РЕШЕНИЕ
№......
гр. Ловеч 15.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в публично съдебно заседание на
четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Т.Т. като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 334 по описа на АдмСЛ за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Производството
е образувано въз основа на жалба с
вх.№3379/12.12.2016 г. подадена от В.С.Х. ЕГН********** ***, чрез адв. В.К.
***, против Заповед № 356з-115/22.11.2016 г. издадена от ВПД Началник на РУ
Тетевен при ОДМВР Ловеч, с която на жалбоподателя в качеството му на полицейски
инспектор група „Охранителна полиция” при РУ Тетевен, на основание чл.194 ал.2
т.2, чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за
срок от шест месеца за нарушение по чл.200 ал.1 т.11 пр.1 от ЗМВР.
В
жалбата се излагат доводи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е незаконосъобразна поради допуснати административно-процесуални нарушения при
издаването й – в обстоятелствената част на заповедта не е посочено нито едно
конкретно действие, или бездействие, с което са извършените описаните след това
нарушения – кога какво действие е следвало да се извърши или да не се извършва,
което да представлява нарушение. Не са конкретизирани нарушените разпоредби от
Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. В заповедта се обсъждат обясненията, дадени
от жалбоподателя на 25.10.2016 г. преди запознаването му с изготвената обобщена
справка от 26.10.2016 г., съобщена на жалбоподателя на 03.1.2016 г., с която са
установени конкретните дисциплинарни нарушения.
Иска
се отмяна на оспорената заповед и да осъди ответника да възстанови сторените
деловодни разноски.
В
съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.К.. Поддържа жалбата.
В
съдебно заседание по съществото на спора ответникът не се представлява.
Основният
довод на жалбоподателя е, че в заповедта са посочени като нарушени общо норми
от Инструкцията, които имат по няколко хипотези, и алинеи от норми, които не
съществуват.
Твърди
се, че при издаване на заповедта дисциплинарно-наказващият орган е анализирал
дадени от жалбоподателя обяснения преди същият да бъде уведомен за започналото
дисциплинарно производство и да бъде запознат с обобщената справка.
По
делото са събрани писмени доказателства. Разпитан е свидетелят Х.,***, член на
състава на наряда за процесното дежурство.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На
24.09.2016 г. жалбоподателят е бил нощна смяна по установен график с още двама
служители на РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч. Около 02,45 ч. при обхода със служебен
автомобил по ул.Пенка Михайлова в гр.Тетевен, служителите забелязали лек
автомобил, за който знаели, че е свален от регистрация и се управлява от
неправоспособен водач. Подали светлинен и звуков сигнал, но водачът не спрял.
След това служебният автомобил последвал движещото се МПС. След опит да
изпревари МПС, при който водачът му се опитал да избута от пътното платно
служебния автомобил, един от служителите на РУ Тетевен произвел два
предупредителни изстрела във въздуха през прозореца на служебния автомобил.
Водачът на следваното МПС увеличил скоростта и излязъл извън гр.Тетевен в
местността Козница, в гориста местност. Там жалбоподателят възпроизвел 6
изстрела по следваното МПС. В края на асфалтовата настилка следваното МПС
спряло, и водачът му се прехвърлил на задната седалка. Лицата в МПС били
задържани, установена била самоличността им и същите били отведени в РУ
Тетевен.
На
25.09.2016 г. тримата служители, включени в наряда, представили пред началник
РУ Тетевен докладни записки относно използването на служебно оръжие /лист 51 и
сл./.
На
28.09.2016 г. е изготвена докладна записка № 356р-7447 до директора на
ОДМВР-Ловеч /лист 37/ относно използването на помощни средства – стоп патрони.
С резолюция върху докладната записка е разпоредено да се извърши проверка от
назначена комисия.
На
29.09.2016 г. е издадена Заповед № 356з-93 на ВПД Началник РУ МВР – Тетевен, с
която е назначена комисия със задача да извърши проверка на действията на
служителите на ТУ Тетевен по случая описан в докланата записка /лист 41/.
При
проверката са събрани писмени обяснения от служителите на РУ Тетевен, които са
били на работа в нощта на 24.09.2016 г. – лист 46 - 47, а на 24.10.2016 г. и от
тримата служители от наряда – лист 48 – 50 .
За
резултатите от проверката е изготвена справка №356р-8252/26.10.2016 г. /лист 22/
от назначената комисия със становище за налагане на дисциплинарно наказание
„мъмрене”. В справката са описани подробно допуснатите нарушения /лист 23/.
Със
справката е запознат директорът на ОДМВР-Ловеч, който с резолюция от 27.10.2016
г. е разпоредил налагане на дисциплинарни наказания на служителите сред които и
жалбоподателя В.Х..
На
03.11.2016 г. жалбоподателят е запознат
със справката.
На
същата дата е депозирал обяснения /лист 30/.
На
17.11.2016 г. е представено становище от гр.юрисконсулт на ОДМВР-Ловеч, в което
подробно са описани конкретните нарушения, извършени от Х. / лист 21/.
На
22.11.2016 г. е издадена оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарно
наказание „порицание” за нарушения по чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР както следва:
-
нарушение на чл.53 ал.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение;
-
чл.54 ал.2 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейности по контрол на пътното движение;
-
чл.67 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейности по контрол на пътното движение;
Като
място на нарушението се сочи местността „Козница” в гр.Тетевен. Заповедта съдържа
и предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на
наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за
повишаване в длъжност за срок от дена година” /лист 16/.
Заповедта
е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 22.11.2016 г.
По делото е
представено заверено копие от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение, и
списък на служителите на РУ Тетевен запознати срещу подпис с Инструкцията. На
осмо място е името на жалбоподателя, срещу което е положен подпис /лист 101/.
С административната
преписка са представени заверени копия от седмични графици от 19 до 25.09.2016
г. /лист 56-58//, информационна карта за процесното дежурство /лист 54-55/,
ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата /лист 59-60/.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок.
Оспорената
заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и
законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно
жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Ловешки административен съд, шести административен състав намира жалбата
за основателна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Не
се спори между страните, че В.С.Х.. е държавен служител в РУ – Тетевен при ОД
на МВР Ловеч на длъжност полицейски инспектор V степен в група „Охранителна
полиция”. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл.142 и
чл.143 от ЗМВР. Също безспорно е между страните, и служебно известно на съда
обстоятелство е, че лицето Наталия Василева при издаване на процесната заповед
е имало качеството ВПД Началник РУ Тетевен при ОДМВР-Ловеч, която длъжност е
сред изброените в чл.204, т.3 от ЗМВР -
ръководител на структура по чл.37 ал.4 от ЗМВР във вр.
с чл.9 ал.1 от Правилник за устройството и дейността на Министерството на
вътрешните работи, и е овластен да налага наказания по чл.197 ал.1 т.1-3 от ЗМВР
за служителите, следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно
наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя /чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР/. Поради изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от териториално
и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение
на служителя.
Съгласно
чл.208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по
чл.200 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на
заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие
за установяване на нарушението.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма. При издаването й съдът не установи
допуснати съществени нарушения на специалните административно-производствени
правила.
Дисциплинарното
производство е започнало без издаване на заповед, с първото действие за
установяване на нарушението, каквато възможност предвижда чл.208 от ЗМВР. Преди
да бъде наложено дисциплинарно наказание, жалбоподателят е запознат с
материалите и изготвената справка, съдържаща предложение за наказание, и му е
дадена възможност да представи писмени обяснения и възражения.
Дисциплинарно-наказващият орган е предоставил възможност на служителя да се
защити /чл.207, ал.8, т.1 и ал.10 от ЗМВР/.
Но
в заповедта не са описани ясно обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и разпоредбите, които са нарушени. Описано е последователно
станалото по време на дежурството, без да се посочва кога какви действия не е
извършил или какви действия е следвало да извърши жалбоподателя. Посочването
общо на нарушение норми, като се цитират разпоредбите им, не е описание на
обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение. Следва да се
опишат конкретните обстоятелства в случая, и конкретни действия или
бездействия, с които служителят е извършил нарушение.
На
следващо място при посочване на нарушените
разпоредби от инструкцията, дисциплинарно-наказващия орган не е
конкретизирал нарушените разпоредби.
Посочената
норма на чл.53 ал.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение
съдържа изискване полицейските наряди по пътен контрол своевременно да
докладват в три хипотези, като една от тях е и при констатирани
проблеми, неизправности по състоянието на пътната мрежа, като вземат по
възможност и мерки за отстраняването им. В преписката не се съдържат данни
жалбоподателят да е извършил нарушение на това задължение.
Освен
това в Инструкцията е записано „своевременно” да докладват. Дежурството
е било за времето от 20 ч. на 24.09.2016 г. до 06 ч. на 25.09.2016 г., а видно
от представените информационна карта и докладни записки, това е направено още
на 25.09.2016 г., което е своевременно. В Инструкцията не е въведено изискване
да се докладва незабавно по радиостанция.
В
чл.54 ал.2 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейности по контрол на пътното движение не съществува.
Разпоредбата е с единствена алинея, с три подточки. Т.2 от чл.54 от
Инструкцията /ако приемем, че тази разпоредба е имал предвид
дисциплинарно-наказващия орган/ е създадено задължение за полицейските
служители, осъществяващи дейност по пътен контрол да съблюдават разпоредения
ред за осъществяване на взаимодействие и радиообмен, като не допускат
комуникация без служебна необходимост.
Няма
представени по делото доказателства, жалбоподателят да е нарушил разпоредения
ред /какъвто и да е той, тъй като по делото няма никакви конкретни
доказателства, нито в заповедта са посочени конкретни нормативни или
вътрешноведомствени актове, които да определят този ред/, като с това нарушение
да е допуснал комуникация без служебна необходимост. Но както по-горе беше
посочено, в заповедта не е посочена като
нарушена т.2 на чл. 54 от Инструкцията, а несъществуваща ал.2.
Относно
нарушението на чл.67 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение,
съдът намира, че същото безспорно е извършено, тъй като никой от състава на
наряда не е уведомил незабавно ОДЦ/ОДЧ, за да получат разпореждания. Но със
заповедта е наложено едно общо наказание за нарушение на три различни разпоредби
от Инструкцията, като всяко от тях е квалифицирано като нарушение на чл.200
ал.1 т.11 пр.1 от ЗМВР – нарушение на служебни задължения. При така наложеното
общо наказание за три различни нарушения по Инструкцията, съдът няма правомощие
да извърши преценка дали за едно от нарушенията, което е доказано и правилно
квалифицирано, би следвало да се налага същото дисциплинарно наказание като вид
и тежест, поради което следва да се отмени изцяло като незаконосъобразна
издадената заповед.
Съдът счита, че следва да се отбележи, че
нарушението на разпоредбите на Инструкцията всъщност представлява нарушение не
по чл.194 ал.2 т.2, както е посочено в заповедта, а по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР
- неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, доколкото Инструкцията е издадена от МВР, а задълженията по чл.53,
чл.54 и чл.67 от Инструкцията не са вписани в длъжностната характеристика на
жалбоподателя.
Предвид
изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, но са допуснати
нарушения на материално-правните разпоредби, регламентиращи съдържането на
заповедта, поради което същата се явява незаконосъобразна и в противоречие с
целта на закона. Подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена, като се
отмени заповедта.
Жалбоподателят
е направил искане за възстановяване на сторените деловодни разноски. При този
изход от делото следва да се уважи претенцията за сумите от 10 лв. държавна
такса и 480 лв. възнаграждение за адвокат.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд,
шести административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед № 356з-115/22.11.2016 г. издадена от ВПД
Началник на РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч, с която на В.С.Х. ЕГН********** ***, в
качеството му на полицейски инспектор група „Охранителна полиция” при РУ
Тетевен, на основание чл.194 ал.2 т.2, чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца за нарушение по
чл.200 ал.1 т.11 пр.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр.Ловеч ул.Стефан Караджа №2 БУЛСТАТ129009824,
представлявана от директор, да заплати на В.С.Х. ЕГН********** ***, сумата от 490
лв. /четиристотин и деветдесет лв./ представляващи сторени деловодни разноски.
Решението
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението, с касационна жалба чрез
АдмСЛ пред Върховния административен съд.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен съдия: