Присъда по дело №407/2020 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

 

към Присъда № 260000 от 14.02.2022  г. на Районен съд - Харманли, постановена по н.ч.х.д. № 407 по описа за 2020 година.

  

Производството по НЧХД № 407/2020 г. пред Районен съд - Харманли е образувано по тъжба от  С.С.С. *** против Д.Ж.Д. ЕГН ********** с адрес ***, за това, че през периода 14.08.2020г. - 30.09.2020г., в с. Свирково общ. Симеоновград, обл. Хасково, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Р.Д.Д. ЕГН ********** *** , като извършител, приписал на С.С.С. ЕГН ********** ***, престъпление - че в нощта на 13.08.2020г. е запалил или е поръчител на палежа на собствения му обор - краварник, находящ се в с. Свирково, като клеветата е извършена публично - престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр.чл.147 ал.1 предл. 2-ро вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

С посочената тъжба е повдигнато обвинение и против Р.Д.Д. ЕГН ********** с адрес ***, за това, че  през периода 14.08.2020г. - 30.09.2020г. , в с. Свирково общ. Симеонов­град, обл. Хасково, при условията на продължавано престъпление в съучастие с Д.Ж.Д. ЕГН ********** ***, като извършител, приписала на С.С.С. ЕГН ********** ***, престъпление - че в нощта на 13.08.2020r. е запалил или е поръчител на палежа на собствения му обор - краварник, находящ се в с. Свирково, като клеветата е извършена публично- престъпле­ние по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр.чл.147 ал.1 предл. 2-ро вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

 С тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане иск от С.С.С. с ЕГН ********** *** против Д.Ж.Д. с ЕГН ********** *** и Р.Д.Д. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане солидарно на сумата в размер на 16000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 14.08.2020г. до окончателното заплащане на задължението, представляваща обезщетение за причинените на тъжителя С.С.С. с ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се в посегателство върху честта, авторитета и името му.

 В съдебно заседание пред Районен съд - Харманли частният тъжител и граждански ищец, чрез упълномощения по делото повереник - адв. П.К. ***, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения против подсъдимите граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. К. сочи, че от така събраните доказателства в настоящото производство безспорно били установени както датата, така и мястото на извършване на деянието, описано в тъжбата при  условията на съучастие за двамата подсъдими. Подсъдимите разгласили неистински позорни обстоятелства и са приписали престъплението „палеж“, което тъжителя не е извършил и по този начин били накърнили доброто име в обществото и положителната оценка за него. Подсъдимите са съобщили своите твърдения, зад които застават пред неограничен кръг лица и са застанали зад тях. Тези твърдения са били достатъчно конкретизирани по съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и по отношение на лицата, които са неговите адресати. При приписаното престъпление в настоящия случай се сочи и връзката на пострадалия с обществено опасното деяние  - достатъчно конкретно по време, място и начин и обща характеристика на извършеното. Счита, че от субективна страна безспорно се доказало, че подсъдимите са действали при пряк умисъл. Разгласеното за тъжителя С. в инкриминирания период, счита за съставомерно на престъплението клеветата, като последната е разпространявана в периода от 14.08.2020 г до 30.09.2020 г. Моли съда да постанови Присъда,като наложи на подсъдимите наказание при превес на отегчаващи обстоятелства, поради което счита, че до голяма степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, във връзка както с индивидуалната, така и с генералната превенция. По отношение на гражданския иск, с оглед установеното от разпитаните свидетели, се доказало безспорно, че тъжителят се е чувствал зле, психически сринат. Опасявал се е, че разгласеното може да се отрази зле на бизнеса на управляваните от него юридически лица. Изглеждал е видимо разтревожен в инкриминирания период и след това, като за това свидетелстват лицата, разпитани и посочени от нас. Този извод прави от характера и интензитета на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които било осъществено вредоносното влияние и  моли съда да съобрази и задължителните указания, дадени в постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и оценката да бъде една реална, както сам тъжителят е посочил,за вредите, които са му нанесени.

 Частният тъжител и граждански ищец – С.С.С. не се явява, за да  заяви становището си.

 Защитникът на двамата подсъдими адв. Н.М. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземе предвид, че самото обвинение не било доказано по безспорен начин, не можало по безспорен начин да се установи вината на подзащитните му и след кратък анализ на обстоятелствата, установени в хода на съдебното следствие и на достоверността на доказателствените източници, заявява, че не било доказано авторството на подсъдимите по повдигнатото им обвинение. Моли съда да постанови присъда, с която да признае двамата подсъдими за невиновни по повдигнатото им обвинение и да отхвърли гражданския иск.

 Подсъдимият Д.Ж.Д. ЕГН ********** с адрес *** разбира обвинението, не се признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото - адв. М.. В даденото му право на последна дума изразява позицията си, че е невинен и иска съдът да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

 Подсъдимата Р.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *** разбира обвинението, но не се признава за виновна по него. В хода на съдебното следствие дава обяснения по случая, а в своя защита единствено заявява, че се счита за невиновна. В даденото и право на последна дума заявява, че е невинна и иска съдът да я оправдае по повдигнатото и обвинение.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 Подсъдимият  Д.Ж.Д. е роден на ***г. в гр. Симеоновград, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, земеделски производител с адрес в гр. Симеоновград, ул****,с ЕГН**********, неосъждан.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 952, издадена от Районен съд - Харманли на 16.10.2020г. същият не е осъждан.

От представената характеристична справка се установява, че подс. Д.Ж.Д. не се движи и не поддържа връзка с криминално проявени лица. Същият е с уравновесен характер, отговаря за постъпките си и не е конфликтна личност.Няма регистрирани противообщаствени прояви и нарушение на обществения ред. Ползва се с добро име в обществото.

Подсъдимата  Р.Д.Д. е родена на ***г. в гр. Харманли, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, животновъд с постоянен адрес ***, с  ЕГН **********, неосъждана.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 953, издадена от Районен съд - Харманли на 16.10.2020г. същата не е осъждана.

От представената характеристична справка се установява, че подс. Р.Д.Д. не се движи и не поддържа връзка с криминално проявени лица.Същата е с уравновесен характер, отговаря за постъпките си и не е конфликтна личност. Няма регистрирани противообщeствени прояви и нарушение на обществения ред. Ползва се с добро име в обществото.

 Частния тъжител С.С.С. е управител „Стив- Агрофинанс“ ЕООД с ЕИК ***със седалище в гр. Харманли, с дейност свързана с производство и търговия със селскостопанска продукция и животновъдство в няколко землища, едно от които в с. Свирково, общ. Симеоновград. В с.Свирково се намирала и селскостопанската база и животновъдните обекти, собственост на дружеството.Непосредствено до тях бил разположен и животновъдния обект, собственост на подс. Д.Ж.Д. с ЕГН ********** и подс. Р.Д.Д. с ЕГН **********, двамата съпрузи, които също били животновъди и  отглеждали крави и телета.

В нощта на 13 срещу 14.08.2020г. тъжителят нощувал в селскостопанската база в с. Свирково. На смяна били двама от работниците му,които полагали труд в постройка в непосредствена близост до животновъдния обект на тъжителя С.С. и този на подсъдимите Д.Ж. Ж.и подс. Р.Д.Д.. Към 21.00 часа тъжителят С.С. отишъл  да си легне в спалните помещения на базата. Около 24.00 часа единият от работниците му го събудил и крещял уплашен : “Шефе, всичко гори!“. Веднага станал и видял, че гори краварникът на подс. Д.Ж. Желев и подс. Р.Д.Д., който се намирал в близост  до производствената база на тъжителя, в която се помещавала цялата му земеделска техника- трактори, селскостопански машини, комбайни, земеделски инвентар и др., както и големи количества торове и препарати, пълна цистерна с дизелово гориво,с което зареждал машините. Веднага се обадил на спешния телефон 112 и подал сигнал за пожара. Веднага започнал  с работниците си да гаси пожара, но огънят се разраствал много бързо. Разстоянието до базата на тъжителя и разразилият се огън в краварника на подс. Д. и подс. Д. ставало все по- малко.

По същото време в село Свирково, общ. Симеоновград подс. Д.Ж. Желев и подс. Р.Д.Д. празнували  годишнина от сватбата си в заведението на свид.  С.Д.Д. и свид. Д.С.Д., което представлявало магазин, който имал открита и закрита част с маси. Двамата подсъдими имали гости за празненството.  На подс. Д.Д. се обадил животновъдът му, свид. Никола М.Б., който заедно със свид. С.Г.А. помагали на двамата подсъдими за отглеждане на животните и му казал: „Гори, гори обора!“.След като чул тези думи подс. Д.Д. извикал: „Горим, горим!“ и заедно с  подс. Р.Д.  тръгнали към оборите си. Свид. Д.С.Д. отишъл един час след като бе започнал пожарът и видял, че целият краварник по цялата дължина на обора,която била  50-60 м   гори. Подс. Д.Д. освен животните, крави и телета в обора имал   запалими материали като слама. В  помещението, където горяло, нямало  електрозахранване,тъй като свид. Д.Д. направил електроинсталацията в краварника и  лично прекъснал ел. захранването на това помещение, да не се предизвика пожар, заради леснозапалимите материали.

Свид. Е.Д.И., свид. Д.К.Д. и свид. М.Х.К.,*** на 14.08.2020г.  в полунощ получили сигнал, съобщен на тел.112 за пожар на селскостопанска постройка в с. Свирково, община Симеоновград.Тримата свидетели били дежурни по смяна и незабавно се отправили към местопроизшествието. При пристигането си там установили, че гори голяма покривна конструкция на селскостопанска постройка намираща се в началото на с. Свирково, като огънят бил обхванал 90% от покрива на постройката и голяма част от покрива с керемиди бил паднал. Пожарникарите построили линия за недопускане разпространението на пожара и опазване на намиращите се в близост постройки и слама. Свид. Е.И. поискал от оперативния център помощ на сили и средства. Пожарни автомобили пристигнали от гр. Харманли и гр. Димитровград след около час на 14.08.2020г. Пожарът би локализиран, като същият бил на около 3000 кв.м. Пристигналите пожарникари с пожарните автомобили останали на място, като пожарът бил ликвидиран около обяд на 14.08.2020г. Свид. Е.Д.И., свид. Д.К.Д. и свид. М.Х.К. си тръгнали, след като застъпила следващата смяна.

На 14.08.2020г. тъжителят започнал огледи на място с  полицейски служители, специалисти. Още същият ден започнали да идват в базата на тъжителя С.С. неговите  работници П. А. С., И. Т. И., Т. Б. Т., които го информирали, че подс. Д.Ж. Желев и подс. Р.Д.Д. са казали: “С. запали краварника ни“, което въздействало притеснително и унизително на тъжителя.

От писмо с вх.№266172/09.12.2021 г от РП Хасково ТО Харманли, се установява че ДП №355/2020 г по описа на РУ Харманли, пр. пр ТОХ-603/2020 на РП Хасково ТО Харманли, образувано на 14.08.2020 г. за престъпление по чл.330 ал.1 НК е спряно на основание  чл.199, вр. чл. 244  ал.1 т.2, вр. чл. 245  ал.1 НПК с постановление  от 28.04.2021 г., което е влязло в законна сила на 25.05.2021 г. Делото е предадено на РУ Харманли за издирване на извършителя на деянието.

Приети са като писмени доказателства по делото писмо с вх.рег. № 265036/02.08.2021 г. от РП Хасково ТО Харманли, ведно с преписи от: разпит на Д.Ж.Д. от 17.09.2020 г.; протокол за разпит на свидетел на Р.Д.Д. от 05.10.2020 г.; протокол за разпит на свидетел на Н.М.Б. от 05.10.2020 г.; протокол за разпит на свидетел на С.Г.А. от 05.10.2020 г.; протокол за разпит на свидетел на С.С.С. от 09.03.2021 г.; протокол за разпит на свидетел на Я.И.М. от 09.03.2021 г.; протокол за разпит на свидетел на Е.Д.И. от 16.10.2020 г.; протокол за разпит на свидетел на Д.К.Д. от 19.10.2020 г.; протокол за разпит на свидетел на М.Х.К. от 23.10.2020 г. по ДП № 355/2020 г по описа на РУ Харманли.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите, допуснати до разпит в това им качество. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства като обективни, относими и кореспондиращи помежду си. Въз основа на цитираните писмени доказателства се изяснява фактическата обстановка, изложена по-горе.

 При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните наказателноправни изводи:

От показанията на свид. Е.Д.И., свид. Д.К.Д. и свид. М.Х.К.,*** се установява, че на 14.08.2020г. в полунощ получили сигнал, съобщен на тел.112 за пожар на селскостопанска постройка в с. Свирково, община Симеоновград.Тримата свидетели били дежурни по смяна и незабавно се отправили към местопроизшествието. При пристигането си там установили, че гори голяма покривна конструкция на селскостопанска постройка намираща се в началото на с. Свирково, като огънят бил обхванал 90% от покрива на постройката и голяма част от покрива с керемиди бил паднал. Пожарникарите построили линия за недопускане разпространението на пожара и опазване на намиращите се в близост постройки и слама. Свид. Е.И. поискал от оперативния център помощ на сили и средства. Пожарни автомобили пристигнали от гр. Харманли и гр. Димитровград след около час на 14.08.2020г. Пожарът би локализиран, като същият бил на около 3000 кв.м. Пристигналите пожарникари с пожарните автомобили останали на място, като пожарът бил ликвидиран около обяд на 14.08.2020г. Свид. Е.Д.И., свид. Д.К.Д. и свид. М.Х.К. си тръгнали, след като застъпила следващата смяна. Описаното от свид. Е.Д.И., свид. Д.К.Д. и свид. М.Х.К.,***  досежно пожара на селскостопанска постройка в с.Свирково, община Симеоновград, собственост на подсъдимите Д.Ж.Д. и подс. Р.Д.Д.,в която са отглеждали  животни крави, телета са показанията на свид. С.Д.Д., свид. Д.С.Д., свид. Н.М.Б., свид. С.Г.А., свид. Я.И.М., свид. И. Т.И., свид.Т. Б.Т., свид. М.И.М., както и обясненията на подс. Д.Д. и подс. Р.Д., на които съдът дава вяра досежно изложените факти от тях за участието им в гасенето на пожара, за обхванатите стопански постройки от пожара  и извършените действия от тях за локализиране на пожара в с. Свирково, община Симеоновград на 13.08.2020г.

От показанията на свид. С.Д.С. се установява, че същият не е чувал в с. Свирково някой от селото да е казвал, че С.С. е запалил пожара, както и не е чул подс. Д.Д. и подс.Р.Д. да са казвали, че С.С. на 13.08.2020г. е запалил обора им - краварник, в който отглеждат  крави и телета. Свид. Д.С.Д. сочи „Не съм чувал от Д. и Р. да казват, че С. е запалил пожара». Свид.Н.М.Б. също сочи, че макар и да са живеели със свид.С.Г.А. и да се се грижили за животните в краварника на подс. Д.Д. и подс. Р.Д., често са ходили в магазина  в центъра на село Свирково да пазаруват продукти, като свид. Б. твърди «Не съм чул хората да говорят, че Д. и Р. са казвали, че С. е запалил пожара. Не съм чул да се говори в селото кой е запалил пожара»; «Не съм чул някой от хората да казва, че С. е запалил пожара. Не съм чул и Д. и  Р. да казват такова нещо, че С. е запалил пожара, както и съселяните ни да казват това».; „Не съм чул от никой от съселяните да говори, че Р. и Д. са казвали, че С. им е запалил обора”. Свид. С.А. също сочи,че когато пазарува продукти от магазина в с. Свирково, от разговор със съселяните не е чула, някой от съселяните и да говори, че подс. Д.Д.  и подс. Р.Д. да  са казвали, че С.С. ги е запалил. Също така не е  чула лично от подс. Д.Д.  и  подс. Р.Д. да казват, че С.С. е запалил пожара на краварника им. Свид. Я.И.М., също сочи, че не е чул някой в село Свирково да казва, че С.С. е запалил пожара. Свидетелите  възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Липсват противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Ето защо, според съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Втората група свидетели са свид. П. А. С., свед. И.Т. И., свид. П.И. П., свид. Т.Б. Т., като свид. И. Т. И. работи като тракторист във фирма „ Стиф Агрофинанс” с управител С.С.С., свид. П. И. П. е работил през м. август и м. септември на 2020г. при тъжителя С.С., свид. Т. Б. Т. работи като механизатор при С.С., тъжителя.

От показанията на свид. П.А. С. се установява, че негов колега около 22,30 ч му се обадил,  че има пожар и гори и двамата отишли да гасят пожара, тъй като изцяло огънят бил обхванал обора. Към този момент още не били пристигнали пожарникарите. Взели  маркуч и започнали да гасят. Подс. Д.Д. и подс. Р.Д. били  от другата страна и също гасели пожара, като нямали  видимост с тях. Пожарът бил на голямо пространство, като огънят отивал към балите и имота на тъжителя, а там имало амониева селитра. Когато гасял пожара свид. С. не видял подс. Д. и подс. Д., тъй като те били от другата страна, а пожарът бил на голяма площ. На следващият ден свид. С. срещнал  подс. Д.Д. и при срещата им подсъдимият му казал, „… съответно, че С. го е запалил”. След това в сноите показания пред съда свид. С. сочи, че след като е срещнал случайно подс. Д.Д., като съпругата му Р.Д. не била с него, конкретните думи, които подс. Д.Д. му казал при тази среща били точно „Само той ме запали.“, като думите му били :„Той ме запали“ и след това твърди, че му е казал: „С. ме запали”, след което отново твърди, че му е казал „Той ме запали“. Настоящият състав не дава вяра на показанията на свид. Пеньо Александров С., тъй като същите са вътрешно противоречиви, от една страна  същият заявява, първо, че подс. Д.Д. му е казал: „ С. ме запали”, след това твърди, че му е казал: „Само той ме запали“ без да посочва името му, като сочи, че точните думи на подс. Д. били: „Той ме запали“, поради което съдът не изгражда изводите си и не кредитира показанията на свид. С..Същите са вътрешно противоречиви и не могат да допринесат за разкриване на обективната истина по делото.

Свид. И.Т. И. твърди, че след пожара, на петия ден отивал към центъра на с. Свирково, на заведението на вуйчото на подс. Д.Д., С.. Били отвън с още приятели, като там бил и приятеля му М.И.М./Ш./. В същото заведение на съседна маса били подс. Д.Д. и подс. Р.Д. с още двама, трима човека, когато чул  подсъдимата Р.Д.Д., да  говори по телефона и да казва: „С. ни подпали.“ Свидетелят сочи, че масата на която е седял и тази на която били подсъдимите били на 2-3 метра и същият е чул само тези думи да казва подс. Д.. Свид. И. твърди, че тези думи били чути и от приятелят му М.М., като последният казал, че С. не може да го подпали. Показанията на свид. И. И. напълно се опровергават и противоречат на показанията на свид М.И.М., поради което съдът не ги кредитира. Свид. М.М. сочи, че пожара, в който изгорял обора на подс. Д.Д. ***. Свид. М. *** и посещавал вечер заведението на бившия кмет. Познава и свид. И. Т. И., тъй като заедно са израснали. Свид. М. категорично заявява, че е бил  в заведение със свид. И. Т.И., но не е чувал след пожара в  разговор  свид. Р.Д., да казва по телефона „С. ни подпали”. Съдът не кредитира показанията на свид. Иван И., тъй като същите противоречат и на формалната логика, тъй като свид. И. твърди, че е чул думите в  разговор  на свид. Р.Д., да казва по телефона „С. ме подпали”, но други думи преди и след това не е чул от разговора по телефона и не сочи за какво е бил разговора по телефона на подс. Д. . На следващо място извън всякаква логика е факта, че след като в заведението е имало много посетители и масите са били една от друга на 2-3 метра,при множество проведени разговори между посетители до свид. И. са достигнали единствено от разговора на подс. Д. по телефона думите „ С. ме подпали” и сочи ”Само това чух”. От друга страна свид. И. не може да си спомни и не сочи с кои приятели е бил в заведението на кмета, когато е чул разговора на подс. Д. по телефона, както и не си спомня освен подс. Д. и подс. Д., кои са останалите лица на тяхната маса,поради което съдът не дава вяра на показанията на свид. И.И. и не ги кредитира.Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свид. П.И. П., същите са недостоверни. Свидетелят твърди, че гасял пожара втората вечер, защото дърветата продължавали да горят по  сградата на подс. Д.. Животните пак били вкарани вътре, били затворени отстрани, даже имало парчета жар и падали големи парчета дърва до животните. Отишъл  до дома на подс. Д. и подс. Д. около 22,00 ч., като му се обадил и му казал: „Бате Д., ела да видиш какво става с тези животни, трябва да ги преместите“. Подс. Д.Д. му казал: „В момента съм гладен, чакай да се наям и ще дойда да видя какво става“. В тази част показанията на свид. П. противоречат на доказателствената съвкупност и на събраните гласни доказателства на свид. Е.Д.И., свид. Д.К.Д. и свид. М.Х.К.,***,които сочат, че пожара е бил ликвидиран около обяд на 14.08.2020г. , както и с показанията на свид. С.Д.Д., свид. Д.С.Д., свид. Н.М.Б., свид. С.Г.А., които сочат, че дните следващи пожара подс. Д. и подс. Д.( били изцяло ангажирани да носят слама на телетата, да осигуряват храна на животните, тъй като всичко било изгоряло. В тази връзка освен изложените по-горе аргументи житейски нелогично е твърдението на свид. П., че подс. Д. и подс. Д. на третата вечер са били в заведението на кмета в с. Свирково, заедно със свои приятели и тогава свидетелят чул, че на масата  на която са седяли подс. Д.Д. и подс. Р.Д. и са говорили по някаква тема и тогава подс. Р.Д.Д., казала „С. ни запали“, а подс. Д.Д. казал: „Мълчи, мълчи, недей да говориш така“. Свид. П. не е чул нито една друга дума от разговора, стоял е с гръб към масата на подс. Д. и подс. Д., но конкретно сочи, че е чул само посочените думи  казани от  подс. Д. и то на разстояние от 3 метра между масите, при наличие на десетина маси в заведението,което твърдение на свид. П.противоречи на формалната логика.То противоречи и на обясненията дадени от подс. Д.Д., който с най- големи подробности описва,че не се е срещал със свид. П. А. на следващия ден след пожара, тъй като цяла вечер не били спали, събирахме животните. На сутринта със свид. С.Д. взели хранилки от овцете, тъй като всички бали изгорели, нямало храна и вода. Подс. Д. на  сутринта помолил пожарникарите с водоноската да напълнят вода на телетата, защото било 40 градуса, а и тухлите били нагрети. Пожарникарите  напълнили вода. Със свид. С.Д. с джипката започнали да носят бали на животните, които били вътре в обора,за  да нахранят малките телета. Дошъл и свид. Д.Д., тъй като токът бил прекъснат и кабелите били  изгорели. Свид. Д.Д. и започнал да поправя тока, за да поправи помпата,за  да имат телетата вода. Следобед подс. Д. останал при животните, докато свид. Н.Б. отишъл до полицията да дава показания и след като се върнал подс. Д. отишъл до  полицията да даде показания. Подс. Д. се върнал  към 18 часа, изкъпал се и легнал да спи, защото не бил спал два дни и една вечер, и бил много изморен. Сочи, че не е срещал П. А. този ден, защото не бил ходил  в центъра и същият ден не бил ходил в заведението на вуйчо си. Съдът дава вяра на обясненията  на подс. Д., тъй като същите са както защитна теза, така и доказателствено средство и са в корелация с останалата доказателствена съвкупност, както и с обясненията на подс. Д.. Подс.Д. подробно разказа действията, които са извършили с подс. Д. и свид. Н.Б. и свид. С.А. във връзка с грижите, които са положили за животните, за направата на подслон за тях, за осигуряването на вода. Подс. Д. сочи, че след пожара били ангажирани и психически натоварени,   искали да са сред близките си хора. След пожара, когато  били заедно със съпруга и в заведението на свид. С.Д., не е виждала П. в близост до тяхвата маса. Подс.Д. подробно описва, че в заведението на свид. С.Д., което  посещавали винаги били на една маса вътре в заведението до самата врата на магазина, защото можели вечерта да се видят и да поговорят с близките си. Същата сочи, че е възможно свид. И. Т. И. и свид. М.И.М. – Ш.да са били в заведението, но масата на която винаги сядали със съпруга си била вътре в заведението, а не отвън. Излага факти, че зад масата, на която са стояли има стена и няма как да са стояли зад тях, тъй като едната й част била непосредствено  долепена до стената, и те са стояли срещу стената, но тази маса се намирала вътре в заведението, а не отвън. Съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимата Д.. В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимата Д. по делото съставляват и доказателствено средство, които съдът  обсъжда и цени във връзка с цялата доказателствена съвкупност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимата Д. в посочената част, като логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на разпитаните по делото свидетели и най - вече на свидетелите – С.Д., Д.Д., Н.Б. и С.А..

Престъплението публична клевета настоящата инстанция счита, че се касае за квалификация на деянието чл. 148, ал. 2, предл. 1, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 147, ал. 1, предл. ІІ от НК,

От обективна страна, за да са налице признаците на престъплението "клевета", следва да е разгласено позорно обстоятелство за честта на пострадалия, които са неистински, или да му се препише престъпление, което той не е извършил. Изпълнителното деяние е дадено в две форми: разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на неизвършено престъпление на пострадалия. При втората форма на клевета тъжителят твърди, че подс. Д.Д. и подс. Р.Д. са му преписали престъплението палеж по чл. 330, ал.1 от НК. Престъплението винаги и без изключение е деяние укоримо от гледна точка на господстващия морал, което винаги характеризира отрицателно личността на извършителя.

След анализа на събраната доказателствена съвкупност, очевидно  се налага извода, че в с. Свирково след пожара на 13.08.2020г. на краварника на подс. Д.Д. и подс. Р.Д. се е говорело, че С.С. е запалил пожара, но не се събраха категорични и безпротиворечиви доказателства нито писмени, нито гласни доказателства подс. Д.Д. и подс. Р.Д. да са приписали  престъпление палеж и то да е било отправено към трето лице, както и да са разгласявали  инкриминираните обстоятелства пред повече хора или на място и със средства които позволяват тези обстоятелства да се възприемат от повече хора. Обективни данни по делото, сочещи подс. Д.Д. и подс. Р.Д. да са употребили името на тъжителя С.С. в контекста на преписваното престъпление- палеж, позовавайки се на направеният анализ на писмените и гласните доказателствени средства, настоящият състав намира, че не се събраха в хода на съдебното следствие.

Следователно съдът счете за недоказан един от признаците от състава на престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК - да е приписано престъпление "другиму " т. е. не може да се установи оклеветяването на конкретно физическо лице, тъжителя С.С.С., който да е посочен от подс. Д.Д. и подс. Р.Д., че в нощта на 13.08.2020г. С.С.С.  е  запалил или е поръчител на палежа на краварник, находящ се в с. Свирково. В случая тъжителят изобщо не е бил  назоваван от двамата подсъдимите, затова и клевета няма, защото не се доказаха твърденията на  частното обвинението, подс. Д.Д. и подс. Р.Д., да са му  приписали извършване на престъпление – палеж или да е поръчител на палежа на  краварник, находящ се в с. Свирково, и да се отнасят до точно определена личност – тази на тъжителя. Освен това по никакъв начин не се доказа клеветническите твърдения да са били насочени именно към частния тъжител. Поради това и съдът счете, че подс. Д.Д. и подс. Р.Д. не са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр.чл.147 ал.1 предл. 2-ро вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК, поради което и съдът на основание чл. 304 от НПК  оправда подс. Д.Д. и подс. Р.Д. по повдигнатото обвинение.

 

По предявения граждански иск:

 

Съдът призна  подс. Д.Д. и подс. Р.Д. за невиновни в извършване на престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр.чл.147 ал.1 предл. 2-ро вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като не се доказа по несъмнен и безспорен начин  подс. Д.Д. и подс. Р.Д. да са осъществили състава на горепосоченото престъпление. Предявеният от частния тъжител граждански иск е неоснователен, тъй като подсъдимите, срещу които е предявен не са извършили визираното престъпление, заради което са предадени на съд, обективирано в тъжбата, а оттук и тяхното поведение не се явява противоправно, поради което не са налице основанията посочени в чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Отговорността за деликт възниква при условие, че са налице задължителните елементи, които обуславят нейното реализиране: противоправно поведение, вина, причинени вреди и наличие на причинна връзка между действията на причинилия вредата, вредата и наличието на вина у същия. Те не са осъществени в случая, тъй като липсва осъществено противоправно поведение от страна на двамата подсъдими по отношение на тъжителя. Ето защо съдът отхвърли предявения граждански иск, приет за съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство солидарно двамата подсъдими да му заплатят  сумата в размер на 16000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 14.08.2020г. до окончателното заплащане на сумата, като неоснователен, като неоснователен и недоказан.

  

По отношение на разноските:

 

Съдът възложи в тежест на тъжителя С.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Ж.Д. с ЕГН ********** и Р.Д.Д. ЕГН ********** сумата в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско   възнаграждение.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                    

 

 

СЪДИЯ: