния акт за собственост на имота случаят не е такъв, доколкото с оригинал на акта
би следвало да разполага именно ответникът, а не ищецът, който не е страна по сделката, от
друга страна част от документите не са в държане на ищеца, а на третото лице - помагач и
на представител на етажната собственост, поради което непредставянето им от ищеца не
може да влече неблагоприятни последици за него по чл. 183 ГПК. Ето защо посочените
доказателства, представени в заверен от ищеца препис, са част от доказателствения
материал по делото и въз основа на тях могат да се правят изводи от съда, а
обстоятелството, че същите не са били изключени от първоинстанционния съд, не
представлява процесуално нарушение.
Пред въззивната инстанция не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
4
Не е спорно, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, а това се
установява и от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том III, рег.
№ 17301, дело № 469/25.07.2002 г. Понятието „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153
ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. В качеството
си на собственик на топлоснабдения имот, ответникът има качеството и на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на цитираните разпоредби. По делото няма
данни впоследствие правото на собственост да е било прехвърлено или да е било учредено
вещно право на ползване на друго лице, като доказателствената тежест за това е била на
ответника. Не се твърди и не се установява през процесния период трето лице да е било в
облигационни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия, изключващи
правоотношението между ищеца и собственика на имота за процесния период.
Договорът с топлофикационното дружество възниква по силата на закона, при наличие
качеството на собственик на ответника, а общите условия (в случая от 2005 г. и от 2008 г.)
уреждат съдържанието на това правоотношение, без да е необходимо изрично изявление на
ответника, включително относно приемането на Общите условия, в който смисъл е решение
№ 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290
ГПК. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о. съгласно
разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ (отм.) /приложима за продажба на електрическа енергия при
публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е
публикуването им най - малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на
30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най - малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже
влизането в сила на представените в първоинстанционното производство Общи условия за
продажба на топлинна енергия. В решението на ВКС е прието, че не съществува пречка, ако
на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат
посочени в съдебното решение. В случая приложими за процесния период са
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Пари“ от 23.12.2005 г., в сила от 22.01.2006 г. и Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в град
София, приети с Решение по т. 11 от Протокол № 26/18.09.2007 г. на Съвета на директорите
на „Т.С.“ АД и одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл.
5
150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които са били публикувани във вестник „Дневник“
от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., като въззивникът не твърди и не установява
наличието на други публикувани ОУ с различно съдържание от представените.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите /клиентите/, които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответникът не твърди и не се установява да е упражнил това право срещу Общите
условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2005 г. и от 2008 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че ги е приел.
Изложените обстоятелства обосновават извод, че за исковия период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди относно процесния имот и отговорността на ответника към ищеца
за заплащането на топлинната енергия може да се ангажира.
От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно -
техническата експертиза /СТЕ/, което въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се
установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес: бул.
„******* се отчита всеки месец по показанията на общия топломер от служители на „Т.С.“
ЕАД. Сградата етажна собственост е сключила договор за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия от 11.10.2004 г. с фирма „Т.“ ООД. В процесното жилище е имало
монтирани 3 отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределителя. В имота се
ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, по които се отчита разходът. Процесният
имот има отопляем обем по проект 168 куб. м., съгласно Акт за разпределение на кубатурата
в жилищната сграда, като на базата на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена
от сградна инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяването. За процесния период м
11.2007 г. – м. 04.2011 г. фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота и е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка
включва ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на имот и ТЕ за загряване
на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за
дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. Изчисленото
количество ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. За процесния период сумата от
изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, е 73,05 лв. за
получаване от абоната. Общият размер на сумите за топлинна енергия за процесния период
по фактури е 1350,43 лв. /711,99 лв. за отопление и 638,44 лв. за топла вода/. За м. февруари
2009 г. във фактурата има корекция със знак минус – преизчисление на фактурираната
енергия за м. януари 2009 г., поради промяна на цената, т. е. сумата за м. февруари е
намалена с 11,41 лв. След приспадане на сумата по изравнителните сметки се получава
дължима главница за ТЕ от 1277,38 лв. /1350,43 лв. – 73,05 лв./. Според вещото лице сумите
за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата
6
нормативна уредба в областта на енергетиката.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ/, която въззивният съд
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че за процесния период няма постъпили
суми за покриване на начислените суми. За процесния период главницата е в размер на
1447,40 лв. Мораторната лихва върху главницата от 1 447,40 лв. за периода от датите на
падеж на съответните фактури до 11.10.2011 г. е в размер на 346,54 лв.
Във връзка с оплакването относно извлечението от сметки, съдът приема, че в случая
количеството и цената на топлинната енергия са доказани въз основа на неоспорените по
делото експертизи, касае се за заповедно производството по чл. 410 ГПК, а не по чл. 417
ГПК, поради което няма изисквания относно реквизитите на извлечението от сметки /с
посочване на данни за договора, погасяване на задължения по него, от която дата длъжникът
е в забава, как е настъпила изискуемостта, хронология на вземането/. В случая в
извлечението от сметка са посочени абонатен номер, име на потребител, адрес на
топлоснабдения имот, номер на отделните фактури по месеци и дължимите по тях суми –
главница и лихва, размерът на лихвата /която е в размер на законната такава//, предвид, че
вземанията не са погасени чрез плащане, то няма как в извлечението да фигурира и такава
информация, а лихвата е определена съгласно разпоредбите на Общите условия относно
начисляването . Изискуемостта на вземането е уредена в Общите условия между страните
– 30 - дневен срок от издаване на фактурата, поради което не е необходимо изричното
посочване в извлечението от сметки, а въпросът относно това кои суми са погасени по
давност е правен, съответно дори и да е посочено в извлечението от сметки, това не
обвързва съда. В допълнение следва да се посочи, че сумите в извлечението по сметки,
представено в заповедното производство, са идентични с тези в извлечението по сметки,
представено пред първоинстанционния съд, като в първото допълнително са вписани и
сумите, представляващи мораторна лихва за забава върху главниците по всяка фактура. Във
връзка с оплакванията на въззивника следва да се посочи, че действително съдът не би
могъл да основе решението си на едностранно съставените от ищеца частни документи – в
случая въз основа на приетите извлечения от сметки. По делото обаче са представени
впоследствие конкретно изравнителните сметки F3 и F5, които се отнасят до партидата на
ответника и въз основа на които е работило вещото лице, фактури и съобщения към
фактури, във всяка от които е посочена сума за плащане и падеж за процесния период,
справка от фирмата за топлинно счетоводство, разрешения за ползване, акт за разпределение
на кубатурата и схема, протокол за въвеждане в експлоатация на топломер, неоспорени от
ответника /искането да се представят в оригинал без никакво оспорване с молба от
20.06.2012 г. е изцяло бланкетно/, от третото лице – помагач са представени: документи за
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода за процесния период,
сертификат на уредите за дялово разпределение, протоколи за връчване на изравнителните
сметки на ЕС за процесния период, от които в съвкупност със заключението на вещото лице,
работило не само въз основа документи на ищеца, но и с лично проверените в съответния
топлофикационен район документи за процесния имот, може да бъде направена преценка, че
7
искът за главница е доказан по основание и размер. Вещото лице е установило количеството
топлинна енергия, доставена до имота през процесния период, стойността й, и че
измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, изравнителните сметки и
остойностяване на потребената топлинна енергия, са в съответствие с действащата през
процесния период нормативна уредба, че счетоводството на ищеца е редовно водено, от
дължимите суми са приспаднати изравнителните сметки, поради което доводите, че
присъдената сума е по изписани фактури са неоснователни, т. е. от заключението и
представените писмени доказателства се установява предоставената услуга и нейната цена
за исковия период. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че не е налице твърдяното
нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд при обосноваване на
изводите си на база изгответната експертиза. На първо място същата не е оспорена от
ответника, а на следващо място не са ангажирани доказателства, които да разколебават
заключението на вещото лице.
Във връзка с твърденията във въззивната жалба, че поканата за доброволно изпълнение с
изх. № 3850/03.10.2011 г. не е достигнала до ответника, поради което не е доказан падежът и
изискуемостта на вземанията, следва да се посочи, че в чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
2008 г. /приложими за непогасения по давност период/ е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същата разпоредба е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Доколкото задълженията са уговорени да се плащат в определен
срок, то длъжникът изпада в забава след изтичане на определения между страните срок за
изпълнение. Последица от неплащане на задължението в срока е поставянето на длъжника в
забава и начисляването на законна лихва. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в
забава по силата на цитираните разпоредби на ОУ, без да е било необходимо да бъде канен
от ищеца, тъй като задълженията са били срочни. Поради това възраженията на въззивника,
че не дължи процесните суми, тъй като по делото не са установени падежите на вземанията
и момента на тяхната изискуемост, са неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че
съгласно Общите условия и от 2005 г., както и от 2008 г. изискуемостта на вземанията за
стойността на потребената топлинна енергия е уредена по идентичен начин.
Релевираните от жалбоподателя доводи относно срока на договор № 527/11.10.2004 г.,
сключен между етажната собственост с адрес: гр. София, бул. *******, представлявана от
Ц.П.Р. и фирмата за дялово разпределение „Т.“ ООД, съответно дали лицето, сключило
договора от името на етажната собственост – Ц.П.Р., е било упълномощено за това, нямат
отношение за спорното правоотношение. Правно релевантно е обстоятелството, че до
процесния имот е доставена топлинна енергия през разглеждания период, като нейната
стойност е определена съобразно нормативните изисквания за това - от страна на третото
лице - помагач са представени и приети по делото изравнителни сметки за процесния
период, документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение от 29.04.2008 г., от
15.05.2009 г., от 20.05.2010 г., от 15.05.2011 г., всички подписани от абоната, съдържащи
8
данни за дяловото разпределение на топлинна енергия за исковия период, документи,
удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната
собственост, които документи не са били оспорени от ответника. В допълнение по делото е
приет Протокол от общо събранието от 04.12.2003 г. на етажните собственици от бул.
*******, бл. *******, на което е взето решение за възлагане на услугата „топлинно
счетоводство“ на „Т.“ ООД, въз основа на който е сключен договорът с третото лице –
помагач, с приложен списък на живущите, в който срещу името и имота на ответника е
положен подпис /неоспорен от ответника/, както и декларация от 04.12.2003 г., с нотариална
заверка на подписа, с която Ц.П.Р. е декларирал, че подписите в протокола са на
собственици на апартаментите на етажната собственост на бул. *******, бл. *******, като с
оглед датата на декларацията, която не е оспорена, следва, че тя касае именно протокола от
04.12.2003 г. Споразумителният протокол от 27.10.2003 г. между Ц.П.Р. и „Т.С.“ ЕАД, с
който е постигнато съгласие остойностяването на отчетената от топломера в абонатната
станция топлинна енергия да се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база предоставени данни от „Т.“
ООД няма значение за доказване на исковете, тъй като безспорно се установява, че между
„Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД е сключен договор от 02.11.2007 г. по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ между
ищеца /като възложител/ и третото лице - помагач /като изпълнител/, по силата на който
изпълнителят се е задължил да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, а възложителят - да му заплаща извършваната услуга за всеки изравнителен период,
съгласно ценоразпис - Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение, и именно това трето лице – „Т.“ ООД е извършило
дяловото разпределение на топлинна енергия и изготвило изравнителните сметки за
процесните имот и период.
С оглед експертните заключения правилно първоинстанционният съд е приел, че
исковете за главница за топлинна енергия са основателни за сумата от 1029,89 лв. и за
периода м. 09.2008 г. – м. 04.2011 г., като задълженията от 417,51 лв. за периода м. 11.2007
г. – м. 08.2008 г. са погасени с изтичане на тригодишна давност, съответно вземането за
лихва с оглед приложимите общи условия върху непогасената по давност главница е в
размер на 188,46 лв. за периода 31.10.2008 г. – 11.10.2011 г., като за разликата до 319,39 лв.
искът за мораторна лихва е неоснователен. По отношение на размерите, до които са уважени
исковете за главница и мораторна лихва и изводите относно възражението за погасителна
давност във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания. Съобразно чл.
269 ГПК тези въпроси са извън предмета на въззивната проверка, като въззивният съд
споделя правните изводи на районната инстанция и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях, без да излага допълнително съображения по правилността на решението в тези части,
при липса на нарушение на императивни материалноправни норми.
Ето защо с оглед предмета на проверка, въведен с въззивната жалба и липсата на други
заявени относими към предмета на делото оплаквания въззивната жалба е неоснователна, а
при съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
9
По разноските:
При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат.
Въззиваемият е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК с молба от 12.10.2022 г. Освен подаването на тази молба,
упълномощеният от въззиваемия юрисконсулт не е извършил други процесуални действия -
не е подал отговор на въззивната жалба, не се е явил в открито съдебно заседание и не е взел
становище по жалбата. Поради това въззивният съд намира, че не е налице основание по чл.
78, ал. 8 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство
в полза на „Т.С.“ ЕАД и искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявените искове, настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177011/14.08.2020 г. по гр. д. № 58891/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 46 състав, в обжалваната част, с която е признато за
установено на основание чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК по искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. А. Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, сумата от 1029,89 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот с абонатен № 384448 /апартамент № 18, находящ се в гр. София,
бул. „*******/ за периода м. 09.2008 г. – м. 04.2011 г., ведно с мораторната лихва в размер
на 188,46 лв. за периода 31.10.2008 г. - 11.10.2011 г., както и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 26.10.2011 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 27.10.2011 г. по ч. гр. д. № 15659/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 80
състав, както и в частта, с която е осъден А. А. Г. да плати на „Т.С.“ ЕАД направените по
делото разноски в размер на 428,01 лв., както и разноски от 58,85 лв., направени в
заповедното производство.
Решението на СРС е влязло в сила в отхвърлителните части.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД - трето лице - помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11