Мотиви към Решение № 306 от
26.09.2019 г., постановено по н.а.х.д.№787/2019 г. по описа на
Районен съд В., VII наказателен
състав
Производството е по реда на чл.375 и следващите от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/. Образувано е по
внесено на 08.08.2019
г. предложение на Районна прокуратура В.за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия М.Г.М.
за извършеното от същия престъпление по чл.296, ал.1
от Наказателния кодекс /НК/.
При
разглеждане на делото Районна прокуратура В.не
се представлява и съответно не изразява становище.
Обвиняемият М.Г.М.,
роден на *** ***, адрес с. Б., обл. В., ул. ***№ ***, българин, български гражданин, неосъждан,
основно образование, работи като строител в гр.С., ЕГН ********** признава
всички факти и обстоятелства по обвинението и твърди, че е невинен.
Районен съд В., като разгледа депозираното предложение и
след анализ на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Районна прокуратура В.е внесла по реда на чл.375 от НПК
в съответния първоинстанционен съд –
Районен съд В.мотивирано предложение за освобождаване на обвиняемия М.Г.М. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това,
че на 25.09.2018 г. в с. Б.
не се е въздържал от извършване на домашно насилие и е доближил В.М. Г., и
жилището й в същото село, с което не е изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие
№17 от 05.09.2018 г. , издадена по гр.д.№4109/2018 г. по описа на ВрРС – престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
При
разглеждане на делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението са преценени събраните в
наказателното производство доказателства, при което се установява следната
фактическа обстановка:
По молба на св. А.Ц.А.от с. К.П., на основание на
чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие в PC — В.е било образувано гр.д.№4109/2018, по което е
била издадена Заповед №17 от 05.09.2018 г. за незабавна защита от домашно
насилие. С тази заповед обв.М.Г.М. бил задължен да се
въздържа от домашно насилие спрямо детето си В.М.Г.от с.Б. и му е било
забранено да приближава нея и жилището й, находящо се на ул. „***“ № *** в с. Б..
Обвиняемият лично получил посочената заповед на 21.09.2018 г. от св. В.П.-
секретар в кметството в с.Б. и се запознал със съдържанието й. На 25.09.2018
г., около 18, 30 часа обв.М. отишъл до жилището на
св.Г.и майка й - св.А.М., спрял на улицата отпред и без да влиза в двора
започнал да вика по адрес на свидетелките. Г.и М. дочули виковете и излезли
пред жилището си, където видели обвиняемия. М. също ги забелязал и продължил да
вика по техен адрес, като им отправил и обиди и ги псувал. Свидетелките се
притеснили от случващо се и уведомили по телефон РУ-МВР, а обвиняемият си
тръгнал. Посочените викове, псувни и обиди съставляват акт на психическо
насилие, извършен по отношение на низходящ,
и като такива съставляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .
С постановления за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 01.08.2019 г. М.М. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.296, ал.1 от НК, взета му е мярка за неотклонение „подписка”
и са му разяснени правата, които има по реда на НПК като обвиняем. При
предявяване на разследването на същата дата, обвиняемият е признал вината си, изразил е съжаление за извършеното и е
дал обяснения по случая.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства по време на провеждане на досъдебното производство ДП
№ 2365/ 2018 г.
по описа на Районна прокуратура В., ДП № 1416/ 2018 г. по описа на Районно
управление В.Съдът дава вяра и кредитира гласните доказателства, получени
посредством разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А.И.В., Т.М.Г.,
В.Г.П., В.М.Г., тъй като същите са обективни, последователни и непротиворечиви,
кореспондират едни с други и на останалия събран по делото доказателствен
материал и по един последователен, логичен и безспорен начин излагат и
установяват описаната по-горе фактическата обстановка по случая.
Установената
по делото фактическа обстановка се подкрепя и от събраните в хода на досъдебното
производство релевантни писмени доказателства, а именно: Постановление за
образуване на досъдебно производство от 09.11.2018 г.; Справка с
рег.№1795р-26088 от 07.11.2018; Жалба от А.И.М. от 26.09.2018 г. до ВРП;
Заповед за незабавна защита от
домашно насилие № 17 от 05.09.2018 г. , издадена по гр. д. № 4109/2018 г. по
описа на ВрРС, видно от която обвиняемият М.М.
е бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо низходящата си В.М.М. и на същия е било забранено
да я приближава, както и да не приближава жилището й и училището; Обяснения от А.И.М. по чл.145, ал.1, т.1 ЗСВ от 26.09.2018 г.; Протокол
за предупреждение от 01.10.2018 г., издаден на основание чл.65 ЗМВР спрямо М.Г.М.;
Разпореждане на полицейски орган от 01.10.2018 г. на основание чл.55, ал.1 ЗМВР; Заверено ксерокопие от Решение № 700/ 28.09.2018 г. по гражданско
дело № 4109 по описа на Районен съд В.за 2018 г., от което се установява, че обвиняемият
М.М. е бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо низходящата си В.М.М. и на същия е било забранено
да се приближава на по-малко от 100 метра до жилището й, училището и местата за
социални контакти и отдих за срок от 12 месеца, считано от датата на
постановяване на решението; Заверено
ксерокопие от Заповед за окончателна защита № 19 от 28.09.2018 г; Справка от
служба КОС при РУ В.към ОД МВР В.; Справка от „Център за психично здраве – В.”
ЕООД град В., от която се установява, че обвиняемият М. не се води на учет в „Център
за психично здраве – В.” ЕООД град В.;Справка за съдимост по отношение на обв.М., от която се установява, че същият не е осъждан
и Характеристични данни относно обвиняемия М., от които се установява,
че същият не е криминално проявен и не се среща с лица от криминалния
контингент.
При гореустановената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
От анализа на
всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че по един безспорен и
категоричен начин се установява, че с действията си обвиняемият М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
С оглед събраните по делото доказателства, категорично и
безспорно, от обективна страна се установи, че обвиняемият М. *** не се е въздържал от извършване на домашно
насилие и е доближил В.М. Г.и жилището й в същото село, с което не е
изпълнил заповед за за незабавна защита от домашно насилие № 17 от
05.09.2018 г. , издадена по гр. д. № 4109/18 по описа на ВРС и с това е
осъществил състава на престъплението по чл. 296 ал. 1 НК.
От субективна страна престъпното деяние е извършено при
форма и вид на вината – пряк умисъл: обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
При разглеждането и решаването на делото съдът приложи
разпоредбата на чл.78а от НК, за което са налице всички предпоставки – към
периода на извършване на престъплението, обвиняемият е бил пълнолетно, наказателноотговорно
лице; за осъщественото от същия умишлено престъпление по чл.296, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до
три години или глоба до пет хиляди лева; от престъплението няма настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване и извършителят не е бил осъждан за престъпления от общ или
частен характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК; с престъпното деяние не е била причинена тежка телесна повреда или
смърт, обвиняемият не е бил в пияно състояние,
не се касае за множество престъпления; престъплението не е извършено спрямо
орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
При определяне размера на наложеното административно
наказание, /което съгласно разпоредбата на чл.78а от НК следва да е глоба от
хиляда до пет хиляди лева/ съдебният състав отчете превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, изразеното съжаление за
стореното и тези характеристични данни на обвиняемия М.М., според които същият не е криминално проявен и
не се среща с лица от криминалния контингент и наложи
за извършеното престъпление административното наказание „глоба” в минимален
размер от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, с което счита, че ще бъдат постигнати
целите на наказанието: да въздейства превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и
на останалите членове на обществото.
Мотивиран от горното Врачанският районен съд, VII наказателен състав постанови решението си.
24.10.2019
г.
град В.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: