Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 171
02.01.2020 г., гр. Бургас
Бургаският
окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание
на втори декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Д., като
разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско
дело № 1368 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Р.Д.Д., с ЕГН
**********, с постоянен и съдебен адрес: ***, чрез адвокат
Надежда Котрукова –
с пълномощно от първата инстанция (л. 59 – гръб), срещу Решение № 117 от
10.06.2019 г. по гр. д. № 1006/2018 г. на Районен съд – Карнобат в ЧАСТТА, с която Р.Д.Д. е осъдена да заплати на К.В.В. следните
суми: сумата от 66, 80 лева,
представляваща обезщетение за причинени на 02.04.2015г. имуществени вреди от
непозволено увреждане – унищожаване на 1 бр., сирена за сигнализация на
гълъбарник - 10,00 лв., 1 бр. ограда с обща дължина 2 м. и височина 2,50 м.,
състояща се в долната си половина от дъски, а в горната половина от оградна
мрежа - 18,00 лв., 1 бр. вратичка на гълъбарник с размери: широчина 80 см. и
височина 180 см., изградена от четири дървени греди с мрежа по средата - 8,00
лв., мрежа за гълъбарник с дължина 2,00 м. и височина 2,00 м - 4,80 лв., 1 бр.
устройство за автоматично затваряне на гълъбарник - 26,00 лева, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
07.09.2018 г. до окончателното изплащане; сумата от 540, 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
осъществено на 02.04.2015г. непозволено увреждане, изразяващо се в преживени
мъка, болка и страдания по изгубени четири гълъба, стрес и притеснение от
унищожаване на имуществото ѝ, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 07.09.2018 година до окончателното изплащане; сумата от 142, 42 лева, представляваща разноски
по делото.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението на съда
е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и
необосновано. Излагат се доводи, че от представените по делото фактури,
издавани в полза на дружеството „Рейнбоу 2011“ ЕООД, се установява, че К.В. не
е собственик на процесните вещи, поради което същата не разполага с процесуална
легитимация по предявените искове, които е следвало да се оставят без
разглеждане от съда като недопустими. Намира за недопустимо собствеността да се
установява със свидетелски показания. Счита, че по делото не са представени
доказателства, че процесните вещи са били унищожени от Р.Д.. Излагат се
оплаквания, че първата инстанция неправилно в мотивите си е коментирала
единствено показанията на водените от В. двама свидетели – К. и Ж., които са
изложили факти и обстоятелства, противоречащи
на събрания по делото доказателствен материал, на показанията на служителя на
МВР К. Б. и на свидетелката Н., както и на обясненията, дадени от самите тях по
ДП №282 ЗМ 159/2015 г. по описа на РУ- Карнобат. Посочва се, че още съдът изобщо
не е коментирал в акта си показанията на свидетеля Б. и представената молба за
защита, депозирана от К.В. Навеждат се и оплаквания, че съдът не е коментирал и
обстоятелството, че между страните се е водило производство по гр. д. 687/2015
г. по описа на РС – Карнобат, в рамките на което В. е посочила същите
имуществени увреждания, но при по-различна фактическа обстановка, като в хода
на това производство се установило, че Д. не е упражнявала нито физическо, нито
психическо насилие над В. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел,
че показанията на свидетелката Н. се отнасят за събития след инцидента. Оспорва
се изводът на първоинстанционния съд, че от представеното по делото досъдебно
производство се установява
противоправното поведение на Д. Посочва, че претенциите за неимуществени
вреди не са доказани нито по основание, нито по размер, дори и в частично
присъдения. Намира за правно неприемлива констатацията на съда, че въпреки липсата
на решение за временното ползване и разделяне на имота Д. е посещавала същия
без предупреждение, без знание и съгласие, като грубо е навлизала в правната
сфера на В. Навеждат се оплаквания, че съдът е нарушил изискванията на процесуалния закон, като при
наличието на противоречиви доказателства не е посочил защо приема едни от тях и
им дава вяра, а други не приема. Въззивницата счита решението за необосновано,
тъй като съдът не е съобразил събраните по делото доказателства и е достигнал до
неправилни фактически и правни изводи. Посочва още, че в нарушение на
материалния закон съдът е приложил нормата на чл. 45 ЗЗД и тази на чл. 52 ЗЗД
при липса на ясни и категорични доказателства, които да установяват кумулативното
наличие на всички елементи от фактическите състави на посочените разпоредби.
Въззивницата
Р.Д.Д. моли съда да обезсили постановеното съдебно решение и да върне исковата
молба като недопустима поради липса на процесуална легитимация за ищцата.
Евентуално, моля съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
изцяло предявените претенции като
неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Препис
от въззивната жалба е връчен на въззиваемата К.В.В. чрез адвокат Имилиана Цонева – с пълномощно от първата инстанция (л. 50 и
л. 139). В законовия срок по чл. 263, ал. 2 ГПК по делото е постъпила насрещна въззивна жалба от К.В.В., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.
Карнобат, ул. ,,Поп Андрей" № 1, чрез адвокат Имилиана Цонева –
с пълномощно за въззивната инстанция (л.17), против № 117 от 10.06.2019 г. по
гр. д. № 1006/2018 г. на Районен съд – Карнобат в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете на К.В.В. против Р.Д.Д. за
присъждане на: обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане над присъдения размер от 66,
80 лева до претендирания размер от 790 лева; лихва за забава върху
главницата, считано от датата на увреждането 02.04.2015. до 20.08.2018 г.;
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане над присъдения размер от 540 лева до
претендирания размер от 2000 лева; лихва
за забава върху главницата, считано от датата на увреждането 02.04.2015 г.
до 20.08.2018 г.
В
насрещната въззивна жалба се твърди, че Районен съд – Карнобат е направил
изчерпателен и обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и правилно е приел, че в
конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД. Излагат се оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно и
необосновано. Посочва се, че първоинстанционният съд необосновано е изключил от
имуществените вреди изцяло унищожените два броя камери за видеонаблюдение, ДВР-
платка и четири броя пощенски гълъби. Оспорва се изводът на съда, че давността
е започнала да тече от датата на увреждането 02.04.2015 г. Изразява се
несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски и пред двете съдебни инстанции.
Съгласно
чл. 263, ал. 1, изр. 2 вр. ал. 3, изр. 1 ГПК насрещната въззивна жалба трябва
да отговаря на изискванията за въззивна жалба, като съдът проверява редовността
й съгласно чл. 262. Съдът намира, че насрещната въззивна жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 263, ал. 2 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа
необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 263, ал. 3, изр. 2 ГПК съдът изпраща препис от насрещната въззивна жалба
заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в
едноседмичен срок от получаването им. Препис от насрещната въззивна жалба е
връчен лично на Р.Д.Д. на 20.08.2019 г. с изрични указания, че може да подаде
писмен отговор в двуседмичен срок. В указания двуседмичен срок по делото е
постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от Р.Д.Д. чрез адвокат Надежда
Котрукова – с пълномощно от първата инстанция (л.
59 – гръб). Въпреки разминаването между предвидения в чл. 263, ал. 3 ГПК
едноседмичен срок и указания от съда двуседмичен срок настоящият състав намира,
че постъпилият отговор на насрещната въззивна жалба не е просрочен, тъй като
пропускането на срока не може да се вмени във вина на страната с оглед дадените
от съда изрични указания.
В
отговора на насрещната въззивна жалба се излага становище за неоснователност на
наведените от насрещната страна оплаквания. Поддържа се изложеното във
въззивната жалба. Моли съда да остави без уважение заявеното доказателствено искане,
тъй като претенциите
на ищцата са изначално недопустими поради липса на
процесуална легитимация. Моли съда да остави без уважение депозираната насрещна
въззивна жалба.
В
съдебно заседание въззивницата Р.Д.Д. поддържа въззивната жалба и отговора на
насрещната въззивна жалба лично и чрез адв. Котрукова с депозирано писмено становище, ведно с
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
В
съдебно заседание въззивницата К.В.В. се представлява от адв. Цонева, която
поддържа отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба. Ангажира
доказателства.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата
молба ищцата е изложила твърдения, че с ответницата са съсобственици на дворно
място, ведно с намиращите се в него две жилищни сгради – двуетажна жилищна
сграда и едноетажна масивна жилищна сграда, при квоти ½ идеална част за
ищцата и 1/6 идеална част за ответницата. Твърди се, че страните имали спорове относно
ползването на съсобствения имот и ищцата предявила иск с правно основание чл.
32, ал. 2 ЗС. Посочено е, че с решение, влязло на 19.02.2016 г., съдът е
разпределил ползването на съсобствения имот, като на ищцата било предоставено
за ползване половината от дворното място, в западната част на УПИ, ведно с
намиращите се там едноетажната сграда и фургон, от което ответницата останала
недоволна и започнала да проявява агресия към ищцата и имуществото й. Излагат
се твърдения, че на 24.03.2015 г., около 13:46 ч., ответницата започнала да
разрушава оградата, изградена между двете сгради и отделяща двете части на
разпределеното за ползване съсобствено дворно място, след което влязла в частта
на ищцата, изтръгнала собствената на ищцата камера за външно наблюдение,
находяща се на външната стена на едноетажната сграда, която била ползвана от ищцата,
изтръгнала кабелите и самата камера. Тези вредоносни действия продължили и на 02.04.2015
г., около 12:18 ч., когато ответницата изцяло съборила оградата от оградна мрежа
и колове между двете части на разпределеното за ползване дворно място, отделяща
и двете сгради в него, нахлула в ползваната от ищцата част и разрушила
изградения от ищцата в дъното на нейната част гълъбарник, като счупила и
унищожила до степен на пълна неизползваемост автоматично устройство за
затваряне на гълъбарника и с ударите на носената от нея тесла разрушила изцяло гълъбарника,
пуснала и прогонила намиращите се вътре четири гълъба, които ищцата отглеждала
и към които била силно привързана като
към нейни домашни любимци. За случая ищцата потърсила съдействието на РУ МВР
Карнобат. Преди да дойде полицията ответницата унищожила чрез нанасяне на удари
сирената за външна сигнализация към видеонаблюдението и ДВР платката за
видеонаблюдение.
