№ 125
гр. Варна , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502511 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. П. К. срещу Решение № 1165 от
05.03.2020г. по гр.д. № 4625/2019г. по описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с
които:
на основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивника срещу „Бат секюрити" ЕООД, ЕИК ********* искове за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 3 820 лв., представляваща сбор от неизплатени
брутни трудови възнаграждения за периода от м. 01.2016г. до м. 08.2016г., за м.
02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 26.03.2019г. до окончателното плащане на задължението,
както и сумата от 1 274.20 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху
всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено от падежа на всяко от
задълженията /01.03.2016г. - 01.10.2016г., 01.04.2017г./ до подаване на исковата молба
25.03.2019г.;
на основание чл. 261 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника
срещу „Бат секюрити" ЕООД, ЕИК ********* искове за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 134 лв., представляваща сбор от неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен нощен труд за периода м. 01.2016г. до м. 08.2016г., за м.
02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
1
на исковата молба в съда - 26.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 44.78 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху
всяко от дължимите трудови възнаграждения за нощен труд, начислено от падежа на
всяко от задълженията /1-во число на месеца следващ този, в който е следвало да се
извърши плащането/, а именно от 01.03.2016г. - 01.10.2016г. и 01.04.2017г., до
подаване на исковата молба 25.03.2019г.;
на основание чл. 262 вр. чл. 150 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивника срещу „Бат секюрити" ЕООД, ЕИК ********* искове за осъждане на
ответника да му заплати сумата 1 469.51 лв., представляваща сбор от неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м. 01.2016г.
до м. 08.2016г. и за м. 02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.03.2019г. до окончателното
плащане на задължението, както и сумата от 504.09 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за
извънреден труд, начислено от падежа на всяко от задълженията /30-то число на
месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането/, а именно
01.03.2016г., 01.10.2016г. и 01.04.2017г. до подаване на исковата молба 25.03.2019г.
Решението в частта по исковете за заплащане на възнаграждение за труд,
положен в дни на официални празници с правно основание чл. 264 от КТ, стойност на
безплатна храна с правно основание чл. 285, ал. 1 от КТ, както и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, ведно с обезщетение за
забава върху тези плащания и законна лихва от исковата молба, решението на ВРС не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, за допуснато съществено
нарушение на процесуални правила и необоснованост на решението в обжалваните части.
Изложени са доводи, че ищецът е сключил трудов договор за 8 часова продължителност на
работното време, което съгласно чл. 142, ал. 1 от КТ се изчислява подневно, а не сумирано.
Полагал е труд при 12 часови смени по нареждане на работодателя по месечни работни
графици, като положения над установеното работно време труд е извънреден. Приетото
заключение на ССчЕ е изготвено въз основа на записванията и отразяванията в
счетоводството на ответника, без данни за редовното му водене, поради което е неотносимо
и недопустимо, като не е отчетено записването в Книга за ежедневен инструктаж и
присъствена книга за приемане и предаване на обекта. В нарушение на процесуални правила
ВРС не е уважил доказателствените искания на ищеца за задължаване на работодателя да
представи намиращи се в него документи – графици за работа; за ежедневен инструктаж;
ведомости за заплати и др. Оспорва представените по делото графици да са относими към
ТПО на ищеца и за обекта звено ВР 1320; както и че положения подпис във ведомостите за
заплати доказва извършено плащане на трудови възнаграждения. Същият е израз на
информиране на работника за начисляване на посочените възнаграждения във ведомостта.
2
Счетоводните записвания не са допустимо доказателство за положен труд, нито за
начислено и платено трудово възнаграждение. Заключението на СГЕ от друга страна е
прието при съществено нарушение на процесуални правила, доколкото е изготвено на база
неизвестен сравнителен материал. Моли в тази връзка решението да се отмени в
обжалваните части, а предявените искове да се уважат в цялост.
В отговор на жалбата „Бат секюрити“ ЕООД оспорва доводите в нея. Навежда
твърдения, че по писмено искане на работника трудовото му възнаграждение е било
превеждано на влог в посочена от него банка. Графиците за дежурства от друга страна са
приети като писмени доказателства по делото и именно те представляват документите, по
които се отчита явяването, неявяването на работа, периодите, в които се работи, работното
време и др. Във въззивната жалба се признава Заповед от 2010г. за въвеждане на сумирано
изчисляване на работното време за период от 6 месеца. Всички релевирани от въззивника
възражения са разгледани подробно в решението, а повтарянето на всички доказателствени
искания релевирани и пред първата инстанция без представяне на нови доказателства,
противоречи на императивната норма на чл. 266 от ГПК. Отправя искане в тази връзка за
оставяне без уважение на въззивната жалба като неоснователна, както и на всички
доказателствени искания.
Постъпила е също частна жалба от Д. П. К. срещу Определение № 8795 от
14.07.2020г. постановено по същото дело, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските присъдени под формата на адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
определението. Изложените доводи са, че в случая липсва произнасяне за платеното
адвокатско възнаграждение по всеки от исковете поотделно, при липса на разграничение в
разписката; не е съобразена правната и фактическа сложност на делото по всеки от исковете
и преценка за прекомерност на всяко по отделно. Като е присъдил адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя под минималния нормативно определен размер, съдът
всъщност е приел, че за едната страна делото е с фактическа и правна сложност, а за другата
не е. Последното е недопустимо неравноправно третиране на страните по делото. Моли в
тази връзка да се отмени обжалваното определение, а разноските се присъдят съразмерно
или общо за ответника 687.72 лв., а за ищеца – 510.52 лв.
В отговор, „Бат секюрити“ ЕООД оспорва доводите в частната жалба и излага други,
с които обосновава правилност и законосъобразност на определението, което моли да се
потвърди.
В хода на проведените по делото съдебни заседание, поддържат заявените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
3
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Д. П. К. срещу „Бат
секюрити“ ЕООД съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на осъдителни искове за парични суми, както следва:
с правно основание чл. 124 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 3 820 лв., представляваща сбор от неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от м. 01.2016г. до м. 08.2016г., за м. 02.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 26.03.2019г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от
1 274.20 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения, начислено от падежа на всяко от задълженията /01.03.2016г.
- 01.10.2016г., 01.04.2017г./ до подаване на исковата молба 25.03.2019г.;
на основание чл. 261 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника
срещу „Бат секюрити" ЕООД, ЕИК ********* искове за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 134 лв., представляваща сбор от неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен нощен труд за периода м. 01.2016г. до м. 08.2016г., за м.
02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 26.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 44.78 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху
всяко от дължимите трудови възнаграждения за нощен труд, начислено от падежа на
всяко от задълженията /1-во число на месеца следващ този, в който е следвало да се
извърши плащането/, а именно от 01.03.2016г. - 01.10.2016г. и 01.04.2017г., до
подаване на исковата молба 25.03.2019г.;
на основание чл. 262 вр. чл. 150 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивника срещу „Бат секюрити" ЕООД, ЕИК ********* искове за осъждане на
ответника да му заплати сумата 1 469.51 лв., представляваща сбор от неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м. 01.2016г.
до м. 08.2016г. и за м. 02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.03.2019г. до окончателното
плащане на задължението, както и сумата от 504.09 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за
извънреден труд, начислено от падежа на всяко от задълженията /30-то число на
месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането/, а именно
01.03.2016г., 01.10.2016г. и 01.04.2017г. до подаване на исковата молба 25.03.2019г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: в периода от
26.08.2015г. до 01.04.2017г. ищецът заемал длъжността „сътрудник охрана“ при ответника,
като полагал труд на две смени по 12 часа – дневна и нощна в обект, намиращ се до спирка
4
„Слънчев ден“, посока к.к. „Златни пясъци“ /двора на Перота/. В периода 01.2016г. –
08.2016г., както и 02.2017г. престирал труд, в това число нощен и извънреден такъв, за
което не е получил дължимото трудово възнаграждение от работодателя. Отправил искане
поради това за осъждане на ответника да му заплати исковите суми под формата на брутно
трудово възнаграждение в размер на по 420 лв. месечно за 2016г. и в размер на 460 лв. за м.
02.2017г.; възнаграждение за положен нощен труд, както и за извънреден труд в размерите
индивидуализирани в исковата молба ведно с лихва за забава върху всяко считано от датата
на падежа на задължението до предявяване на исковата молба, както и законната лихва от
подаване на същата до окончателното плащане. Отправил в тази връзка искане за
положително произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба „Бат Секюрити“ ЕООД признал съществуването на
твърдяното трудово правоотношение между страните в заявения период, възникнало на
основание трудов договор от 26.08.2015г. Навел твърдения, че за целия период на
съществуване на правоотношението между страните, на ищеца в срок са начислени и
изплатени в пълен размер дължимите възнаграждения. Работодателят стриктно е отчитал
отработения от ищеца нощен труд, който съгласно отработените по график смени, е посочен
и начислен във ведомостите за заплати, на които работникът собственоръчно се е подписал в
потвърждение на получаването на съответните възнаграждения. Наред с това, със Заповед №
037/29.12.2010г. заявил, че на основание чл. 142 от КТ в дружеството е въведено сумирано
изчисляване на работното време на всеки шест месеца. При сумираното изчисляване,
продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава
нормалната, без това да е полагане на извънреден труд, като работата в повече се
компенсира с почивка в границите на отчетния период. Това става, като балансът на
работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който е отчита
/сумира/ работното време /6 месеца/. От представените месечни графици за дежурства се
установява, че разпоредбите на КТ за максимална продължителност на работните смени,
както и за продължителността на работната седмица са спазени. Ищецът не е работил повече
от допустимата по КТ норма, поради което не е полагал извънреден труд, какъвто не му се
дължи. Наред с изложеното заявил възражение за погасяване на всички вземания по давност
съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Отправил искане за постановяване на решение, с което
исковете като недоказани да се отхвърлят.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от трудов договор № 373 на л. 34 от делото, на 26.08.2015г. „Бат секюрити“
ЕООД, представлявано от Управителя А.В.Т., като работодател и Д. П. К., като работник
сключили трудов договор, по силата на който работникът приел да изпълнява длъжността
„сътрудник охрана“ при работодателя с уговорено място на работа – обекти под охрана на
територията на гр. Варна, при условията на пълно работно време и сумирано изчисляване на
5
работното време на 6 месеца. В договора страните уговорили срок за изпитване от 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя, а основното месечно възнаграждение – в размер на 380
лв., платимо еднократно до края на втория месец след изработения, съгласно ДС № 270 /л.
37/.
Със Заповед № ЧР-02-574/01.04.2017г. на управителя на дружеството, трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено по заявление на работника.
Съгласно представена Справка – данни за осигуряването на Д. П. К. за периода от
01.01.2015г. – 30.04.2017г. предоставени от осигурителя „Бат секюрити“ ЕООД,
отработените от ищеца дни през исковия период, са както следва: за м. 01.2016г. – 14 дни; за
м. 02.2016г. – 21 дни; за м. 03.2016г. – 22 дни; за м. 04.2016г. – 20 дни; за м. 05.2016г. – 19
дни; за м. юни – 22 дни; за м. 07.2016г. – 21 дни; за м. 08.2016г. – 5 дни, при осигурителен
доход от 420 лв. и за м. 02.2017г. – 7 дни при осигурителен доход 460 лв.
С Декларация от 07.07.2017г. /л. 47/, Д.К. декларирал, че е получил дължимите до
датата на прекратяване на ТПО възнаграждения, както и дължимите му обезщетения по чл.
224 от КТ от „Бат секюрити“ ЕООД.
По делото са приети относимите към исковия период ведомости за заплати и отчетни
месечни форми за явяване/неявяване на работа, от които се установяват часовете положен от
ищеца труд по месеци и начислените му и платени след приспадане на съответните удръжки
месечни трудови възнаграждения /л. 60-89; л. 98-99/. Пред ВОС са приети месечни
предварителни графици, относими към исковия период.
С писмена молба преди първо съдебно заседание, ищецът оспорил твърдението за
установено сумирано изчисляване продължителността на работното време на работниците в
предприятието, с аргумент, че представените графици са месечни и че фактическото
отчитане на работното време е месечно, а не на шест месеца. Оспорил автентичността на
представените от работодателя графици и ведомостите, удостоверяващи получаване на
посочените в тях трудови възнаграждения, а именно: ведомости за заплати за м. 05.2016г. –
08.2016г.; заявление за ползване на отпуск; квитанция за връчване на заповед №
2001/28.02.2017г. и приложение № 2 към чл. 12, ал. 3, служебна бележка от 26.08.2015г.
На основание чл. 193 от ГПК, с протоколно определение от с.з. от 11.10.2019г. е
открито производство по оспорване истинността на описаните документи. В хода на същото
е проведена СГЕ, от заключението на която се установява, че подписите положени във
ведомости за заплати за м. 05.2016г. – м. 08.2016г. са изпълнени от Д.К., като този във
ведомостта за м. 07.2016г. – вероятно не е положен от лицето. Това заключение е оспорено
от ищеца.
Пред ВОС е проведена повторна СГЕ, от заключението на вещото лице Е.А. по която
се установява, че подписите в оспорените документи не са изпълнени от Д.К.. Проведена е
също тричленна СГЕ, която в заключението си установява, че подписите положени във
6
всички оспорени документи не са изпълнени от Д. П. К..
От заключението на ССчЕ, приета пред ВРС се установява, че установеното в
ответното предприятие отчитане на работното време е сумарно, без установена
периодичност на отчитането. Анализа на представените по делото графици сочи
несъответствие на начисленията, а часовете труд по график не съответства на начисленията.
Въз основа на тези графици следва да се приеме, че ищецът е отработвал по-малко часове от
законоустановените. Във ведомостите за заплати е начислено възнаграждение за нощен труд
за м. 01.2016г. – 44.10 лв. и за м. 02.2016г. – 12 лв. В обясненията си експертът посочил, че в
графиците липсва отчетен нощен труд, както и извънреден такъв, полаган от ищеца. Не са
начислени възнаграждения за извънреден труд и няма нито един шестмесечен период, в
който съобразно графиците да бъде направен извод за наличие на такъв. БТВ начислено за
процесния период възлиза на сумата от 3161.72 лв. /съгласно табл. 1/.
По искане на въззивника пред ВОС е проведена нова ССчЕ с вещо лице М. П., от
заключението на която се установяват начислените на ищеца възнаграждения за процесния
период по фиш съгласно данните в табл. 1 и отработените и неприсъствени дни, описани в
табл. 2. Доколкото отработените от ищеца часове /съобразно отчетните форми/ са по-малко
от броя часове за пълен работен месец, то не са налице обстоятелства за доначисление на
извънреден труд вследствие сумирано отчитане независимо за кои поредни 6 месеца се
извършва изчислението. Въз основа на данните за начислените възнаграждения, общият
размер на БТВ за исковия период на ищеца възлиза на 3161.72 лв. /табл. 1-1/. Законната
лихва върху нетния размер на начислените възнаграждения възлиза на 692.97 лв. /табл. 2-1/.
Съобразно приетите по делото отчетни форми за явяване и неявяване на работа за звено
Манастирски рид, общият брой часове положен от ищеца нощен труд възлиза на 48 часа. В
индивидуалния фиш на ищеца за м. 02.2016г. е начислено възнаграждение за нощен труд –
48 часа по 0.25 лв. в общ размер 12 лв., т.е. записаните в отчетната форма часове положен
нощен труд са намерили отражение при формиране на брутната сума на възнаграждението
на ищеца за месеца. По информация от финансовия отдел на дружеството възприетия начин
за разплащане с работниците охранители е изплащане в брой срещу полагане на подпис във
ведомостта за работна заплата. Липсват данни за положен от ищеца извънреден труд в
заявения период.
По искане на ищеца при първоинстанционното разглеждане на делото са ангажирани
гласни доказателства посредством показанията на свидетеля Й. Й.ов – колега на ищеца,
работили заедно 2016г.-2017г. в обекта в Св.Св. Константин и Елена. От същите се
установява, че заедно с ищеца работили на 24-часови смени, независимо, че се отразявали
като 12-часови. Регулирали почивките си и отново поемали смени. Обикновено друг колега
ги замествал, за да се разшири почивката им. Получавали трудовите си възнаграждения в
офиса на фирмата след попълване на два документа, единия от които РКО, а другия –
постова ведомост.
Гласни доказателства са ангажирани от страната и пред ВОС посредством
7
показанията на свидетеля Й. Й.ов /бивш служител на въззиваемото дружество/. От същите
се установява, че свидетелят, заедно с ищеца полагали труд в обект Манастирски рид, Варна
при ответното дружество, като полагали дежурства на основание график, който се
предоставял от офиса. Дежурствата били 12 и 24 часови, след което следвала почивка от 24
до 48 часа.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124 от КТ работникът или служителят по трудовото правоотношение е
длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова
дисциплина, а работодателят – да осигури на работника или служителя условия за
изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242 от КТ е
императивно. Според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Безспорно в процеса, страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „сътрудник охрана“ в обект
Манастирски рид, гр. Варна при дружеството, както и че в рамките на исковия период м.
01.2016г. – 08.2016г. и м. 02.2017г. е престирал работна сила като фактически е
осъществявал съответната трудова функция, съобразно уговорените в трудовия договор
параметри.
Спорът по делото се свежда до това, доколко престираният от работника труд през
посочените месеци е възмезден, чрез плащане от работодателя на уговореното трудово
възнаграждение.
За да се произнесе на тази плоскост, съдът съобрази, че съгласно чл. 128 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати
трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения труд /т. 1/ и да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /т. 2/, както и да издава
при поискване от работника извлечение от ведомостите за заплати за изплатени или
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения /т. 3/.
Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов
договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка,
както и в документ за банков превод по влог на работника. Разписката е нарочно съставен
свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора
/лицето, което я е подписало/, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице.
Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи,
удостоверяващи плащане.
8
Приетите по делото ведомости за работни заплати, които по отношение на заявените
в исковата молба месеци са подписани от ищеца, са оспорени. В рамките на открито
производство по оспорване истинността /автентичността на подписа за служител/ на
документите по делото са ангажирани специални знания посредством проведени две
единични и една тричленна СГЕ. Заключенията на проведените пред ВОС две СГЕ се
кредитират от съдебния състав като категорични, професионално обосновани, последното и
като неоспорено от страните и като кореспондиращи в основното заключение, че подписите
за служител, положени за Д. П. К. във ведомостите за заплати за месеците май – август
2016г. не са изпълнени от лицето, сочено за техен автор. С оглед установената неистинност
/неавтентичност в оспорената част/ на тези документи и доказаното оспорване, на основание
чл. 194, ал. 2 от ГПК съдът изключва тези документи от доказателствата по делото.
Ведомостите за заплати за месеците януари – април 2016г., както и за февруари
2017г. не са оспорени от ищеца. Същите, като подписани от работника установяват със
съдържанието си, че посочените в тях суми въз основа на начисленията и след удръжките са
получени от работника. Същевременно с приетата по делото като писмено доказателство и
неоспорена от ищеца декларация от 07.07.2017г., Д.К. декларирал обстоятелството, че към
този момент е получил дължимите до датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение /01.04.2017г./ възнаграждения, както и дължимите обезщетения по чл. 224
от КТ от „Бат Секюрити“ ЕООД. Така съставеният частен документ удостоверява съгласно
чл. 180 от ГПК, че изявлението, е направено от подписалото го лице. От друга страна,
изявлението в декларацията по правната си същност е извънсъдебно признание на
неизгодни за страната факти, поради което съставлява доказателство, което следва да бъде
преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното
признание съгласно чл. 175 от ГПК. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила,
признанието не може да бъде безпричинно игнорирано, още повече, че не е изрично
оспорено от ищеца /Р по гр.д. № 3361/2017г. на ВКС, III ГО; Р по гр.д. № 1037/2010г. на
ВКС, I ГО/. В случая отразеното във ведомостите за работни заплати за процесните месеци,
съвпада с показанията на свидетеля Й.ов /колега на ищеца/, в частта им сочеща, че
трудовите възнаграждения работниците получавали в офиса на фирмата след попълване на
два документа, единия от които РКО, а другия – постова ведомост, както и с установеното
от вещото лице М. П. в заключението по ССчЕ, че възприетият начин за разплащане с
работниците охранители във въззиваемото дружество е изплащане в брой срещу полагане
на подпис във ведомостта за работна заплата. В тази част заключението на ССчЕ не е
оспорено от въззивника, поради което е и кредитирано като обективно дадено.
Следователно, при тези взаимносъвпадащи данни, съдържащи се във ведомостите за
работна заплата, в експертното заключение на ССчЕ, в гласните доказателства и
признанието, съдържащо се в подписаната от самия ищец декларация, съставена много след
съставяне на ведомостите за заплати, в т.ч. и изключените от доказателствата по делото за
месеците май-август 2016г., съдът приема, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение
9
за исковия период е заплатено от работодателя. Налице е цялостно изпълнение на
задължението на работодателя за плащане на дължимото на ищеца трудово възнаграждение
за месеците януари-август 2016г. и февруари 2017г., поради което недоказани по основание
се явяват искове по чл. 128, т. 2 от КТ.
От заключението на ССчЕ от друга страна се установява, че общият брой часове
положен от ищеца нощен труд възлиза на 48 часа, възнаграждението за които в размер на 12
лв. е начислено и изплатено на същия с работната заплата за м. 02.2016г. Т.е. положения
нощен труд е намерил отражение при формиране на брутната сума на възнаграждението на
ищеца за този месец, а данни за положен от ищеца извънреден труд в заявения период не са
налице. Заключението не е оспорено и в тези части, поради което съдът приема същото за
компетентно дадено и обективно.
По тези съображения, съдебният състав приема, че предявените искове за заплащане
на трудови възнаграждения, както и такива за положен нощен и извънреден труд са
неоснователни и следва да се отхвърлят. Идентичен правен резултат е постановил и ВРС в
обжалваната част от решението му, което като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, въззиваемата страна има право на поискани и доказани разноски. Действително
реализирани от страната са разноски под формата на платено възнаграждение за един
адвокат в размер на 540 лв. и депозит за вещи лица в размер на 900 лв. В този размер
разноските следва да се присъдят в тежест на въззивника.
По частната жалба: правилно в постановеното определение по реда на чл. 248 от
ГПК, ВРС е изложил съображения, че не са налице предпоставки за ревизиране на
присъдените на всяка страна разноски. Разноските съобразно доказания им размер са
присъдени съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като съдът е изложил
съображения, както за определяне размера на адвокатските възнаграждения в пределите на
минималните такива по Наредба № 1/2004г., така и за неоснователност на възражението за
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, както с оглед броя на
предявените искове, правната и фактическа сложност на делото, така и с оглед обема на
предоставената правна помощ. Съдебният състав на ВОС споделя тези съображения, поради
което приема, че правилно ВРС е оставил искането по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК без
уважение. Частната жалба срещу това произнасяне е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1165 от 05.03.2020г. по гр.д. № 4625/2019г. по описа
на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
на основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от Д. П.
К. с ЕГН ********** срещу „Бат секюрити" ЕООД, ЕИК ********* искове за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 820 лв., представляваща сбор от
неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от м. 01.2016г. до м.
08.2016г., за м. 02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 26.03.2019г. до окончателното плащане
на задължението, както и сумата от 1 274.20 лв., представляваща сбор от обезщетения
за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено от падежа на
всяко от задълженията /01.03.2016г. - 01.10.2016г., 01.04.2017г./ до подаване на
исковата молба 25.03.2019г.;
на основание чл. 261 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от Д. П. К. с
ЕГН ********** срещу „Бат секюрити" ЕООД, ЕИК ********* искове за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 134 лв., представляваща сбор от неплатено брутно
трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода м. 01.2016г. до м.
08.2016г., за м. 02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 26.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 44.78 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за нощен
труд, начислено от падежа на всяко от задълженията /1-во число на месеца следващ
този, в който е следвало да се извърши плащането/, а именно от 01.03.2016г. -
01.10.2016г. и 01.04.2017г., до подаване на исковата молба 25.03.2019г.;
на основание чл. 262 вр. чл. 150 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от
Д. П. К. с ЕГН ********** срещу „Бат секюрити" ЕООД, ЕИК ********* искове за
осъждане на ответника да му заплати сумата 1 469.51 лв., представляваща сбор от
неплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.
01.2016г. до м. 08.2016г. и за м. 02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.03.2019г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 504.09 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови
възнаграждения за извънреден труд, начислено от падежа на всяко от задълженията
/30-то число на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането/, а
именно 01.03.2016г., 01.10.2016г. и 01.04.2017г. до подаване на исковата молба
25.03.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Д. П. К. срещу Определение № 8795 от
14.07.2020г. постановено по същото дело, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските присъдени под формата на адвокатско възнаграждение
11
съразмерно с уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. П. К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Бат секюрити" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1440.00 /хиляда
четиристотин и четидисет/ лева, представляваща реализирани по делото съдебно
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12