РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ИВАЙЛО Д.
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8261/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от Х.С.Р. срещу „Застрахователна компания У.“
АД за осъждането на дружеството да му заплати сумата от 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди (физически
болки и душевни страдания), и сума в размер на 10 859,61 лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди във връзка с лечението,
настъпили вследствие на ПТП от 05.03.2020 г. по вина на водач на товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с ДК№ ******,
за която е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните
суми, считано от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на главниците.
В исковата молба са изложени твърдения, че горепосоченото ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с ДК№ ******,
управляван от В.Г.Т.,*** в посока от вход-изход на БАН към бул. „Ситняково“ и в
района на номер 67, при извършване на маневра „ляв завой“, е ударил пресичащия
отляво надясно спрямо посоката на автомобила пешеходец Х.С.Р.. Непосредствено
след ПТП последният е бил отведен в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ със силни болки в
областта на десен глезен, където му била поставена диагноза „открито триглезенно
счупване в дясно с изкълчване на глезената става“. Бил приет в ортопедично отделение,
където на същия ден е проведена оперативна интервенция, като е била извършена
закрита репозиция и вътрешна фиксация с плака и винтове на латералния малеол на
десен глезен, репозиция и фиксация с два компресивни винта на медиалния малеол,
репозиция на синдезмозата и фиксация с един супрасинтезмален винт, поставена е
била гипсова имобилизация, като след изписване на ищеца му е било назначено
домашно лечение, включващо прием на медикаменти, пълен режим на покой и
провеждане на активна рехабилитация. На 12.03.2020 г. постъпил в отделение по
палиативни грижи в МБАЛ „Света София“, където били проведени активни
рехабилитационни процедури и на 15.04.2020 г. е бил освободен с указания за
провеждане на последваща рехабилитация. Причинените на ищеца болки и страдания
били със значителен интензитет през първите 1,5-2 месеца, като възстановяването
му продължавало и към момента на предявяването на исковете. Причинените
травматични увреждания и тяхното лечение наложило спазването на постелен режим
през първите няколко месеца, което от своя страна довело до невъзможност да се
обслужва сам, като ежедневните грижи и битови потребности - тоалет, хранене,
обличане и др. са били осигурявани от неговите близки. Изпитвал постоянни силни
болки, усилващи се при движение, а предвид залежаването е загубил тонус и се
чувствал отпаднал. До момента на ПТП ищецът е водил активен начин на живот,
който е бил нарушен в следствие на травмите, които са довели до ограничаване на
социалната му и семейна ангажираност. Наложило се да използва помощни средства
за придвижване, каквито не е ползвал до този момент. Произшествието оказало
негативно влияние върху емоционалното му състояние - станал тревожен, потиснат,
напрегнат, чувствал се в тежест на близките си, изпитвал страх дали ще се
възстанови напълно и дали ще се придвижва самостоятелно.
Твърди, че в причинна връзка с лечението на травмите,
получени при ПТП е сторил разходи в размер на 10 859,61 лв., подробно
индивидуализирани в исковата молба. Предвид непроизнасянето от страна на
ответника в законоустановения тримесечен срок по предявената на 27.04.2020 г.
извънсъдебна претенция, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от
предявяването на настоящите искове за заплащане на неимуществени вреди в размер
на 70 000 лв. и на имуществени вреди от 10 859,61 лв., ведно със
законната лихва от момента на изтичане на тримесечния срок по чл. 429 КЗ – 28.07.2020
г.
Ответникът „Застрахователна компания У.“ АД оспорва
исковете като неоснователни поради обстоятелството, че след провеждане на
предвидената в Кодекса на застраховането процедура на ищеца е била изплатена
сума в размер на 30 000 лв. за обезщетение за причинените неимуществени вреди и
са били признати за необходими сторените имуществени разходи във връзка с ПТП в
размер на 2439,61 лв. С тези плащания застрахователят счита, че е изпълнило
изцяло своето задължение, изплащайки обезщетение на пострадалия пешеходец,
предвид което настоява за отхвърляне на предявените претенции, както и за
възлагане по реда на член 78, ал. 2 от ГПК на сторените по делото разноски в
тежест на ищеца. Ответникът признава наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по отношение на процесния товарен автомобил, но
оспорва сочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като се
релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от самия
пострадал, тъй като сам се е поставил в ситуация на повишен риск и е поставил
водача на превозното средство в невъзможност да избегне сблъсъка. Пешеходецът
пресичал на място, което не е предвидено за такава цял, не е съобразил, че пресича
пред автомобил, който е започнал извършването на маневра, чийто водач е
разполагал с ограничена видимост към пешеходеца и не е бил в състояние да
осуети сблъсъка. Сам пострадалият е нарушил правилата на чл. 113 от ЗДП, което
налагало намаляване на застрахователното обезщетение. Оспорва ищцовите
твърдения за тежестта на получените травми, продължителността на оздравителния
и възстановителен период, както и настъпването на емоционални и психологически
последици, които да са в причинно-следствена връзка с ПТП. Счита, че размерът
на претендираното обезщетение бил неоснователно завишен и не отговарял на изискванията
за справедливост, предвидени от законодателя в нормата на чл. 52 ЗЗД.
С писмено становище от 09.02.2021 г. ищецът
признава извършеното от ответника частично плащане от страна на застрахователя
на 04.12.2020 г. в размерите на горепосочените суми.
С молба от 21.09.2021 г. ответникът е уточнил,
че заплатените имуществени вреди от общо 2439,61 лв. включват разходите за
фраксипарин – 110,61 лв., за остеосинтеза – 2255 лв. и за ро-графии от 74 лв.,
като оспорва останалите претендирани разходи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност като автомобилист
към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищеца са причинени
травматични увреждания, от които е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
С извършеното заплащане на обезщетенията за неимуществени
вреди от 30 000 лв. и на имуществени вреди от 2439,61 лв. ответникът
признава основателността на исковете, като спорни са въпросите за размера на
застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди и причинна
връзка между претендираните с исковата молба медицински разходи над платената
от ответника сума до 10 859,61 лв., както и въпросът за наличието на принос на
пострадалия при настъпване на ПТП.
На основание чл. 300 ГПК и предвид
приетото в т. 15 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС противоправното и виновно
поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
се установява и от приложеното към настоящото дело НАХД №
10993/2020 г. по описа на СРС, НО, 89 състав, в което се съдържа влязло в сила
съдебно решение 02.02.2021 г. по чл. 78а от НК, с което водачът на процесния
товарен автомобил „Датчия“ В.Г.Т. е бил признат за
виновен в това, че на 05.03.2020 г., при управление на МПС и поради нарушение
на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116, и чл. 119,
ал. 1 т. 4 от ЗДвП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.С.Р.,
изразяваща се в открито триглезенно счупване на костите на дясната подбедрица с
изкълчване на глезена става. На основание чл. 300 ГПК съдът е длъжен да приеме
за доказани като настъпили в причинна връзка с процесното ПТП и на посочените в
решението на наказателния съд травматични увреждания, доколкото те се явяват
част от обективната страна на деянието.
Според приетата по делото без възражения от страните
съдебно-медицинска експертиза в причинна връзка с процесното ПТП на ищеца Х.С.Р.
е причинено телесно увреждане, изразяващо се в открито триглезенно счупване на
костите на дясна подбедрица с изкълчване на глезенната става. Травмите са
причинили болки и страдания, най-интензивни непосредствено след травмата и
извършената оперативната интервенция на 05.03.2020 г. чрез поставяне на
компресивни винтове, с постепенно затихващ характер в първия 1 – 1,5 месец, в
началото на раздвижването на крайника. В о.с.з. от 08.02.2022 г. вещото лице
пояснява, че болките са най-силни в първия един месец, а общият възстановителен
период при ищеца е продължил общо около 6 месеца, в който функциите на крайника
са напълно възстановени и се очаква пълно оздравяване. Последващите остри
възстановителни моменти, ако има остатъчни дефицити, са предимно
физиотерапевтичен проблем , но няма медицинска документация за възникнали усложнения.
При този тип травми първите 45 дни не трябва да има никакво натоварване, като
още в болницата на пострадалия са били дадени патерици.
Според допълнението на СМЕ от 20.03.2022 г. претендираните в
исковата молба разходи, които не са били признати от ответника, са в причинна
връзка с лечението на получените от ПТП травматични увреждания. Техният общ
сбор се равнява на сумата от 8420 лв., от която: по ф-ра № **********/13.03.2020
г и касов бон №6697, издадени от МБАЛ „Св. София” ЕООД за палиативни грижи,
общо за 2700 лв.; ф-ра №1021/13.03.2020 г. и касов бон №0284, издадени от „М.А.“
ЕООД, за медицински транспорт с линейка и патерици, за сумата от 190 лв.; ф-ра
№**********/30.03.2020 г. и касов бон № 6753, издадени от МБАЛ „Св. София” ЕООД,
касаещи разходи за палиативни грижи, за сумата 1800 лв.; ф-ра №**********/14.04.2020
г. и касов бон №1824, издадени от МБАЛ „Св. София” ЕООД, касаещи разходи за
палиативни грижи на стойност 1800 лв.; ф-ра № 1029/30.03.2020 г. и касов бон №292,
издадени от „М.А.” ЕООД на стойност 80 лв., касаещи разходи за медицински
транспорт - линейка; ф-ра №**********/27.04.2020 г.и касов бон №6847, издадени
от МБАЛ „Св. София” ЕООД, касаещи разходи за палиативни грижи на стойност 1800.лв.;
и ф-ра №********** от 05.05.2020 и касов бон №1946, издадени от МБАЛ „Св.София”
ЕООД за допълнителни медицински услуги – 50 лв.
Вещото лице е посочило, че тези разходи са част от лечебния
и възстановителния период и включват леглови ден, храна, изследвания,
медикаменти консултации със специалисти, физиопроцедури, закупуване на помощни
средства, медицински транспорт при трудноподвижен пациент поради триглезенното
счупване и изкълчване на десен глезен.
Съгласно приетата без възрения от страните съдебна
автотехническа експертиза процесното ПТП е настъпило на 05.03.2020 г. в
светлата част на денонощието в гр. София, на бул. „Шипченски проход“, в района
на № 67, около 13:45 часа, през зимния сезон, при суха пътна настилка и
нормална видимост. Районът на пътнотранспортното произшествие е предназначен за
движение на пътни превозни средства в двете посоки, покрит от дребнозърнест сух
асфалт, без наклони, неравности, дупки и посипаности, съставен от четири пътни
ленти, по две във всяка посоката, като те са разделени с трамвайно трасе с широчина
от 7,00 м. От вход/изход на „БАН“ потегля автомобил марка „Дачия”, модел
„Дъстер” с peг. № ******, управляван от В.Г.Т., който извършва завой наляво,
като се ускорява и след изминаване на път с дължина 13,45 м. спира върху трамвайното
трасе, където стои неопределено време и изчаква да отминат неустановени
автомобили. По същото време от изхода на „БАН“ върху платното за движение
навлиза пешеходецът Х.С.Р., който бута транспортна платформена количка с цел
пресичане на пътното платно. При извършване от страна на водача на маневрата
завой наляво настъпва удар между автомобила и пешеходеца, като контактът е
между дясната вертикална част на дръжката на количката и лявата част на
предната броня на автомобила при скорост на автомобила в мига на удара от 6,69
км/ч.
Като причини за настъпване на пътнотранспортното
произшествие от техническа страна са посочени поведението на водачът, който е
имал възможност да изчака пешеходеца да отмине и тогава да потегли, като
последният е пресичал платното за движение без да се увери, че водачът на
автомобила, който стои отдясно, го е видял и ще го изчака. Посочено е, че видимостта
между участниците в пътнотранспортното произшествие е била нормална, а разстоянието
между тях в мига на потегляне на автомобила е било около 2,00 м и са имали
възможност да се възприемат взаимно, поради което настъпването и
предотвратяването на пътнотранспортното произшествие е зависело само от
поведението на двамата участника в него.
Свидетелят В.Г.Т., водач на лекия автомобил „Дачия“, сочи,
че процесното ПТП е настъпило, когато излизал от карето на БАН, което се намира
срещу завод „Електроника“ при маневра завиване наляво. Сочи, че е изчаквал
колите, които са били от неговата лява страна и след това се придвижил към
средата на платното /върху трамвайните релси/, за да завие наляво и да изчака
колите, които са приближавали от неговата дясна страна. Когато се е освободило
движението отдясно, тръгнал и чул тропот, като забелязал, че е бутнал една транспортна
количка. Веднага спрял и видял, че под предно ляво колело имало легнал човек,
който явно е бутнал. Сочи, че ударът е настъпил върху трамвайната линията на бул.
„Шипченска проход“, в посока към Първо районно управление, срещу бензиностанция
„Еко“, докато е завивал към сградата на БАН. Сочи, че там, където е преминавал
към бул. „Шипченски проход“, нямало пешеходна пътека. Когато е предприел завиване,
е забелязал с периферното си зрение човек, който е бил на тротоара вдясно, но не
е видял как се е появил на пътното платно, като предполага, че това е бил
именно ищецът.
Свидетелят А.Д.К., зет на ищеца, сочи, че преди около две
години, през м. март, Х.Р. е бил блъснат от автомобил, получавайки травма на
десния глезен, след което е настанен в болница „Пирогов“, където му е извършена
операция и свидетелят е ходил всеки ден за сведения и свиждане. След престой от
около седмица пострадалият е бил транспортиран в болница „Св. София“. И в двете
лечебни заведения е бил в инвалидна количка, не е можел да ходи, нито да се
обслужва, като свидетелят го е посещавал всеки ден, за да му помага за личната
хигиена. В болница „Св. София“ ищецът е започнал рехабилитации, но не е могъл
да се обслужва, като около 20 дни след постъпването му в това лечебно заведение
е започнал да се изправя, но се е придвижвал с помощта на две патерици. Сочи,
че до инцидента Х.Р. е живеел отделно, но след това свидетелят и съпругата му
(сестра на ищеца) са го взели при тях, за да се грижат до пълното му
възстановяване, през което време е трябвало да му се купуват обезболяващи, да
се ходи на лекар, да се наблюдава раната. Към момента пострадалият се
придвижвал без патерици, но куцал и понякога усещал болки.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.
432, ал. 1 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взема предвид получени травматични увреждания,
изразяващи се в триглезенно счупване на костите на дясна подбедрица с изкълчване
на глезенната става, наложили необходимостта от хирургична интервенция. Общият
възстановителен период от около шест месеца с интензивни болки през първия един
месец. Обстоятелството, че за този вид травма пострадалият през първите около
45 дни не следва да натоварва крайника, а след това до около третия месец се
налага придвижването му с помощни средства – в случая според свидетелските
показания ищецът е ползвал първоначално инвалидна количка, а след това
патерици. Необходимостта от помощни средства е от естество да създаде сериозни затруднения
в ежедневието на пострадалия, който е имал необходимост от чужда помощ в
обслужването си, така и при придвижването си, което води до емоционален
дискомфорт, подзасилен и от болничния престой в
периода 05.03.2020 г. – 15.04.2020 г. и последващия престой в рехабилитационно
заведение. От друга страна, следва да се отчита пълното функционално възстановяване
на крайника, без медицински данни за остатъчни негативни проявления върху
здравето на ищец за в бъдеще. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че с
оглед обясненията на вещото лице при приемане на първоначалната СМЕ,
свидетелските показания за спорадични появи на болка при пострадалия, съдът не
намира за усложнение при оздравителния процес извън обичайните проявления за
такъв вид травма – счупване на кост на подбедрицата.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, възрастта
на ищеца (55 години), както и социално - икономическите условия на живот в
страната, съдът намира, че сумата от 45 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди,
причинени от процесното ПТП.
Доказан по основание и размер се явява и искът за
имуществени вреди, в частта, в която ответникът е оспорил медицинските разходи
за сумата от 8420 лв., представляваща разликата над платените от ответника 2439,61 лв. до
претендираните 10 859,61 лв. и които допълнението към СМЕ
категорично сочи, че са били необходими за протеклия при ищеца
лечебно-възстановителен процес.
Относно релевираното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е нарушил разпоредбата на чл.
113 ЗДвП, като е пресичал на необозначено за това място следва да се съобрази,
че според постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от
значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача на увреждащото моторно - превозно средство,
въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от
участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия е
необходимо да се има предвид, че съдържанието на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП поставя завишени изисквания, респективно отговорност, на водачите на
моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението спрямо
тази на пешеходците. Аргумент за това е изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По силата на същата норма
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, чиято аналогична по
съдържание норма се явява тази на чл. 116 ЗДвП.
Установява се от приетата без възражения от страните съдебна
автотехническа експертиза, че на мястото на ПТП не е имало означение на
пешеходна пътека (най-близките са на около 155-170 м.), нито продължение на
тротоарите, което да се приеме за такава. Въпреки че законът дава право на
пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта
места (чл. 113, ал. 2 от ЗДвП), на него не съответства задължение на водачите
на пътни превозни средства да ги пропуснат, като същевременно при упражняване
на правото на пешеходеца той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и
забрани по чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. В
случая пострадалият е пресичал на нерегламентирано за това място – на бул. „Шипченски
проход“, съставен от четири пътни ленти с обща дължина 11 м., по две във всяка
посока, и разделени с трамвайно трасе с широчина от 7,00 м. Пресичането на
такъв участък в градски условия поначало завишава риска за ищеца поради
по-интензивния трафик и по-голямата му широчина, а бутането на количка забавя
времето за преминаване, като самият пострадал не се е съобразил и с факта, че
водачът на включващия се в движението по булеварда, чрез маневра „ляв завой“,
процесен лек автомобил „Дачия“, е следил движението и в двете посоки, което
повишава възможността да не възприеме своевременно пешеходеца. Последният е
следвало да се съобрази с всички тези обстоятелства и да пропусне автомобила,
но не го е сторил, нарушавайки чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП (преди да
навлязат на платното за движение, пешеходците да се съобразят с приближаващите
се пътни превозни средства).
Предвид гореизложеното и при отчитане, че законът изисква
по-висока степен на дължима грижа на водачите на МПС при движението им на пътя
и осигуряване безопасност на пешеходците, настоящият съдебен състав приема, че
приносът на ищеца за настъпване на ПТП е в размер на 1/3, а този на водача е
2/3.
Следователно, определеният за справедлив размер на
обезщетението от 45 000 лв. трябва да бъде редуциран с процента
съпричиняване, поради което на ищеца се дължи обезщетение от 30 000 лв., което
задължение е безспорно между страните, че ответникът е погасил в хода на
настоящия процес чрез извършено плащане на 04.12.2020 г., поради което
претенцията следва да бъде изцяло отхвърлена за този размер, а за разликата над
30 000 лв. до 70 000 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По иска за заплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде съобразено, че ответникът е уточнил с молба от
21.09.2021 г., че признава сторените от ищеца медицински разходи до размера на 2439,61
лв. и ги е заплатил на 04.12.2020 г., което обстоятелство също не е спорно
между страните. Ето защо и претенцията до този размер следва да се отхвърли
поради извършеното плащане в хода на процеса, а за разликата (8420 лв.) над
2439,61 лв. до претендираните 10 859,61 лв. да се уважи в размер, намален с
приетия процент съпричиняване, т.е. за сумата 5613,33 лв. (8420 лв.*2/3).
Предвид че ищецът е предявил по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя извънсъдебно претенцията си на 27.04.2020 г., което е видно от
съдържанието на приложеното на л. 23 от делото уведомление от застрахователя, и
в законоустановения тримесечен срок по чл. 496 КЗ не е налице произнасяне, то и
основателно е искането му за присъждане на законна лихва, считано от 28.07.2020
г., върху изплатените от ответника в хода на процеса обезщетения до датата на
плащането (04.12.2020 г.) и върху присъденото от съда обезщетение за
имуществени вреди - до окончателното плащане.
По разноските:
Независимо че претенцията на ищеца ще бъде отхвърлена за сумата
от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 2439,61
лв. – обезщетение за имуществени вреди, адвокатско възнаграждение за тях също
се дължи, тъй като са погасени в хода на делото и в този смисъл ответникът е
станал повод за завеждане на делото. При присъждане на държавна такса следва да
се съобрази и, че ищецът е бил освободен от внасянето ѝ до размера на 80
%, като от заплащането на разноски е бил освободен поради представеното в хода
на делото споразумение, одобрено от наказателния съд и те са били поети от
бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
съдебни разноски на ищеца за държавна такса в размер на 305,42 лв..
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Я.Д.Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца в размер на 1391,01 лв.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да
бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 343,52 лв., от които: 31,76
лв. – депозит за свидетел, 211,76 лв. – депозит за САТЕ и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС общо разноски 1405,93 лв., от които: 188,24
лв. – заплатени от бюджета на съда СМЕ и 1217,69 лв. - държавна такса, като за
база за изчисляването ѝ е взета сумата от 2587,50 лв., тъй като тя
представлява 80% от общо дължимата държавна такса, до който размер ищецът е
освободен от внасянето ѝ.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания У.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Възраждане“, бул. „******, да заплати на Х.С.Р. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Я. Д., на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 5613,33 лв., представляващи застрахователно
обезщетение за нанесените на ищеца имуществени вреди – медицински разходи и
лечение, настъпили вследствие на ПТП от 05.03.2020 г. по вина на водач на товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с ДК№ ******,
за който е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, ведно със
законната лихва върху обезщетението,
считано от 28.07.2020 г. до окончателното му плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за главницата над 5613,33 лв. до 8420
лв. като неоснователна, а за разликата над 8420 лв. до 10 859,61 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска поради извършено в хода на процеса плащане на сумата 2439,61 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.“ АД с ЕИК ****** да заплати
на Х.С.Р. с ЕГН **********, законни лихви върху платените в хода
на процеса обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. и за
имуществени вреди от 2439,61 лв., причинени от горепосоченото ПТП, дължими за
периода от 28.07.2020 г. до 04.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.Р. с ЕГН ********** срещу
„Застрахователна компания У.“ АД с ЕИК ******, иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение от 70 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди, настъпили вследствие на горепосоченото ПТП от
05.03.2020 г., както следва: за сумата от 30 000 лв. поради плащането
ѝ от ответника в хода на процеса на 04.12.2020 г., а за разликата над
30 000 лв. до 70 000 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.“ АД с ЕИК ****** да заплати на
Х.С.Р. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 КЗ, съдебни разноски в
размер на 305,42 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.“ АД с ЕИК ****** да заплати,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. Я.Д. от САК, с адрес ***, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, в размер на 1391,01 лв.
ОСЪЖДА Х.С.Р. с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователна
компания У.“ АД с ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски
в общ размер на 343,52 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.“ АД с ЕИК ******, да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по бюджетна сметка на съда, общо разноски в
размер на 1405,93 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: