Р Е Ш Е Н И Е
№ 525 / 06.12.2018 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и осемнадесета година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при участието
на секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Т. Милева адм. дело
№ 671 по описа за 2018 г. на Административен съд гр.Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/, във връзка с чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ „Т.Г.– ТЕРА – Д.Г.“, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представляван от Д.Г.Г., чрез
Адвокатско дружество „КИРЯКОВИ § КО“ гр. Добрич, чрез адв. Г.С. против
Решение № 21 от 21.09.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр.
Добрич, с което са потвърдени Задължителни предписания изх.№ЗД-1-24-00450508 от
22.08.2018 г., издадени от М.С.Д., на длъжност старши инспектор по осигуряването
в ТП на НОИ гр. Добрич и КП
№5-24-00450502/22.08.2018 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ
Добрич.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
решението и потвърдените с него задължителни предписания и констативен протокол,
по съображения за противоречието им с материалния и процесуалния закон,
необоснованост и немотивираност. Дружеството жалбоподател твърди, че правилно е
установено от административния орган, че са налице валидно сключени трудови
договори между ЕТ „Т.Г.– ТЕРА – Д.Г.“ като работодател от една страна и Я.С.Я.,
Д.Г.Ж., И.В.И., И.М.М.и К.И.К.от друга страна като работници. Правилно е и прието,
че същите не са работили през всичките работни дни на месеците юли 2017 и
ноември 2017 г., съответно два и три дни по-малко. Немотивирани са обаче
изводите на АО, че тези дни следва да се считат за осигурителен стаж. Излагат
се съображения, че не са изложени достатъчно мотиви и не може да се извърши
преценка на материалната законосъобразност на оспореното решение. Сочи се, че
необосновано е прието, че в казуса е приложима разпоредбата на чл.120, ал.1 от КТ. Твърди се, че работниците са работили по определен график, и когато не
работят законосъобразно не са получили възнаграждението си – чл.247, ал.1 от КТ. Поради което и се приема, че това време не следва да се счита за
осигурителен стаж. Въз основа на тези съображения, от съда се иска да отмени
като незаконосъобразно Решение №21 от 21.09.2018 г. на директора на
Териториално поделение на НОИ гр. Добрич и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа подадената жалба на изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр.
Добрич, в представена писмена защита по делото, счита жалбата за неоснователна.
Излага подробни съображения в тази насока. Моли, за отхвърляне на същата и за
потвърждаване решението на директора на ТП на НОИ Добрич като законосъобразно.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заповед №ЗР-5-24-00441485 от 26.07.2018 г на
основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е
възложена проверка по разходите на ДОО на ЕТ „Т.Г.– ТЕРА – Д.Г.“, която да се
извърши от посочения в заповедта старши инспектор по осигуряването и в
посочените в заповедта параметри. Проверката е приключила с констативен
протокол вх. №1 от 22.08.2018 г (л.70-71). В същия са отразени констатациите на
контролния орган, че дружеството е подало декларация обр.1 за м.02, 03, 04, 06,
08, 09, 10 и 12/2017 г за пет работника, изброени подробно с данни за начало на
осигуряването им и отработените дни в месеците, като за месеците 07 и 11/2017
г. лицата са осигурени за непълни месеци – по-малко с 2 дни през юли и с три
дни през ноември 2017 г.
Със задължителни предписания изх.№ .№ЗД-1-24-00450508
от 22.08.2018 г., издадени от М.С.Д., на длъжност старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ гр. Добрич на основание
чл.108 ал.1 т.3 от КСО, по отношение на ЕТ „Т.Г.– ТЕРА – Д.Г.“ е разпоредено в
срок от 13 работни дни от връчване на предписанията да изпълни
следното: да коригира Декларация Образец 1, съгл. Наредба №Н-8 от
29.12.2005 г. на Министерство на финансите в съответното ТД на НАП за изрично
посочените лица: Я.С.Я., Д.Г.Ж., И.В.И., И.М.М.и Костадин Илиев Костадинов,
като за месеците юли и ноември 2017 г. следва да са осигурени за пълни месеци.
Задължителните предписания са връчени на 22.08.2018 г.
на Петър Парушев, представляващ дружеството.
Д.Г.Г., в качеството си на едноличен търговец с фирма
ЕТ „Т.Г.– ТЕРА – Д.Г.“ , е подала жалба срещу тези задължителни
предписания и срещу КП, по повод на която е постановено обжалваното по делото
Решение №21 от 21.09.2018 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич. Със същото, на
основание чл.117 ал.3 от КСО, контролният административен орган е отхвърлил жалбата
на дружеството срещу Задължителните предписания № изх.№ЗД-1-24-00450508 от
22.08.2018 г., издадени от М.С.Д., на длъжност старши инспектор по осигуряването
в ТП на НОИ гр. Добрич и срещу КП
№5-24-00450502/22.08.2018 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ
Добрич.
По делото са приложени документите, образуващи
административната преписка по извършената на осигурителя проверка и издадените
въз основа на резултатите от нея актове.
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорването, като направено в законово
установения срок, от легитимирано лице – адресат на оспореното решение и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт
на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.
Оспореното решение №21/ 21.09.2018 г. на Директора на
ТП на НОИ Добрич е издадено в производство по чл.117, ал.1, т.3 от КСО - от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване.
Обжалваното решение и потвърдените с него задължителни
предписания са постановени при спазване на административнопроизводствените
правила и се основават на резултатите от извършена от контролните органи
проверка на дружеството, като осигурител, по отношение на пет строителни
работника, резултатите от която са обективирани в констативен
протокол.
Спор между страните по отношение на фактите не
съществува, същите са правилно установени от решаващия административен орган.
Категорично е установено и не се оспорва, че Я.С.Я., Д.Г.Ж., И.В.И., И.М.М.и К.И.К.през
месец юли 2017 г. не са работили през дните 28.07 и 29.07.2017 г., а през месец
ноември 2017 г. не са работили през дните от 28.11. до 30.11.2017 г. Сключените
с тях трудови договори са на осн. чл.68, ал.1, т.2 от КТ и чл.138 от КТ, като е
посочено работно време от 08.00 часа до 17,30 часа в определени по график
работни дни от седмицата. Срокът на трудовите договори е до завършване ремонта
на покривна конструкция. През другите месеци, лицата имат отработени пълни месеци.
Спорът е правен и се свежда до това налице ли е качеството "осигурено
лице" по отношение на изброените по-горе работници при работодателя през
месеците юли и ноември, след като същите не са осъществявали трудова дейност
два дни през юли и три дни през месец ноември 2017 г., а от там и извода,
правилно и законосъобразно ли са подавани данни с декларации-образец № 1 за
тези лица от този работодател, в качеството му на осигурител.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на
КСО, за осигурено лице се счита всяко физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 или чл.4а, ал.1
от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според
изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и т.5 от КСО. Установената с текста
на изречение второ от цитирания параграф правна фикция признава за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск
за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за
временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т.
2), неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година
(т. 3) и времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и
майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност,
бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2-
до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до
5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение (т. 5).
Тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурителноправни последици,
както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват
изключение от правилото на чл. 10 от КСО.
От оспорващия се твърди, че работниците са
предоставяли своята работна сила по определен между страните график, като
съобразно този график в два от работните дни през месец юли и три през месец
ноември 2017 г., те не са работили и законосъобразно не са получили
възнаграждение, като се позовава на нормата на чл.247, ал.1 от КТ. Поради което
и се приема, че времето през което работниците не са полагали труд, съобразно
графика, не се счита за осигурителен стаж. Действително трудовите договори на
работниците са сключени и съгл. чл.138, ал.1 от КТ. Съгл. същия член, страните
по трудовия договор могат да уговорят работа за част от законоустановеното
работно време при сключване на трудовия договор, като продължителността и
разпределението на непълното работно време се определят от страните по
договора. По своята правна същност тази възможност има договорен характер. В
случая от събраните по делото доказателства не се установи как е била
разпределено работното време, на какъв дневен работен режим са били
работниците, както и не се представиха график на работните дни от седмицата. От
представените „отчетни форми за явяване/неявяване на работа“ само се
установява, че строителните работници са имали неприсъствени дни през
посочените по-горе месеци. Но няма данни, че тези спорни пет неприсъствени дни
са уговорени като непълно работно време между страните при сключване на
трудовите договори на осн. чл.138 от КТ.
Неоснователно е и твърдението на оспорващия за
приложимост на разпоредбата на чл.10, ал.2 от КСО. Касае се за периоди, които
законът е обявил, че не се зачитат за осигурителен стаж, въпреки че лицето
продължава да бъде задължително осигурено лице, защото трудовата му дейност не
е прекратена – например при ползване на неплатен отпуск над определен срок,
самоотлъчка, законосъобразно отстраняване от работа или недопускането да работа
от работодателя. Предвид това, прекъсването на задължението за осигуряване е
последица от друго събитие, водещо до незачитане на даден период за трудов и
осигурителен стаж, а не уредена в закона възможност за преустановяване по
собствено желание на работодателя изпълнението на задължението му за
осигуряване на работниците по чл.4, ал.1, т.1 от КСО.
От всичко изложено до тук следва, че спорните пет
/неприсъствени от строителните работници/ дни следва да се приемат като престой
не по вина на работника, поради което и за тези пет дни за жалбоподателя не е
отпаднало задължението за осигурителни вноски на осн. чл.4, ал.1 ,т.1 от КСО,
със съответното задължение за подаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
решение на Директора на ТП на НОИ - Добрич е законосъобразно, като постановено
при правилно тълкуване и прилагане на относимия закон, поради което и жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Т.Г.– ТЕРА – Д.Г.“,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представляван от Д.Г.Г. против
Решение № 21 от 21.09.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр.
Добрич, с което са потвърдени Задължителни предписания изх.№ЗД-1-24-00450508 от
22.08.2018 г., издадени от М.С.Д., на длъжност старши инспектор по осигуряването
в ТП на НОИ гр. Добрич и КП
№5-24-00450502/22.08.2018 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ
Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: