№ 8449
гр. С..., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110145493 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба Х. Д. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр. Д/адрес/, М. Т. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С/адрес/ и А. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Д/адрес/ чрез адв. Р., с адрес на кантора гр. С/адрес/ спрямо „П...“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/, представлявано
от П.К.Н. и Л.Т.Ч. – Управители чрез адв. С..
Ищците твърдят, че са наследници на Т.М.Д., починал на 09.03.2023г.
като ищцата Х. е негова майка, ищцата М. е негова дъщеря, а ищцата А.
негова сестра.
Сочи се, че смъртта на Т. е настъпила при изпълнение на трудовите му
функции в предприятието на ответника на 09.03.2023 г., около 09:30 часа при
изпълнението на технологичен процес на пропарване на автоцистерна в
гр.Д/адрес/, база на „П...“ АД, площадка на сектор „Т..“ (ТИР. )
Излага се, че в предходния ден трето по делото лице - Б.И.П., който е
изпълнявал длъжността „ръководител сектор „Автотранспорт“ при ответника,
възложил на наследодателя на ищците да извърши „пропарване“ на
автоцистерна с peг. № С6831ЕР , изразяваща се в тъй изчистване от
остатъчни нефтопродукти и да провери наличието на течове. В деня на
1
инцидента около 09:00 часа автоцистерната била докарана от др. служител -
Д.И. на площадката пред сектор „Т..“ (ТИР) за осъществяване на
пропарването като Т. започнал работа свързвайки подвижната парова
установка (ППУ) към цистерната посредством метална тръба - тръбопровод.
След като свързал ППУ към цистерната и стартирал машините Т. започнал да
подава пара под високо налягане във вътрешността на автоцистерната.
Така около 09:30 люкът на цистерната внезапно се отворил докато
инсталацията за пара работела и във вътрешността на цистерната се намирала
пара под високо налягане. Силната струя пара, която излязла от отворения
люк, ударила Т. в гърдите и го отхвърлила назад. На цистерната не били
поставени защитни приспособления за предотвратяване на падане от
височина и работникът паднал от височина около 4 метра върху павираната
повърхност и прилежащия бетонов бордюр. Излага се, че вследствие на удара
от парата и падането на земята Т. претърпял тежки, несъвместими с живота
черепно-мозъчна травма и съчетана механична травма (глава, гърди).
Излага се, че след инцидента бил подаден сигнал на тел. 112 като на
място пристигнал медицински екип, който въпреки проведените опити за
реанимиране, констатирал смъртта на работника, настъпила непосредствено
след злополуката.
Твърди се, че случилото се било декларирано от работодателя пред ТП
– НОИ, била извършена проверка и въз основа на тази проверка и отразеното
в Протокол № 5103- 14-4/10.04.2023 г. на ТП на НОИ с Разпореждане с №
32931/ 25.04.2023г. на ТП – НОИ С... град била призната за трудова такава по
смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Сочи се,че на основание ТД № 80/ 21.04.2007
г. Т. е бил на длъжност „шофьор-тампонажник“, с място на работа - „Т..“
(ТИР), гр. Д. като с ДС № 121/31.03.2022 г. му било възложено изпълнението
и на длъжността „организатор ТИР“. Излага се, че е бил с проведен начален
инструктаж още през 2007., в последствие бил и с периодичен такъв от
01.01.2023 г., а на самата дата на злополуката - 09.03.2023 г. му бил проведен
и ежедневен инструктаж. Твърди се, че служителят е бил с нужната за
изпълняване на длъжността квалификация–притежавал СУМПС, притежавал
е АДР- свидетелство за обучение на водача, превозващ опасни товари в
цистерни или по друг начин, имал е и свидетелство за правоспособност за
упражняване на професия „машинист на котли с високо налягане III степен“
2
като според изискванията на длъжностната характеристика за длъжността
„шофьор специален автомобил - тампонажник“, трудовите задачи и
задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността били следните:
самостоятелно провеждане на всички видове тампонажни работи и
интензификация на пластовете: циментация на обсадни колони; циментови
мостове; опресоване на обсадни колони; солнокиселинни обработки;
солнокиселинни вани; заглушаване на сонадж; усвояване на експлоатационни
сонаджи; понижаване ниво на сондаж; провеждане аеризация на сондаж;
хидроразриви; хидроструйни перфорации; опресоване на нефтопроводи;
хелметизиране на помпено-компресорни тръби; притласкване и изчепване на
вместимости и др.; самостоятелно извършване на ремонтни, монтажни и
демонтажни работи на технологичните машини, агрегати, механизми
(ЦА[1]320, АН-700, СМН, пясъкосмесител, компресор и др.), както и
техническото им обслужване.
За изпълнението на тази длъжност е било нужно да знае основно
извършваните сондажни работи и работите по изследване на сондажите, да
приготвя необходимите разтвори за тампонажните работи, включително
бързо втвърдяващи се циментови смеси и пасти. Сочи се, че задълженията за
заеманата от него длъжност „организатор ТИР“ били следните: да организира,
координира и контролира дейността на групата в съответствие с
технологичните задания, инструкции и нормативни документи; да организира
и провежда качественото изпълнение на всички видове тампонажни и
интензификационни операции по сондажи и находища (циментация на
обсадни колони; циментови мостове; опресоване на обсадни колони и ПКТ,
СКВ, СКО; заглушаване и усвояване на сондажи; хидроразриви и
хидроструйни перфорации; изпитание на пласта и др.), да организира
извършването на ремонтни, монтажни и демонтажни работи на
технологичните машини, агрегати и механизми (ЦА-320, АН-700, СМН,
4ЦР).; да изготвя планове за работа за технологичните видове операции и т.н.
Твърди се още, че при проверката досежно установяване на трудовата
злополука било установено, че Димитров е изпълнявал производствените си
задължения, произтичащи от вмените му по длъжностната характеристика
като участвал в процеса на „проправане“ на цистерната.
Тъврди се, че по показания на очевидци на случилото се Т. се намирал
3
върху цистерната и работел с машините за „пропарване“, когато в един
момент се чул звук от освобождаване на пара и викане, след което тялото на
работника паднало на земята. Сочи се, че установените причини за смъртта
му съгласно удостоверение на Съдебна Медицина при УМБАЛ „Д...“ ЕАД -
гр.П.., били черепно-мозъчна травма, съчетана механична травма и падане
отвисоко като резултат на отхвърлянето назад от силната струя пара и
последващо падане от височина около 4 метра, върху павирана повърхност с
прилежащ бетонов бордюр, а съгласно отразеното в Разпореждането по чл.
