МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260012 от 09.02.2021 г.
по НОХД № 1360/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу И.О. *** за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, извършено на 10.03.2018 г. в гр.Кърджали.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия, като намира
деянието за доказано по безспорен и категоричен начин. На инкриминираната дата
той употребил марихуана, като впоследствие в това си състояние управлявал лек
автомобил. Подсъдимият осъществил престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, както
от обективна, така и от субективна страна. Прокурорът сочи, че И.Ю. не бил осъждан и се
признавал за виновен. Затова моли наказанието му да бъде определено при условията
на чл.55 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца с отлагане на
изпълнението за срок от 3 години. Кумулативното наказание „глоба“ предлага да
бъде наложено в размер от 500 лева, а „лишаването от право да управлява МПС“ –
за срок от 1 година и 6 месеца. В тежест на подсъдимия настоява да се възложат
и разноските по делото.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, като делото е
разгледано при условията на чл.269, ал.3, т.3 от
НПК. Представлява се от упълномощен защитник, който не оспорва изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Изтъква, че
подсъдимият от самото начало съдействал на проверката, самият той казал, че
употребява наркотици. Моли съдът да отчете съдействието на И.Ю. и при условията
на чл.55 от НК да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от 3 години. Не
възразява наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ да бъдат
наложени в размер и срок, които предлага прокурорът.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.О.Ю. е роден на *** ***, обл.Кърджали, с българско и турско
гражданство, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
На
10.03.2018 г. свидетелите С.О. и С.М. били на работа като полицейски служители
в РУ-Кърджали и изпълнявали служебните си задължения по утвърден график. Около
00.30 часа на 10.03.2018 г. те се намирали на бул.„Беломорски“ № 8 в
гр.Кърджали, когато спрели за проверка лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320“, с рег.№ К 8965 ВС. Водачът
на автомобила удостоверил самоличността си със задграничен паспорт и превод на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Р.Турция
на името М.О.Я. с ЕГН **********. При проверката М.Я. (подсъдимият И.О.Ю.) се държал
необичайно, бил леко неадекватен и превъзбуден, поради което бил съпроводен до
РУ-Кърджали, за да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Свидетелят
Н.Д. – младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР-Кърджали, извършил
проверката с техническо средство „Дръг тест 5000“, при което уредът отчел
положителен резултат за употреба на наркотично вещество „канабис“. На подсъдимия
И.О.Ю. (към процесната дата с имена М.О.Я.) бил съставен Акт с бл.№ 052134 от 10.03.2018 г. за
установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и издаден Талон
за изследване с бл.№ 0028080. В СПО към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД
гр.Кърджали от подсъдимия били взети проби кръв и урина за изследване относно употреба
на упойващи вещества.
От
заключението на вещите лица по назначената токсикохимична експертиза е видно,
че в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети от подсъдимия, е установено
наличие на метамфетамин, а в пробата урина – и на метаболит на тетрахидроканабинола
– 11-хидрокси-тетрахидроканабинол (11-ОН-ТНС).
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1574/10.03.2018
г. на началник сектор ПП при ОД МВР-Кърджали, на подсъдимия било временно
отнето свидетелството за управление на МПС № 14677, считано от 10.03.2018 г.
От
справка на сектор БДС при ОД МВР-Кърджали е видно, че до 26.02.2019 г. подсъдимият
бил с имена по документ М.О.Я., ЕГН **********. От 26.02.2019 г. същият е с
актуални данни и имена И.О.Ю., ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите С.О., С.М. и Н.Д., дадени в хода на съдебното следствие и кредитирани изцяло като логични, достоверни
и взаимно допълващи се; обяснения на
подсъдимия И.О.Ю., дадени в хода досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр.
ал.1, т.2 от НПК, в които той се признава за виновен, също
кредитирани от съда; Протокол № 19/ТХК-113 от 29.05.2019 г. за извършена токсикохимична експертиза; Справка за гражданско
състояние на подсъдимия от НБД „Население“; Протокол за медицинско изследване от 10.03.2018 г.; Талон за
изследване с бл.№ 0028080; Акт с бл.№ 052134 от 10.03.2018 г. за установяване
на административно нарушение; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 1574/10.03.2018
г.; Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 10.03.2018 г.; Заповед за задържане на лице от 10.03.2018 г.; Справка на сектор БДС при ОД МВР-Кърджали от 28.08.2019 г.; Справка
за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите
писмени доказателства приети по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият И.О.Ю. е осъществил състав на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на 10.03.2018 г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „320“, с рег.№ К 8965 ВС, след употреба на наркотични вещества – метамфетамин и тетрахидроканабинол. От обективна страна по делото е безспорно
установено, че на 10.03.2018 г. подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, като това управление е било предприето след употреба на наркотични вещества – метамфетамин и тетрахидроканабинол. Според &1, т.11
от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП „Наркотично вещество“ означава
всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3,
ал.2, т.1, 2 и 3. Наркотично
вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците
по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и
има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната
дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни
въздействия върху човешкия организъм. Метамфетаминът и тетрахидроканабинолът представляват наркотични
вещества, нямат легална употреба, пазар
и производство и са под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
психотропните вещества, ратифицирана от Р.България, както и съгласно ЗКНВП. Включени
са в Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и Списък I по чл.3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични -
“Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”. Установяването на употребата на наркотични вещества е извършено при
спазване на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Наличието на наркотичните
вещества е било установено, както при извършената на процесната дата проверка с
техническо средство
„Дръг тест 5000“, така и впоследствие при назначената токсикохимична
експертиза. От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
И.О.Ю. съдът взе предвид: степента на обществена опасност на
деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца –
ниска, предвид липсата на предходни осъждания; подбудите за извършване на
деянието – незачитане на установените със ЗДвП правила
за движение по пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало, положителните характеристични данни на подсъдимия и направеното
още на досъдебното производство самопризнание за извършеното деяние; липсата на
отегчаващи
отговорността обстоятелства. Предвид изложеното съдът прие, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява
несъразмерно тежко и приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Затова на
подсъдимия бе наложено наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 7 месеца. Налице са формалните изисквания на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като И.О.Ю. не
е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а срокът
на наложеното му наказание е под три години.
Същевременно, за постигане целите на наказанието и
по-специално за поправянето на подсъдимия, не
е наложително той да изтърпи реално наложеното наказание
и да бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3 години. На подсъдимия
бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба”
в минимален размер от 500 лева. На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК съдът
постанови деецът да изтърпи и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 18 месеца, с оглед обуславящите отговорността обстоятелства. На
основание чл.59, ал.4 от НК бе приспаднато времето през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 10.03.2018 г.
Така наложените по вид и размер наказания се явяват справедливи и
достатъчни да окажат необходимото поправително и превъзпитателно въздействие
върху личността на дееца, както и ще въздействат възпитателно и предупредително
върху останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189,
ал.3 от НПК осъди подсъдимия И.О.Ю. да заплати сумата в размер на 771.63
лева, представляваща направени разноски на досъдебното
производство, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
Настоящата инстанция постанови вещественото
доказателство –
1 бр. тестова касета, да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Съдия: