РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Девня, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20243120100013 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3,
вр. чл. 225 ал. 1 от КТ от И. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В********,
чрез проц. представител - адв. Сн. Г. срещу Община Вълчи дол, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Вълчи дол, обл. Варна,
пл. „Христо Ботев“, № 1, представлявана от кмета Калоян Красимиров
Цветков, за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед
№ 1236/01.12.2023 г., издадена от кмета на Община Вълчи дол, с която
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от
КТ - поради съкращаване на щата; за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност - “шофьор“ в дейност „Битово и комунално
стопанство“ при Община Вълчи дол; за осъждането на ответника да му
заплати обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от Кодекса на труда за
времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение,
считано от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. в размер на 9 927, 90 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателното й изплащане.
Ищецът излага в исковата молба, че е бил назначен на длъжността
„шофьор“ в Община Вълчи дол, Дирекция „Битово и комунално стопанство“
за неопределено време. Твърди, че със Заповед № 1236 от 01.12.2023 г.
1
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т.
2 от Кодекса на труда - поради съкращаване на щата, считано от 01.12.2023 г.
Ищецът счита, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение
е неправилна и незаконосъобразна, тъй като Решението, с което е прието
длъжностното не е било влязло в сила към 01.12.2023 г. – датата на
уволнението му, тъй като не са били изтекли сроковете за неговото обжалване
и не са били спазени сроковете за уведомление на Кмета на Община Вълчи
дол и на Областен управител на Област Варна за обжалване на решенията на
Общинският съвет. Твърди, че Решение № 17 от 30.11.2023 г. на Общински
съвет влиза в сила на 15.12.2023 г., поради което счита, че към датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение е действала старата структура
на Общината. Отбелязва в исковата молба, че веднага след неговото
освобождаване на длъжността, която е заемал е назначено ново лице, поради
което твърди, че не е налице реално съкращаване на щата, а длъжността, която
е заемал преди уволнението е само формално премахната от Длъжностното
разписание на Общината. Моли за положително произнасяне по предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез проц. представител –
адв. Н. С. депозира писмен отговор, в който оспорва исковата молба и моли
същата да се отхвърли като неоснователна. Счита за изцяло неоснователни и
необосновани доводите в исковата молба относно датата на влизане в сила на
решението на Общинския съвет, а именно - след изтичането на 14 - дневен
срок от приемането на решението и уведомяването на Кмета на общината и
Областния управител, тъй като няма законова разпоредба, според която
решенията на общинския съвет да влизат в сила след изтичането на 7 - дневен
срок от приемането им. Сочи, че Решенията на общинския съвет, в т.ч. и тези
по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, с които се одобрява общата численост и
структурата на общинската администрация влизат в сила от момента на
приемането им и пораждат предвидените в закона правни последици, а
именно: задължението на кмета на общината да ги изпълни, като извърши
приетите промени в числеността на персонала и в структурата на общинската
администрация. Излага аргументи в тази връзка. Въз основа на влязлото в
сила решение Кмета на общината е утвърдил ново длъжностно и поименно
щатно разписание, в сила от 01.12.2023 г., по образец, съгласно приложение №
1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в
администрация, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., съобразно новата
организационно - управленска структура, приета с решението на общинския
съвет. Твърди, че длъжността, която е заемал ищецът – шофьор като трудова
функция е премахната и не съществува в новото длъжностно разписание на
общинската администрация, вкл. и под друго наименование, поради което
2
напълно законосъобразно работодателят е упражнил правото си да прекрати
едностранно съществуващото трудово правоотношение на основание чл. 328
ал. 1 т. 2 от КТ, с оглед предоставената му оперативна самостоятелност при
организацията на дейността на администрацията. Сочи, че целта на
съкращаването на щата е да се оптимизира работата на работниците и
служителите, като дейността на всички звена се организира така, че да се
позволи изпълнението й с по-малко служители, която цел е постигната като е
намалена общата численост на персонала и той е организиран по нов и
ефективен начин в общата и специализирана администрация. Твърди, че
съкращаването на щата не е фиктивно, а е изцяло съобразено с приетата от
Общинския съвет нова структура на общинската администрация, в която не
съществува длъжност „шофьор“ с трудовите функции на ищеца. На последно
място излага, че според разпоредбата на чл. 21 ал. 1 т. 2 от ЗМСМА,
Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската
администрация, но не и разпределението на длъжностите в различните
дирекции. Сочи, че това разпределение на длъжностите и респ. заемането им
по трудово или служебно правоотношение е в правомощията на Кмета на
общината, а не на общинския съвет. На тези основания моли за отхвърляне на
предявените искове. В условията на евентуалност, ако съдът уважи
предявения иск с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ - за заплащане на
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, прави
възражение за прихващане със заплатеното обезщетение за неспазено
предизвестие на основание чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на 1 657, 95 лева и
обезщетение за оставане без работа по чл. 222 ал. 1 от КТ в размер 1 657, 95
лева с претендираното обезщетение за оставане без работа на основание чл.
225 ал. 1 от КТ в размер на 9 927, 60 лева.
В първото по делото с.з. ищецът, чрез проц. си представител
допълва исковата си молба с твърдението, че след уволнението му на работа е
оставено лице на пенсионна възраст – Ат. Ст. Ст. и са назначени други две
лица на длъжността „шофьор“ в отдел „Местни дейности“, но в други звена –
М. И.Р.и М. И.в Х..
След изслушване на ССчЕ ищецът чрез проц. си представител
изменя, на основание чл. 214 от ГПК размера на предявения иск с правно
основание чл. 225 ал. 1 от КТ в посока намаление, като същия вместо за
сумата от 9 927, 90 лева се счита предявен за сумата от 9 630 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа вследствие на уволнението за периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В становищата по същество страните, чрез проц. си представители
3
поддържат изразените позиции по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК по делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са били
в трудови правоотношение, като преди уволнението си ищецът е заемал
длъжността „шофьор“ в Община Вълчи дол в Дирекция „ Битово и комунално
стопанство“, като със Заповед №1236 от 01.12.2023 г., издадена от Кмета на
Община Вълчи дол и връчена на ищеца на същата дата трудовото му
правоотношение е било прекратено на посоченото в исковата молба
основание.
От представеното Решение № 17, обективирано в протокол №
3/30.11.2023 г. на Общинския съвет Вълчи дол е, че със същото е одобрена
нова обща численост и структура на Общинската администрация - Вълчи дол,
считано от 01.12.2023 г.
Видно от приложените старо и ново длъжностни разписания на
дейност „Битово и комунално стопанство“ е, че в утвърденото ново щатно
разписание в сила от 01.12.2023 г. общата численост на персонала е намалена
от 28 на 20 бр. като числеността на щатовете за позиция „шофьор“ е
намалена от 2 щатни бройки на 1 щатна бройка.
От поименното разписание на длъжностите в дейност „БКС“ в сила
от 01.12.2023 г. е видно, че длъжността се заема от лицето Г. Д. Г..
По делото е проведена ССчЕ, поддържана в съдебно заседание от
вещото лице Я. Л., даваща заключение за размера на последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец /м.08.2023 г./
в размер на 1 605 лева и за размера на обезщетението за периода т 01.12.2023 г.
до 31.05.2024 г. в размер на 9 630 лева. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните, прието е като доказателство по делото и се кредитира
от съда като обективно и компетентно изготвено.
По делото са представени длъжностни характеристики на
длъжността „шофьор“ и трудови договори на лицата А. С.Д.и М. И. Р.,
назначени на тази длъжност в „Местни дейности“, сектор „Домашен социален
патронаж“.
Представени и приети по делото са трудови договори и длъжностни
характеристики на други две лица – М. В. А. и М. М. Х., които са ирелевантни,
доколкото същите са назначени на същата длъжност „шофьор“, но в друг
отдел от структурата на общината – „Държавни дейности“, сектор
4
„Образование“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и приложимите материални
норми, съдът достигна до следните правни изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и
формулирания въз основа на тях петитум обуславят извод за предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за
незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност,
както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа в следствие на уволнението, в случая от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г.
Съдът намира производството по предявените искове за процесуално
допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на 05.01.2024 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ исковете за отмяна на уволнение се
подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение, което в настоящия случай е станало със заповед от
01.12.2023 г. Молбата за отмяна на уволението е подадена в срок, поради което
съдът дължи формиране на изводи досежно нейната законосъобразност.
Наведените в исковата молба твърдения са за наличие на няколко
самостоятелни основания за незаконосъобразност на уволнението на ищеца:
поради освобождаването на ищеца от работа преди влизането в сила на
Решение № 17 по протокол № 3/30.11.2023 г. на ОбС Вълчи дол, поради липса
на реално съкращаване на щата и поради нарушаване изискванията на чл. 8 ал.
1 от КТ. Тук следва да се отбележи, че възражението на проц. представител на
ответника, че основанието, на което се претендира незаконността на
уволнението следва да е посочено в исковата молба е основателно. Според
разпоредбата на чл. 127 ал. 1 т.4 от ГПК ищецът е длъжен в исковата молба да
изложи всички обстоятелства, на които се основава иска. Отнесена към
процесния спор, това означава, че ищецът е длъжен да посочи в исковата
молба всички основания, на които претендира незаконосъобразност на
заповедта за уволнение. Не стори ли това, възможността да направи това по -
късно се преклудира, освен в хипотезата на изменение на иска при условията
на чл. 214 от ГПК. По делото изменение на иска по отношение на основанията
за отмяна на заповедта не е правено. Предявения иск е изменен само досежно
размера на обезщетението за принудителна безработица по чл. 225 от КТ.
Правната доктрина и съдебната практика са категорични, че съдът е длъжен
да се произнесе само по наведените с исковата молба основания. Не следва да
се произнася по неподдържани от ищеца в исковата молба основания. В този
смисъл са Решение №232/13.06.2011 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение
№345/26.09.2011 г. на ІV г.о. на ВКС и др.
5
В текста на процесната Заповед №1236/01.12.2023 г. е изписано, че
трудовото правоотношение с ищеца се прекратява във връзка с влязло в сила
Решение №17 от 30.11.2023 г. по протокол №3 от проведено заседание на ОбС
– Вълчи дол и длъжностно разписание, в сила от 01.12.2023 г. Действително
към датата на издаване и връчване на заповедта за уволнение на ищеца не е
бил изтекъл срока за изпращане на решението на ОбС – Вълчи дол на
Областния управител Варна, но АПК и ЗМСМА не забраняват
административните актове, в т.ч. актовете на общинските съвети, да се
изпълняват преди да е осъществен контрол за законосъобразността им. Нещо
повече - чл. 45 ал. 4 изр.3 от ЗМСМА предвижда, че изпълнението на
индивидуалните и на общите административни актове и действието на
подзаконовите нормативни актове се спира, само ако същите бъдат оспорени.
По делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства
Решение № 17 от 30.11.2023 г. на ОбС – Вълчи дол да е било оспорено пред
Областния управител, поради което същото е могло да се изпълнява и в срока,
в който е могло да се оспори. Уволнението на ищеца е извършено след като е
приета нова структура на длъжностите в Община Вълчи дол от компетентния
орган – ОбС – Вълчи дол и след като в изпълнение на решението на
компетентния орган утвърдено ново щатно разписание от кмета на Общината.
Неоснователно е и оплакването на ищеца за фиктивност на
съкращението на щата. При утвърдената нова численост на персонала броя на
лицата, работещи в дейност „БКС“ е намален от 28 на 20 човека. Установява
се при съпоставка на актуалното щатно разписание в сила от 01.12.2023 г. с
предишното такова, в сила от 01.11.2022 г., че считано от 01.12.2023 г. е
намален щата за длъжността „шофьор“ от 2 на 1 бр. Причините за съкращение
на тази бройка е въпрос на преценка на работодателя за целесъобразно и
ефективно осъществяване на дейността „БКС“ и не подлежи на съдебен
контрол. На основание изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
към момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца със Заповед №
1236/01.12.2023 г. е налице реално съкращаване на щата.
Установява се по делото, че на единствената щатна бройка в дейност
„БКС“ на длъжността „шофьор“ е оставено лицето Георги Димитров
Георгиев. В исковата молба обаче няма наведени твърдения за липса на
извършен подбор според критериите по чл. 329 ал. 1 от КТ. Като основание за
незаконността на уволнението. По изложените по – горе съображения и
цитираната съдебна практика съдът не следва да обсъжда това основание.
Не се установява по делото и че на заеманата от ищеца длъжност са
назначени други лица. Съгласно ангажираните от ищеца доказателства лицата
М. В.А. и М. М. са назначени на длъжност „шофьор“ в съвсем друг отдел от
структурата на общината, а именно „Държавни дейности“, отдел
6
„Образование“. Как са разпределени длъжностите в този отдел и в този негов
сектор по делото не е известно. Не се доказва и как са разпределени
предвидените 14 щатни бройки за сектор „Домашен социален патронаж“ в
отдел „Местни дейности“, колко от тях са предвидени за длъжността
„шофьор“, има ли изобщо предвидени такива, имало ли е реално съкращаване
на такива бройки в този сектор на този общински отдел. Както бе споменато
по – горе структурата и щатната численост на общинската администрация се
приема от ОбС, но вътрешното разпределение в утвърдената структура с вече
посочената численост на общинската администрация се извършва от кмета на
общината по целесъобразност с оглед ефективно осъществяване на отделните
дейности и правилното разпределение на човешкия и финансов ресурс.
Именно кметът е компетентен да прецени кой щат и в кой сектор да в
изпълнение на решението на Общинския съвет за промени в структурата и
числеността на общинската администрация, съобразявайки се разбира се с
така утвърдената структура по отдели и без да надвишава общата им щатна
численост. Вътрешното разпределение на длъжностите и тяхната щатна
численост обаче е изцяло негов прерогатив.
На последно място, липсата на реално съкращаване на щата е
въведно в исковата молба на ищеца и като основание на възражението му по
чл. 8 ал. 1 от КТ, а именно незаконосъобразност на уволнението му поради
злоупотреба на работодателя с правото му да прекрати трудовото
правоотношение със служителите. Съобразно формираният от настоящия
състав извод за реално, а не фиктивно съкращаване на щата на ищеца,
неоснователно се явява твърдението му за недобросъвестно извършено
уволнение.
Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в
случая е налице реално съкращаване на щата при добросъвестно упражняване
на работодателската компетентност.
Горното налага отхвърляне като неоснователни на предявените
главен иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ и обусловени от него кумулативно
съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ, доколкото сочените от
ищеца основания за незаконност на уволнението му не са налице.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК
ответникът има право да иска заплащането на направените от него разноски.
Претендират се по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК
разноски в размер на 2 300 лева, за договорено и заплатено по банков път на
07.03.2024 г. адвокатско възнаграждение. Ищецът, чрез проц. си представител
прави искане за намаляване на така претендираното адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, което се преценява от съда като
основателно, макар и общият размер на претендираното от ответника
7
възнаграждение /изчислено от съда като сбор от минималните
възнаграждения, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размера на адвокатските възнаграждения за всеки един от предявените три
иска/ да е малко под минималния общ сбор на адвокатските възнаграждения.
Но тук следва да се отбележи, че предвид произнасянето с Решение на втори
състав на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22,
съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални
размери. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по - нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед
на целта" по смисъла на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. чл. 4 § 3 от ДЕС. Накрая СЕС
заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101 § 1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С
въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е
обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и
българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски
възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални
размери, водейки се единствено от фактическата и правна сложност на делото.
Преценявайки действителната фактическа и правна сложност на настоящия
казус и обема на извършените проц. действия от проц. представител на
ответника, съдът определя следващото се адвокатско възнаграждение за всеки
един от обективно съединените искове в размер на от по 500 лева, или общо за
трите иска 1 500 лева.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по делото,
поради което и въпреки изхода на спора направените по делото разноски за
експертиза остават за сметка на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Ж. В., ЕГН: ********** срещу
Община Вълчи дол, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Вълчи дол, обл. Варна, пл. „Христо Ботев“, № 1, представлявана от кмета
8
Калоян Красимиров Цветков обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението му за
незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 1236/01.12.2023 г. на Кмета на
Община Вълчи дол, с която трудовото му правоотношение е прекратено
поради съкращаване на щата на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ; с правно
основание чл. 344 ал. 2 т. 2 от КТ за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност - “шофьор“ в дейност „Битово и комунално
стопанство“ при Община Вълчи дол и с правно основание чл. 344 ал. 2 т. 3 от
КТ, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ за осъждане на ответника Община Вълчи дол да му
заплати сумата от 9 630 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа за периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска - 05.01.2023 г. до
окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*********ДА
ЗАПЛАТИ на Община Вълчи дол, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Вълчи дол, обл. Варна, пл. „Христо Ботев“, № 1,
представлявана от кмета Калоян Красимиров Цветков сумата от 1 500 лева
/хиляда и петстотин лв., 00 ст./, представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9