Определение по дело №930/2020 на Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

15.07.2020г., град Лом

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V СЪСТАВ в закрито с.з. на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Елица Орманова

Като разгледа докладваното от съдията
Орманова гр.дело № 930/2020г. по описа на ЛРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.389 и сл.от ГПК.

Гражданско дело № 930 от 2020 г. по описа на РС- Лом е образувано по искова молба от «ТЕРАТОНС» ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район «Витоша», ул. Подграмада»№30, представлявано от В.С.Т. – Управител, чрез адв.Н.С., САК със съдебен адрес:***»Княгиня Мария Луиза»№19, ет.1, офис 1, против ЕТ «Трендсет – Л.И.» с ЕИК *********, представлявано от Л.Р.И., със седалище и адрес на управление: гр.Лом, ул. «Славянска»№73, вх.А, ет.1, ап.1, в която е инкорпорирана и молба с правно основание чл.389 във вр. с чл.391 от ГПК за допускане на обезпечителна мярка по предявения осъдителен иск. Поисканата в молбата обезпечителна мярка е налагане на възбрана върху следните, собствени на Л.Р.И. с ЕГН **********, недвижими имоти – земеделски земи:

1.Поземлен имот, парцел - 104014, с площ 0,987 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, общ.Медковец, обл.Монтана;

2.Поземлен имот, парцел - 104012, с площ 0,991 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, общ.Медковец, обл.Монтана;

3.Поземлен имот, парцел - 104013, с площ 0,991 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, общ.Медковец, обл.Монтана;

4.Поземлен имот, парцел - 106022, с площ 1,027 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, общ.Медковец, обл.Монтана;

5.Поземлен имот, парцел - 106067, с площ 1,037 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, общ.Медковец, обл.Монтана;

6.Поземлен имот, парцел - 106018, с площ 1,044 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, общ.Медковец, обл.Монтана;

7.Поземлен имот, парцел - 106019, с площ 1,044 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, общ.Медковец, обл.Монтана;

8.Поземлен имот, парцел - 157016, с площ 1,569 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, общ.Медковец, обл.Монтана;

9. Поземлен имот, парцел - 106020, с площ 1,033 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, общ.Медковец, обл.Монтана;

10.Поземлен имот, парцел - 103067, с площ 1,000 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, местност «Лозята», общ.Медковец, обл.Монтана;

11.Поземлен имот, парцел - 105026, с площ 0,950 дка, находящ се в землището на с.Аспарухово, общ.Медковец, обл.Монтана.

В молбата на ищеца – молител се твърди, че при изпълнение на своята търговска дейност за периода от 06.10.2017г. до 05.12.2018г. «ТЕРАТОНС»ООД се е намирал в неформални трайни търговски отношения с ответника по исковата молба като му е продавал слънчоглед и слънчогледови обелки. За продажбите на обща стойност от 21 483, 64 лева са издадени 36 броя фактури от ищцовото дружество, описани подробно в исковата молба. За предадената на ответника стока ищецът е издавал кантарни бележки, от които се твърди, че е видно кога ответникът е получил стоката. Между страните не бил уговорен срок за заплащане на получената стока, а следвало ответникът да я заплати в деня, следващ деня на получаване на стоката по аргумент на чл.303а, ал.3 ТЗ. Ответникът до момента не е заплатил сумите по никоя от описаните фактури. Твърди се, че доколкото в посочените фактури са сумирани предадените на ответника количества по няколко кантарни бележки, то падеж на задължението на ответника по конкретната фактура е денят, следващ датата на последната по време кантарна бележка, отнасяща се към съответната фактура. В исковата молба се сочат й падежите по описаните фактури, както и изчислената мораторна лихва за всяко вземане по отделните фактури. Претендира се сума от 21 483, 64 лева за главница, съставляваща сбор от дължими и незаплатени цени на получена стока по фактури с номера: №042, №106, №108, №117, №119, №127, №129, №133, №138, №139, №140, №141, №142, №143, №145, №148, №149, №152, №154, №155, №156, №158, №159, №160, №161, №162, №163, №164, №166, №167, №168, №169, №170, №171, №172, №174 и сумата от 4 183, 06 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците по всяка фактура от датата на падежа по всяка фактура до завеждане на исковата молба.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа становище, че исковата претенция е подкрепена с убедителни писмени доказателства, приложени към исковата молба, поради което се иска постановяване на обезпечителна мярка по смисъла на чл.397, ал.1, т.1 от ГПК като обезпечение по предявен иск – налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на физическото лице – търговец Л.Р.И..

С молбата са представени писмени доказателства: фактури с номера: №042, №106, №108, №117, №119, №127, №129, №133, №138, №139, №140, №141, №142, №143, №145, №148, №149, №152, №154, №155, №156, №158, №159, №160, №161, №162, №163, №164, №166, №167, №168, №169, №170, №171, №172, №174, както и прилежащи кантарни бележки към всяка от фактурите; справка по лице от имотен регистър към АВп., служба по вписванията – гр.Лом.

Съдът, като взе предвид искането и приложените към исковата молба писмени доказателства, приема следното:

Молбата с исканото обезпечение е допустима по смисъла на чл.389, ал.1 от ГПК, предявена е пред компетентният съд, с оглед предвидената възможност съдът, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна по следните съображения:

Предпоставките за допускане на обезпечение на предявен иск са следните: искът трябва да бъде допустим, трябва да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. Всичко това в случая е налице.

Съгласно нормата на чл. 391, ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението /интерес от обезпечение/, ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция.

Съдът счита, че е налице интерес от обезпечение на иска.

С оглед представените с молбата писмени доказателства, съдът намира, че не са налице убедителни писмени доказателства, подкрепящи основателността на иска. Това е така, защото приложените фактури и кантарни бележки не са достатъчно доказателство, от което да се направи категоричен извод, че стоката е получена от ответника, тъй като липсват подписи, положени от същия, както на фактурите, така и на кантарните бележки. Също така не може да се направи категоричен извод за настъпил падеж на вземанията само въз основа на твърденията на ищцовото дружество, предвид липсата на писмен договор между страните, при наличие на твърдяните търговски взаимоотношения, установени вероятно чрез договор в устна форма, обичайна и прилагана в търговската практика.

Съдът може да обоснове допустимостта на обезпечението чрез представянето на гаранция и когато ищецът представи писмени доказателства, които обаче не създават за съда убеждението за вероятна основателност на иска като следва да се отбележи, че преценката дали писмените доказателства са достатъчни за вероятната основателност на иска и от там за допустимостта на исканото обезпечение само въз основа на тях или и от необходимостта от представянето на гаранция, е винаги конкретна. Поради това съдът приема в настоящия случай, че обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК чрез представяне на гаранция.

Следва да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на гореописаните недвижими имоти, земеделска земя, собственост на физическото лице – търговец Л.Р.И.. Съгласно ТР № 6/2013 г на ОСГТК, т.5 принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника, не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на запор или на възбрана. Въпреки това, по делото са представени справка от Службата по вписвания, от която се установява, че физическото лице Л.Р.И. е собственик на въпросните имоти. Действително ответник по иска е едноличният търговец, но придобиването на търговско качество от физическото лице не води до възникване на нов правен субект /Решение № 478-1994-V г.о., Решение № 389-1997-V г.о., Определение № 370-2008-V г.о/. Това е така дори и едноличният търговец да регистрира повече от една търговски фирми - Решение № 1012 от 03.07.1995 г. по гражд. д. № 1853/1994 г., V г.о. Титуляр както на търговскоправните, така и на гражданскоправните права и задължения, е едно и също физическо лице. Имуществото му е общо, независимо че то се разделя на два елемента - имущество, включено в търговското предприятие, и имущество, което е извън търговското предприятие. Едноличният търговец отговаря с цялото си имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа - частноправни или публичноправни - Решение № 478-1994-V г.о., Решение № 855-2003-II г.о. Поради това няма пречка възбраната да бъде наложена върху имоти, собственост на физическото лице Л.Р.И., невключени в търговското му предприятие.

Съществува съдебна практика, която при преценка на размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял при един неоснователен иск / чл.391, ал.3 ГПК/, се използва за критерий обема на претендираните от ищеца права – определение №61 от 26.01.2009г. по ч.т.дело№ 15/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №180 от 2.04.2009г. ч.гр.д. №111/2009г. на ВКС, ІV г.о. постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Друг критерий, използван от съдилищата за определяне на евентуалните вреди за ответника, е процент от цената на иска - 10% от цената на иска – влезлите в сила определения №241 от 24.08.2010г. по ч.гр.дело № 463/2010г. на Хасковския окръжен съд, определение №72 от 24.03.2009г. по ч.гр.дело №135/2009г. на ВтАС, определение № 663 от 8.12.2010г. по ч.гр.дело № 652/2010г. на ВАС.

При определяне размера на гаранцията съдът отчита разрешенията по т.1 от ТР №6/2014 на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че в понятието „присъдена сума” се включват уважените от съда за конкретна сума главни и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, но не и относително определени и променливи във времето вземания, каквото е акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска, респ. исковете, чийто размер е обусловен и от периода от началния им момент до момента на погасяване на главното вземане, поради което е определил размера на гаранцията въз основа на \претендираната сума за главница и мораторна лихва – общо 25 666, 70 лева.

Поради това съдът намира, че следва да определи гаранция в размер на 2 600 лв /две хиляди и шестстотин лева/, вносима в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Така определената гаранция ще послужи за компенсиране на ответника за претърпените преки и непосредствени вреди при евентуална неоснователност на обезпечението съобразно разпоредбата на чл. 391, ал. 3 ГПК.

На молителя следва да се издаде обезпечителна заповед съобразно настоящото определение, след представяне на документ за внесена гаранция.

Водим от горното и на осн. чл.389 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения осъдителен иск, предмет на образуваното гр.дело № 930/2020г. по описа на РС- Лом, който молителят – ищец «ТЕРАТОНС» ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район «Витоша», ул. Подграмада» №30, представлявано от В.С.Т. – Управител, чрез адв.Н.С., САК със съдебен адрес:***»Княгиня Мария Луиза»№19, ет.1, офис 1, е предявил срещу ЕТ «Трендсет – Л.И.» с ЕИК *********, представлявано от Л.Р.И., със седалище и адрес на управление: гр.Лом, ул. «Славянска»№ 73, вх.А, ет.1, ап.1, за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумите: от 21 483, 64 лева /двадесет и една хиляди четиристотин осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ за главница, съставляваща сбор от дължими и незаплатени цени на получена стока по фактури с номера: №042, №106, №108, №117, №119, №127, №129, №133, №138, №139, №140, №141, №142, №143, №145, №148, №149, №152, №154, №155, №156, №158, №159, №160, №161, №162, №163, №164, №166, №167, №168, №169, №170, №171, №172, №174 и от 4 183, 06 лева /четири хиляди сто осемдесет и три лева и шест стотинки/, представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците по всяка фактура от датата на падежа по всяка фактура до завеждане на исковата молба, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на ОБЕЗПЕЧИТЕЛНАТА МЯРКА по чл.397, ал.1, т.1 ГПК – ВЪЗБРАНА върху следните недвижими имоти, съставляващи земеделски земи, собственост на Л.Р.И. с ЕГН **********: