Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 27.11.2020
г.
Районен съд - Русе, трети
състав,
в открито заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева като разгледа АНД № 1639/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по
реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на А.А.
против Наказателно постановление (НП) № 20-1085-002479 от 10.08.2020 г.,
издадено от Началник на Сектор ПП към ОД на МВР-Русе, с което за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба. Според жалбоподателя
обжалваното постановление е незаконосъобразно, неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон, при непълнота на доказателствата, при
неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на процедурата за издаване на
наказателни постановления. Сочи, че не е извършил описаното в наказателното
постановление нарушение. В тази насока твърди, че е управлявал МПС-то със
скорост 60-70 кв. в час, когато на дясната част от пътя внезапно са излезли
стадо диви прасета, а лявата, насрещна лента, е била заета от идващ камион на
„Каолин“. Така, за да избегне сблъсъка, насочил МПС-то извън дясната част на
пътното платно и едновременно с това натиснал спирачките, в следствие от което
автомобилът се ударил в едно дърво. Моли обжалваното постановление да се
отмени.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Сектор Пътна Полиция към ОД на
МВР се представлява от главен юрисконсулт Татяна Йорданов, която моли
обжалваното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, а
жалбата да се остави без уважение като неоснователно по съображенията, подробно
изложени в приложеното по делото становище. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, в
предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН преклузивен срок – А. е получил препис от
обжалваното НП на 01.09.2020 г., а жалбата е подадена на 04.09.2020 г., поради
което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът, като съобрази становището на страните и след
преценка събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Производството
по делото е започнало със съставяне на Акт № 20-1085-002479 за установяване на
административно нарушение /л. 7 от делото/ за това, че на 23.05.2020 г., около
14:10 часа, в община Ветово, на път трети клас № 2302, посока от гр. Ветово към гр. Сеново на
километър осми, жалбоподателят А.А.А. като водач на лек автомобил – Опел Астра
Ф с рег. № РР 7273ВА, държава България, управлявайки горепосоченото МПС,
собственост на Ф.Х.А., с ЕГН: **********, извършва следното нарушение: като водач на МПС
не съобразява скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа и
характера на пътя, за да спре пред предвидимо препятствие и допуска ПТП с двама
леко ранени.
На 09.07.2020 г. А. се запознал с
акта и го е подписал без да прави възражения.
Вземайки предвид събраните в преписката
писмени доказателства, а именно акта и справка за нарушител/водач,
административнонаказващият орган – Сектор Пътна Полиция към ОД на МВР-Русе,
издал атакуваното НП № 20-1085-002479 от 10.08.2020 г. В него при пълна
идентичност с описаната в акта фактическа обстановка на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, пр. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лева.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани в качеството им на свидетели – актосъставителя и посочения в
акта свидетел. От техните показания се потвърждава описаната в акта фактическа
обстановка, а именно, че са получили сигнал за настъпило ПТП с пострадало лице
между гр. Вятово и гр. Сеново, до с. Кривня. При пристигането им установили в
дясно, извън пътното платно процесното МПС, обърнато по таван, като до него
лежали А. и пострадалият пътник. Последните посочили, че случилото се дължи на
внезапно излезли на пътното платно диви животни, като за да се избегне удара водачът
А. бил принуден да напусне пътното платно. При извършената проверка с
техническо средство – дрегер, не е установено А. да е управлявал процесния
автомобил под въздействие на алкохол. Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели, тъй като изложеното от тях почива на преките им впечатления и намира
потвърждение в събраните по делото писмени доказателства.
Следва да се посочи, че в
настоящото производство, видно и от изложеното в жалбата, не е налице спор относно
мястото и времето на настъпване на ПТП-то и относно личността на водача,
управлявал процесното МПС. Така спорен остава единствено въпроса за причината
за настъпване на ПТП-то, като според жалбоподателят то е резултат от внезапната
поява на излезли на пътя диви животни и наличието на друг ППС в насрещната
лента, а не, както актосъставителят е приел, несъобразена с условията на пътя
скорост.
Съдът не кредитира изложеното от А.
в жалбата, като го намира за защитна теза, която не кореспондира със събраните
по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
На първо място съдът приема, че
както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, което е видно и от
приложените заповеди, намиращи се на л. 21 и 23 от делото, и в
законоустановените срокове.
Съдът, съобразявайки разпоредбата
на § 6, 7. 30 от ДР на ЗДвП, а именно пътнотранспортно произшествие е събитие,
възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало
наранявания на хора и повреда на ППС, приема, че в процесния случай се
установи, че е налице ПТП с пострадали и материални щети. Установи се наличие и
на причинно-следствена връзка между настъпването на ПТП-то и поведението на
жалбоподателя, изразило се в неспазване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в която е предвидено, че водачът на ППС е длъжен при избиране на
скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интезивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Дори
да се възприеме изложената от жалбоподателя теза, която съдебният състав не
споделя, че на пътя внезапно се е появило стадо диви животни, и доразвита
впоследствие с жалбата, че насрещната лента за движение била заета от движещ се
камион на дружество „Каолин“, за съдебния състав остава неясно защо появилата
се опасност не е предотвратена чрез намаляване на скоростта и/или спиране,
каквито са и предписанията на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП. В тази насока
са и разясненията касателно кога следва една маневра да се квалифицира като
спасителна, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н.д. № 90/82 г. на
ОСНК. Напускането на пътното платно със скорост от 60-70 км в час, както твърди
жалбоподателят, не може да се разглежда като такава.
На следващо място съдът приема,
че така наложеното наказание глоба в размер на 200 лв. се явява
законосъобразно, доколкото санкцията е съобразена с разпоредбата на чл. 179,
ал. 2, предл. първо от ЗДвП.
С оглед на изложеното съдебният
състав приема, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да се остави без уважение
като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ искането на ОД на МВР – Русе за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. се явява основателно, поради
което съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1, изр. първо, предл. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-002479 от 10.08.2020
г., издадено от Началник на Сектор ПП към ОД на МВР-Русе, с което на А.А.А., с
ЕГН: **********, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание
чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА А.А.А., с ЕГН: **********, да заплати на ОД на МВР-Русе
сумата в размер на 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Русе.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: