№ / .06.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА
АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1010 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу Решение № 260429/23.03.2021 година, постановеното по НАХД № 314/2021 година по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0001184/18.12.2020 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс - нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че установеното неспазване на изискванията за използване на почивка не може да обоснове извод за неизпълнение на задълженията на дружеството–превозвач. Твърди, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроцесуалните изисквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор от 26.04.2021 година изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че е провел инструктаж за спазване на изискванията за работно време и почивки, поради което не е извършил вмененото му административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна, Х касационен състав, след като разгледа наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:
Производството
пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на „Ес Джи Ес Моторс“ ЕООД със
седалище и адрес на управление Варна срещу Наказателно постановление №
23-0001184/18.12.2020 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лева, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1
от Закона за автомобилните превози, вр. чл. 10, § 2, пр. 2 от Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Регламент
561/2006), затова, че за периода 04.05. – 05.05.2020 година не е организирал труда на
водача Григор Зарчев Захариев по начин да спази изискванията за почивка в
резултат на което за 24-часовия период на управление, започващ на 04.05.2020
година, от 03,05 часа, водачът е почивал от 16,04 часа до 00,09 часа на
05.05.2020 година, т.е. 8,05 часа, вместо минимума от 9 часа.
С
Решение № 260429/23.03.2021 година състав на Районен съд - Варна е отменил
наказателното постановление. За да постанови този резултат съдът е приел, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения. Приел е, че в обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление не е
посочено в какво се изразяват бездействията на търговеца-превозвач, което
съществено ограничават правото на защита на санкционираното дружество.
Въззивният съд е приел, че наказващият орган не е изследвал дали неспазването
на изискванията за почивка не се дължи на виновно поведение на водача. Приел е,
че в хода на административнонаказателното производство не са събрани
доказателства дали дружеството-превозвач е създало подходяща организация на
работа, чрез изготвянето на график за движение на автомобила и други подобни.
Настоящият
състав не споделя извода на въззивния съд за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административнонаказателното производство. В акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление ясно е
посочено кога започва 24-часовия период и колко е почивал водачът на товарния
автомобил. Посочена е попълващата бланкета на чл. 104, ал. 1 от Закона за
автомобилните преводи разпоредба, поради което правото на защита на нарушителя
е гарантирано.
Настоящият
състав не споделя извода на въззивния съд, че в хода на
административнонаказателното производство не са изяснени относимите факти, като
не са събрани доказателства дали дружеството-превозвач е съставило график за
движението на товарния автомобил. Следва да се отбележи, че съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на дружеството-превозвач
е доказването на факта за изпълнение на задължението за осигуряване на почивка
на водача. В хода на административнонаказателното производство дружеството не е
навело твърдения за създаване на организация за спазване на работното време,
поради което наказващият орган не е имал каквото и да било задължение да
изследва това обстоятелство. Такива твърдения са наведени с въззивната жалба, а
именно, че в хода на проверката е представена книга за инструктаж, от която е
видно, че водачът е инструктиран да спазва изискванията за работно време и
почивки. Въззивният не е изпълнил задължението си по чл. 314,
ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 84 от
Особените разпоредби на ЗАНН, тъй като не е събрал доказателства по наведените
от въззивника твърдения. В мотивите на постановеното съдебно решение това
твърдение изобщо не е обсъдено.
Съобразно
разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАП превозвач, който не осигури спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена
сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лева. Изпълнителното деянието се
осъществява посредством действия или бездействия на работодателя - транспортно
предприятие, свързани с организацията на работата на водачите, които не
осигуряват спазването на разпоредбите за работното време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари. Това
означава, че е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за
работното време и почивките от страна на един водач на предприятието и при
липсата на представени доказателства за създадена от страна на превозвача
организация на работа, да се приеме, че нарушението е извършено.
Предвид
изложеното съдът намира, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не е изяснил относимите факти и не дал отговор на наведените с
въззивната жалба твърдения, поради което проверяваното решение следва да се
отмени. Делото следва да се върне на друг състав на същия съд за събиране на
относимите доказателства и излагане на мотиви.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260429/23.03.2021 година, постановено по НАХД № 314/2021 година по описа на Районен съд – Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав от същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.