Решение по дело №635/2023 на Административен съд - Плевен

С Решение № 232 от 11.05.2023 г., постановено по АНД № 20234430200636 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 22-2200509/13.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.София, с което на „Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал“ със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Васил Левски" № 1, сдружение с ЕИК ********* затова, че при проверка на документи в периода от 08.09.2022 г. до 24.10.2022 г. е констатирано нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство, а именно че сдружението си в качеството си на работодател, е допуснал Е.Ц.Г., ЕГН **********, да полага труд на 10.01.2022 г., преди да й връчи копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП, в нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.4 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал", СНЦ, с ЕИК: *********, представлявано от А.А.- председател, чрез адвокат К. от АК-Благоевград, в която се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила и в разрез с установената съдебна практика. В жалбата се твърди, че не може по безспорен начин да се установи, че с действията си наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в наказателното постановление административно нарушение. Излага доводи, че в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не е посочена конкретна фактическа обстановка, при която е извършено нарушението, както и доказателства, които го потвърждават, липсва описание на точно установените факти и обстоятелства, не е посочено конкретно в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на административното нарушение. Твърди, че както в акта, така и в постановлението не е описано и квалифицирано деянието по ясен и недвусмислен начин, не са изложени фактическите положения, при които е реализирано същото, което води до липса на конкретизация на деянието и същото се явява нарушение на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН /досежно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /досежно НП/, които правни норми изискват задължителен минимум от реквизити в насока ясно, точно и пълно излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Тези разпоредби са императивни и спазването им е условие за законосъобразност на издадения административен акт. Твърди се, че дори и да се приеме че има извършено нарушение АНО не е изложил мотиви относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Излага доводи, че наложената санкция е явно несправедлива, че няма вреда за държавата и фиска, нито на трето лице, че нарушението е първо и не е постигната целта на закона. С оглед на гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН моли да се отмени обжалваното съдебно решение и да отмени обжалваното НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА ГОВЕДА ОТ ПОРОДИТЕ МОНБЕЛИАРД И СИМЕНТАЛ – редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СОФИЯ – редовно призован, не се представлява. В постъпила писмена молба, изразява становище, че оспорва изцяло касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Излага доводи, че в НП и АУАН подробно е описан предмета на нарушението и неговото извършване. Съгласно КТ при административните нарушения по КТ се прилага за маловажни случаи чл.415в от КТ. В ал.2 на чл.415в от КТ е определено, че не са маловажни случаите по чл.61, ал.1, чл. 62, ал.1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2 от КТ. Това сочи на неприложимост за извършеното нарушение да е „маловажен случай". Наложената административна санкция е в минималния размер, определен от законодателя. Моли съда, да потвърди решението на PC Плевен изцяло като правилно и законосъобразно, мотивирано и изцяло съобразено с материалноправните и процесуалните законови разпоредби. Претендира юрисконсулстко възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че с оглед на събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба срещу решението е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС неправилно не е установил, че в АУАН и в НП не е описана фактическата обстановка, не е посочена правната квалификация на нарушението, и не са изложени мотиви, че същото не е маловажен случай.

В обстоятелствената част на оспореното решение е изложена възприетата от РС - Плевен фактическа обстановка, като е посочено, че наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 22-2200509 от 24.10.2022 г., от който е видно, че в хода на проверката на „Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал“ сдружение с ЕИК ********* , в Дирекция "Инспекция по труда" – София е представен трудов договор № 56 от 10.01.2022 г., сключен между Е.Ц.Г., ЕГН **********, и сдружението, за длъжност „офис сътрудник, категория персонал трета, с шифър по НКПД 33433011, в който изрично е посочено че "Работникът/служителят постъпи на работа на 10.01.2022 г. ", и постъпването е удостоверено с подпис на работник и подпис за отдел "Човешки ресурси". По делото е представена справка за подадени и отхвърлени уведомления на основание чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, с изх.№ 15388223001575/12.01.2022 г., от която е видно, че работодателят не е връчил на Е.Ц.Г., преди постъпването на работа на 10.01.2022 г., копие на хартиен носител от завереното уведомление от ТД на НАП, за сключения трудов договор. В тази връзка „Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал“, в качеството си на работодател, е допуснал Е.Ц.Г. да полага труд на 10.01.2022 г., преди да връчи копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП, в нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 10.01.2022 г. в предприятието на работодателя и е констатирано на 24.10.2022 г. в Дирекция "Инспекция по труда" – София при преглед на изискани и представени документи. РС е посочил, че горните обстоятелства се установяват от събраните гласни и писмени доказателства, като подробно ги е изброил.РС е приел, че от представената по делото Справка изх. № 15388223001575/12.01.2022 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от „Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал“ се установява, че Уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 5 от КТ за лицето Е.Ц.Г., ЕГН ********** е прието на 12.01.2022 г. в 19, 57 часа от ТД на НАП и нито в АУАН, нито по реда на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят не е направил възражения по констатациите в акта, а именно – че допуснал до работа лицето Е.Ц.Г., ЕГН ********** преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

РС е изложил мотиви, че доказателствената тежест е на АНО, а отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.Направил е извод, че от всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 10.01.2022 г. лицето Е.Ц.Г., ЕГН ********** е работило като „офис сътрудник, категория персонал трета, с шифър по НКПД 33433011“. в офис на сдружението в гр. София. От представения по делото Сигнал вх. № 22087009/28.07.2022 г. от г. се установява, че същото лице е изпълнявало задълженията си като технически сътрудник в периода от 10.01.2022 г. до 1.07.2022 г. въз основа на Трудов договор № 56 от 10.01.2022 г. От представената по делото Справка изх. № 15388223001575/12.01.2022 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от сдружението се установява, че Уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 5 от КТ за същото лице е прието на 12.01.2022 г. в 19, 57 часа от ТД на НАП.

Поради изложеното РС е счел, че в конкретния случай сдружението жалбоподател, като е допуснало на работа лицето г., без да му е предоставило копие от уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл. 63, ал. 2 от КТ нарушение. За това нарушение административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодателя. В тази връзка РС е посочил, че в настоящия случай именно сдружението жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия случай сдружението не е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административнонаказателната му отговорност е обективна и безвиновна.

РС е изложил аргументи, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Изложил е мотиви, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административнонаказващият орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Приел е, че за да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с "глоба" или "имуществена санкция" в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар, че трудовият договор е от 10.01.2022 г. и уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ е подадено до ТД на НАП още на по-следващия ден – 12.01.2022 г., и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение от е маловажно именно поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ.

С оглед на това е приел, че изводът на административнонаказващия орган, че са санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно е правилен. Приел е, че в случая е неприложим към регламентираният в чл. 415в, ал. 1 от КТ привилегирован административнонаказателен състав, доколкото алинея втора от посочения законов текст изрично изключва неговото приложение в случаите на нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В този смисъл е и константната съдебна практика, като е цитирал същата. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.

РС е приел, че при издаване на АУА и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Неоснователни са наведените от процесуалния представител на жалбоподателя правни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради нарушение на разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. По делото не е представено сключено споразумение по реда на чл. 415 г от КТ, което съобразно разпоредбата на чл. 415 г, ал. 8, изр. 2 от КТ да има силата на влязло в сила наказателно постановление. Действително по делото е представено платежно нареждане, от което се установява, че на 24.11.2022 г. сдружението е заплатило на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата в размер на 1500 лв. на основание АУАН 22-2200509 от 24.10.2022 г. по споразумение. Но това обстоятелство само по себе си не означава, че е спазена процедурата по чл. 415 г от КТ. Дори да е било сключено споразумение между нарушителя и административнонаказващия орган и определената имуществена санкция да е заплатена от нарушителя, това споразумение не е одобрено с решение по реда на чл. 415 г ал. 5 и 6 от КТ от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или от оправомощено от него длъжностно лице. И следователно това споразумение няма силата на влязло в сила наказателно постановление съобразно разпоредбата на чл. 415 г, ал. 8, изр. 2 от КТ. В случая административнонаказващият орган законосъобразно не е изпратил преписката в 14-дневен срок от подписване на споразумението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за вземане на решение по чл. 415 г ал. 5 от КТ, тъй като не са му били представени доказателства за заплащане на имуществената санкция по сметка на контролния орган. И в тази връзка при липса на одобрено споразумение законосъобразно при спазване разпоредбата на чл. 415 г ал. 9 от КТ административнонаказващият орган е издал наказателно постановление.

На тези основания РС е потвърдил обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл. 413, ал. 3 от КТ - имуществената санкция в размер на 1500 лв., като законосъобразно и обосновано.

Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията в касационната жалба са неоснователни.

Както в АУАН, така и в НП ясно и точно е описана фактическата обстановка, като са посочени факти от представените по делото писмени доказателства- трудов договор и уведомление до ТД на НАП. От посоченото в представения трудов договор е видно, че лицето г. е започнало работа на 10.01.2022 г., а уведомлението до ТД на НАП е с дата 12.01.2022 г., поради което няма как копие от уведомлението до ТД на НАП да е връчено на г. преди започването на работа. Невръчването на работника/служителя на копие от уведомлението до ТД на НАП преди същият да започне работа представлява нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, разпоредба, която изрично е посочена като нарушена както в АУАН, така и в НП. В НП са изложени мотиви защо нарушението не представлява маловажен случай, а именно поради факта, че в чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ не са маловажни. Изложени са и мотиви, че имуществената санкция следва да се определи в минимален размер.

С оглед на горното твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН, при издаването на НП и по отношение на неправилна индивидуализация на наказанието са неоснователни и недоказани.

РС е изложил подробни и ясни мотиви по отношение на направените възражения в жалбата пред него, които са съобразени с материалния и процесуалния закон, които не следва да бъдат преповтаряни.

За пълнота съдът отбелязва следното:

В чл.415г от КТ е уредена възможността административнонаказващият орган и нарушителят да постигнат споразумение при образувано административно наказателно производство за нарушения на КТ. Въпреки непрецизния изказ на разпоредбите е видно, че така постигнатото споразумение подлежи на одобрение от изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице, като това става с решение, което не подлежи на оспорване. Споразумението влиза в сила от датата на одобряването му, като има последиците на влязло в сила наказателно постановление. Преди същото да бъде одобрено, определената с него глоба или имуществена санкция следва да е заплатена или обезпечена по сметка на контролния орган.

В случая по делото не е представено одобрено от изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице споразумение, което да има последиците на влязло в сила наказателно постановление. Сдружението е представило пред РС преводно нареждане, с което е преведена сумата от 1500 лева по сметка на ИА ГИТ, но не е представено споразумение по чл.415г от КТ. Следва да се посочи, че превеждането или обезпечаването на сумата е само едно предварително условие за одобряването на споразумение. До одобряване на последното от изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице същото споразумение не може да породи действие, и издаването на НП не води до повторно наказване за същото нарушение.

С оглед на изложеното, постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.

По отношение на искането на ответника по касация за присъждане на разноски, настоящият съд съобразява следното:

Пред настоящата инстанция представител на ответника не се е явявал в о.с.з., а само е подал молба с характер на писмено възражение срещу касационната жалба. Съгласно чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. в случая следва да се присъди възнаграждение в размер на 50 лева на ДИТ – София.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, чл.63в и чл.63д от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 232 от 11.05.2023 г., постановено по АНД № 20234430200636 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал“, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.София разноски в размер на 50 лв. /петдесет/ лева за производството пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Председател:	/П/
Членове:	/П/ /П/