Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 23.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА А.
при
секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4754
по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 56 от ЗН от В.В.Д. против К.П.П.,
Е.Т.П. и С.П.Н.. Ищецът твърди, че ответникът К. П*е негов длъжник по запис на заповед. Поради
неизпълнение на задължението, подал заявление по чл. 417 от ГПК и била издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било
образувано изп.д. № 540/2016 год. по описа на ЧСИ В* М*. След подадено възражение,
кредиторът предявил иск по чл. 422 от ГПК, с решението по което било признато
за установено вземането му срещу длъжника. Междувременно, на 24.08.2016 год.,
след падежа на задължението по записа на заповед (15.01.2016 год.), ответникът
вписал отказ от наследство, останало му от неговия баща П* П.П., починал на 21.06.2016
год. По изпълнителното дело било установено, че К.П. няма достатъчно имущество,
върху което да бъде насочено принудително изпълнение. Това породило правния
интерес на кредитора- ищец в настоящото производство да предяви иск за
унищожаване на направения отказ от наследство.
В хода на делото са конституирани и другите
наследници на П*П.- преживялата съпруга Е.П.
и дъщеря му С.Н., тъй като решението по делото би рефлектирало пряко върху
имуществената сфера на всички наследници, а не само в тази на отказалия се от
наследството, тъй като с неговия отказ се уголемяват дяловете на останалите
наследници от същия ред.
Ответникът К.П. е подал отговор, оспорва иска.
Нямат връзка с предмета на делото изложените в отговора възражения относно
преразглеждането на въпроса за присъдените и начислените разноски, спирането
или не на изпълнителното производство, сигнала до РОП, наличието на постъпила
сума от публична продан. Относими към спора са възраженията му за недопустимост
на предявения иск, тъй като е предявен от лице, което няма качеството кредитор,
прави възражение за нищожност на решение № 103 от 08.06.2017 г. на РОС, тъй
като не е подписано от всички членове на състава. Също така счита за нищожен и
записа на заповед поради неясен и невписан реквизит- датата на издаване, което
според ответника е равнозначно на липса на реквизит.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Съгласно разпределената
доказателствена тежест ищецът трябваше да ангажира доказателства относно
принадлежността на имуществото, предмет на изпълнителното производство към
датата на откриване на наследството в патримониума на наследодателя на
ответниците, както и настъпилото наследствено правоприемство,
извършения отказ от наследника К.П., с който уврежда интересите на своя
кредитор. Ответникът К.П. следваше да ангажира доказателства, че към деня на
настъпване на изискуемостта на задължението му по подписания от него запис на
заповед и към деня на направения от него отказ от наследство, е разполагал с
имущество, достатъчно да удовлетвори вземанията на своя кредитор- ищеца.
В изпълнение на дадените от
съда указания ищецът представи доказателства на първо място за качеството си на
кредитор на ответника, както следва: заповед № 319 от 03.02.2016 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 540/2016 год. по описа на РРС, изпълнителен лист № 751 от 08.02.2016 год. по
ч.гр.д. № 540/2016 год. по описа на РРС, въз основа на който е образувано изп.д.
№ 20168330400119. По възражение на длъжника срещу заповедта за незабавно
изпълнение е образувано гр.д. № 2602 по описа на РРС за 2016 год. С решение №
47/13.01.2017 год. е признато за установено задължението на К.П.П. към В.В.Д.
по запис на заповед от 22.07.2015 год. с падеж на 15.01.2016 год. за сумата
4500.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2016 год. до
окончателното й изплащане. Както в заповедното производство, така и в исковото
съдът е приел, че е налице редовен от външна страна документ, въз основа на
който са издадени заповед и изпълнителен лист.
В производството по изп.д. №
20168330400119 по описа на ЧСИ В* М* е установено, че след вписване на възбрана
по отношение на апартамент с идентификатор 63427.2.180.7.5, находящ се в гр. Р*,
ул. Н* З* № *, ет. *, ап.* на 13.07.2016 год. и по отношение на 1/6 ид.ч. от
УПИ ХV- 52, ведно с построената в него сграда, находящ се в с. Б*, К.П. е
вписал отказ от наследството, останало от починалия му баща П* П., въпреки, че
за наложените възбрани му е връчено съобщение на 27.07.2016 год. По
изпълнителното дело е установено, че К.П. не разполага с достатъчно имущество,
върху което да бъде насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на
паричното вземане на ищеца.
Въз
основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна следното:
Неоснователни
са възраженията на ответника, че искът недопустим, тъй като е
предявен от лице, което няма качеството кредитор, за нищожност на решение № 103
от 08.06.2017 г. на РОС, тъй като не е подписано от всички членове на състава и
за нищожност на записа на заповед поради неясен и невписан реквизит- датата на
издаване, което според него е равнозначно на липса на реквизит.
Както бе посочено по- горе ищецът има качеството на
кредитор на ответника въз основа на запис на заповед от 22.07.2015 год. Същият
е приет за редовен от външна страна документ, поради което заповедният съд е
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В това производство
длъжникът е следвало да ангажира възражението за нищожност на записа на заповед
поради липса на реквизит- дата на издаване, поради което тази възможност е била
преклудирана. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че не е
налице хипотезата на чл. 424 от ГПК, тъй като това не е нито новооткрито обстоятелство,
нито е налице ново писмено доказателство, което не му е било известно до
изтичане на срока за подаване на възражение или с което не е могъл да се снабди
в същия срок.
Възражението за нищожност на въззивното решение
поради липса на подпис на един от членовете на състава е неоснователно. На
първо място на представеното копие липсва заверка, че е издадено от съда, както
и в кой момент е издадено с оглед възможността членовете на състава да полагат
последователно подписите си, а не в един и същ момент. Неподписалият съдия
разполага с възможност да подпише решението винаги, освен ако след постановяването му е избран за съдия в друг
съд или е в обективна невъзможност да стори това. Дори
и в тези случаи решението не е нищожно (ТР № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК). Разпоредбата на чл. 270 от ГПК не посочва конкретни пороци, водещи до
нищожност на едно решение. Независимо от това, съдебната практика е утвърдила
съдържанието на това понятие. На първо място, нищожно е решението, постановено
от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично,
вместо от съдебен състав. Нищожно е и съдебното решение, ако в съдебния състав
е участвало лице, което не е било избрано от Висшия съдебен съвет. Нищожно би
било и решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с
правораздавателна власт /напр. когато делото, решено по реда на ГПК не е
гражданско/, както и решение по спор, който е извън пределите на личната и
териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната
компетентност на чуждестранен съд. На последно място, нищожно е устно
постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало
неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи
мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат. Едно от изискванията за
валидност на решението е то да е постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, поради което нищожно ще е решението, постановено срещу лица,
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища, извън
изключенията по чл. 8 ГПК (отм.), респ. чл. 18 ГПК (Решение № 391 от
16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2008 г., II г. о., ГК).
Освен това, дори и изложеното от ответника да
отговаря на истината и въззивният акт да бъде обявен за нищожен, в сила остава
първоинстанционното решение, което е влязло в сила. Впрочем, неподписан е и
представеният по делото първоинстанционен акт, но възражение по този въпрос не
е направено и поради това не може да бъде обсъждано. За пълнота на изложението
може да се посочи, че по отношение на него също липсва заверка от съда, а и
такава не се изисква. В случая релевантни са оригиналите на съответните съдебни
актове, които се намират по делото и които биха могли да бъдат изискани по
инициатива на ответника. Представените съдебни актове са заверени от ищеца.
Ответникът не е направил искане да бъде представен оригинала на основание чл.
183 от ГПК и по инициатива на ищеца да бъде изискано гр.д. № 2602/2016 год. по
описа на РРС.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че искът е
предявен от активно процесуално легитимирана страна.
Искът по чл. 56 от ЗН е конститутивен,
съответстващ на потестативното право на кредитора на наследника да иска
унищожаване на извършен от него отказ от наследство в своя полза, доколкото не
може да се удовлетвори от имуществата на наследника. Представлява развитие на
идеята на чл. 133 от ЗЗД и е частен случай на
общия Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД, но за разлика от него, в чл. 56 от ЗН субективният елемент - знание
за увреждането, не се изисква. Унищожаването на отказа е относително - само по
отношение на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за
удовлетворяване на визираното в иска вземане. Тъй като в интерес на длъжника е
да установи, че кредиторът може да се удовлетвори от имуществото му, в негова
тежест е да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на
кредитора въпреки отказа. То следва да е такова, че от него кредиторът да може
да се удовлетвори.
Ищецът представи доказателства за принадлежността на
имуществото, предмет на изпълнителното производство към датата на откриване на
наследството в патримониума на наследодателя на ответниците, както и
настъпилото наследствено правоприемство, извършения отказ от наследника К.П.,
с който уврежда интересите на своя кредитор, което бяха обсъдени по- горе.
Ответникът не ангажира доказателства за наличие на имущество към деня на
настъпване на изискуемостта на задължението му по подписания от него запис на
заповед- 15.01.2016 год. и към деня на направения от него отказ от наследство-
24.08.2016 год., с което да удовлетвори кредитора си, въпреки отказа. Другите
двама ответници не са направили възражения и доказателствени искания. Според Решение
№ 1281 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5578/2007 г., II г. о., ГК положителното решение по иска с
правно основание чл. 56 от ЗН има действие само в отношенията между длъжника
и кредитора, но не и по отношение на трети лица, спрямо които направеният отказ
от наследство е действителен. Ищецът не би могъл да знае със сигурност
какъв е активът на имуществото на неговия длъжник, за да може по категоричен
начин да докаже пред съда, че той е недостатъчен. Обратно, ответникът може да
възразява, че притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора,
поради което не следва да се уважава предявеният срещу него иск по чл. 56 от ЗН. Тези твърдения са в негова
полза и той следва да ги установи пред съда. Нещо повече, дори да е уважен иск
по чл. 56 от ЗН, в рамките на самия
изпълнителен процес длъжникът може да направи избор кое от имуществата си да
предложи за удовлетворяване на кредитора. С други думи, при наличие на
достатъчно друго имущество, изпълнението може да се насочи върху него, а не
непременно върху наследственото имущество по унищожения отказ от наследство.
По тези
съображения съдът намира предявените искове за основателни.
При този изход на спора ответникът
К.П., тъй като с поведението си е станал причина за завеждане на делото, дължи
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 945.00 лева разноски по
делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА
в
полза на В.В.Д., ЕГН ********** постановения на 24.08.2016 год. по ч.гр.д. №
4854/2016 г. на VI с-в на РРС, вписан в особената книга на съда под №
214/24.08.2016 г. отказ на К.П.П., ЕГН ********** от наследството на баща му П*
П.П., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 21.06.2016 г.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН **********
да заплати на В.В.Д., ЕГН ********** сумата 945.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ОС- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: