№ 934
гр. София , 24.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Маргаритка Шербанова
Иван Стойчев
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600933 по описа за 2021 година
Производството е по чл.440 ал.2 от НПК.
Образувано е пред САС по жалба на Началника на Затвора – гр.София срещу
определение на СГС – НО , 1с-в. по НЧД№2625/2021г., с което съдът:
ПОСТАНОВИЛ условно предсрочно освобождаване по отношение на лишения от
свобода С. К. С., ЕГН **********, като определил изпитателен срок в размер на 01 година
04 месеца и 16 дни.
На основание чл. 70, ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК ОПРЕДЕЛИЛ
ПРОБАЦИОННАТА МЯРКА „Задължителни срещи с пробационен служител по време на
изпитателния срок от 01 година 04 месеца и 16 дни.
САС като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред СГС е протекпо по реда на чл. 437, ал.2 НПК .
Било образувано въз основа на молба на осъдения С. К. С., е която моли да бъде
условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложено му наказание
„Лишаване от свобода“, тъй като към настоящия момент са налице, според него,
основанията и предпоставките по смисъла на чл. 70 НК.
СГС въз основа на наличните по делото доказателства правилно установил правно –
релевантните в настоящото частно наказателно производство факти , а именно:
В конкретния случай лишеният от свобода С. е бил наказателно санкциониран е влязла в
сила присъда на 03.06.2019 г., постановена по НОХД № 17189/2016 г. по описа на СРС, НО,
1
7 състав, отменена изцяло с присъда от 26.11.2018 г. по описа на СГС, НО, XV въззивен
състав, потвърдена с решение № 94 от 03.06.2019 г. по описа на ВКС, III НО. С посоченото
решение на лишения от свобода С.С. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 4 години за извършено от него престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. Така наложеното
наказание лишеният от свобода С. е започнал фактически да изтърпява, считано от
05.06.2019 г., когато е постъпил и в Затвора - София.
Лишеният от свобода С., съгласно представената в първоинстанционното съдебно
заседание справка от представителя на началника на Затвора - София, е изтърпял към дата
03.08.2021 г. всичко 02 години 07 месеца 14 дни и остатъкът, който същият следва да
изтърпи, е в размер от 01 година 04 месеца и 16 дни. Тоест изтърпян е повече от ½ от
размера на наложеното наказание. Налице е първата формална предпоставка за УПО по
смисъла на чл.70 ал.1 т.1 от НК.
На следващо място, съдебният състав от първа инстанция констатирал, че са налице
останалите кумулативно дадени предпоставки по смисъла на чл.70 ал.1 от НК и чл. 439а, ал.
1 НПК, а именно лишеният от свобода да има примерно поведение, да има честно
отношение към труда, както и да е дал доказателства за своето поправяне. Видно е от
приложените към затворническото досие на лишения от свобода С. административни актове,
издадени от началника на Затвора - София, че в периода на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“, считано от 05.06.2019 г. до настоящия момент лишеният от свобода
С. е бил единствено награждаван. Вярно е в случая, че по отношение на лишения от свобода
С. има издадени и две заповеди, с които на същия е било наложено дисциплинарно
наказание, както и е бил освободен да изпълнява възложената му работа в условията на
затворническото заведение, но също така не може да се пренебрегне обстоятелството, че
тези две заповеди впоследствие са били отменени от началника на Затвора - София, който в
случая е счел, че следва тези наложени наказания да бъдат заличени поради подчертаната от
страна на лишения от свобода С. дисциплинираност, отговорно и старателно изпълнение на
трудовите задължения като шофьор на автобус, които наказания са били и заличени с оглед
направено в тази насока предложение на ИСДВР М., който има лично и непосредствено
впечатление от поведението на С. в условията на затворническото заведение предвид
заеманата от него служебна длъжност.
Вярно е в конкретния случай също така, че остатъкът, който следва да изтърпи С., е в
размер на 01 година 04 месеца и 16 дни, който остатък не би могъл да бъде определен като
малък по размер, но независимо от това следва да се посочи, че законодателят в
разпоредбата на чл. 439а, ал. 3 НПК не е предвидил при преценката на основанията за
постановяване на съдебен акт за условно предсрочно освобождаване на лице, което е
лишено от свобода и изтърпява наказание лишаване от свобода, да бъде взет предвид
размерът, който това лице следва да доизтърпи. Единствено правно значимите предпоставки
за преценката на основателността на молбата на лишеното от свобода лице са само данните
по смисъла на чл. 439а, ал. 2 НПК, отразени съответно в изготвените от администрацията на
2
пенитенциарното заведение становища по чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС, които становища се
изготвят на свой ред от компетентни за това лица, които в процеса на изтърпяване на
наказание „Лишаване от свобода“ от едно лице имат пряко и непосредствено наблюдение
върху него и неговото поведение.. В тази връзка СГС правилно оценил като основателни
доводите на прокурора, който обективно е констатирал наличното противоречие в
съдържанието на изготвените от администрацията на Затвора - София писмени документи.
В частност между изготвените от затворническата администрация становище на инспектор
ИФ НС ЗОЗТ „Кремиковци“ от дата 21.06.2021 г. и доклада изготвен от инспектор СДВР за
лишения от свобода от дата 21.06.2021 г. от една страна, и от друга страна, становището,
изготвено от и.ф. началник на Затвора - София от дата 02.07.2021 г. Това противоречие в
конкретния случай се изразява в следните обстоятелства: в становището и доклада
изготвени от служители при администрацията на пенитенциарното заведение,
непосредствено наблюдаващите поведението на лишения от свобода С. са констатирали, че
в процеса на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ С. е изпълнявал трудовите
си задължения отговорно и старателно, поради което и е бил награждаван многократно,
включително и с две денонощия домашен отпуск, с което са счели, че целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НПК, и най-вече на специалната превенция
спрямо лишеното от свобода лице, са постигнати. Също така са констатирали, че оценката
на риска от рецидив при лишения от свобода С. е значително намалена, тъй като в началото
на периода на изтърпяване на наказанието същата е била в границите на средните стойности
от 49 точки, но към настоящия момент е значително редуцирана в позитивна корекция и е в
стойности от 36 точки, поради което и рискът от вреди за обществото, предвид цялостното
поведение на С., е сведен до нисък такъв.
Установено е и че в условията на пенитенциарното заведение лишеният от свобода
има уважително отношение, както към останалите лишени от свобода, така и към
служителите на затворническата администрация, а също така подобно отношение се
наблюдава и от тях към него.
На следващо място е констатирано, че лишеният от свобода разполага със сериозен
ресурс за успешна ресоциализация предвид изградените от него трудови навици и
професионални умения като професионален шофьор, подкрепен е от близките си, както и че
при него липсват налични зависимости. Ето защо заключението, което е дал пряко
ангажираният служител към поведението на лишения от свобода С. е, че при него са
приложени достатъчно мерки от прогресивната система в мястото за лишаване от свобода,
които в своя краен резултат са довели до постигане на целите на наказанието, както и до
предположение, че за в бъдеще при него няма да бъде допуснат рецидив, защото същият
приема в достатъчна степен собствената си отговорност за извършеното, а също така приема
в цялост като справедлив резултат размера на наложеното му наказание.
За разлика от пряко наблюдаващите поведението на лишения от свобода С.
служители, началникът на Затвора - София е дал становище, че именно тази втора
3
предпоставка по чл. 439а, ал. 1 НПК, а именно данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, не е налична,
Но това заключение на администрацията в лицето на Началника на Затвора - София е
изцяло декларативна и не може да доведе негативен за лишения от свобода С. резултат при
извеждане на изводи за основателност на депозираната от него молба за условно предсрочно
освобождаване.
Според настоящият състав на САС тази декларативност не се преодолява и от
съдържанието на въззивната жалба, въз основа на която се води настоящото частно
въззивно производство. В нея жалбоподателят акцентира върху принципни положения, като
това че институтът на УПО не се прилага автоматично. Това несъмнено е така, но
автоматичен и по същество безмотивен не следва да бъде и отказът да се приложи този
институт. В конкретния случай обаче в т.ч. и във въззивната си жалба Началникът на
Затвора – гр.София не се позовава на нито една конкретна негативна проява на осъдения,
признава наличието на положителни такива и въпреки това формулира извод за
недостатъчност на положителната промяна у лишения от свобода. При цялото уважение на
въззивния съд към опита и професионализма на жалбоподателя, той все пак намира, че за да
залегне в основата на съдебен акт субективната му преценка следва да бъде подкрепена и от
обективни факти , каквито в случая не се сочат и доказват.
По изложените съображения следа да бъде споделен изводът на съда от първа
инстанция, че към настоящия момент са изпълнени всички законово предвидени
предпоставки, за което по делото се съдържат достатъчно обективни и правно значими
данни да се приеме, че целите на наказанието по отношение на лишеният от свобода С. са
изпълнени и молбата му следва да бъде уважена.
На последно, но не по значение място правилно е отчетена от СГС еднопосочността на
изводите на затворническата администрация, касаещи възможностите за ресоциализация на
лишения от свобода С., с представеното в откритото съдебно заседание „заявяване на
ангажимент“ от страна на управител на „Биокад“ ЕООД, с което управителят на посоченото
дружество Н. С. заявява своето желание и готовност да наеме на постоянна работа във
фирмата си лишения от свобода С. след неговото освобождаване от 30 „Кремиковци“ при
Затвора - София. От данните, вписани в това заявление, е видно, че управителят на
търговското дружество познава лишения от свобода С. като отговорен, дисциплиниран,
коректен човек, както и добър професионалист, които данни за личността на С. изцяло
кореспондират и с данните на служителя при пенитенциарното заведение, а именно ИСДВР
при 30 „Кремиковци“,
Предвид всички изложени по-горе съображения първоинстанционният съдебен състав
законосъобразно приел, че са налице всички законоустановени предпоставки по смисъла на
чл. 70 НК да бъде уважена молбата на лишения от свобода С.С., поради което същият следва
да бъде предсрочно условно освободен, като за остатъка от наложеното му наказание следва
4
да бъде определен изпитателен срок в размер на 01 година 04 месеца и 16 дни, по време на
който се определи пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ на основание чл. 70, ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НК.
В диспозитива е допусната техническа грешка, като освен верния срок 01 година 04
месеца и 16 дни е посочен и максималния предвидена в закона срок на пробационнната
мярка 3 години. Тъй като очевидно се касае за грешка или неточност при изписването на
диспозитива определението в тази част не подлежи на отмяна или изменение, а на
евентуално тълкуване по реда на чл.414 от НПК.
При извършената цялостна служебна проверка от въззивната инстанция не се
намериха никакви основания за изменение или отмяна на определението.
Предвид гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на определение на СГС – НО , 1с-в. по НЧД№2625/2021г.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5