ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 798
гр. Пловдив , 02.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502119 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.
Подадена е частна жалба от Л.. ИВ. К. против определение № 5818/03.08.2021г. по
гр.д.№ 10512/2021г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което производството по делото е прекратено като
недопустимо и исковата молба е върната.
В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
жалбоподателката, в качеството й на ищеца по първоинстанционното дело, е предявила
чужди права, а също така, че липсва правен интерес от това. Както се сочи и в исковата
молба, жалбоподателката имала вземане от ответното дружество „Теа вижън груп“ЕООД за
неизпълнени задължения на последното по договор за строителство, по който по посочената
изпълнителя банкова сметка тя платила сумата от 16000 лева. Било допуснато обезпечение
на бъдещ иск на жалбоподателката против посоченото дружество чрез запор върху същата
банкова сметка. Тази сметка обаче се оказало, че се води с титуляр К. М. и именно поради
това възникнал правен интерес от това да бъде установено, че паричните средства по
сметката принадлежат на търговското дружество.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е
процесуално допустима.
По същество на същата съдът намира следното: От изложеното в частната жалба и в
исковата молба става ясно, че чрез предявения иск жалбоподателката цели в крайна сметка
да се удовлетвори за вземането си чрез принудително изпълнение спрямо наличността по
1
посочената банкова сметка. С исковата молба са представени решение от 16.10.2020г. по
гр.д.№ 16963/2019г. на ПдРС, с което е уважен предявения от жалбоподателката иск по
чл.55 от ЗЗД против „Теа вижън груп“ЕООД за върщане на сумата от 16000 лева.
Представено е и решение от 17.05.2021г. по в.гр.д.№ 1021/2021г. на ПОС, с което е оставена
без уважение жалбата на Л.К. по чл.435, ал.1, т.1 от ГПК против разпореждане на ЧСИ Иво
Кралев по изп.дело № 561/2020г., с което е отказано налагане на запор върху банковата
сметка на К. М..
Най- прекият и всъщност, предвид липсата на доброволно изпълнение, единствен път
за реализиране на правата на жалбоподателката по гр.д.№ 16963/2019г. на ПдРС е чрез
завеждане на изпълнително дело и реализиране на определени изпълнителни способи, чрез
които да бъде събрана присъдената сума. За да бъде наложен запор върху банкова сметка на
длъжника по изпълнителното дело, следва същият да се легитимира като титуляр на същата,
независимо от това чия собственост са паричните средства в нея. Не е изключено титулярът
на банковата сметка да е приел да съхранява по нея парични средства на някакво друго лице.
Това обаче касае единствено отношенията между титуляра и притежателя на парите. За
всички трети лица собственик на парите и титулярът на банковата сметка. Ето защо, дори и
да се установи, че по банковата сметка се съхраняват чужди парични средства, а за това е
необходимо да бъде разкрита банкова тайна, което не би било възможно без съгласието на
титуляра й- неучастващата по първоинстанционното дело К. М., то това не би обосновало
извода, че банковата сметка е на притежателя на въпросните парични средства, а не на
лицето, легитимиращо се като неин титуляр.
Съгласно § 1, т.2 от Наредба № № 12 от 29.09.2016г. за Регистъра на банковите
сметки и сейфове "Титуляр" е лице, на чието име е открита сметка на територията на
Република България. Съгласно т.4 от същия параграф, вр. § 2, ал.1 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари "Действителен собственик" е физическо лице или физически
лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго
правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято
сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност. Би могло да се приеме, че с
предявения по първоинстанционното дело иск се цели да се усатнови действителния
собственик на банковата сметка. Видно от легалната дефиниция по §1, т.4 от наредбата,
действителен собственик би могъл да е единствено физическо лице / или физически лица/,
поради което не е налице правен интерес и е недопустимо установяването като действителен
собственик на търговско дружество. Ето защо, настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5818/03.08.2021г. по гр.д.№ 10512/2021г. на ПдРС,
2
ІХ гр.с., с което производството по делото е прекратено като недопустимо и исковата молба
е върната.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3