Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 959
гр.
Пловдив, 21.5.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 10.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2530/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕФЕ-ГЮНАЙ ЕООД против Наказателно
постановление № 318480- F348647/ 13.02.2018г., издадено от и.д. Директор на ТД на НАП- Пловдив.
С
жалбата и в съдебно заседание се
навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за
неговата отмяна. Навежда се довод, че не са спазени изискванията на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН при описание на нарушението. Счита се, че от събраните по делото
доказателства не може да се установи по несъмнен начин извършването на
нарушението. Твърди се, че неправилно е приложена нормата на чл. 58 от НАРЕДБА
за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на
лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. В условията на евентуалност се възразява, че
дори и да се приеме, че нарушение е извършено, то липсва правно основание за отнемане на
предмета на нарушението в полза на държавата.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано
по следния начин:
Извършена е на 01.08.2017 г.
оперативна проверка, съвместно на органите на НАП и органите на сектор
„Икономическа полиция" при ОД на МВР Пловдив на обект - златарски магазин,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Правда" № 2" и стопанисван от „ЕФЕ -
ГЮНАЙ" ЕООД.
Извърши се контролна покупка на 1
бр. пръстен, претеглен от С.Н.М. - 1,9 грама, цена 55,00 лв./гр. на стойност
106,00 лв., при плащането на която не се издаде фискален касов бон. На картинка
с името и адреса на дружеството с надпис „Сертификат", лицето С.Н.М.
изписа датата - 01.08.2017 г., грамажа -1,90 гр., модел - пръстен, карат - 14 и
собственоръчно се подписа. За извършената контролна покупка, платена в брой, не
се издаде фискален касов бон от монтираното и въведено в експлоатация в обекта
ФУ „Дейзи Експерт 01 - KL" с ИН на ФУ DY368610 и ИН на ФП 36468772 или от
кочан с ръчни касови бележки.
В хода на проверката се установи,
че в обекта с площ около 6-8 кв.м. се съхраняват и предлагат за продажба
изделия от жълт и бял метал (гривни, колиета, пръстени, обеци), за които лицето
С.Н.М., без трудово правоотношение с дружеството твърди, че са от злато.
Представи се Удостоверение за регистрация на основание чл. 13, ал. 1 от Валутния
закон № 5447 от 25.10.2013 г., в което е посочен проверявания обект. В
присъствието на извършилият продажбата С.Н.М. се извърши проверка за наличието
на поставена върху закупеното изделие държавна марка за злато - стилизирана роза.
Такава не се установи. Не се представи свидетелство за извършена проверка и
анализ на съдържанието на чисто злато, издадено по реда на чл. 55, ал. 2 от
НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ за това изделие.
Извърши се физически оглед на
всички налични бижутерийни изделия за поставена върху тях държавна марка за
злато - стилизирана роза. Поради големия брой изделия и невъзможността да се
извършат своевременно действията по установяване на фактите за целите на
проверката, изделията се иззеха от органите на МВР с Протокол за претърсване и
изземване по досъдебно незабавно производство № 302/ 2017 г. като веществени
доказателства. Наличните в обекта изделия от жълт и бял метал се заснеха от Д.У.,
експерт от БНТЛ при ОД на МВР Пловдив, описаха се по вид и количество и се поставиха
в найлонови пликове със слепки - 6 бр.
ВД от № 1 до № 6. От обекта се
иззе и електронна везна - ВД № 7. Стоката, предмет на контролната покупка се
иззе като веществено доказателство по досъдебното производство.
Действията по измерване, остойностяване
и описване на изделията, съгласно Инструкция № К38.6 Версия И, се извършиха в
лабораторията за маркиране и контрол върху изделия от благородни метали към ТД
на НАП Пловдив, съвместно с експертите от отдел УК при ТД на НАП Пловдив, МВР
Пловдив и С.А.М., представляваща дружеството. На всяко изделие се направи
снимка от експерт от БНТЛ към ОД на МВР Пловдив и се постави индивидуален
етикет, съдържаш вида на изделието, цвета на метала, наличието на камъни и
техния цвят, грамаж и обявена цена. Последната е посочена от С.М.. В описите на
иззетите изделия от жълт/ бял метал, същите са описани поединично по вид,
грамаж, обявена продажна цена и стойност. Общо - 340 бр., 3808.12 грама. обща
стойност - 171543,38 лв. След приключването на контролните действия изделията
се запечатаха в отделни найлонови пликове със стикери, съдържащи подписите на
присъствалите на проверките лица. Изделията се иззеха от органите на МВР за
целите на досъдебното производство.
Чрез физическо преброяване и
претегляне с везна mod. PS2100/C/2. S№ 397282/ 13. с наличие на маркировка,
поставена от органите на ДАМТН. стикер № 00411/ 2016 г..се установиха
немаркирани с държавен знак наличности на изделия от жълт и бял метал
(пръстени, обеци. гривни. синджири/колиета) - 3808.12 грама. обща стойност
-171543,38 лв.
На проверяващия екип не се
представиха свидетелства за извършена проверка и анализ на съдържанието на
чисто сребро и злато за тези изделия, издадени по реда на чл. 55, ал. 2 от
НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ. Извършена е проверка за установяване съдържанието на
чисто злато и сребро (титър) от Лаборатория за контрол върху изделията от благородни
метали на Националната агенция за приходите. Изследванията установяват, че
всички предлагани за продажба в търговския обект - златарски магазин, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Правда" № 2" и стопанисван от „ЕФЕ -
ГЮНАЙ" ЕООД, БУЛСТАТ ********* немаркирани бижутерийни изделия са златни.
Резултатите от направената експертиза, във връзка с разследването по Досъдебно
производство № 302/ 2017 г. по описа на отдел „Икономическа полиция" са
описани в Удостоверение изх. № 13-00-1068#4/ 29.08.2017 г. и изх. №
13-00-1124#1/ 29.08.2017 г. от Лаборатория за контрол върху изделията от благородни
метали на НАП Пловдив. Последното е неразделна част от АУАН.
Не е
оспорено по делото, а и от приложените по
делото при второто му гледане пред първата инстанция Заповед № ЗМФ 755/14.08.2017 и Заповед № ЗМФ 166/ 29.02.2016г. се установява
компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. Проверката за установяване на нарушението е извършена на
01.08.2017г., АУАН е издаден на 5.10.2017г., а НП - на 13.2.2018
г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
По делото
по инициатива и на двете страни и при двете разглеждания на делото от първата
инстанция се разпитаха множество свидетели, приеха се многобройни писмени
доказателства. Въпреки това при
тежест на доказване лежаща върху административно наказващия орган
съставомерните белези на допуснатите нарушения останаха недоказани по несъмнен
начин.
От
описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП е видно, че съставомерните
обстоятелства, въз основа на които е прието, че е допуснато нарушение на чл. 58
от Наредбата са следните:
-продажба
на 1 брой златен пръстен от лицето С.М., предмет на контролна покупка
-предлагане
за продажба на още 339 златни артикула, находящи се в магазина.
Според
настоящия състав на първо място от събраните по делото доказателства недоказано остана обстоятелството, че
пръстенът, предмет на контролната покупка,
е бил златен. Както в АУАН, така и в НП е записано, че
закупеният от св. Е.И. пръстен е бил премерен на електронната везна от св. М. и теглото му е било 1,90 грама. Същото тегло е отбелязано и в протоколите за
извършена проверка, като относно това обстоятелство не съществува спор между
страните. От безпротиворечивите показания на свидетелите, извършили проверката
–И., Й., М. се установява, че този
пръстен не е иззет отделно. Не е извършена и по нататъшна
индивидуализация при описание на пръстена. Свидетелите извършили проверката
твърдят, че този пръстен бил иззет с
протокол за претърсване и изземване заедно с още 339 изделия. От
приложените по делото Протоколи за претърсване и изземване в неотложни случаи и
два броя описи на иззетите изделия от бял/жълт метал се установява, че от
процесното златарско ателие действително са иззети 340 изделия. И в трите документа
обаче липсват по-подробни индивидуализиращи белези на изделията,
освен грамаж, единична цена за грам злато- 45 лева и обща цена, получаваща се
при умножение на грамажа по 45 лв. за грам. На иззетите изделия е извършена
съответната експертиза, като видно от приложеното пред първата първа инстанция писмо до началника на отдел икономическа полиция,
както и от приложеното пред настоящата инстанция заключение на съдебно
оценителна експертиза всички 340
обекта представени за изследване са от злато. При внимателен преглед на
подекспертните обекти се установява, че нито
един от тях не съответства на обекта на контролната покупка- пръстен с тегло
1,9 грама.От представителя на въззиваемата страна се излагат твърдения,
че кореспондиращ на предмета на контролната покупка е обект на експертизата,
представляващ пръстен с тегло 1, 88
грама, като несъответствието в теглото се дължало на различните фактори
на средата. Съдът намира обаче, че
при липса на съответствие в теглото и при липса на посочване на други индивидуализиращи белези в
най-добрия случай само може да се
предполага, че пръстена, предмет на контролната покупка е идентичен с
някой от обектите на експертизата, за които е установено, че са от злато. Както
е добре известно обаче наказателната и административно
наказателната отговорност не могат да почиват на предположения. Поради
това и съдът приема, че при тежест на доказване върху АНО недоказано е
обстоятелството, че пръстенът предмет на контролната покупка е бил от злато.
Действително част от свидетелите твърдят това обстоятелство. Въпросът дали даден метал е злато обаче
е такъв изискващ специални знания, поради което и при липса на
официалния документи, удостоверяващи произхода и материала от който е
изработено изделието, то обстоятелството, че пръстена е изработен от злато не
би могло да се докаже по несъмнен начин само със свидетелски показания. Поради
пълната липса на посочване на достатъчно индивидуализиращи белези на пръстена в
АУАН, НП и протоколите за извършена проверка, и с оглед данните, че процесният пръстен е смесен с останалите
приобщени към делото ВД, то установяване на материала, от който е направен не
може да се установи и на последващ етап, с оглед невъзможността да се
гарантира, че като предмет на изследване е поставен именно пръстенът, който е
бил предмет на контролната покупка.
На следващо
място съдът не намира, че чрез извършената „контролна покупка“ е осъществена
продажба по смисъла на чл. 58 от Наредбата. Не подлежи на съмнение както в
теорията, така и в практиката, че продажбата е двустранен, консенсуален,
възмезден договор, чийто предмет е прехвърлянето на собствеността върху определена
материална ценност срещу пари или друга родово определена заместима вещ. Както
при всеки договор, за да е налице продажба следва да се констатират две съвпадащи волеизявления на
насрещните страни, относно предмета на продажбата и неговата цена. За
да е валиден договорът за продажба освен всичко друго двете насрещни волеизявления следва да са
съзнателно и доброволно отправени. От показанията на актосъставителят,
която е извършила контролната покупка- св. И. се установява следната
обстановка, при която е извършена контролната покупка. Към момента на
контролната покупка вече е била
започнала полицейската проверка, като полицейските органи са се били надлежно
легитимирали. Започнала е
била и проверката от НАП, като контролните органи на НАП също се били
надлежно легитимирали. Св. И., която
извършила контролната покупка също надлежно се легитимирала като контролен
орган преди самата контролна покупка.
В даден момент по време на съвместната проверка св. М. бил задържан с
полицейска заповед за задържане за 24 часа. В тази обстановка в изпълнение на
замисъла си да осъществи контролна покупка св. И. казала на св. М., че е
харесала пръстен и попитала дали може да го закупи. Св. М. отговорил
утвърдително, претеглил пръстена на електронната везна и на картинка с името и
адреса на дружеството с надпис „Сертификат", лицето изписал датата -
01.08.2017 г., грамажа -1,90 гр., модел - пръстен, карат - 14 и собственоръчно
се подписал. С оглед гореустановената
обстановка, в която е обективирано изявлението на св. М., настоящият състав
приема, че то не представлява валидно
свободно формирано и осъзнато желание за сключване на договор за продажба с
предмет процесния пръстен. С оглед установената обстановка на
провеждана съвместна проверка на органите на досъдебното производство и на НАП
напълно житейски оправдан е стремежът
на св.М. да отговори на лицето, което също му се е представило като
контролен орган, по начин който
счита, че ще се хареса на контролния орган- в случая, че св. И. може да
закупи пръстена.
Само за
пълнота на изложението тук следва да се отбележи, че горепосочената фактическа
обстановка досежно контролната покупка, съдът прие за установена изцяло въз
основа на показанията на актосъставителката И., доколкото като непосредствен
участник в извършваната контролна покупка е имала най-пълни и непосредствени впечатления
от случилото се. Съдът не кредитира
показанията на св. М. в частта, в която твърди, че св. И. сама взела и
претеглила пръстена, като настояла да го вземе въпреки неговия категоричен
отказ за това, доколкото ги намира за нелогични и неподкрепени от останалия доказателствен
материал.
С оглед
установената обстановка следва да бъде обсъден и въпросът за „полицейската провокация“.
Съгласно трайната практика на ЕСПЧ не
следва да се счита за противоправно деяние, извършено в резултат на полицейска провокация. В
редица решения на ЕСПЧ -Teixeira de Castro v. Portugal (09.06.1998 г), пар.
34-39, Vanyan v. Russia (15.03.2006 г.), пар. 46-49, Khudobin v. Russia
(26.01.2007), пар. 128-137, Ramanauskas v. Lithuania (05.02.2008 г.), пар.
49-73, Ali v. Romania (09.11.2010 г.), пар. 98-105, Bannikova v. Russia
(04.02.2011 г.), пар. 33-78, Furcht v. Germany (23.10.2014 г.), пар. 46-69,
Ramanauskas v. Lithuania, пар. 55 е изяснено, че „Полицейска провокация е налице, когато
служителите – от специалните служби или лица, действащи под техни инструкции, не се ограничават да разследват
криминалната дейност по пасивен по същността си начин, а прилагат такова въздействие върху
субекта, че го предизвикват/склоняват да извърши престъпление, което
той не би извършил, за да стане възможно събирането на доказателства за
извършването му и да бъде повдигнато обвинение.” Задачата на държавните
контролни органи, респ. на полицейските служители, е да предотвратяват и
разследват престъпления/нарушения, а не да ги предизвикват.Практиката на ЕСПЧ не изключва практики за разкриване на
престъпление/нарушение като използване на служител под прикритие, доверителна
сделка или контролна покупка, както е в настоящия случай. Основният
разграничителен критерий дали е използвано позволено средство за разследване
или е налице полицейска провокация е преценката дали престъплението/нарушението е щяло да се извърши без намесата на
съответните агенти или те са упражнили такова въздействие върху лицето до
степен да го мотивират/склонят/провокират към извършването му. Настоящият
състав като цени в съвкупност всички обстоятелства относими към случая достига
до извод, че продажбата на процесния пръстен е била именно в резултат на провокация
на органите на ДП и на контролните органи на НАП. За този извод спомага не само
установените обстоятелства досежно обстановката, при която е извършено
нарушението, но и следното: От показанията на св. М., М.и М., които са
последователни и безпротиворечиви в тази им част, се установява, че този ден магазинът стопанисван от наказания
субект бил затворен. В него
нямало продавач. Именно свидетелите М. и М.били причината св. М. да
отиде пред магазина, където те го чакали. В последствие М. отключил магазина, но не за да продава стоки в него, а за да извади столове, на
които с приятелите му М. и М.да пият кафе. В този момент дошли
полицейските служители, които разпоредили отваряне на търговския обект и
започнали проверката. В хода на проверката започнало изземване и фотографиране
на намиращите се в обекта изделия, което било съпроводено и с изваждането им от
касата, в която се намирали. В тази обстановка дошла и св. И., легитимирала се
като контролен орган и пожелала да сключи контролната покупка. От всичко
гореизложено е видно, че продажбата
на пръстена е извършена не в резултата на свободното желание на св. М., а по
инициативата и след подбуждане от контролните органи, поради което и
отговорност за нея не следва да се носи.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че показанията на св. М., М.и М. в
посочената част, че търговският обект не е работел този ден не се разколебават
от останалия събран по делото доказателствен материал. Действително свидетелите
И., Й. и М. при разпитите си са заявили, че когато са пристигнали обектът е бил
отворен, иначе проверка нямало как да се извърши. Същественото в случая обаче
е, че и тримата свидетели са категорични в показанията си, че са пристигнали на обекта след като проверката от органите на ДП
вече е била започнала, респективно нямат
възприятия дали към момента на пристигане на полицейските органи търговският
обект е бил отворен или не и каква е била причината за отварянето му-
дали желанието на св. М. да продава в него златни изделия този ден или
разпореждането на контролните органи да отвори обекта, за да се извърши
проверката. В подкрепа на показанията на св. М., М.и М. е и обстоятелството, че
в протоколите за извършена проверка е отразено, че през цялото време на извършване на проверката и изземване на ВД
–други клиенти не е имало.
Настоящият състав
намира, че не е осъществено нарушение по смисъла на чл. 58 от Наредбата и
досежно останалите 339 обекта, иззети като ВД, за които е установено, че са
златни. От граматическото тълкуване на разпоредбата чл. 58 от Наредбата следва,
че за да е съставомерно деянието като нарушение по нея следва да е констатирано
довършена продажба на немаркирано
златно изделие. Предлагането
или излагането на стоките за продажба представлява една предварителна,
подготвителна дейност, която не е съставомерна като нарушение по тази
разпоредба. Ако законодателят бе искал да вмени като нарушение и самото
предлагане за продажба, то щеше да направи това изрично, както е сторил с
нормите на чл. 208 от Закона за виното, чл. 89 от Закона за измерванията, чл.
27 от Закона за патентите и полезните изобретения, параграф 1, т.15 от закона
за хазарта, чл. 97, ал.7 от Закона за авторското право и сродните му права,
параграф 13, т.2 от Закона за защита на потребителите.
В
конкретния случай по делото не са изложени твърдения, не са и представени
доказателства, иззетите като ВД 339 броя изделия да са били предмет на
довършена продажба, била и тя само контролна, поради което и деянието за тях се
явява несъставомерно.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и нормата на чл. 58 от
Наредбата да въвеждаше като нарушение и простото „предлагане за продажба“ то
отново отговорността на наказаното лице не може да бъде ангажирана.
От
протокола за претърсване и изземване е видно, че по-голяма част от златните
изделия преди изземването им са били
съхранявани в затворена каса, без обозначение на цени или етикети по тях.
С оглед гореизложеното и предвид, кредитираното заявление на свидетелите М., М.и
М., че търговският обект не е работил този ден, то не може да се приеме, че те
са били предлагани за продажба в деня на проверката. Тук е важното да се
отбележи, че за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
дадено лице, не е достатъчно да е установено, че то е извършило общо и
абстрактно дадено нарушение, а точно
и конкретно нарушение с времевите и пространствените параметри, така както са
описани в АУАН и НП. В процесния случай в АУАН и НП е прието, че
жалбоподателят е продавал стоки именно в деня на проверката, което както вече
бе обосновано по-горе не може да се приеме за установено.
