№ 182
гр. Сливен, 17.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниАндриана Василева Петрова
заседатели:Росица Алексиева Тодорова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно
дело от общ характер № 20222200200263 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява
прокурор К..
Подсъдимият М. Ш. М., редовно призован, се явява лично и с адв. СТ.
СТ., редовно упълномощен.
Подсъдимият К. С. АХМ., редовно призован, се явява лично и с
назначения от досъдебното производство служебен защитник адв. М.П. от АК
Сливен.
Пострадалият Р. Ф. Р., редовно призован чрез кметския наместник на с.
Светославци, общ. Елена, обл. Велико Търново, не се явява.
По делото е постъпила молба от подс. А. с искане за изменение на
мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека.
ПРОКУРОРЪТ: Пострадалият е редовно призован, не е посочил
уважителни причини за неявяването си и моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде хода на разпоредителното заседание.
АДВ. С.: Да се даде хода на разпоредителното заседание.
ПОДС. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на
1
разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на участниците в разпоредителното
заседание да изразят становището си по въпросите, съдържащи се в
разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, становището ми по въпросите визирани в разпоредбата на чл. 248
ал. 1 НПК е следното: Настоящото дело е подсъдно на СлОС. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на НП. Становището ми по
посочените обстоятелства в т. 3 на разпоредбата на чл. 248 НПК е във връзка
с новите обстоятелства, които следва да бъдат съобразени в настоящото
наказателно производство, доколкото делото е образувано по внесен
обвинителен акт срещу трима обвиняеми за извършено от тях престъпление
при задружна престъпна дейност и при различни форми на съучастие
помежду им. При първоначалното разглеждане на делото и приключване на
НОХД № 466/2020 г. на СлОС е постановена присъда № 19/12.11.2021 г., с
която за виновни са признати само двамата подсъдими К.А. и М.М., а подс.
Ю.Й. е признат за невиновен и оправдан по повидгнатото му обвинение. В
тази си оправдателна част присъдата не е атакувана пред БАС и към
настоящия момент същата е влязла в сила по отношение оправдаването на
Ю.Й.. Присъдата е отменена при упражнен контрол от въззивна инстанция в
частта й относно признаването за виновни и осъждането на К.А. и М.М., като
към момента производството по новообразуваното съдебно производство
пред СлОС следва да бъде водено по отношение само на двамата обвиняеми
А. и М.. Доколкото внесеният обвинителен акт първоначално е с
формулирани обвинения на три лица намирам, че фактическата и правна
рамка на обвинителния акт не е достатъчно прецизна относно точното
формулиране на обстоятелствата в диспозитивите на обвиненията на К.А. и
М.М., доколкото повдигнатите им обвинения са във връзка за извършване на
престъпление в съучастие с оправдания подсъдим Ю.Й.. В НПК не е
предвидена процесуална възможност при такава хипотеза при ново
разглеждане на делото след отмяна на постановена присъда да се направи
изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК. Този институт е
2
възможен единствено в хода да започнато съдебно следствие, но не и в хода
на разпоредително заседание. С оглед на това, дори и да се приеме, че при
първоначално внесения обвинителен акт не са допуснати нарушения относно
излагане на фактическата обстановка в обстоятелствената част на
обвинителния акт и че не са налице такива нарушения, каквато е била
първоначалната преценка при разглеждане на делото по НОХД 646/2020 г., за
да бъдат спазени критериите за прецизно формулиране на обвинението при
което обвиняемите да осигурят защитата си и да бъдат гарантирани техните
права да научат за какво са обвинени, считам, че е налице необходимост
делото да се прекрати и да се върне на Окръжна прокуратура гр. Сливен за
изготвяне на нов обвинителен акт и съобразяване на възникналите нови
обстоятелства по делото.
По отношение по въпроса касаещ мярката за неотклонение доколкото
спрямо К.А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и същият
е депозирал и молба, с която е направил искане за изменение на мярката му за
неотклонение в по-лека такава, становището ми по този въпрос е следното:
Спрямо подс. А. е взета мярка за неотклонение Задържане под стража с
определение на СлОС от 20.10. 2020 г. В мотивите на съдебния акт е
обосновано наличието на предпоставките на чл. 63 от НПК за вземането на
най-тежката мярка за неотклонение, отчетено е обстоятелството, че спрямо
подс. А. е повдигнато обвинение при условията на опасен рецидив и
обстоятелствата за наличие на висящи дела към момента на произнасяне на
съда. Към момента е налице промяна на първоначално съобразените
обстоятелства от съда, които се свързани с приключване на висящите
производства по отношение на подсъдимите и постановяване на влезли в сила
съдебни актове. Спрямо А. по делото е приложена актуална справка за
съдимост и справка и от РП – Сливен, от които е видно, че същият е признат
за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК и по
чл. 339 ал. 1 от НК, като са му наложени ефективни наказания Лишаване от
свобода, като му е било определено едно общо наказание от една година
лишаване от свобода, което видно от справката от РП - Сливен същият е
изтърпял в периода от 11.11. 2020 г. до 14.09.2021 г. Тези нови обстоятелства
обаче не променят констатацията на съда относно наличието на основание за
вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно, че са
налице обосновано предположение да е извършил престъпление и наличието
3
на реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление,
както се презюмира в хипотезата на чл. 63 ал. 2 от НПК. Доколкото не са
ангажирани нови доказателства, които да сочат променени обстоятелства за
изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава считам, че следва
същата да бъде потвърдена и към момента, а именно мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на подс. К.А.. С оглед изразеното
становище, моля за вашия съдебен акт.
АДВ. П.: Уважаеми госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, по отношение на въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 148
ал.1 от НПК нямам какво да посоча. Ще взема отношение по желанието на
моя подзащитен да му бъде изменена мярката за неотклонение. Както става
ясно мярката за неотклонение е с давност от м. септември 2020 г., което
означава, че подзащитният ми е задържан под стража година и осем месеца.
Видно от събраните по делото доказателства, както и от постановените
съдебни актове става ясно, че съвсем не е безспорно обстоятелството на
посоченото в обвинителния акт престъпление грабеж, което да налага
подсъдимият да бъде ограничен с най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Считам, че няма опасност същият да се укрие или
да извърши ново престъпление, не по-малко основание е това, че за този
период от 1 година и 8 месеца той реално е изтърпял едно наказание
Лишаване от свобода, без да има влязла в сила присъда за такова
престъпление. В тази връзка е подходящо и моля съдът да промени мярката
му за неотклонение в по-лека до приключване на делото с влязъл в сила
съдебен акт.
ПОДС. А.: Присъединявам се към казаното от защитника ми. Искам по-
лека мярка за неотклонение.
АДВ. С.: Уважаеми госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, по въпросите на разпоредителното заседание визирани в чл. 248
ал. 1 от НПК ще изразя следното становище: Делото е подсъдно на СлОС,
споделям становището на прокурора, че не е прецизирана рамката на
повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение и производството в тази
съдебна фаза следва да се прекрати и да се върне на прокуратурата за
изготвяне на нов обвинителен акт и прецизиране на обвинението. По
отношение на направеното искане за изменение на мярката за неотклонение
на подс. А. ще изразя становище от името на К.А.. Мисля, че следва да бъде
4
уважена молбата му за изменение на мярката му за неотклонение. Споделям
становището на адв. П., че в хода на производството по НОХОД 466/2020 г.
по описа на СлОС не се установи по несъмнен начин, че двамата подсъдми са
автори на деянието, за което са обвинени, даже ще обърна внимание, че има
събрани гласни доказателства – обяснения на пострадалия Р. Ф. Р., в които
същият твърди, че грабежа е извършен от оправдания от съда Ю.Й. и въпреки
това по отношение на него беше постановена оправдателна присъда.
Достатъчно дълъг срок е изтърпял подс. А. от най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и считам, че следва тази мярка да
бъде отменена и постановена по-лека мярка за неотклонение.
ПОДС. М.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
След съвещание, като взе предвид обстоятелството, че се е запознал с
материалите по делото и като изслуша становището на страните във връзка с
въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от НПК, съдът
констатира следното:
С присъда № 19/12.11.2021г., постановена по НОХД № 644/2020г.,
Окръжен съд - Сливен е признал подсъдимите К. С. АХМ. и М. Ш. М. за
виновни в това, че на 06.04.2020г. в с. Стара река, общ. Сливен, в съучастие
помежду си – подс. А. като извършител, а подс. М. като подбудител и
извършител, отнели чужди движими вещи - сумата от 275 лева от владението
на Р. Ф. Р. от с. Светославци, общ. Елена, обл. Велико Търново, с
намерението противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила и
деянието за подс. А. представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „б“ от НК,
поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, предл. 1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК осъдил подс. А. на лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим, а на основание чл. 198, ал.1, предл. 1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК осъдил подс. М. на лишаване от свобода за
срок от една година и на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението
на наказанието за изпитателен срок от три години. С присъдата двамата
подсъдими са признати за невинни и оправдани по обвинението да са
извършили престъплението в съучастие с подсъдимия ЮЛ. ЕМ. Й. като
помагач. Със същата присъда ОС-Сливен е признал подс. ЮЛ. ЕМ. Й. за
5
невинен в това, че на 06.04.2020г. в с. Стара река, общ. Сливен, като помагач,
в съучастие с К. С. АХМ. - извършител и Мустафа Шабанов М. – подбудител
и извършител, отнел чужди движими вещи - сумата от 275 лева от владението
на Р.Ф. Р. от с. Светославци, общ. Елена, обл. Велико Търново, с
намерението противозаконно да я присвои, като употребили за това сила и
деянието представлява опасен рецидив, поради което и го оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198,
ал.1, предл. 1, вр. чл. 20, ал.4 от НК. На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът е
приспаднал времето, през което подс. А. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите А. и М. да
заплатят на гражданския ищец Р. Ф. Р. причинените му с престъплението
имуществени вреди в размер на 270 лева ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 06.04.2020г. до окончателното й изплащане. Осъдил
е подсъдимите А. и М. да заплатят държавна такса върху уважения
граждански иск и направените по делото разноски, произнесъл се е и относно
веществените доказателства.
С решение № 39 / 16.05.2022г. по ВНОХД № 50 / 2022г., Апелативен
съд – Бургас е отменил така постановената присъда на СлОС само в частта по
обвинението срещу подс. А. за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл. 198,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и срещу подс. М. за престъпление по чл. 198, ал.1,
вр. чл. 20, ал.2 и ал.3 от НК, както и в гражданско-осъдителната й част поради
ненадлежното й мотивиране съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК и върнал делото в
отменената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Присъдата
е потвърдена в останалата й част.
Внесеният обвинителен акт, по повод на който е било образувано НОХД
№ 644 / 2020г., а сега и настоящото съдебно производство, не може да бъде
разгледан в съдебно заседание, тъй като при изготвянето му са допуснати
отстраними съществени процесуално нарушения, довели до ограничаване на
процесуалното право на защита на обвиняемите – прокурорът не е
мотивирал наличието на всеки един елемент от обективна и субективна
страна на разследваните престъпления, а предвид и влязлата в сила към
настоящия момент оправдателна присъда по отношение на подс. Й., както и
частичното оправдаване на подсъдимите А. и М. да са извършили
престъпленията, за които са им повдигнати обвинения в съучастие с подс. Й.
като помагач, налага прецизирането на обвиненията и изготвянето на нов
6
обвинителен акт. Главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира точно обвинението, с него се поставят рамките на доказване по
делото и се осъществява правото на защита и когато в неговото съдържание
има непълноти, неточности или противоречия, винаги е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, свързано с упражняване правото на
защита.
Престъпленията, за които на подсъдимите А. и М. са повдигнати
обвинения са квалифицирани като извършени в съучастие помежду им - А.
като извършител, а М. като подбудител и извършител. В обвинителния акт
прокурорът не се е обосновал защо е приел, че те са действали именно в тези
си качества, не е посочил конкретното им поведение, проявление на
съучастническите им прояви - според чл. 20, ал. 2 от НК, извършител е този,
който участва в самото изпълнение на престъплението, а съгласно чл. 20, ал.
3 от НК подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши
престъпление. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че е
била налице уговорка между тримата обвиняеми (вкл. оправдания подс. Й.) да
се нанесе побой на свид. Фатмеев, син на пострадалия Р., но бил набит
последният само с цел, ако носи в себе си пари, да ги предаде и той ги предал.
Преди това обаче, в обвинителния акт не се твърди, пострадалият Р. да е
предавал сам парите си на когото и да било, а е посочено, че подс. М. бръкнал
в десния му джоб и взел портмонето, в което била сумата от 275 лв.
Констатираното противоречие и като цяло изложеното в обвинителния акт по
никакъв начин не обосновава наличието на твърдяния пряк умисъл за
осъществяването на престъплението грабеж по отношение на пострадалия Р..
Горните констатации на съда за допуснати при изготвянето на
обвинителния акт съществени и отстраними нарушения на процесуалните
правила, обуславят прекратяване на настоящото съдебно производство в
разпоредително заседание и връщане на делото на прокурора за отстраняване
на допуснатите, обсъдени по – горе пороци.
С оглед изложеното, съдът не следва да се произнася по въпросите по
чл. 248, ал.1, т. 4, 5, 7 и 8 от НПК, а само по т. 6 – относно взетите мерки за
процесуална принуда по отношение на двамата подсъдими. По отношение на
обв. М. е взета мярка за неотклонение „Подписка“, а по отношение на обв. А.
- „Задържане под стража“. Последният е депозирал молба за изменение на
мярката му за неотклонение в по – лека.
7
В молбата си подс. А. твърди, че е с тази мярка от 20.10.2020 г.
Действително, с влязло в сила на 24.10.2020г. определение № 260049 /
20.10.2020г. по ЧНД № 520 / 2020г. по отношение на същият е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, но видно от писмо ПР № 51 / 2021г.
от 25.10.2021г. на РП – Сливен, в периода от 11.11.2020г. до 14.09.2021г.
подс. А. е изтърпявал определеното му по ЧНД № 111 / 2021г. на СлРС общо
наказание лишаване от свобода за срок от една година. Фактически той е с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото наказателно
производство за времето от 20.10.2020г. до 10.11.2020г. и от 15.09.2021г. до
настоящия момент – общо почти десет месеца.
За да се произнесе по молбата на подс. А. съдът следва да установи
дали са налице новонастъпили обстоятелства, които водят до отпадане на
опасностите от укриване или извършване на престъпление, обусловили
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, или други нови
обстоятелства, налагащи нейното изменение, като не обсъжда наличието на
обосновано предположение за авторството на престъплението, за което
подсъдимият е предаден на съд.
Обстоятелството, че делото се връща във фазата на досъдебното
производство, макар да е ново обстоятелство, не налага изменение на мярката
за неотклонение, тъй като не води до отпадане на опасността от укриване или
извършване на престъпление, обусловила вземането на най-тежката мярка за
неотклонение. Тази опасност настоящият състав извежда от завишената
лична обществена опасност на подсъдимия, който е осъждан многократно и е
търпял ефективни наказания лишаване от свобода, т.е. престъпните му
проявления не са инцидентни събития в неговия живот, а са резултат на
съзнателна линия на поведение. Видно от приложената характеристична
справка, преди задържането му подс. А. е бил безработен, няма легален
източник на доходи; приятелският му кръг е от криминално проявени лица;
укрива се от органите на МВР за да бъде призован; сменя си често мобилните
номера и апарати; няма постоянен адрес и е труден за откриване; управлява
нерегистрирано МПС без СУМПС.
Съдът намира, че изтеклият срок на фактическо задържане на подс. А.
с оглед на неговата продължителност около 10 месеца не се явява неразумен
предвид разпоредбата на чл. 6 ЕКЗПЧОС и не обуславя необходимост от
изменение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража"
8
при положение, че не е констатирана промяна в интензитета на опасността да
извърши престъпление или да се укрие.
Единствената адекватна към настоящия момент на целите по чл. 57
спрямо подс. А. мярка за неотклонение е "Задържане под стража" и не са
налице основания относно ревизирането й, поради което същата следва да
бъде потвърдена.
След връщане делото на ОП – Сливен, в случай, че прокурорът
прецени, че е отпаднала опасността подс. А. да се укрие или да извърши
престъпление, на основание чл. 63, ал. 6 от НПК може по свой почин да
измени мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека или да я
отмени.
Предвид гореизложеното, съдът намира че по отношение и на двамата
подсъдими няма промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на
вече взетите мерки за неотклонение, поради което следва да бъде потвърдена
и взетата по отношение на подс. М. мярка за неотклонение „Подписка“.
Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Делото, образувано по внесения от Окръжна прокуратура – Сливен
обвинителен акт против подс. К. С. АХМ. за престъпление по чл. 199, ал.1,
т.4, вр. чл. 198, ал.1, предл. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и против подс. М. Ш. М.
за престъпление по чл. 198, ал.1, предл. 1, вр. чл. 20, ал.2 и ал. 3 от НК, е
подсъдно на Сливенския окръжен съд.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
На досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите К. С. АХМ. и М. Ш. М. да научат за
какво престъпление са привлечени в качеството им на обвиняеми, поради
което съдът ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 263/2022 г.
на Сливенския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура -
Сливен за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, съгласно
обстоятелствената част на настоящото определение.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на подс. К. С. АХМ. за
9
изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека
такава.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подс. К. С. АХМ. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подс. М. Ш. М. мярка за
неотклонение „Подписка“.
Определението в частта относно прекратяването на съдебното
производство и в частта относно мерките за неотклонение на двамата
подсъдими (чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК) може да бъде обжалвано и/или
протестирано в 7 дневен срок от днес пред Апелативен съд Бургас по реда на
глава ХХІІ от НПК.
Съдът ОБЯВИ определението си на страните и разясни правото на
жалба и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10