Ищцата твърди
в исковата молба, че на посочените дати с действията си ответницата ѝ е нанесла имуществени
вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – стойността на унищоженото и
повредено собствено на ищцата имущество, а именно:
1. Разделителна ограда от мрежа и колове вътре в
имота от 100 лв.;
2. Камера за
външно видеонаблюдение – 220 лв.;
3. Външна
сирена – 50 лв.;
4. Устройство
за автоматично затваряне на гълъбарник – 70 лв.;
5. Гълъбарник
от 100 лв.;
6. ДВР платка
– 250 лв.;
или общо 790
лв. главница.
Ищцата твърди
още, че като пряка и непосредствена последица от поведението й на двете дати
ответницата й е причинила неимуществени вреди, а именно мъка, болка и страдание
по загубените, пуснати от ответницата домашни любимци – четири броя гълъби – две
двойки, както и стрес и притеснение от унищожаването на имуществото ѝ,
които оценява на стойност 2000 лева.
Въз основа на
изложените в исковата молба обстоятелства ищцата е помолила съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да й заплати:
1) Обезщетение за причинени на 24.03.2015 г. и
02.04.2015 г. имуществени вреди чрез повреждане на собствено на ищцата
имущество, намиращо се в гр. К., ул. „Н. К.“, в използваната от ищцата западна
част от дворното място и едноетажна масивна сграда, както следва: 1. Разделителна
ограда от мрежа и колове вътре в имота – 100 лв.; 2. Камера за външно
видеонаблюдение – 220 лв.; 3. Външна сирена – 50 лв.; 4.
Устройство за автоматично затваряне на гълъбарник – 70 лв.; 5.
Гълъбарник – 100 лв.; 6. ДВР платка – 250 лв.; или общо 790 лв.,
както и мораторна лихва върху главницата, начиная от 02.04.2015 г. до
20.08.2018 г., в размер на 271, 62 лева, ведно със законната лихва за
забава от предявяване на иска до заплащането;
2) Обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от вредоносните действия на
ответницата, представляващи мъка, болка и страдание по загубените, пуснати от
ответницата домашни любимци – четири броя гълъби – две двойки, както и стрес и
притеснение от унищожаването на имуществото ѝ, в размер на 2000 лева,
както и мораторна лихва върху главницата, начиная от 02.04.2015 г. до
20.08.2018 г., в размер на 687, 63 лева, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от предявяването на иска до заплащането.
В срока по чл.
131 ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Признава, че с ищцата са
съсобственици на посочения в исковата молба недвижим имот. Твърди, че на
24.03.2015 г. не е посещавала съсобствения имот, не е увреждала и разрушавала
имущество – собственост на ищцата. Признава, че на 02.04.2015 г. е посетила съсобствения
на страните имот, но отрича и на тази дата или изобщо някога да е увреждала
движими вещи, собственост на ищцата, които се намират в имота. Твърди, че
оградата с приблизителна височина от 120 см. е била поставена там не от ищцата,
а от предишните собственици на имота. Посочва се, че ответницата се е опитала
да „разкачи“ оградата, тъй като била износена от дългия период на амортизация, но
не успяла и оградата не била повредена по никакъв начин. Твърди се, че
ответницата, опитвайки се да премине през оградата, неволно е съборила подпряна
там изгнила дъска, на върха на която е била поставена камера, тип „око” с
подвижни кабели, която не била увредена или унищожена от ответницата, а само
преместена от нея под една пейка. Признава, че в двора се е намирал гълъбарник,
направен с подръчни материали, но оспорва същият да е собственост на ищцата,
както и че го е събаряла или повреждала с тесла. Оспорват се твърденията, че в
имота е имало сирена и автоматично устройство за затваряне на гълъбарник.
Ответницата оспорва да е увредила или унищожила посочените в исковата молба
движими вещи, оспорва те да са собственост на ищцата, както и оспорва
претендирания размер на имуществените вреди. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди по основание и размер. Посочва, че към 02.04.2015 г.
съдебното производство за разпределение на ползването на съсобствения имот е
било все още висящо и няма как съдебното решение по него да е провокирало
твърдените от ищцата действия на ответницата. Отбелязва, че по гр. д. №
687/2015г. на Районен съд – Карнобат ищцата е навела същите факти като
посочените в настоящата искова молба, но при по-различна фактическа обстановка
и осъществени на 14.08.2015 г., 18.08.2015 г. и 19.08.2015 г., като по делото
било установено, че Д. по никакъв начин не е упражнявала нито физическо, нито
психическо насилие над В.. По отношение на мораторните лихви прави възражение
за изтекла 3-годишна давност.
