Определение по дело №639/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр.чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на Директора на РЗОК – Добрич с искане за изменение на Решение № 828/15.06.2023г. в частта за разноските. В молбата се сочи, че делото е с материален интерес, поради което приложима за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.

Във връзка с предоставената възможност е постъпило становище от жалбоподателя, с което са наведени доводи за неоснователност на молбата по подробно изложени съображения.

Във връзка с постъпилата молба по чл.248, ал.1 от ГПК, съдът намира следното:

С Решение № 828/15.06.2023г. съдът е уважил жалбата на „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по ендокринология д-р Т. А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“И. Т.“ № * ет.* Писмена покана рег.№ 2907-85-27/1/27.02.2023г. на и.д.Директор на РЗОК – Добрич. Поради това е присъдил разноски в полза на жалбоподателя в размер на общо 1050лв., от които 50лв. – държавна такса и 1000лв. – адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая искането е направено в законоустановения срок, поради което е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящия случай съдът, с оглед изхода на делото, е присъдил в полза на жалбоподателя направените по производството разноски като размерът на адвокатското възнаграждение, с оглед направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК и липсата на фактическа и правна сложност, е присъден в редуциран размер – минималният размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. Възражението на молителя се основава на твърдение, че делото е с материален интерес, в който случай приложима за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата.

Съдът намира, че посочената разпоредба е неприложима тъй като делото не е с материален интерес – спорът не касае парично обезщетение, а има за предмет законосъобразността на административен акт. При установяване на незаконосъобразност на акта съдът няма правомощие да разпореди връщане на недължимо платената сума, а може единствено да отмени оспорения акт и да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне със съответните указания. При това положение не е налице основание за определяне на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г., съответно искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Директора на РЗОК – Добрич с искане за изменение на Решение № 828/15.06.2023г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението на страните.

	Съдия: