№ 119
гр. *********, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. Алексиева
при участието на секретаря П.А В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Г. Алексиева Гражданско дело №
20233130100508 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС. Производството е във фазата на допускане на съдебна делба.
Образувано е по искова молба на П. М. А., ЕГН ********** с адрес гр. *********,
ул. ******** № 107, вх. Б, ет. 6, ап. 44 срещу Г. Н. Г., ЕГН ********** с адрес гр.
*********, *********, вх. В, ет. 7, ап. 20, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на
недвижим имот: УПИ V- 129, кв. 24 по действащия ДРП на с. *****, община *********
одобрен със заповед № 448/12.03.1984г. с площ от 1510кв.м. при граници на имота: улица,
УПИ IV-130, УПИ III-130, УПИ II-130, УПИ IX-133 и УПИ VI- 128 при квоти 5/6ид.ч. за
ищеца и 1/6ид.ч. за ответника, основан на твърдение за възникване на съсобствеността за
ищеца въз основа на договор за дарение обективиран в НА № 5/12.07.2019г. и договор за
покупко- продажба обективиран в НА № 6/12.07.2019г. и за ответника по наследствено
правоприемство от Н. А..
В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът излага фактически твърдения,
че с ответницата са съсобственици на процесния имот. С договор за дарение по НА №
5/12.07.2019г. ищецът е придобил от М.Н. А. 1/6ид.ч. от имота, а с последващ договор за
покупко- продажба по НА № 6/12.07.2019г. още 4/6ид.ч. Твърди, че праводателят му се е
легитимирал като собственик на прехвърлените ид.части по наследство от баща си Н. М. А.
и по дарение от 17.12.2014г. от майка си А. Н. А.а. Ответницата се легитимирала като
собственик на 1/6ид.ч. от имота въз основа на наследствено правоприемство от баща си Н.
М. А.. Липсата на възможност за доброволно прекратяване на съсобствеността обосновава
интерес от заявяване на искането за съдебна делба.
1
С писмен отговор постъпил в срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че брат й М. А. е починал на 20.08.2019г. Страдал е от тежка
алкохолна зависимост, вследствие на което през по- голямата част от времето е бил
неадекватен. Нееднократно постъпвал за лечение в болнично заведение, но въпреки
полаганите грижи състоянието му се влошило и алкохолизмът обусловил настъпване на
фаталния му край. Скоро след смъртта на брат си установила, че малко преди да почине,
той е прехвърлил притежаваните от него 5/6ид.ч. от имота на ищеца. Потвърждава, че
останалата 1/6ид.ч. от имота е нейна собственост. Твърди, че познавайки състоянието на
брат си, допуска ищецът да е злоупотребил с това, възползвайки се от неадекватността и
зависимостта му от алкохола и от това, че е живял сам. Свидетелство за това бил и фактът,
че смъртта на брат й е настъпила по- малко от месец и половина след прехвърляне на
собствеността. Ето защо, твърди двата договора да са нищожни поради противоречие с
морала и добрите нрави.
В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител, поддържат исковата си молба.
Ангажира писмена защита.
Ответната страна поддържа отговора. Ангажира писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.
Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за:
наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата,
основанието, на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши
делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността. Предвид въведеното
от ответника правоизключващо възражение за нищожност, то негова е тежестта относно
установяване твърдяния порок на договорите за дарение и покупко- продажба сключени от
праводателя му, предвид че при сключването им продавачът е бил неадекватен и зависим от
алкохол, социално изолиран и силно внушаем от трети лица.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
Ответницата и М.Н. А. са брат и сестра. С НА № 151, том I, рег. 529, дело №
229/25.11.1998г. на нотариус рег. № 225 на НК, техният баща Н. М. А., по време на брака си
с тяхната майка А. Н. А.а е бил признат на база представени писмени документи за
собственик на процесния имот- дворно място.
С договор за дарение по НА № 41, том VII, рег. № 6604, дело № 1151/17.12.2014г. на
нотариус рег. № 225 на НК, А. А.а е прехвърлила на сина си М. А. притежаваните от нея
4/6ид.ч. от имота.
Горното ще рече, че М. А. се е легитимирал като собственик на 4/6ид.ч. от имота въз
основа на договор за дарение, с който майка му е прехвърлила притежаваните от нея права-
1/2ид.ч. от прекратена СИО и 1/6ид.ч. по наследство от съпруга си Н. А. /чл. 9, ал.1 ЗН/.
2
На основание чл. 5 ЗН, М. А. и ответницата са се легитимирали като собственици на
по 1/6ид.ч от имота по наследство от баща си Н. А..
С така притежаваните права М. А. се е разпоредил в полза на ищеца чрез две правни
сделки- договор за дарение по НА № 5, том І, рег. № 65, дело № 5/12.07.2019г. на нотариус
рег. № 773, с район на действие ПРС, с който е прехвърлил 3кв.м.ид.ч. от общо
притежаваните 1258,33кв.м ид.ч. от процесния имот и договор за покупко-продажба по НА
№ 6, том І, рег. № 66, дело № 6/12.07.2019г. на нотариус рег. № 773, с район на действие
ПРС, с който е прехвърлил собствеността върху притежаваните 1255,33кв.м ид.ч. от
процесния имот.
По горните факти, спор между страните не е повдиган.
Спорът се концентрира върху действителността на сделките, с който братът на
ответницата се разпоредил с притежаваните от него права в полза на ищеца. Оборването на
легитимиращия ефект на придобивните основания на ищеца би обусловило неоснователност
на иска, поради липса на съсобственост между страните и концентриране собствеността
изцяло у ответницата, като единствен наследник на брат си.
Доводите на ищеца срещу разглеждането на тези правоизключващи възражения, не
се споделят. В рамките на делбеното производство е допустимо разглеждането на
възражения срещу правата на някой съделител. Този спор може да се повдига, както чрез
предявяване на иск /само установителни, но не и конститутивни, с изкл. чл. 30 ЗН/, така и
чрез възражение.
За тяхното доказване, съотв. опровергаването им, по делото са разпитани свидетелите
на ответника- И. П. и С. Г./съпруг на ответницата/ и на ищеца- С.С. и Г. И..
От показанията на св. П. и св. Г. се установяват следните релевантни за спора факти:
Св. П. е кмет на с. *****, живее от години в селото и познава всички в него, вкл. и М..
М. е работил като стругар, но последните години преди да почине почти не работел. Ходел
да работи при П. и Д. по обекти във Варна. Бил все покрай тях, понеже къщите им били една
до друга, а и били братовчеди. Обичал да си пийва. Ходел в заведението на свидетеля, което
той държал години наред в селото, за да пие по една водка. Имал приятели в селото и
контактувал с тях. Сестра му свидетелят не е виждал от години. Повече виждал мъжа й да
идва, докато М. не починал през 2019г.
Св. Г. е съпруг на ответницата. Определя М. като типичен алкохолик- пиел до
припадък. Докато родителите му били живи /майка му починала 2017г., а баща му 2015г./,
имало контрол. Ходел на работа, но след като разберели, че пийва, го гонели от работа.
Заради алкохола влизал на лечение, бил и трудоустроен. Само първата година след смъртта
на майка си спрял да пие, защото приемал лекарства, но като се пооправил почнал отново.
За да си купува алкохол продал покъщнина, колата си, наследствени земи. Свидетелят
предупредил в магазина да не му продават алкохол, но всеки можело да му даде. Покривал
му и сметките в магазина. Нямал е нужда някой да го гледа, освен когато влязъл в болница
заради получен микроинсулт. Тогава ходели по- често при него. Като се оправил отново
3
почнал с пиенето. Ходел на центъра на селото, контактувал с хората, имал си приятели, с
които да пие.
Св. С. и И. познават М. и ищеца от дълги години. Двамата били комшии и рода.
Описват отношенията им като много добри. М. бил постоянно при П., когато той се
приберял от Варна. След като родителите на П. починали за него се грижел П. и семейството
му. Като пазарувал в магазина, М. казвал, че П. ще плати. М. работел при П. и брат му, бил
много добър стругар. Пиел алкохол, но знаел какво прави. Не са го виждали да е бил
неадекватен, контактувал с хората в селото. Не им е споделял да е бил изнудван от П. или да
се страхува от него. Разпродал всичко, за да си купува алкохол.
За здравословното състояние на М. А. ответната страна е ангажирала и писмени
доказателства, видно от който е, че: През 2015г. е постъпил за лечение в Клиника за нервни
болести с окончателна диагноза исхемичен мозъчен инсулт. През 2016г. лекуван в Клиника
по хепато гастроентерология с диагноза- алкохолен хепатит, синдром на алкохолна
зависимост, хроничен еритемо- ексудативен антрален гастрит, състояние след генерализиран
клонично- тоничен гърч, хипертонична болест, захарен диабет. Изписан в подобрено
състояние и предписано домашно лечение.
По възражението за нищожност на придобивните основания на ищеца, съдът приема
следното:
Те се основават на твърдението, че ищецът е имал знание за здравословното
състояние на брата на ответницата и при договарянето се е възползвал от неговата
зависимост от алкохол, неадекватността му и това, че е живял сам. Свидетелство за това бил
и факта на скорошно настъпилата му смърт.
Понятието добри нрави се дефинира в практиката и теорията като общоприети
неписани правила на поведение установени в обществото - за правилно и неправилно,
морално и неморално, добро и зло, и за това как в определена ситуация човек трябва и как
не трябва да постъпи. На тях законът- чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД придава правно значение.
Нарушението им се приравнява на последиците от нарушаване на закона, водейки до най-
тежкия порок- нищожност на сделката.
Обстоятелството, че прехвърлителят е починал скоро след сключване на сделките не
може да обоснове сочения порок. То би могло да се разглежда като основание за нищожност
поради липса на основание, ако прехвърлителната сделка бе с предмет поето от
приобритателя задължение да издържа и гледа прехвърлителя, но не и когато се касае за
договор за дарение или покупко- продажба.
Възползването от особеното състояние на прехвърлителя- воденето на затворен
начин на живот, физическа или икономическа зависимост от приобритателя, зависимост от
алкохол, би могло да се приеме за основание за нищожност на договор за покупко-
продажба, ако се сочеше и договаряне на цена по- ниска от пазарната, каквото в случая не се
е твърдяло. Факти обосноваващи ищецът да е имал подобно поведение, не се и установяват
4
от показанията на свидетелите. Всеки от тях говори М. А. да е имал социален живот,
приятели и контакт с хората от селото, както и че за обслужването си в ежедневието си не е
имал нужда от помощ на трети лица. За последното свидетелства само св. Г., но тези данни
касаят период значително предшестващ сключване на договорите /2015г. сочат писмените
доказателства М. А. да е получил мозъчен инсулт/. А наличието на сочения порок се
преценява към момента на сключване на сделката. Нямало е твърдения, предвид соченото
състояние на приобритателят, той да е договарял без намерение да се обвързва от
последиците на договора, т.нар съзнавана липса на съгласие, поради което и ако и да се
касае в случая за състояние на временна невъзможност да се формира валидна воля, т.е
невменяемост на дееспособно лице към момента на сделката, това би обосновало порок за
унищожаемост по см. на чл. 31 ЗЗД, разглеждането на каквото възражение в делбата, както
се посочи е недопустимо.
Няма морална укоримост при сключването и на двата договора, доколкото в него
момент М. А. е имал способност да разбира свойството и значението на действията си, и да
ръководи постъпките си, при липса на данни за поставянето му под запрещение. Данните по
делото сочат той да е действал разумно. Обективно установеният факт, че е употребявал
редовно алкохол в големи количества и зависимостта му към него, не може сам по себе си да
обоснове извод за обратното, ако и това му състояние да е мотивирало извършване на
действия по разпореждане със собствено имущество. Сам по себе си, мотивът за сключване
на договора за покупко- продажба, като възмезден такъв, стои извън основанието на
договора и не може да обоснове неговата нищожност, ако и да е противен на добрите нрави.
При договора за дарение съгласно чл. 226, ал. 2 ЗЗД, дарението е нищожно, ако то или
мотивът, единствено поради който е направено е противен на закона или добрите нрави. Т. е
тук се прави разграничение между мотив- като причина за сключване на договора и
основанието му – да се даде нещо при липса на насрещна престация. Реализираното
намерение за дарение е достатъчно основание на тази правна сделка. А когато се сочи да е
сключена с мотиви, противни на закона или добрите нрави, те следва и да се докажат. В
случая обаче такива не са твърдяни, а от гласните доказателства се установи, че страните са
роднини, били са в много добри отношения, ищецът е подпомагал М. А. в намиране на
работа, заплащане на сметки в магазина, приемал го е в дома си, каквото отношение не е
получавал от други свои роднини, оставайки сам след смъртта на родителите си.
В заключение, анализирайки ангажираните по делото доказателства, съдът приема,
че по делото няма годни и допустими такива установяващи, че договорите за дарение и
покупко-продажба на ид. части от имота в полза на ищеца страдат от сочените пороци.
Налице е съсобственост между страните.
Въз основа на двата договора- за дарение и за покупко- продажба от 2019г. ищецът се
легитимира като собственик на 1258,33кв.м.ид.ч. или 5/6ид.ч. от имота, а ответницата на
251,67кв.м.ид.ч или 1/6ид.ч от имота по наследство от Н. М. А..
Поради наличие на съсобственост между страните, имотът следва да се допусне до
делба при посочените квоти.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена съдебна делба на
следния недвижим имот- дворно място съставляващо УПИ V- 129, кв. 24 по действащия
ДРП на с. *****, община ********* одобрен със заповед № 448/12.03.1984г. с площ от
1510кв.м. при граници на имота: улица, УПИ IV-130, УПИ III-130, УПИ II-130, УПИ IX-133
и УПИ VI- 128 между съсобствениците и при квоти, както следва:
- 5/6ид.ч. за П. М. А., ЕГН ********** с адрес гр. *********, ул. ******** № 107, вх.
Б, ет. 6, ап. 44
- 1/6ид.ч. за Г. Н. Г., ЕГН ********** с адрес гр. *********, *********, вх. В, ет. 7,
ап. 20.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
6