С
писмено становище от 20.12.2018 г. ищцата е поискала от съда да допусне
извършването на съдебно-оценъчна експертиза, която да даде отговор на въпроса:
каква е средната пазарна стойност към 24.03.2015 г. и 02.04.2015 г. на
увредените движими вещи, посочени в исковата молба, а именно: 1. Разделителна
ограда от мрежа и колове вътре в имота; 2. Камера за външно видеонаблюдение; 3.
Външна сирена; 4. Устройство за автоматично затваряне на гълъбарник; 5.
Гълъбарник; 6. ДВР платка; 7. Четири броя пощенски гълъби.
С молба от
20.02.2019 г. ищцата е оттеглила въпроса, формулиран с писменото становище от
20.12.2018 г., и е поставила на вещото лице задачите да определи реалната
пазарна цена към 24.03.2015 г. на 1 бр. видеокамера за наблюдение марка “CAM 5W8”, употребявана и закупена на стойност 157, 50 лева и захранващ кабел към
нея, както и да определи реалната пазарна цена към 02.04.2015 г. на следните
вещи: 1) 1 бр. сирена за сигнализация на гълъбарник, закупена на стойност 30
лева; 2) 1 бр. ограда с обща дължина 2 м. и височина 2, 50 м., състояща се в
долната си половина от дъски, а в горната половина от оградна мрежа; 3) 1бр.
вратичка на гълъбарник с широчина 80 см. и височина 180 см., изградена от
четири дървени греди с мрежа по средата; 4) мрежа за гълъбарник с дължина 2, 00
м. и височина 2 , 00 м.; 5) 1 бр. устройство за автоматично затваряне на
гълъбарник и електронно управление към него, закупено на обща стойност 55 лева;
6) 1 бр. видеокамера марка KYX-1007 IR CCD 900TVL SONY IR COLOR CCD CAMERA, употребявана и закупена на стойност 220 лева; 7) 1 бр. DVR компютърна платка за видеонаблюдение марка GEOVISION Gv800, употребявана и закупена на стойност 250 лева; 8) 4 бр. пощенски гълъби.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ ответницата да заплати на
ищцата сумата от 66, 80 лева, представляваща обезщетение за причинени на
02.04.2015г. имуществени вреди от непозволено увреждане – унищожаване на
следните вещи: 1 бр. сирена за сигнализация на гълъбарник - 10, 00 лв.,
1 бр. ограда с обща дължина 2 м. и височина 2,50 м., състояща се в
долната си половина от дъски, а в горната половина от оградна мрежа - 18,00
лв., 1бр. вратичка на гълъбарник с размери: широчина 80 см. и височина
180 см., изградена от четири дървени греди с мрежа по средата - 8,00 лв., мрежа
за гълъбарник с дължина 2,00 м. и височина 2,00 м - 4,80 лв., 1 бр. устройство
за автоматично затваряне на гълъбарник - 26,00 лева, както и сумата от 540,
00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от осъществено на
02.04.2015 г. непозволено увреждане, изразяващо се в преживени мъка, болка и
страдания по изгубените четири гълъба, стрес и притеснение от унищожаване на
имуществото ѝ, ведно със законната лихва за забава върху сумите от датата
на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до окончателното изплащане. С
обжалваното решение първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ главният иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 66, 80 лв. до
пълния предявен размер от 790 лв. и главният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществено вреди за сумата над 540 лв. до пълния предявен
размер от 2000 лв., както и акцесорните искове за присъждане на
мораторни лихви в размер на 271, 62 лева, съответно 687, 63 лева за
периода от 02.04.2015 г. до 20.08.2018 г.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът счита, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Неоснователни са наведените с въззивната жалба доводи за
недопустимост на обжалвания съдебен акт поради това, че ответницата
не е собственик на процесните вещи и не разполага с процесуална легитимация по
предявените искове, които е следвало да се оставят без разглеждане от съда като
недопустими. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка,
която се извежда от изложените в исковата молба твърдения. В процесния случай в
исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е унищожила движими вещи,
които са собственост на ищцата. Ето защо съдът намира, че предявените искове са
допустими и като такива правилно са били разгледани от съда.
За да бъдат
уважени предявените главни искове с правно основание чл. 45 вр. и чл. 45 вр.
чл. 52 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ищцата е понесла имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от виновно
противоправно поведение на ответницата.
За уважаването
на акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД е
необходимо да се установи наличието на задължение за заплащане на обезщетение
от непозволено увреждане.
По
наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба оплаквания за неправилност
на
решението съдът намира
следното:
По имуществените вреди:
Неоснователни
са изложените в насрещната въззивна жалба оплаквания, че първоинстанционният съд необосновано е
изключил от имуществените вреди изцяло унищожените два броя камери за
видеонаблюдение, ДВР-платка и четири броя пощенски гълъби.
С исковата
молба са изложени твърдения, че ответницата с тесла е разрушила гълъбарника на
ищцата, като е пуснала и прогонила намиращите се вътре четири гълъба, с което й
е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, болка и страдание по
загубените, пуснати от ответницата домашни любимци – четири броя гълъби – две
двойки. Въз основа на тези твърдения ищцата е направила искане за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, но не и такова за имуществени вреди от
загубата на гълъбите. В обстоятелствената част на исковата молба липсват
твърдения, че ищцата е претърпяла имуществени вреди от загубата на гълъбите,
нито пък е формулиран петитум за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
от загубата на гълъбите с посочване на цената им. С писменото становище от
20.12.2018 г. ищцата е поискала от съда да допусне извършването на
съдебно-оценъчна експертиза, която да даде отговор на въпроса каква е средната
пазарна стойност на увредените движими вещи, посочени в исковата молба, като
при изброяването им ищцата е включила и четири броя пощенски гълъби. Това
е направено и с молбата от 20.02.2019 г., с която ищцата е оттеглила въпроса,
формулиран с писменото становище от 20.12.2018 г., и е поставила на вещото лице
задача да определи реалната пазарна цена към 02.04.2015 г. на 4 бр. пощенски
гълъби.
С исковата
молба са изложени твърдения, че на 24.03.2015
г. ответницата е изтръгнала собствената на ищцата камера за външно наблюдение,
находяща се на външната стена на ползваната от ищцата едноетажната сграда,
заедно с кабелите към нея, и е направено искане за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди от повреждане на собствени на ищцата движими вещи, сред които
е включена камера за външно видеонаблюдение с посочена цена от 220 лв. В
обстоятелствената част на исковата молба липсват твърдения, че ответницата е
повредила или унищожила втора камера за видеонаблюдение – собственост на
ищцата, нито пък е формулиран петитум за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди от повреждане или унищожаване на две камери за
видеонаблюдение с посочване на цената на всяка от тях. Едва с молбата от
20.02.2019 г. ищцата е поставила на вещото лице задачите да определи реалната
пазарна цена към 24.03.2015 г. на 1 бр. видеокамера за наблюдение марка “CAM 5W8”, употребявана и закупена на стойност 157, 50 лева и захранващ кабел към
нея, както и да определи реалната пазарна цена към 02.04.2015 г. на 1 бр.
видеокамера марка KYX-1007 IR CCD 900TVL SONY IR COLOR CCD CAMERA, употребявана и закупена на стойност 220 лева.
Съгласно чл.
6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните. Съдът намира за недопустимо с молби, с които се правят
доказателствени искания, да се разширява предмета на делото, който е очертан с
исковата молба съобразно правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК. Ето защо правилно,
законосъобразно и в съответствие с принципа на диспозитивното начало
първоинстанционният съд не се е произнесъл по твърдените от въззивницата В.
искания за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от загубата на четири
броя пощенски гълъби и унищожаването на втора видеокамера за наблюдение.
С писменото
становище от 20.12.2018 г. ищцата е направила искане за допускане на
съдебно-оценъчна експертиза, която да определи средната пазарна стойност на
увредените движими вещи, с искане вещото лице да вземе предвид приложените
четири броя фактури за закупуване на процесните движими вещи. По делото са приети
като писмени доказателства четири броя фактури, с касови бонове към тях, както
следва: 1) фактура № **********/20.09.2011 г. за доставка на 1 бр. оптично
устройство, с цена 25, 92 лева без ДДС, с получател „Рейнбоу 2011“ ЕООД; 2) фактура
№ **********/12.11.2014 г. за доставка на DVR компютърна платка за видео
наблюдение, марка GEOVSION 800, с цена 248, 09 лева без ДДС, с получател
„Рейнбоу 2011“ ЕООД; 3) фактура № **********/03.04.2013 г. за доставка на видеокамера,
на цена 159, 95 лева без ДДС, с получател „Рейнбоу 2011“ ЕООД; 4) фактура №
**********/10.01.2014 г. за доставка на резервни части за видеокамера за
наблюдение SF3038E-4-9MM, на цена 120, 85 лева без ДДС, с получател „Рейнбоу
2011“ ЕООД. От тези писмени
доказателства се установява, че посочените от ищцата движими вещи, сред които
ДВР-платка и камера за видеонаблюдение, са били доставени на „Рейнбоу 2011“
ЕООД, което го легитимира като собственик на доставените вещи въз основа на
договор за търговска продажба. Представените от ищцата писмени доказателства
опровергават твърденията й, че тя е собственик на ДВР-платката и камерата за
видеонаблюдение, за които излага твърдения, че са унищожени от ответницата. От
извършена служебна справка в търговския регистър е видно, че управител и
едноличен собственик на капитала на това дружество е ищцата К.В.В., но това
обстоятелство не я легитимира като собственик на вещите, тъй като дружеството е
самостоятелен правен субект със собствено имущество. При положение че ищцата не
е собственик на ДВР-платката и камерата за видеонаблюдение, за които се твърди,
че са унищожени от ответницата, настъпилите имуществени вреди под формата на
претърпени загуби не биха могли да възникнат в правната сфера на ищцата, поради
което за тези вещи предявеният от ищцата иск се явява неоснователен.
По отношение
на искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от унищожаването
на 1 бр. ограда с обща дължина 2 м. и височина 2,50 м.,
състояща се в долната си половина от дъски, а в горната половина от оградна
мрежа, съдът намира следното. В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че
ответницата е повредила нейно собствено имущество, като е посочила и процесната
ограда, разделяща двете части на съсобствения имот. С отговора на исковата
молба ответницата е възразила, че тази ограда е била поставена там не от
ищцата, а от предишните собственици на имота, и е оспорила твърденията на
ищцата, че тя е собственик на оградата. Като доказателство по делото е
приложено досъдебно производство № 282 ЗМ-159/2015 г. по описа на РУ – Карнобат,
пр. вх. № № 554/2018 г. по описа на КРП, сред кориците на което се съдържа
протокол за разпит от 27.04.2016 г. на свидетелката К.В., представляващ
официален удостоверителен документ – издаден е от длъжностно лице в кръга на
службата му (мл. разследващ полицай Л. Г.)
и по установените форма и ред (НПК), поради което съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия съгласно
чл. 179, ал. 1 ГПК Освен това протоколът за разпит е подписан и от ищцата,
което е и основание да се ползва с висока доказателствена стойност относно неизгодните
за нея факти. От това писмено доказателство се установява, че оградата, която
разделя имота на две части, действително е много стара, като В. си спомня, че
като е била дете, оградата първо е била от камъни, после от дъски, впоследствие
са сложили мрежа и оградата е станала от дърво и мрежа. В показанията си пред
първата инстанция свидетелят В. К. заявява, че имотът е разделен с ограда,
която е една телена мрежа – на 7-8 години, поставена от него. От съвкупната
преценка на посочените доказателства съдът намира, че по делото не се
установява при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е собственик на
процесната ограда, т. е. че твърдените имуществени вреди от унищожаването на
оградата са настъпили в нейната правна сфера, поради което и за тази вещ
предявеният от ищцата иск се явява неоснователен.
По отношение
на посочената в исковата молба сирена за външна сигнализация към
видеонаблюдението също не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че е собственост на ищцата, поради което и в тази част претенцията
се явява неоснователна.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на 02.04.2015 г. с тесла ответницата е разрушила
изградения от ищцата гълъбарник и е унищожила до степен на пълна
неизползваемост автоматично устройство за затваряне на гълъбарника. С писменото
становище от 20.12.2018 г. ищцата е поискала от съда да допусне извършването на
съдебно-оценъчна експертиза, която да даде отговор на въпроса каква е средната
пазарна стойност на увредените движими вещи, посочени в исковата молба, сред
които е и гълъбарникът. С молбата от 20.02.2019 г. ищцата е поставила на вещото
лице задачата да определи реалната пазарна цена към 02.04.2015 г. на 1 бр. мрежа
за гълъбарник, с дължина 2, 00 м. и височина 2, 00 м., и на 1 бр. вратичка на
гълъбарник, с широчина 80 см. и височина 180 см., изградена от четири дървени
греди с мрежа по средата. Съдът приема, че с това е направено уточнение на предявената
с исковата молба претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
разрушаването на гълъбарника – собственост на ищцата, като е конкретизирана
структурата на гълъбарника.
Неоснователни
са изложените във въззивната жалба оплаквания, че по
делото не са представени доказателства, че процесните вещи са били унищожени от
ответницата Р.Д.Д.-Д.. В приложеното по делото досъдебно производство №
282 ЗМ-159/2015 г. по описа на РУ – Карнобат, пр. вх. № № 554/2018 г. по описа
на КРП, се съдържа и протокол за разпит от 29.06.2016 г. на
свидетелката Р.Д.Д.-Д.,
представляващ официален удостоверителен документ – издаден е от длъжностно лице
в кръга на службата му (мл. разследващ
полицай Л. Г.) и по установените форма и ред (НПК), поради което съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК Освен това протоколът за разпит е подписан и от
ответницата, което е и основание да се ползва с висока доказателствена стойност
относно неизгодните за нея факти. От това писмено доказателство се установява,
че ответницата се е опитала да събори гълъбарника два пъти – единия път с ръце,
а втория – с тесла, но не е успяла. В тази насока са и показанията на
свидетелите Ж. и К., които съдът кредитира като логични, последователни и
кореспондиращи с признанията на ответницата. Двамата свидетели еднопосочно
заявяват, че на 02.04.2015 г. са видели как ответницата „троши“ гълъбарника с
тесла, като му причинява значителни щети – част от гредите са били съборени, като
е останал е само покривът с една изкривена греда, мрежата е била съборена
изцяло. От показанията на свидетеля К. се установява още, че на вратата на
гълъбарника, която е разположена в горната му част, е монтирано устройство за
автоматично затваряне, което представлява прозорче, което за затваря
автоматично, когато стане тъмно, за да не излизат гълъбите и да се пазят от
хищници. Наличието на такъв механизъм (нов) се потвърждава и от огледа на
място, извършен от вещото лице по назначената съдебно-орнитологическа
експертиза, което съдът кредитира.
Изложената
фактическа обстановка не се опровергава от показанията на водените от
ответницата свидетели. Свидетелката Н. заявява, че през месец април не е
виждала гълъбарникът да е увреден, а свидетелят Б. посочва, че при пристигане
на място, след като е бил повикан от ищцата, не е видял ответницата да държи
инструмент, с който да уврежда гълъбарник. Тези отрицателни твърдения не са
годни да разколебаят достоверността на гореизложените обстоятелства, които се
установяват както от направеното в писмена форма признание на ответницата, така
и от показанията на свидетелите Ж. и К., които са възприели лично действията на
ответницата към момента на извършването им.
Изложената
фактическа обстановка не се опровергава и от представената от ответницата молба
за защита, изходяща от ищцата, по която е било
образувано гр. д. 687/2015 г. по описа на РС – Карнобат, приключило с влязло в
сила съдебно решение, с което съдът е отказал да издаде заповед за защита. В
молбата са изложени фактически обстоятелства относно действия на ответницата,
осъществени на 14.08.2015 г., 18.08.2015 г. и 19.08.2015 г., т. е.
след процесните дати 24.03.2015 г. и 02.04.2015 г. Касае се за разнообразни
действия, сред които действително са включени и такива по разкъсване на
телената ограда с тесла и разрушаване на намиращия се в двора гълъбарник. Това
обаче по никакъв начин не изключва достоверността на установената от съда фактическа
обстановка на 02.04.2015 г., основаваща се на направени от ответницата
признания в писмена форма. Не се спори по делото, че отношенията между страните
са ожесточени, което не изключва хипотетичната възможност и на други дати
ответницата да е извършила действия, аналогични на процесните, които обаче не
са предмет на настоящото дело.
От показанията
на свидетеля К. се установява още, че гълъбарникът е собственост на ищцата В..
В тази насока неоснователни са доводите на въззивницата Д., че е недопустимо
собствеността да се установява със свидетелски показания. Разпоредбата на чл.
164 ГПК не предвижда подобно ограничение. Освен това за сделките с движими вещи
поначало липсва законоустановена форма за действителност, което изключва възможността
собствеността върху тях да се установява само с писмени доказателства.
С оглед на
изложеното съдът приема за установено, че на 02.04.2015 г. ответницата е
причинила на ищцата имуществени вреди под формата на претърпени загуби,
изразяващи се в повреждане на собствени на ищцата движими вещи, както следва:
мрежа за гълъбарник, с дължина 2, 00 м. и височина 2, 00 м., вратичка на
гълъбарник, с широчина 80 см. и височина 180 см., изградена от четири дървени
греди с мрежа по средата, и автоматично устройство за затваряне на гълъбарник. Ето
защо съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
се явява доказан по основание.
Въззивната
инстанция е допуснала извършването на съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена. От нея се установява,
че към 02.04.2015 г. пазарната цена на горепосочените вещи е общо 41, 60 лева,
както следва: 1) Мрежа за гълъбарник, с дължина 2, 00 м. и височина 2, 00 м. –
5, 60 лева; 2) Вратичка на гълъбарник, с широчина 80 см. и височина 180 см.,
изградена от четири дървени греди с мрежа по средата – 9, 00 лева; 3) Автоматично
устройство за затваряне на гълъбарник – 27, 00 лева. Ето защо искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди се явява основателен за сумата
от 41, 60 лева.
По неимуществените вреди:
Неоснователни
са оплакванията на въззивницата Д., че по делото не е доказано настъпването на неимуществени
вреди. От показанията на свидетелите Ж. и К. се установява, че ищцата е отглеждала
гълъби от много години, била е привързана към тях, гледала ги е много добре,
пазила ги е като домашни любимци, плакала е за загубените гълъби, които не са
се завърнали след посегателството над гълъбарника. В съдебно заседание вещото
лице по извършената съдебно-орнитологическа експертиза потвърждава, че при
предизвикан стрес е възможно пощенските гълъби да не се приберат в гълъбарника
си. Вещото лице споделя и впечатленията си от извършения оглед, при който е
установило, че за отглеждането на гълъбите се полагат старания, от които личи
обичта към животните. Свидетелите Ж. и К. споделят и личните си впечатления, че
действията на ответницата са предизвикали уплаха и притеснение у ищцата. Това е
естествена човешка реакция при извършване на посегателства върху лично движимо
имущество – независимо от обстоятелството, че същото се намира в съсобствен
недвижим имот, чието ползване все още не е било разпределено с влязло в сила
съдебно решение. Ето защо съдът намира, че искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Неоснователни
са оплакванията на въззивницата В. относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на справедливия размера на
обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с постановките на ППВС № 4 от
23.12.1968 г. настоящият съдебен състав взе предвид роднинските (трета степен
по сватовство) и имуществените отношения (съсобственици) между страните,
влошените им лични отношения по повод съсобствения имот, наличието на висящо
производство с предмет разпределение на ползването върху съсобствения имот, начина
на извършване на увреждането (с тесла), учителското призвание на ответницата
(която би следвало да е пример за подражание), предмета на посегателство
(гълъбарник), както и интензитета на претърпените от ищцата негативни
преживявания. Въз основа на изложеното съдът намира, че обезщетение в размер на
540, 00 лева е достатъчно, за да
възмезди претърпените от ищцата неимуществени вреди.
По лихвите:
Неоснователни
са доводите на въззивницата В., че давността за вземанията за мораторни лихви
върху обезщетенията не е започнала да тече от датата на увреждането 02.04.2015
г. Съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността
почва да тече от откриването на дееца, но процесният случай не попада в
хипотезата на тази правна норма, доколкото личността на делинквента е известна
на ищцата от извършването на деянието. Ето защо давността е започнала да тече
съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД – от деня, в който вземанията за
присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са станали
изискуеми, а именно от 02.04.2015 г., когато е извършен деликтът.
Съгласно
задължителните постановки, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона съгласно чл. 5 ГПК, тази му дейност не може да бъде
обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на
императивен материален закон. С оглед правомощията си да осигури правилното
приложение на императивните материалноправни норма въззивната инстанция намира,
че първоинстанционният съд неправилно е приложил императивните разпоредби на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД вр. чл. 72 ЗЗД, които уреждат продължителността и броенето
на сроковете при направено възражение за изтекла погасителна давност. По делото
се установява, че тригодишната погасителна давност е започнала да тече на
02.04.2015 г., а исковата молба е подадена на 07.09.2018 г. с искане за присъждане
на лихви за периода от 02.04.2015 г. до 20.08.2018 г. Вземанията за лихви са
периодични – пораждат се, стават изискуеми и давността за тях тече поотделно за
всеки пореден ден, в който трае забавата на длъжника. Следователно направеното
с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност е
основателно само за периода от 02.04.2015 г. до 07.09.2015 г. Неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло акцесорните искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са основателни за периода от 07.09.2015 г.
до 20.08.2018 г. На основание чл. 162 ГПК съдът определи, че дължимата
мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от
07.09.2015 г. до 20.08.2018 г. е в размер на 12, 48 лева, а тази върху обезщетението за неимуществени вреди – 161, 91 лева, до които размери
акцесорните искове се явяват основателни.
Поради
частично несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която главният иск за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата над 41,
60 лева
до пълния присъден размер от 66, 80 лева и вместо това
следва да бъде постановено, че се отхвърля предявеният от ищцата иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за сумата над 41, 60 лева до пълния присъден размер от 66,
80 лева, представляваща обезщетение за причинени на 02.04.2015 г. имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 07.09.2018
г. до окончателното изплащане. Решението следва да се отмени и в частта, с
която са отхвърлени акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 12, 48
лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 41, 60 лева за периода от 07.09.2015 г. до 20.08.2018 г., и за сумата от 161, 91 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 540
лева за периода от 07.09.2015 г. до 20.08.2018 г., като вместо това ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 12,
48 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 41, 60 лева за периода от 07.09.2015 г. до 20.08.2018 г., и за сумата от 161, 91 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 540
лева за периода от 07.09.2015 г. до 20.08.2018 г. В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход
на делото и двете страни имат право на разноски по съразмерност. Съразмерно на
уважената част от исковете въззивницата Д. следва бъда осъдена да заплати на
въззивницата В. сумата от 379, 00 лева, представляваща сторени пред
двете инстанции разноски за държавни такси, експертизи и адвокатско
възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковете въззивницата В.
следва бъда осъдена да заплати на въззивницата Д. сумата от 1052, 00 лева,
представляваща сторени пред двете инстанции разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Това налага отмяна на обжалваното решение и в частта
за разноските.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 117 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 1006/2018 г. на Районен съд – Карнобат в ЧАСТТА, с която Р.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, е осъдена да заплати на К.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 45 ЗЗД сумата над 41, 60 лева до пълния присъден размер от 66,
80 лева, представляваща обезщетение за причинени на 02.04.2015 г. имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 07.09.2018
г. до окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от
К.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата над 41,
60 лева
до пълния присъден размер от 66, 80 лева, представляваща обезщетение за причинени на 02.04.2015
г. имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба на 07.09.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение
№ 117 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 1006/2018 г. на Районен съд – Карнобат в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от К.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12, 48 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 41, 60 лева за периода от
07.09.2015 г. до 20.08.2018 г., и за
сумата от 161, 91 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 540, 00 лева за периода от 07.09.2015 г. до
20.08.2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на К.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 12, 48 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 41, 60 лева за периода от
07.09.2015 г. до 20.08.2018 г., и за
сумата от 161, 91 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 540, 00 лева за периода от 07.09.2015 г. до
20.08.2018 г.
ОТМЕНЯ Решение
№ 117 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 1006/2018 г. на Районен съд – Карнобат в ЧАСТТА за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на К.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 379, 00 лева, представляваща сторени пред двете съдебни инстанции
разноски за държавни такси, експертизи и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1052, 00 лева, представляваща сторени пред двете съдебни
инстанции разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.