Р Е Ш
Е Н И Е
№778
гр. Пловдив, 19.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1947/2019 г. по описа на ПРС, ХXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 735 от 12.03.2019 г., издадено от К.М.М., Началник с-р БДС
ОДМВР гр. Пловдив с което на М.Г.К. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 30 лева за извършено от нея
нарушение по чл. 7, ал. 1, пр. 3 Закона за българските лични документи.
Жалбоподателката,
чрез процесуалните представител адв. К. и адв. Й. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на
административно-наказателното производство има допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които ограничават правото й на защита.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че при
подаване на заявление за издаване на български личен документ – лична карта се
установило, че лицето не е опазило български личен документ.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г.К., който
потвърди отразеното от него в АУАН.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна
до следните правни изводи:
Според легалното определение на §1, т.1 от ДР на ЗБЛД, "документ за
самоличност", по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от
компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на
българските и чуждестранните граждани. Според чл.13, ал.ал.1 и 2 от ЗБЛД, на българските
граждани се издават документи за самоличност, представляващи лична карта,
паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна
карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС), както и замесващите паспорта временен паспорт, служебен открит лист за
преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на
Република България.
Разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД предвижда гражданите, притежатели на
български лични документи да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.
В случая жалбоподателката К. е подала заявление за издаване на български личен
документ, като актосъставителят е установил, че лицето не е било опазило лична
карта № ********* изд. на 22.03.2016 г., валиден до 22.03.2020 г.
При издаването на АУАН и НП, са допуснати редица нарушения на процесуалните
правила, които водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателката да
разбере защо е била наказана.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН предвижда, че в наказателното
постановление следва да се съдържат датата на извършване на нарушението,
описание на същото, както и място на извършването.
След запознаване с представените АУАН и НП се достигна до извод, че липсва
каквото и да е било описание на нарушение, като аксъставителят и наказващият орган
са се задоволили да посочат единствено ,,лицето не е опазило български документ
за самоличност‘‘. Това така наречено опазване не може да се установи за кое от
трите изпълнителни деяния се отнася – повреждане, унищожаване или загубване. В
АУАН и НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, пр. 3 ЗБЛД,
което отговаря на изпълнително деяние ,,загубване‘‘. Никъде в АУАН и НП, обаче
не е посочено, че жалбоподателката е изгубила своята лична карта.
Основателно се явява и наведеното от жалбоподателката възражение, че
актосъставителят не е проверил дали процесният личен документ не е бил
евентуално откраднат, като в този случай първата няма да носи административно-наказателна
отговорност.
Отделно от това в АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението,
а е посочено единствено кога е било установено нарушението. Посочването на коректна
дата на която е извършено нарушението е от съществено значение, доколкото
именно от този момент започват да текат редица срокове, а именно тези уредени в
чл. 34 ЗАНН, както и абсолютната погасителна давност.
Също така в наказателното постановление не е посочено и място на извършване
на нарушението, а е посочено единствено мястото на което е било установено
извършването на деянието.
Всичко гореизложено обосновава основателността на жалбата. При издаването на атакуваното НП не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 57 ЗАНН. Налице са формални
предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Ето защо обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно,
следва да бъде отменено.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 735 от 12.03.2019 г., издадено от К.М.М., Началник с-р БДС
ОДМВР гр. Пловдив с което на М.Г.К. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 30 лева за извършено от нея
нарушение по чл. 7, ал. 1, пр. 3 Закона за българските лични документи.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.