Определение по дело №34/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2011 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20111200500034
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение № 725

Номер

725

Година

03.09.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.03

Година

2015

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Тонка Гогова Балтова

Васка Динкова Халачева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Въззивно частно гражданско дело

номер

20155100500188

по описа за

2015

година

С определение №125/ 30.06.2015 г., Ардинският районен съд е върнал исковата молба на „Б. Д.” Е., гр.София, с правно основание чл.51, ал.1 от Закона за наследството и е прекратил производството по гр.д. № 64 /2015 г. по описа на съда.

Настоящото въззивно частно производство е образувано по повод депозирана от молителя в първоинстанционното производство, „Б. Д.” Е., гр.София, частна жалба. В същата се изтъква, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че на 21.04.2015 г. „Б. Д." Е., чрез пълномощник, подала молба с правно основание чл. 51, ал. 1 от Закона за наследството срещу наследниците на починалия титуляр по договор за банков кредит Р. МЕХМЕД Ч., с последен адрес с. Бял извор, община Ардино, област Кърджали, а именно срещу Г. Р. Ч., с ЕГН *, с постоянен адрес с. К. № 54, община Кирково, област Кърджали. Изпратена била призовка за явяване на 18.05.2015 г, от 10:00 часа в открито съдебно заседание по делото, като банката чрез пълномощник подала молба за разглеждане на делото в отсъствието й. В последствие със съобщение с изх. № 313/22.06.2015 г., получено на 24.06.2015 г., Банката била известена, че съгласно резолюция на председателя на Ардинския районен съд, следвало да внесе в едноседмичен срок сума в размер на 300 лв. като адвокатско възнаграждение за определяне на особен представител на наследника Г. Р. Ч., съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Имайки предвид спецификата на производствата по чл. 51 от ЗН да не се назначава особен представител, жалбодателят не заплатил така определеното възнаграждение, а само с писмо изразил становището си, че е недопустимо в производството назначаването на особен представител на наследника. В последствие с обжалваното в производството определение, Ардинският районен съд неправилно върнал подадената от Банката молба и прекратил производството по делото. С оглед изложеното, жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалвано първоинстанционно определение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а делото да върне за продължаване съдопроизводствените действия със задължителни указания към първоинстанционния съд.

Настоящият Кърджалийски окръжен съд, сезиран в качеството си на въззивна инстанция, прие за установено следното :

В основата на първоинстанционното производство стои депозираната от „Б. Д.” Е., гр.София, чрез процесуален представител, молба с правно основание чл. 51, ал. 1 от Закона за наследството, насочена срещу наследниците на починалия титуляр по договор за банков кредит Р. М.Ч., с последен адрес с. Бял извор, община Ардино, област Кърджали, а именно срещу Г. Р. Ч., с ЕГН *, с постоянен адрес с. К. № 54, община Кирково, област Кърджали.

Тъй като призовката на наследницата Г. Р. Ч., на постоянния й адрес не е била връчена надлежно по реда на чл.38 от ГПК, а настоящият й адрес бил в Р. Турция, първоинстанционният съд приложил призоваване по реда на чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление по постоянния адрес на страната, респ. с назначаване на особен представител на неявилата в надлежния срок страна по реда на ал.5 и ал.6 на цитирания чл.47 от ГПК. Тъй като депозиралата молбата страна- „Б. Д.” Е. не заплатила в срок определената от съда сума в размер на 300 лв.,съставляваща възнаграждение за особен представител на ответната страна- наследник, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, първоинстанционният съд с обжалваното определение №125/ 30.06.2015 г., върнал на „Б. Д.” Е., гр.София, молбата с правно основание чл.51, ал.1 от Закона за наследството и прекратил производството по гр.д. № 64 /2015 г. по описа на съда.

В хода на тези констатации, въззивната инстанция изгради своето становище. Разпоредбата на чл.51 от Закона за наследството урежда две хипотези. Настоящото производство касае първата законово предписана хипотеза. При нея определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително и в което производство съдът се произнася с подлежащо на обжалване по реда на чл.538,ал.2,предл.последно от ГПК решение, в зависимост от изразената в производството воля на страната. Съгласно разпоредбата на чл.540 от ГПК в охранителното производство се прилагат съответно и правилата на исковото производство. При съответното приложение на общите разпоредби на ГПК следва да се имат предвид особеностите на производството по чл.51 от ЗН, а именно че приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, имащи строго личен характер и зависещи изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Призованият наследник следва да изрази своята воля лично и самостоятелно, поради което в производството по чл.51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции, вкл. и призоваване чрез залепване на уведомление, защото последното предполага назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, защото това изявление както беше посочено зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Още повече, че и целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на Ôсички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане на наследството.

Казано в заключение, в производството неправилно първоинстанционният съд е приложил призоваване чрез залепване на уведомление, респ. определяне възнаграждение за особен представител на призования да наследи. В смисъла на изложеното е и съдебната практика, вкл. и обективираната в определение № 315/23.06.2015 г.,постановено по ч.гр.д.№ 3092/ 2015 г.на І ГО, ГК на ВКС.

Изложеното води до извод, че обжалваното в производството определение като неправилно следва да бъде отменено. Следва делото да бъде върнато на компетентния Ардински районен съд, за предприемане на понататъшните надлежни действия по разглеждане на предявената молба с правно основание чл.51 от ЗН по същество.

Водим от горното, и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение №125/ 30.06.2015 г., постановено по по гр.д. № 64/ 2015 г.по описа на Ардинския районен съд, с което е върната депозираната от „Б. Д.” Е., гр.София, молба с правно основание чл.51, ал.1 от Закона за наследството и е прекратено производството по гр.д. № 64 /2015 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на Ардинския районен съд за предприемане на понататъшните надлежни действия по разглеждане на предявената молба с правно основание чл.51 от ЗН по същество.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.

Определение

2

ub0_Description WebBody

1E4809A57D488BD9C2257EB4004ABE38