Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30 24.02.2020г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Търговище
IV състав
На
28 януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следният състав :
Председател: Тодор Димитров
Секретар:
Гинка Савова
като
разгледа докладваното от Председателя АНД
№ 1070 по описа за две хиляди и двадесета година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.П.С.
*** против Наказателно постановление № 005892/03.12.2019г., издадено от Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. Считайки същото за
незаконосъобразно, жалбоподателят иска отмяната му. В с.з. поддържа жалбата с
наведените в нея оплаквания, чрез процесуален представител.
Ответната страна, посредством процесуалния си
представител поддържа становище за
неоснователност на жалбата и пледира обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
установи следното от фактическа страна:
На 20.06.2019г. в 10.20ч. на км.245+100 на
републикански път 1-4 с посока на движение гр.Шумен органите на АПИ спрели за
проверка управляваният от жалбоподателя товарен автомобил марка Ман с рег.№
СВ2518НР. При извършената проверка се установило, че управлението на автомобила
се извършва без заплатена винетна такса съгласно
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. За установеното на водача бил съставен
АУАН № 005892/20.06.2019г. Въз основа на този АУАН на 03.12.2019г. Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София издал процесното наказателно постановление № 005892 с което за
нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП наложил
на жалбоподателят наказание „глоба” в размер на 2000лв.
Горната фактическа обстановка се доказа от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото многобройни писмени
доказателства и от показанията на свидетелите, съдът прие за безспорно
установено, че на процесната дата и място
жалбоподателя управлявал МПС с тегло над 12 тона по платената републиканска
пътна мрежа, без заплатена дължима винетна такса.
Видно от приложените заповеди, както АУАН, така и НП
са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. При съставяне
и връчване на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН № 005892 от 20.06.2019 г. е съставен в срока по чл. 34, ал. 1,
б."в" от Закона за административни нарушения и наказания, в
присъствие на нарушителя, при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Горепосоченият
АУАН е подписан от актосъставителя и присъствалият
при установяване на нарушението свидетел, с което са спазени изискванията на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът е предявен на нарушителя. Същият е издаден от
материално и териториално компетентен орган. АУАН № 005892/20.06.2019 г. е
редовно съставен, следователно същият се ползва с доказателствената
сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като констатациите, отразени в него, следва да
имат доказателствена сила до доказване на противното,
а противното не е доказано.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от
закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и
длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз
основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето
на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е
извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовата разпоредба,
която е нарушена, вида и размера на наложеното наказание, дали НП подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано
от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3
от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от
компетентен орган.
Твърденията на жалбоподателя за липса на извършено
административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП са неоснователни. Съгласно
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП - „Водачът па пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице”.
Жалбоподателят счита, че няма вина за нарушението, тъй
като не е знаел за това, че винетката такса не е била заплатена. За разлика от
престъпленията, за административните нарушения, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват, когато това е изрично предвидено, а за
нарушението, което попада в обхвата на санцкионната
разпоредба на чл. 179, ал. 3, т.1 от ЗДвП, не е предвидено такова изключение.
Незнанието, че винетната такса не е заплатена, не
изключва отговорността, защото не може да бъде квалифицирана като извинителна
грешка по смисъла на чл. 14, ал. 2 от Наказателния кодекс НК) като изключващо
вината обстоятелство, тъй като нарушителят е могъл и е бил длъжен да знае дали
управляваното от него превозно средство има активна електронна винетка или не.
От друга страна, задължението му да управлява превозно средство по
Републиканската пътна мрежа само когато за същото е заплатена дължимата винетка
такса, е регламентирано в чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, тоест то произтича пряко и
непосредствено от Закона, като незнанието на закона не го оневинява и той е бил
длъжен да се убеди, че винетната такса за
управляваното от него превозно средство е действително заплатена.
Същият би могъл да извърши справка за наличието или
липсата на електронна винетка по регистрационният номер на управляваното от
него ППС, преди да предприеме движение по републиканската пътна мрежа.
Задължението да се ползват пътища от републиканската
пътна мрежа само след заплатена винетна такса е за
водача, не за собственика на превозното средство. Едно превозно средство може
да не бъде управлявано по такива пътища, поради което собственикът му не е
задължен принципно да заплаща такава такса. Когато, обаче, ППС се управлява по
такъв път, именно водачът е този, който следва да извърши преценката следва или
не да заплати винетна такса.
На следващо място жалбоподателят твърди, че
управляваният от него товарен автомобил с регистрационен номер СВ 2518 НР към
момента на извършаване на нарушението е бил собственост на юридическо лице с
което той бил в прекратено трудово правоотношение. Това възражение е правно ирелевантно тъй като съгласно чл.139, ал.6 ЗДвП - Водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Отговорността съгласно цитираната правна норма е на водача, когато той е
безспорно установен.
От обективна страна жалбоподателят е осъществил
състава на чл.179, ал.3, т.1 ЗДвП. На дата 20.06.2019г. по път Първи клас № 4
-о.п. Разград - о.п. Шумен - в посока Шумен при км. 245+100 е управлявал
товарен автомобил без заплатена винетна такса по
чл.10,ал.1 ЗП.
Поради което законосъобразно е ангажирана административнотаказателната отговорност на водача.
Релевантно за съставомерността на деянието е
установяването на движението на водач на ППС по републиканска пътна мрежа за
която се изисква заплащането на винетна такса по
чл.10, ал.1, т.1 ЗП. Независимо колко метра или километра се е движил товарният
автомобил по път 1-4, водача е извършил нарушение тъй като е използвал за движение
път I - 4, за който съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския
съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и
за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се дължи заплащане на
винетна такса. От справка от електронната система за
събиране на пътни такси, е видно, че към 10,20ч. за ППС с рег. № СВ 2518 НР
липсва валидно заплатена винетна такса. Същата е
заплатена след съставяне на АУАН и констатиране на нарушението. Електронна
винетка за ППС е закупена и активирана в 10,24ч. от терминал за самообслужване,
а нарушението е извършено в 10,20ч., за което е генериран и представен запис.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя относно
това, че е допуснато противоречие между посочената в АУАН и в наказателното
постановление санкционна норма за административното нарушение. Съгласно § 21б
от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) разпоредбата на чл.
179, ал. 3 не се прилага за пътните превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона. До прилагането на таксуването с таксата
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно
превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон,
се наказва е глоба 2000 лв.
На следващо място, разпоредбата на Съгласно § 22, т. 3
от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
ЗДвП (обн. ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г.) изменението
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП влиза в сила по отношение на превозните средства с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 т на 16.08.2019 г. Тоест, по
аргумент от противното, за тези превозни средства остава в сила старата редакция,
действала към момента на извършване на нарушението, на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
която е била последно изменена с ДВ бр. 39 от 20.05.2011г. и която съдържа
точки от 1-4, като чл. 179, ал. 3, т. 1 предвижда наказание глоба в размер на
3000 лв. за превозни средства, предназначени за превоз на товари, които имат
технически допустима максимална маса 12 или повече тона. От това следва
изводът, че административнонаказващият орган правилно
е съобразил по-благоприятната разпоредба за налагане наказание на дееца, като е
взел предвид, че действалата към момента на извършване на деянието такава е
предвиждала по-висок размер на глобата, докато към момента на издаване на
наказателното постановление, с последвалото изменение на Закона, санкцията е
била намалена на 2000 лв.
Наказващият орган е дал пълно и точно описание на
обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение от страна
на жалбоподателя, което отговаря на установените фактически обстоятелства по
съставения по административно наказателната преписка АУАН, подкрепени и от
доказателствата по делото.
Правилно административно наказващият орган е приел, че
не са налице условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН т.е. да се приеме случаят
за маловажен. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в
чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл.11 ЗАНН се прилага субсидиарно в адм.наказателното
производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.В настоящия случай извършеното деяние не е маловажен случай, тъй
като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на
републиканската пътна мрежа. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално,
на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на
някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива
еднаква степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение, за което разпоредбата на чл.139, ал. 6 от ЗДвП въздига деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай.
С оглед на гореизложеното, съдът намери, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и в съответствие с
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за
юрисконсулт е от 80 до 120 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева
съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на
делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 005892 от 03.12.2019г.,
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
с което на П.П.С. с ЕГН ********** *** на основание
чл.§21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП във
вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 2000лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П.П.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София сумата
от 80 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
П Р
Е Д С Е Д А Т Е Л :