55, ал.1 от КСО злополуката от 09.03.2023 г., която възникнала по време и по
повод на извършване на работа – се случила при свързване на ППУ към
цистерната и подаване на пара, когато люкът на цистерната внезапно се
отворил преди инсталацията да бъде изключена и преди налягането във
вътрешността на цистерната да се понижи до атмосферното. В резултат на
това силната струя пара, която излязла от отворения люк ударила служителя в
гърдите и го отхвърлила назад, след което паднал от около 4 метра върху
павираната повърхност. Излага се, че при проверката на компетентните за
това органи били установени редица нарушения на правилата за безопасни и
здравословни условия на труд от страна на ‚П...“ АД, а именно: нарушение на
чл. 287, ал.1 от Кодекса на труда; нарушения на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд - чл.16, ал. 1, т.1, т 6 и т.7; нарушения на Наредба
РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд - чл. 2, ал. 2, т. 4; чл. 7, ал. 5, т. 4;
чл. 16, ал. 1, т. 3; нарушения на Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване - чл. 166, ал. 2; чл. 167, ал. 2; чл. 202, ал.
2; нарушения на Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска - чл. 3, т. 1; чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 16, ал. 1, т. 2,
за което му били наложени и административни мерки.
Сочи се, че основна причина за настъпване на злополуката била липсата
на организация за провеждане на периодично обучение по безопасност и
здраве на работниците, заети в дейности, които създават опасност за тяхното
или на други лица здраве и живот; липсата на квалифицирано и подготвено
лице, което да провежда периодичен инструктаж, инструктаж на работното
място и извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа на
4
лицата, изпълняващи длъжността „Организатор ТИР“; липсата на писмена
инструкция за безопасно извършване на пропарване на автоцистерна за
превоз на опасни товари; липсата на специфично обучение при ремонт,
изменение, поддържане и обслужване на работното оборудване в
дружеството; липсата на контрол върху лицата които се допускат до местата,
където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота;
липсата на адекватна оценка на риска при работа за работно място
„Организатор ТИР“ и работно място „Шофьор тампонажник“ за установяване
на опасностите и рисковете при ремонт и пропарване на автоцистерна;
липсата на подходящи организационни и технически мерки за
предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска при извършване на
дейности по поддържане и ремонт на работното оборудване, свързани с риск
за работещите, а от техническа гл.точка злополука настъпила поради липсата
на защитни приспособления за предотвратяване на падане от височина;
неизрядното техническо оборудване, с което пострадалият работел;
физически и морално остарялата материална база, която не съответствала на
съвременните стандарти за извършване на подобен тип ремонти и поддръжка
на техническото оборудване; липсата на независим технически контрол и
сертифициране на използваното техническо оборудване за пропарване и
съоръженията, с които на пострадалия работник се налагало да работи.
При тези твърдения и като се излага, че са налични всички елементи за
ангажиране имуществената отговорност на работодателя към наследниците
на работника Т., а именно ищците по делото, се навежда, че за причините им
болки и страдания - това били най-близките му хора като между тях
съществувала много силна обич и емоционална близост, той бил мъж в
активна и трудоспособна възраст /на 55 години/, всеотдаен и добър човек, за
когото на първо място стоели близките като до последните си мигове се
грижел и помагал както на възрастната си майка, така и на дъщеря си и на
сестра си, която е инвалид с 90 % ТНР, а е бил и закрилник и морална опора,
на когото можели да разчитат за помощ и подкрепа – се претендира решение,
с което ответникът да заплати на ищците обезщетение за неимуществени
вреди. С оглед възрастта му, броят на преживелите наследници, материалната
и финансова помощ, която починалият оказвал на близките си, степента на
емоционална привързаност между него и преживелите го близки,
дългогодишното съжителство и разбирателство между него и наследниците и
5
др. се желае „П...“ АД да заплати на Х. Д. Д. – майка на починалия работник,
сумата от 200 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие
смъртта на сина й Т.М.Д.;
„П...“ АД да заплати на М. Т. М. – негова дъщеря, сумата от 200 000
лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически
и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на баща й
и да заплати на А. М. Д. с ЕГН ********** – негова сестра, сумата от
100 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на брат й като
всички суми се претендират ведно със законната лихва от датата на
възникване на трудовата злополука (09.03.2023г.) до окончателното
изплащане на сумата. Като се ангажират доказателства се претендира
решение в този смисъл с присъждане на сторените разноски.
В срока за отговор по исковата молба е депозиран такъв, с който не се
оспорват част от изложените в исковата молба фактически твърдения - че
между Т. и ответното дружество в периода между 21.04.2007г.- 09.03.2023г. е
съществувало трудово правоотношение, както и, че събитието от 09.03.2023
година е признато за трудова злополука с Разпореждане № 32931/
25.04.2023г. на НОИ. По същество исковете са оспорват като неоснователни
като се навежда, че ТЗ е настъпила при проявено от страна на работника
грубо нарушаване и несъобразяване на вътрешните правила и инструкции на
работодателя, което е и единствената причина за настъпване на нещастния
инцидент и в този смисъл се навежда, че е налице проявена от Т. груба
небрежност. Излага се, че пострадалото лице не е положил дължимата грижа,
която му е вменена като трудови задължения, а именно да спазва правилата за
здравословни и безопасни условия на труд - чл. 126, т. 6 от КТ, както и по чл.
33 от ЗЗБУТ и чл. 6, ал. 1 от ПВТР на работодателя. Същият е бил запозна с
Инструкцията по безопасност и здраве при работа 56-12 за работата на
„шофьор- тампонажник“ при сектор РИС и ТИР, както и с всички останали
инструкции по безопасност и здраве при работа за неговата длъжност. За него
са били провеждани редовно всички видове инструктажи като шофьор на
специален автомобил - тампонажник, и като „Организатор ТИР“, а именно -
начален, периодични и ежедневни инструктажи. Т. е бил инструктиран и
6
обучен и сам е провеждал инструктажите на място, периодичните и
ежедневните инструктажи на колегите си на длъжност шофьор на специален
автомобил - тампонажник, съгласно Заповед № 240/28.10.2021г.;
пропарваната автоцистерната, са проведени всички изискващи се
периодични, ежедневни и на работното място инструктажи. Изготвени са
оценки на риска за работното място „Организатор ТИР“ и за работното място
„Шофьор на специален автомобил- тампонажник“, с които оценки
пострадалото лице е запознат. В изработените Оценки на риска е засегнат и
риска при работа на височина по т.2 от картата за оценка на риска. Рискът при
падане от височина е оценен като приемлив, твърде ограничен, тъй като в
работата не се налага често работа на височина и са посочени необходимите
мерки за ограничаване на риска. Излага се, че място е присъствал и
ръководителя сектор „Автотранспорт“, който е възложил пропарването
(измиването) на автоцистерната с ППУ. Навежда се, че Т. е бил и един от най
- квалифицираните работници в дружеството и е извършвал същата дейност
многократно, като част от трудовите си задължения. Но се излага, че при
настъпване на злополуката Т. не е имал работа на височина и не му е
възлагана такава задача - качване върху цистерната. Не е следвало да се качва
на цистерната, докато продължава пропарването и това негово действие е
изцяло самоволно. Пропарването се е извършвало в присъствието на
ръководител сектор „Автотранспорт“, който е бил там, за да наблюдава как
върви работата, евентуално да даде указания, но в момента е гледал в друга
посока - за течове на цистерната, когато Т. неочаквано и без да извести
никого се качил на цистерната като така не е спазил инструкциите по т. 41 на
ИЗБР-56-12, а именно, че всякакви дейности, свързани с отстраняване на
неизправност, трябва да се извършват при изключена инсталация, подаването
на парата да бъде прекратено и налягането да се понижи до атмосферното.
Правила, пренебрегнати от пострадалото лице и довели до неговата смърт.
Излага се, че са спазени изискванията за провеждане на инструктажи
вкл. и дневен е деня на инцидента. Навежда се и се оспорва твърдението, че
цистерната не е била обезопасена като се излага, че е снабдена с произведен
фабрично предпазен парапет за падане от високо. Този парапет е в сгънато,
прибрано състояние и се намира непосредствено до люка на цистерната, като
задължение на лицето, което се качи за извършване на каквато и да е дейност,
да го вдигне като по този начин си осигури безопасни и сигурни условия на
7
труд. Но в конкретния случаи това не се е случило. Работникът е бил с
предоставени лични предпазни средства и е бил запознат с изискванията да
бъдат използвани постоянно по време на работа. Бил е със свидетелство за
правоспособност за упражняване на професия „Машинист на котли с високо
налягане“, peг. N 483/28.07.2014г., издадено от ДАМТН, както и
Удостоверение за професионална компетентност за извършване превоз на
товари N 112 - 001683/ 17.02.2020 г. и са му провеждани обучения по реда на
Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Въпреки тези обучения и инструктажи, и вмени задължения обаче, се
излага, че Т. е проявил груба небрежност като съзнателно е нарушил
множество правила за безопасност при работа –
предприел е дейност, свързана с отстраняване на неизправност, без да
изключи инсталацията, преди подаването на парата да бъде прекратено и
налягането да се понижи до атмосферното;
предприел е самоволно качване на цистерната, независимо, че това не
е било част от трудовите му задължения в момента;
при качването не е използвал необходимите предпазни средства, с
които е бил снабден от работодателя и не е вдигнал предпазния парапет върху
цистерната и не на последно място - предприел е отваряне на люка на
цистерната, докато инсталацията е работела.
С оглед така допуснатите от него груби нарушения на правилата за
безопасност на труда, които са в причинна връзка с настъпилия резултат, се
излагал, че отговорността на работодателя, респективно размерът на
обезщетенията следва да бъде намален при допусната груба небрежност от
страна на пострадалия в размер на 90 процента.
Отделно искът спрямо А. М. Д. следва да бъде отхвърлен тъй като тя не
попада в кръга на близките, имащи право на обезщетение от настъпилата
смърт на брат й.
И най-сетне исковете се оспорват и като заявени в размер, който не
отговаря на критериите за справедливост. Твърди се и че работникът е бил
със сключена със Застрахователна полица застраховка „Трудова злополука“
№ ********** на ЗАД „Армеец“, съгласно която за периода 03.06.2022
8
година — 02.06.2023 г. е бил с покрит риск „смърт, вследствие на трудова
злополука“ като в съответствие с изискванията на чл.8 от НЗЗ на работниците
и служителите, застрахователната сума за едно лице в случай на смърт при
трудова злополука е 84 кратния размер на месечната брутна работна заплата,
която следва да покрие настъпилите за правоимащите вреди.
Като се ангажират доказателства и не се оспорват тези на ищците се
желае произнасяне в този смисъл.
Искът е с правно основание по чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по фактите като от удостоверение за съпруг и
родствени връзки се установява, че ищцата Х. е негова майка, М. е негова
дъщеря, а А. е негова сестра, а от препис-извелчение от акт за смърт се
установява още, че Т. е починал на 09.03.2023г, около 12.43 минути в П... От
трудов договор от 21.04.2007г., сключен на основание чл.70, ал.1 от КТ, ДС
към него от 27.04.2021г., ДС от 31.03.2022г. и длъжносттна характеистика за
длъжността „Шофьор – тампонажник“ с код по НКП 83222005, се установява,
а и не се спори, че от 2007г. Т. е бил служител при отвтното предприятите
„П...“ АД с последна длъжност по този договор – ‚шофьор, специален
атовмобил – тампонажник, категория „машинни оператори“, по безсрочен ТД
с пълно, осмечасово работно време и място на работа в предприятието на
ответника, сервиз ТИР в Дирекция Добив. От приложената към ДС
длъжностна характеристика, връчена на Т., л.59 от делото и допълнение към
нея от 23.02.2021г., л.63 е видно, че длъжността му се характеризира със
следните задължения:
основното му задължение е било да е запознат с осъществяването на
производствено-технологичния процес, а трудовите му задачи и задължения
са били самостоятелно провеждане на всички видове тампонажни работи и
интензификация на пластовете, циментация на обсадни колони; циментови
мостове; опресоване на обсадни колони; солнокиселинни обработки;
солнокиселинни вани; заглушаване на сондаж; усвояване на експлоатационни
сондажи; понижаване ниво на сондаж; провеждане аеризация на сондаж;
хидроразриви, хидропескоструйни перфорации; опресоване на
9
нефтопроводи; притласкване и изчерпване на вместимости и др., както и
самостоятелно извършване на ремонтни , монтажни и демонтажни работи на
технологичните машини, агрегати, механизми (ЦА-320, АН-700, СМН,\
пясъкосмесител, компресор и др.), както и техническото им обслужване.
В задължение му е било вменено и знание за основно извършваните
сондажни работи и работите по изследване на сондажите, да приготвя
необходимите разтвори за тампонажните работи, включително бързо
втвърдяващи се циментови смеси и пасти. В подчинение е на „организатор
„ТИР”.“ като е следвало да изпълнява разлорежданията на Ръководител
сектори, участъци, групи, звена и да влиза във взаимодействие с операторите
и останалия изпълнителски персонал на находищата. Следвало е да поддържа
връзки с операторите и останалия изпълнителски персонал на находищата -
дежурен техник.
Съгласно допълнението към ДХ Т. е следвало да спазва и знае
следното: да е запознат с осъществяването на пронзводствено- технологичния
процес; да организира, провежда н контролира производствения
технологичен процес по тампонажни и интензификационни работи на
сондажите и поддръжка на тръбопроводите; следвало е да организира,
координира и контролира дейиоста на групата в съответствие с
технологичните задания, инструкции и нормативни документи, да организира
и провежда качественото изпълнение на всички видове тампонажни и
интензификацнонни операции по сондажи и находища (циментация на
обсадна колона, циментови мостове, опресоване на ОК и ПКТ, СКВ. СКО,
заглушаване и усвояване на сондажи, хидроразриви и хидропескоструйни
перфорации, изпитание на пласта и др.). Да организира извършването на
ремонтни, монтажни и демонтажни работи на технологичните машини,
агрегати и механизми (ЦА-320, АН-700, СМН,41 ДР), да изготвя планове за
работа за технологичните видове операции, да организира обезпечаването на
персонала с необходимите резервни части, материали и машини, необходими
за нормалната работа на групата, да организира изпълнението на графиците,
свързани с ремонта и текущата поддръжка на тампонажната техника, да
изпълнява стриктно изискванията, подсигуряващи безопасна работа и
здравословни условия иа труд с киселини, основи и химикали, съдове под
налягане и взривоопасни инсталации; да участва в изготвянето на програми за
повишаване квалификацията на персонала, да организира провеждането на
10
опреснителнн курсове за повишаване квалификацията и спазване правилата
по ТБ н ОТ от изпълнителския персонал на групата и да прави устно
предложение за персонала пред н-к отдел „ЕИРС“ относно награждаване или
наказание. Посочена е и подчинеността му като е добавено задължение за
изпълнение пряко разпореждаията на ръководител – сектор РИС и ТИР, и на
началник отдел ЕИР.
От протокол за резултати от извършване на разследване за злополука,
станала на 09.03.2023г. и разпореждане с № 32931/ 25.04.2023г. на ТП – НОИ
С... – град за признаването й за такава се установява, че тр.правоотношение
между страните е прекратено на основание настъпила смърт за работника в
разултат от случило се по време и по повод изпълнение на възложената
работа увреждане – пропарване на автоцистерна с подвижна парова
установка. Според отразеното в Разпореждането на НОИ пострадалият е
свързвал ППУ към цистерната, запалил е ППУ и е започнал да подава пара
към цистерната. След това се е качил горе на цистерната и е отворил люка
преди налягането в нея да се понижи до атмосферното, в резултат на което е
бил блъснат от излизащата от там силна струя пара, отвхърлен е назад и е
паднал от около четири метра височина върху павираната повърхност с
прилежащ бетонов бордюр. Това е довело до черепно – мозъчна и съчетана
механична травма (глава, гърди), които са били несъвместими с живота.
Отразеното в Разпореждането е въз основа на съставения за ТЗ Протокол с №
5103-14-4/ 10.04.2023г. за резултати за разследване на злополуката и въз
основа показанията на свидетелите Д. Н.Н.И. и Д. ИИ.Ц. От протокола се
устноавява, че обясненията на Д. са в посока на това, че е приствал на
случилото се като той е закарал автоцистерната към девет часа на площадката
на ТИС за извършване на пропарка с оглед установяване на течове по нея.
Пак по негови обяснения Т. е свързал подвижна парова установка към
цистерната, след това е запалил ППУ и е започнал да подава пара към
цистерната. Д. се е отдръпнал и от този момент насетне на около 15 метра от
мястото, където е била цистерната, и тогава видял, че Т. е бил качен горе на
нея и отварял люка. Тогава чул звук като от освобожаване на пара и видял как
Т. се превъртял и паднал на земята.
От разпита на другите, посочени в протокола свидетели на случилото
се, не се установява причината, накарала Т. да се качи на цистерната, от която
паднл.
11
От съобщение за смърт с № 222/ 10.03.2023г. на катедра Съдебна
медицина към УМБАЛ П.. е видно, че след аутопсия на трупа на починалия
работник съдебният лекарски екип е установил, че черепно – мозъчната
травма, довела до смъртта, е в резултат на падане от високо на служителя.
Разпитани като свидетели по делото са служители на ответника -
М.П.Н. и Н. В.С., чийто показания съдът кредитира дотолкова, доколкото
кореспондират с останлите доказателства по делото вкл. и с протокола за ТЗ,
който не е оспорен в заключителната му част. Показанията и на двамата
свидетели не са от преки и лични впечателния от случилото се и са във
връзка с начина на провеждане инструктажа и обучението при работодателя,
както и за специфични задължения на Т. по повод възлаганата му работа,
което дава основание на съда да кредитира само част от тях. От казаното от
свидетеля Н. се установяа, че към онзи момент той е бил пряк ръководител на
Т.. Дава и описание на технологичния процес по „пропарване“, за което
свидетелят сочи, че трябва да има нареждане за това като в конкртения
случай не е било дадено такова от него. Сочи, че работниците нямат такова
правомищие за преценка дали да се спре или не автоцистерната, за да се
почисти като това обичайно се случва 1, 2 пъти в годината. Споделя, че
самият процес „пропарване“ е доста по-сложен от измиване на цистрената и
се използва основно в нефтените сондажи чрез топлообменик –прокарва се
гореща пара, която подгрява нефт и кондензат/друг петролен продукт/ и се
вкарват като вече е повишена доста температурата на течността и се вкарва в
сондажа като така се разтапт парафините, отделили се от нефта при
понижаване на температурата. Именно тези подвижни парови установки са с
цел да се отмиват периодично от цистерните натрупания от нефта филм от
вътрешната страна на цистерната. Свидетелят сочи, че Т. е един бил един от
служителите, които са вършили тази дейност и е обслужвал Г. и Д.. Пак по
показания на свидетеля всеки си е имал самостоятелна машина и никой не е
следвало да се качва на машината на другия работник и носи отговорност за
нейната изправност. Описва, че арматурното табло, което се намира в
кабината на ППО, е с датчик с доста сериозна точност за температура и
монометър с висока точността и когато и двата паднат на температура и
налягане близка до атмосферната, тогава се приема, че процесът пропарване е
приключил и се започва разкачване на тръбната инсталация.
12
Казва още и че ежедневни инструктажи по това управление на
машините са се провеждали от Т., като самият свидетел сочи, че той е бил с
над 20 години опит като тампонажник и освен шофьор тампонажник той е и
организатор на групата с трима подчинени служители покрай себе си, с опит,
знания, квалификации, свързани с ППУ и тампонажни машини, курсове и
нужната квалификация.
В подобна свтелина досежно квалификацията и обученията, както и
инструктажа на Т., са и показанията на др. свидетел –Мариана, която споделя,
че в предприятието на ответника и в частност работното място на „шофьор
тампонажник“, е била направена оценка на риска на работното място на
„шофьор тампонажник“ и на работното място на организатор „тампонажни и
интензификационни работи“ като починалото лице е работило на тази
длъжност, бил е запознат с оценката на риска за длъжностите, на които е
назначен срещу подпис, бил е с опит, дългогодишен трудов стаж,
професионален опит, и е бил способен работник. Споделя, че знае за
проведния ежедневен инструктаж от инструктажната книга, от което е било
видно, че Т. е провел за този ден инструктажа на останалите
шофьори-тампонажници във връзка с работите, които предстоят за деня.
Темата на този инструктаж е била „запознаване с инструкция за безопасност и
здраве при работа“ № 5612у, в която в т 41. Според свидетеля Т. е нарушил
вменени му правила за работа съгласно Инструкцията по здраве и
безопасност на рабата кати това е станало със самото му качване на
цистерната без да изключи инсталацията–паровата подвижна обстановка,
която по инструкция следва да се извърши и според която докато работи
подвижната парова установка, работникът няма право да се качва на
цистерната.
Дава описание и на самата цистерна, която е с мобилен предпазен
парапет, неразделна част от работната й площадка, произведен от завода
производител на цистерната. Този парапет е подвижен, на шарнирна връзка и
когато се качва работника на цистерната, издърпва парапета, изправя го, и го
застопорява неподвижно посредством метален щифт. Излага свидетелят, че в
случая не е бил повдигнат парапета. Сивдетелят сочи и за списък е описание
на личните предпазни средства за „шофьор тампонажник“, а при извършване
на пропарването, като е външен проце става чрез почистване с маркуч, а ако е
вътрешен парата следва да минава вътрешно по тръбопровод. В този случай
13
работникът няма пряк контакт с парата. Личните предпазни средства са:
защитно работно облекло и защитни обувки, а при външно пропарване, вече
са необходими и ръкавици и лицев шлем. Според свидетеля в конкретния
случай е бил с нужното работно облекло.
Съгласно цитираната по–горе от свидетеля М.Н. инструкция по здраве и
безопасност при работа, за която не се спори, че Т. е бил запознат, л. 103 и
следващите от делото, се установява, че при дейност по извършване на
технологични операции на сондажите с агрегат „подвижна парова установка“
всеки правоспособен за това, за което не се спори по делото, че Т. е
притежавал, следва да провери техническото състояние на агрегата преди
всяко негово пускане, наличността на горивото и вода в цистерната като
всички ремонтни дейности по отстраняване на неизправности по агрегата
следва да се осъществяват при изключена инсталация, със спрян двигател на
автомобила и понижено до рамките на атмосферното налягане в тръбоповода.
Допълва се със задължение за прекратяване на пароподаването, изключване
на инсталацията. Описани са задълженията за външно и вътрешно
пропарване и реда за това, както и е забранено отдалечаване на шофьора от
автоцистерната и оставянето й без надозор, както и оставяне на агрегата без
надозр. Страните нямат спор, че Т. е бил запознат както със своите
задължения по длъжностните характеристики, така и с Инструкцията по
здраве и безопасност при работа, а и това се установява от положените от
него подписи за запознаване с тях.
Или при така изложената фактическа обстановка и от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им като според ал.5 получаването на обезщетение
от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална
болест не се смята за приемане на наследство ерго право на такова
обезщетение имат и наследниците на починал работник/ служител при
установена трудова злополука. Според нормата на чл.55, ал.1 от КСО
14
трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В
конкретния случай се установиха всички елементи на злополука за работник
на ответника и син, брат и баща на ищците, който в резултат на внезапно
въздействие върху живота му, по време изпълнение на трудовите си
задължения и на работното си място, е бил отхвърлен от пара, излизаща от
отворен от него люк от цистерна, поверена му за работа, от което пада при
височина от четири метра и в резултат на получени множество, несъвместими
с живота травми, почива. С тези изводи на съда следва да бъде ангажирана
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ.
Досежно преценяване отговорността на работодателя през призмата на
чл.201, ал.2 КТ, съгласно която разпоредба отговорността на работодателя
може да бъде намалена при доказана по безспорен начин допусната груба
небрежност от страна на работника, то в тежест на ответника бе да установи
начинът на настъпване на процесната злополука и допуснато ли е нарушение
на трудовите задължения от страна на пострадалия, и по конктретно
неспазване на правилата по т.1 до 9 от Инструкцията за здраве и безопасност
при работа, а именно да провери техническото състояние на агрегата преди
всяко негово пускане, наличността на горивото и вода в цистерната като
всички ремонтни дейности по отстраняване на неизправности по агрегата
следва да се осъществяват при изключена инсталация, със спрян двигател на
автомобила и понижено до рамките на атмосферното налягане в тръбоповода,
както и със задължение за прекратяване на пароподаването, изключване на
инсталацията, довели до настъпване на фаталния резултат.
В конкретния случай работодателят в отговора си навежда, че
работникът е допуснал такава груба небрежност в изпълнение на своите
задължения, довела до съпричиняване на възникналата смърт – без да спре
пароподаването и без да изчака падане на налягането в цистерната е отворил
люка й, което е довело до силната струя пара, която го е избутала от
работната площадка. Това възражение за неправомерно и в разрез с правилата
по безопасност на труда поведение, не бе доказано по делото. Не се установи
от работодателя, в чиято тежест бе това задължение, нито защо Т. се е качил
на работната площадка – кое е довело до това негово действие, нито пък се
15
установи по безспорен начин Т. да е нарушил гореописаните задължения вкл.
и спиране подаването на пара и падане на нейното налягане, проверка
състоянието на уредите по отчет на тази дейност на машините, нито дали това
негово качване на площадката не е било свързано евентулано с оглед опазване
интереса на останалите работници, част от които негови поверени служители,
а се доказа само, че причината за смъртта на Т. е силната струя пара, която го
е изтласкала от площадката. Не се доказаха и твърденията за неносене на
повереното му работно облекло, както и недърпането на предпазния
механизъм–парапет на площадката върху цистерната.
За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице е
необходимо да бъде установено по категоричен начин, като доказателствената
тежест е на работодателя, извършването на такива действия от страна на
пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от
тяхното настъпване. Този извод за наличието на груба небрежност не може да
се основава на предположение – в този смисъл виж Р № 719/ 10.11.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 2898/2008 г., I г. о., ГК, както и Р № 60/ 5.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., а следва да се установи изцяло още повече,
че в конкртения случай самият работодател твърди, че Т. е бил добре
подготвен и с опит служител за тази дейност и не е ясно защо е допуснал
това. Само с тези съображения съдът приема, че това възражение за
съпричиняване е недоказано и води до изключване на проявена груба
небрежност от работника и съответно до намаляване отговорността на
работодателя.
Досежно размера на претенцията, заявена от ищците Х., М. и А. като
майка, дъщеря и сестра на починалия работник Т. съдът намира следното:
Съгласно константната практика на ВКС (Р № 140/ 24.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III г. о. и Р № 499/ 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1577/2010 г., IV г. о.) отговорността на работодателя по чл.200 КТ за
обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от
договор, е по естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са
приложими към тази отговорност. Обезщетението за неимуществени вреди от
смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия.
16
При смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на лицата,
които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящи, възходящи,
брята и сестри, които са били в близка връзка с починалия приживе (в този
смисъл са дадените задължителни за прилагане от съдилищата указания с ТР
№ 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, ППВС № 4/ 1961г.).
Размерът на обезщетението се определя по справедливост по реда на чл.52
ЗЗД. И тъй като неимуществените вреди, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и следва да се определи съобразно критериите за справедливост,
предписани в нормата на чл.52 ЗЗД и съобразени с дадените в ППВС №
4/1968г. тълкувания – определяне на размера на обезщетението съобразно
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства –
възраст на починалото лице, отношения между него и ищците т.е близостта
помежду им, живеене или не в едно семейство, привързаност на пострадалите
с починалото лице, нуждата от материална, морална и любяща подкрепа,
както и отражение върху психиката и емоционалното състояние на близките
му.
В тази връзка съдът е допуснал и събрал показанията на свидетелите
Силвия Вескова Д. и Т.Ц.И. – първият негова бивша съпруга, а вторият негов
приятел. Техните показания съдът кредитира като дадени от лица с
непосредствени впечатления от живота на починалия и членовете на неговото
семейство.
От показанията на свидетелката Д. – майка на ищцата М. и бивша
съпруга на Т. се установява следото:
Познавала е Т. от около 30 години като с него са имали общо детет,
ишцата М.. Споделя, че е бил добър и благ човек, грижовен съпруг и баща.
Приживее се е грижил за майка си, сестра си и за дъщеря с, докато са живеели
в едно домакинство в гр. Д. в неговата къща. Грижил се е за майка си, която
по показания на свидетекката след неговата смърт, е на легло. Сочи, че сестра
му, с която е живял преди смъртта си, е с тумор в главата и за нея се е грижил
до края на дните си. Споделя. че макар и семейна Т. се е грижил и за дъщеря
си М., най-вече финансово. Грижите за майка му Х. и за сестра му А. били не
само за физическа и за морална подкрепа, но и всякаква друга – за закупуване
17
на лекарства, продукти, посещения по лекари като по показания на
свидетелката сочат, че им бил като настойник. Излага, че сестра му А. заради
здравослвонто си състояние постоянно трябва да се води по болници и
прегледи, заради тумора и страданията й от епилепсия. За ищцата Х.
свидетелката споделя, че след като си е отишъл Т., тя вече е на легло, а преди
това грижите за цялото семейство – А. и Х., включително и финансово, били
поемани изцяло от него. Преживяват загубата много тежко, плачат постоянно.
След смъртта му се е променил начина им на живот като плачат по цял ден,
няма кой да им помага и да се грижи за тях. Понастоящем са зле и им е
трудно за всичко - няма кой да нацепи дърва, няма кой да им плати сметки, а
свидетелката споделя, че тя самата трудно им помага, защото се налага да
помага и на дъщеря си М.. Споделя, че дъщеря им М. живее в С..., вече си има
семейство и дете. Учила е в С... и въпреки, че не живяла в едно домакинство
докато е учила в С... с баща си Т. е била близка с него – той й помагал
финансово и с храна – отглеждал оранжерия и й пращал продукти. М. по
показания на свидетелката много тежко преживяла злополуката и още страда
като на рождения му ден Т., помолила свидетелката да отиде на гроба му и да
му занесе нещо и да го помене.
В подобна светлина са и показанията на свидетеля Т.И., който сочи, че е
познавал Т. от около седем- осем години, през които са били прятели. Излага,
че е бил добър човек, винаги усмихнат и готов да помогне. Живеел е в Д. с
майка си и сестра си като споделя, че ищцата Х., негова майка е възрастна, а
сестра му А. е инвалид. Били са в много близки отношения, а той бил
грижовен, помагал и на двете за всичко. Помагал е и на дъщеря си М., както и
на всеки, който го помоли за помощ. Излага, че много тежко и трите
преживяват загубата му - майка му плаче постоянно. Споделя за случай, в
който е помагал на Х. да карат материали за гроба му, а там тя плачела и
нареждала „кога ще дойда при тебе“. И двете жени – Х. и А. не могат да се
грижат за себе си, защото Х. буквално не може да се изправи физически, а
сестра му А. едва се грижи за себе си камо ли да помага на майка си. За М.
казва само, че в деня на узнаване за случилото се плакала неутешимо, а и сега
плаче често.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите тъй като същите
кореспондират и с писмените доказателства по делото, а именно експертно
решение с № 91667/ 169/ 02.09.2022г. От това заключение се установява, че
18
А. е с призната 90 % трудова нетрудоспособност поради поставена й диагноза
„главен мозък, супратенториум“ придружен с малки припадъци при 80 %
епилепсия с ГТКП, налагаща четворна антиконвулсивна терапия. Според
дадения ТЕЛК А. е с психотравма, която е отключила припадаци с честота 2-
3 пъти седмично. Тя е и с операция от краниотомия.
Представени са и неоспорени справка от ТП – НОИ С... относно
определени и изплатени пенсии / обезщтения във връзка с трудовата
злополука на Т., от които е видно, че и трите ищци са без такива начислени,
изплатени и поискани пенсии, а от същите тези справки се установява, че Х. и
М. са получили във връзка със смъртта на Тихиомир парична помощ за
осигурено лице в размер на по 270 лева.
Представено е и не е оспорено като доказателство, а и като факт
платежно нареждане за плащане в полза на ищцата М. с от 18.01.2024г. на
сума в размер на 79 934.40 лева от трето по делото лице – ЗАД Армеец АД,
което плащане е за обезщетение на наследниците на починал и застрахован
със застраховка ‚трудова злополука“ по полица с № **********/02.06.2022г.
при ЗАД Армеец АД служител на ответника – Т. по повод на признатата от
НОИ трудова злополука.
При тези факти, установени на база на събраните и кредитирани от съда
доказателства и от правна страна съдът намира следното досежно
претенциите на ищците за присъждане на обезщетения:
Ищците са правоимащи лица по смисъла на чл. 200, ал.1 от КТ във вр.
ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, ППВС с №
4/1961г. и ППВС с № 4/ 1968г. за репатриране на причинените им болка,
страдание, лишения и липса от загубата на техния син, баща и брат Т. от
случилата се на 15.03.2023г. в гр.Д. трудова злополука – смърт на работник на
ответното предприятие като М. е правоимаща ex lege като негова наследница
– дъщеря, а Х. и А. като негови близки, с които пострадалият Т. е бил в
трайна и дълбока емоционална и социална връзка и които след неговата смърт
търпят продължителни болки, страдания, лишения не само от неговата загуба
като син и брат и член на семейството, а и като единствен мъж, осигуряващ
месечната издръжка и доходи на Х. и А. и грижи. Доказа се, че освен
единственият, който е бил във физическа възможност и здраве да се грижи за
тях и дома им, никоя от двете поради старост и не добро здраве за Х. и
19
поради лошо здравословно състояние и инвалидност за А., не е могла и не е
участвала активно във финансовата и битова издръжка на общото им
домакинство. Доказа се, че връзката между син и майка, и между брат и
сестра, е била изключително силна, с оглед на тяхната зависимост от неговата
обич и подкрепа за възрастната и болна негова майка, и за такава,
изключително близка връзка с неговата сестра, инвалид. Съдът приема, че
въпреки, че Х. и А. нямат качеството на наследници на Т., те попадат в кръга
на онези близки, които са определени с ППВС 1/ 1961 за майката, и в ТР 1/
2018 по т.д. 1/2016г. за сестрата на Т., а именно изключително и особено
близка привързаност помежду им с оглед нуждата на А. от неговата обич и
подкрепа като брат. Доказа се по делото, че ищцата – сестра на Т. е в почти
безпомощно състояние като лице с призната инвалидност от почти 90 %,
както и се доказа, че за нейното преживяване и емоционално и физически
водещо място е заемал брат й, починалият Т.. Доказа се, че дори в зряла
възраст връзката между майка и син, и брат и сестра е била такава на взаимно
разбирателство, подкрепа и обич, а А. е била и силно зависима от грижите на
своя брат за закупуване на лекарства, прегледи, медицински консултации, а
от чисто хигиенно – битово естество – поддръжка на домакинството им.
еговата внезапна загуба е причинила на майката – ищца и сестрата А. не само
дълбок емоционален и психически срив и травми, а и до страх от лишения и
от безпомощност да се справят без мъжката му подкрепа в чисто битов план
като помощ в домакинството, градината, осигуряването на най-базовите и
необходими за преживяване потребности, вкл. и от паричната издръжка от
доходите му като работник при ответника. Загубата му е лишила вече
възрастната майка на Т. да разчита на подкрепата на единствения и близък и
можеш човек, неин син, за осигуряване на ежедневните й потребности, а като
сестра А. е загубила не само обичта на своя брат и най-близък, а и моралната
сила за справяне с последиците от нейната инвалидност и заболяване.
Именно наличието на такава особено близка житейска връзка между син и
майка и между брат и сестра дават основание за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от загубата на Т. в една трудна за ищците А. и Х.
среда за оцеляване. За справедлив размер на обезщетението за Х. като негова
майка съдът съобразява нейната възраст и здравословно състояния и
емоционален срив след случилото се със сина й и искът следва да бъде
уважена за сума в размер на 100 000 лева като за разликата до 200 000 лева
20
съдът намира за завишен.
В такъв от 100 000 лева за справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и
ППВС 1/ 1968г. следва да бъде определен и размера на претенцията на А., за
която се доказа наличие на изключителност във връзката й с брат й Т. –
безпомощност, силна емоционална зависимост, предопределила желание и
готовност на Т. да се грижи за своята сестра с инвалидност и неговата
отдаденост към домакинството, от което тя е била част. Този размер съдът
намира за оправдан.
А относно претенцията на ищцата М. като дъщеря на пострадалия от
злополуката съдът намира, че същият следва да бъде определен в размер от 80
000 лева. Да, доказа се по безспорен начин, че дъщерята М. е била много
близка със своя баща и е поддържала непрестанна връзка с него, а и към
момента на събиране на доказателствата все още преживява силно неговата
загуба като баща и близък. Съдът отчита, че ищцата към момента на
злополуката – 15.03.2023г. е била на възраст от 27 години, с ново, нейно
семейство и очакваща дете, а към деня на приключване на съдебното дирене с
нейно, родено дете, без здравословни проблеми и в разцвета на своя
самостоятелен живот като майка, съпруга и зрял човек на обществото и
колкото и силно да е била привързана към починалия неин баща и независимо
от това, че е разчитала на неговата подкрепа най- вече морална, то тя има
свой живот, в който болката от липсата няма да изчезне, но и няма
изключително и определящо значение. Ищцата М. не е загубила единствения
човек, на когото е можела да разчита за грижа и споделяне, така както са го
загубили нейната баба и леля А., тъй като тя има свое семейство и е в зряла
трудоспособна и родителска възраст и подкрепата на семейството й, както и
любовта към новороденото й дете, макар и да не могат да компенсират
загубата на починалия й баща, ще й помогнат да преодолее мъката по него за
сравнително по– кратко време и с по – малко страдания. За разликата до 200
000 лева искът според настоящия състав е неоправдано висок. От така
определената сума от 80 000 лева съдът следва да съобрази и приспадне
платеното на М. от застрахователя по застраховката ‚Трудова злополука“
обезщетение на основание чл.200, ал.4 от КТ и така ответникът следва да
плати само 65.60 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за приспадане от така
21
определените суми за обезщетения платените на основание чл.11, ал2 от КСО
суми от по 270 лева на А. и Х. тъй като същите са с характер на помощ в
случай на смърт на осигуреното лице в полза правоимащи, а не обезщетение
за настъпилата негова смърт.
Дължима е лихва от датата на злополуката – 09.03.2023г до подаване на
исковата молба – 14.08.2023. и от датата на подаване на исковата молба –
14.08.2023г. до окончателното изплащане.
Страните съобразно нормата на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК носят тежест
за разноски съобразно уважената част от исковете.
На ищците следва да им се присъдят разноски за възнаграждение на
адвокат, което е потърсено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА или то на основание
чл. 7, ал.2, т.,4 ит НМРАВ или в размер на по 8 650 лева за всеки един от
двата иска за А. и Х. и на същото основание, но в размер на 7050 лева за М.
или в общ размер на 24 350 лева в полза на адв. Р..
На основание чл.78, ал.3 от КТ ответникът също има право на разноски,
които са в редуциран размер за платено възнаграждение на адвокат.
Претенцията за адвокатско възнаграждение на адв. С. е размер на 24 650 лева,
като от нея по правилото на чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъди
съобразно уважената част на исковете в общ размер на 280 000 лева, само
9939 лева.
Ответникът дължи държавна такса върху уважената част от иска в
размер на по 4000 лева за всеки един от исковете на А. и Х. и още 3200 лева
по иска на М. или общо 11 200 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П...“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С/адрес/, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. – Управители
чрез адв.С. на основание чл.200 от КТ да заплати на Х. Д. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр. Д., /адрес/ с постоянен адрес гр. Д., /адрес/ чрез адв.
Р., с адрес на кантора гр. С..., ул „Е...” № .., офис 6 сумата от 100 000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болка и страдания от
загубата на нейния син Т.М.Д. поради трудова злополука, случила се на
22
15.03.2023г. на територията в предприятието на “ П...“ АД, площадка в Д., а
именно „смърт“ на Т.М.Д., ЕГН **********, син на Х. Д. Д., призната за
такава с Разпореждане на НОИ на РБ № 32931/ 25.04.2023г ведно с лихвата за
забава от датата на злополуката – 15.03.2023г. до подаване на исковата молба
– 14.08.2023. и от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2023г. до
окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до 200 000 лева и
ОСЪЖДА „П...“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С/адрес/, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. – Управители
чрез адв.С. на основание чл.200 от КТ да заплати на А. М. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Д., /адрес/ чрез адв. Р., с адрес на кантора
гр. С/адрес/ сумата от 100 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди –болка и страдания от загубата на нейния брат Т.М.Д.
поради трудова злополука, случила се на 15.03.2023г. на територията в
предприятието на “П...“ АД, площадка в Д., а именно „смърт“ на Т.М.Д.,
ЕГН **********, брат на А. М. Д., призната за такава с Разпореждане на НОИ
на РБ № 32931/ 25.04.2023г ведно с лихвата за забава от датата на
злополуката – 15.03.2023г. до подаване на исковата молба – 14.08.2023. и от
датата на подаване на исковата молба – 14.08.2023г. до окончателното
изплащане на задължението и
ОСЪЖДА „П...“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С/адрес/, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. – Управители
чрез адв.С. на основание чл.200 от КТ да заплати на М. Т. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С/адрес/ чрез адв. Р., с адрес на кантора гр.
С/адрес/ сумата от 65.60 лева – като неплатен остатък от обезщетение за
претърпени неимуществени вреди –болка и страдания, цялото в размер на 80
000 лева от загубата на нейния баща Т.М.Д. поради трудова злополука,
случила се на 15.03.2023г. на територията в предприятието на “ П...“ АД,
площадка в Д., а именно „смърт“ на Т.М.Д., ЕГН **********, баща на М. Т.
М., призната за такава с Разпореждане на НОИ на РБ № 32931/ 25.04.2023г
ведно с лихвата за забава от датата на злополуката – 15.03.2023г. до подаване
на исковата молба – 14.08.2023. и от датата на подаване на исковата молба –
23
14.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението като като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 200 000 лева и
ОСЪЖДА “П...“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С/адрес/ представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. – Управители чрез
адв. С. на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1 от ЗА да заплати
на П. В. Р. с адрес на кантора в С..., ул. „Е.. сумата от 24 350 лева за
адвокатско възнаграждение на ищците и
ОСЪЖДА Х. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.Д., /адрес/, М. Т. М. с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С/адрес/ и А. М. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Д., /адрес/ чрез адв. Р., с адрес на кантора
гр.С/адрес/, да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „П...“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/, представлявано
от П.К.Н. и Л.Т.Ч. – Управители чрез адв. С. сумата от 9939 лева за
адвокатско възнаграждение и
ОСЪЖДА „П...“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С/адрес/, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. – Управители
чрез адв. С. да заплати по сметка на СРС сумата от 11 200 лева на основание
чл.78, ал.6 от ГПК – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24