Решение по дело №366/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от „СВ Компани” ООД, с ЕИК *********, срещу Решение № 96/24.04.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 181/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 42-0009057/18.12.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11/31.10.2002 г.). В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

„СВ Компани” ООД не се представлява в съдебното заседание по делото. С писмени бележки с вх. № 2575/08.07.2024 г. И. С. – управител на дружеството, поддържа жалбата.

Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не представя писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Кюстендил наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „СВ Компани” ООД е ангажирана за това, че на 23.01.2023 г., като превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 14229/20.11.2015 г. за международен автомобилен превоз на товари, е извършило международен превоз на товари с влекач [Марка], категория N 3, с рег. № [рег. номер], без за това превозно средство да е издадено валидно удостоверение за техническа изправност. Нарушението е установено при извършена на 14.11.2023 г. комплексна проверка по документи на дружеството в Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил при Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София”, и след справка в базата данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Срещу „СВ Компани” ООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 337935/14.11.2023 г., в който нарушението е [жк], ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. Актът е връчен на упълномощен представител на дружеството на същата дата. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН и че деянието е доказано от обективна страна, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно, допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на „СВ Компани” ООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Даденото описание на нарушението и в акта, и в наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно, и позволява индивидуализацията му като административно нарушение именно по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. Съгласно посочена норма превозвачът, притежаващ лиценз на Общността, извършва превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. В акта и наказателнопо постановление е посочено, че „СВ Компани” ООД е превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 14229/20.11.2015 г. и на 23.01.2023 г. е извършило международен превоз на товари с влекач [Марка], категория N 3, с рег. № [рег. номер], видно от СМR товарителницата от същата дата, без за това превозно средство да е издадено валидно удостоверение за техническа изправност. Датата на извършване на нарушението е датата на превоза – 23.01.2023 г., а мястото на неговото извършване е седалището на дружеството превозвач. Неоснователно е възражението в касационната жалба за приложимост в случая на нормата на чл. 181, т. 1 от Закона за движението по пътищата, доколкото съгласно същата се наказва с глоба 50 лева собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозното средство за технически преглед.

Правилен е и изводът на районния съд за доказано противоправно деяние. От събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на процесното деяние. „СВ Компани” ООД, като превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 14229/20.11.2015 г. за международен автомобилен превоз на товари, на 23.01.2023 г. е извършило международен превоз на товари с влекач [Марка], категория N 3, с рег. № [рег. номер], без за това превозно средство да е издадено валидно удостоверение за техническа изправност. Отговорността на дружеството е обективна (безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието. Наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция в размер на 200 лева е в съответствие с разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр. Процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/24.04.2024 г., постановено по АНД № 181/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.