РЕШЕНИЕ
№ 10362
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110125904 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ..... е предявил срещу Н. Т. Ю. иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4980,65 лева, представляваща липса на парични
средства за цена на доставени стоки предадени на получателите им на 05.11.2022 г.,
получена в брой от ответника на същата дата, която не е отчетена, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. Г., твърди, че с ответника били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор № 50 от
28.10.2022 г., по който ищецът бил назначен при ответника на длъжност „....“. По силата на
договора работникът поел задължението да превоза стоки от техните продавачи до техните
купувачи, а на основание чл. 6, ал. 4 от договора поел задължение да предава и отчита при
работодателя всички парични средства, приети от получатели на доставки във връзка с
извършени доставки в определените от работодателя срокове. На 05.11.2022 г. на работникът
било възложено да приеме стоки от .... и да ги достави до трети лица – получатели.
Ответникът приел стоките, доставил ги на същата дата, но не отчел получената от
получателите продажна цена в размер на 4980,65 лева, която работодателят платил на
изпращача на стоките. Ето защо твърди, че е налице имуществена вреда, за която ответникът
отговаря в пълен размер. Прави искане да му бъдат заплатени описаните суми. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на
1
ответника.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил
от ответника. В открито съдебно заседание чрез адв. Б. оспорва предявения иск. Не оспорва,
че страните са били обвързани от трудово правоотношение. Оспорва изготвената писмена
декларация. Твърди, че същата е била съставена под натиск. Твърди, че е възстановил на
служител на дружеството 1000 лева в брой, както и че са му правени удръжки. Моли искът
да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява претенция за присъждане на разноски.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен по реда на чл. 211 от КТ е иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4980,65 лева, представляваща
имуществена вреда (липса) от цена на доставени стоки предадени на получателите им на
05.11.2022 г., получена в брой от ответника на същата дата, която не е отчетена, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
С осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят
реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции
(функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални
ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната
връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на
отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага
се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-
голяма от обикновената (чл. 126, т.8 КТ) за опазване имуществото на работодателя (Решение
№ 247 от 30.06.2015 г. по гр. дело № 970/2015 г. на IV ГО на ВКС).
По иска с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което на работника
е възложено да събира, съхранява и отчита парични средства, както и настъпване на липса в
твърдения размер.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени по делото.
Между страните не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор № 50 от 28.10.2022 г.,
съгласно който ответникът е заемал длъжността „.... “, с код по НКПД , като съгласно чл. 6.4
от договора служителят се задължава да предава и отчита на работодателя всички парични
средства, приети от получатели на доставки във връзка с извършени доставки в
определените от работодателя срокове. Според чл. 6.10 от Трудовия договор, на работника е
възложено да събира, съхранява, разходва, отчита стоки и товари като изпълнява доставките
2
с товарен автомобил. За посочените материални ценности отговаря спрямо работодателя по
реда на чл. 207 от КТ, поради което ответникът безспорно има качеството на отчетник по
смисъла на чл. 207, ал. 1 КТ.
От представените и приети по делото писмени доказателства приемо-предавателен
протокол от 05.11.2022 г., преводно нареждане за кредитен превод и рамков договор за
автомобилен превоз от 01.04.2022 г., се установява, че ответникът е получил описаните в
протокола стоки на обща стойност 4980,65 лева от .... на 05.11.2022 г. като е посочил, че
сумата ще бъде заплатена по банков път.
От представената и приета по делото декларация и отбелязването върху приемо-
предавателния протокол, авторството на които не е оборено в процеса, се установява, че
ответникът е признал неизгоден за него факт, а именно, че е получил стоката, предал я е на
адресатите, но не е отчел в дружеството-работодател получените срещу стоката пари, нито е
заплатил същите на..... в брой. Съдът дава вяра на удостовереното в декларацията като
изходящ от страната частен документ, доколкото саморъчните обяснения имат
доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си
факти, поради което извънсъдебно признание на страната, съдържащо се в декларацията, не
следва да бъде игнорирано, при условие че нейната автентичност, както и възможността на
лицето, посочено като издател на документа да формира валидна воля, не са своевременно
оспорени и оборени в процеса.
От приетото по делото преводно нареждане се установява, че стоката е била
заплатена на 07.11.2022 г. от работодателя, с което на последния е причинена имуществена
вреда.
От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
на което съдът дава вяра, не се установява цялата или част от сумата да е възстановена, тъй
като от трудовото възнаграждение на работника са правени удръжки единствено за данъци и
осигуровки, поради което и доколкото е налице разлика между повереното и отчетеното, за
която ответникът в качеството си на отчетник отговаря в пълен размер, предявеният иск за
сумата от 4980,65 лева е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателност на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 199,27 лв. (лист 4) и
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв., платено по
банкова сметка, както се установява от представеното по делото платежно нареждане
удостоверяващо извършване на банков превод за посочената сума в полза на адвоката
съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на
3
ВКС. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение заявено от ответника
съдът счита за неоснователно, тъй като търсената сума не надвишава минимума по чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с вкл. ДДС,
който на основание § 2а се дължи.
Ето защо на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде присъдена
сумата от 1159,27 лева – разноски за тази инстанция.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Т. Ю., ЕГН **********, с адрес в ....., да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ сумата от
4980,65 лева, представляваща липса на парични средства за цена на доставени стоки,
предадени на получателите им на 05.11.2022 г., получена в брой от ответника на същата
дата, която сума не е отчетена, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 15.05.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. Т. Ю., ЕГН **********, с адрес в ....., да заплати на ....., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление в ......., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер
на 1159,27 лева – разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4