За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че обстоятелството на осъществяване на продажба
по време на проверката не може да се приеме за установено от свидетелските
показания по делото. Действително свидетелите И., М. и Й. при разпитите им пред
съда твърдят, че златните изделия се продавали. Те обаче не сочат обстоятелствата,
от които са направили това умозаключение, поради което и показанията им следва
да се ценят като един техен фактически необоснован логически извод, а не като
непосредствено възприет факт, още повече, че всички свидетели са категорични,
че по същото време търговският обект е бил пълен с проверяващи органи от
полицията и НАП, обикновени клиенти не е имало и в тяхно присъствие други
покупки освен контролната не са извършвани.
Действително
би могло да се поддържа, че частта от стоките, които са били намерени по
витрините са били предлагани за продажба. И това обстоятелство съдът не намира
за установено с достатъчна категоричност, че да доведе до ангажиране
отговорността на жалбоподателя, доколкото и тук важи казаното за липса на цени,
етикети и показанията на свидетелите, че търговският обект не е работел този
ден.
Освен това
тук е налице и още един процесуален проблем. Както вече се спомена в протокола
за претърсване и изземване вещите се описани пределно общо само по вид и брой.
Липсват обаче индивидуализиращи белези (включително и тегло), които да ограничат
вещите, които са били изложени на витрината от вещите са били в металната каса.
Тази невъзможност да се ограничат вещите, които са били на витрините води до
невъзможност да се определи точно предмета на нарушението, а няма как да бъде ангажирана
административно наказателната отговорност на лице за нарушение, чийто предмет е
не точно определен, а само предполагаем.
В случая от
доказателствата по делото се констатира една поредица от действия по разследване на контролните органи,
които са довели до опорочаване на
резултатите от проверката и невъзможност нарушението да бъде установено
по несъмнен начин. Действително налице са
съмнения за извършено нарушение, но основните принципи на
административно наказателния процес не
позволяват пороците в дейността на контролните органи да се санира, като тези
съмнения се тълкуват във вреда на наказаното лице.
Поредицата
от процесуално непрецизни действия на контролните органи е довела в случая и до
квалифициране на деянието под погрешна норма, доколкото както вече се спомена доказателствата
по делото не позволяват несъмнен извод, че в деня на проверката наказания
субект е осъществявал продажба на немаркирани златни изделия. От
доказателствата по делото се установява съвсем различна форма на изпълнителното
деяние, а именно държане на
немаркирани златни изделия, като не е спазен редът за това. Тази норма
на изпълнителното деяние изисква обаче съвсем, различна правна квалификация, а
именно чл. 59 от Наредбата. Деецът обаче не може да бъде наказан по тази норма за
първи път от съда, доколкото фактическите и правните й параметри не са му
предявени по надлежен начин с АУАН. Така изрично Решение № 293 от 11.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3643 / 2018 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и нарушенията да бяха
извършени, то стоките предмет на нарушението неправомерно са отнети в полза на
държавата. АНО е сторил това на основание чл. 20, ал.2 ЗАНН, предвиждаща, че се
отнемат в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, притежаването на
които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се
намират. Нито във Валутния закон, нито в друг нормативен акт е предвидена
забрана за притежаването на немаркирани златни изделия, поради което и същите
незаконосъобразно са отнети от собственика им. Така изрично Решение № 2392 от 16.11.2018 г. по к.
адм. н. д. № 3043 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив
Нито във
валутния закон, нито в друг нормативен акт е предвидена възможност във всички
случаи предметът на нарушението по чл. 58 от Наредбата да се отнема в полза на държавата,
поради което неприложима е и разпоредбата на чл. 20, ал.3 ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 318480- F348647/ 13.02.2018г.,
издадено от и.д. Директор на ТД на НАП- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.