№ 2
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510189 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 10849 от 23.06.2023 год., постановено по гр.д.№35624 по описа за 2022
год. на СРС, 55 състав е уважен предявеният от „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: с. Бяла река, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. „****, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Б.Н.Г. от ШАК, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „****
срещу „Е.а.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. С. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „****, офис 5 иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.87, ал.1
ЗЗД и е ОСЪДЕН ответника да заплати на ищеца сумата 3600.00 лева, представляваща
заплатен от ищеца, като възложител, на ответника, като изпълнител, аванс по неформален
договор за консултантски услуги от м. 11.2017г., развален от възложителя, поради забава в
изпълнението, което го прави ненужно за възложителя, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 04.04.2022г., до окончателното изплащане. Ответникът е
осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сума в размер на 444 лева, представляваща
разноски по делото.
В срока по чл.259 от ГПК въззивна жалба срещу решението е подадена от ответника.
Счита, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и противоречи на
материалния закон. Основното възражение на въззивника е по отношение извода на съда, че
договорът, сключен между страните, е валидно и надлежно развален от страна на ищеца,
което поражда правото му да претендира процесната сума. Поддържа заявеното в исковата
молба, че ищецът е неизправната страна, тъй като не оказва необходимото съдействие за по
– нататъшно извършване на действия по договора за поръчка, като твърди, че в тази част
решението е немотивирано и непълно. Моли съда да отмени първоинстанционното решение,
като постанови ново, с което исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
1
В установения от закона срок по чл.263 от ГПК ищецът представя отговор срещу
депозираната въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и необоснована.
Въззиваемият смята, че недоказани остават твърденията на ответника, че неизпълнението му
по договора се дължи на липса на активно поведение от страна на ищеца, а именно
твърдяното непредоставяне на изискани документи. Въззиваемият твърди, че при
обективната невъзможност за по – нататъшно изпълнение е ирелевантно дали е оказано или
не съдействие от страна на ищеца. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а
първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок
и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) от „С.” ЕООД срещу „Е.а.” за заплащане на сумата 3600
лева, представляваща заплатен от ищеца, като възложител, на ответника, като изпълнител,
аванс по неформален договор за консултантски услуги от м. 11.2017г., развален от
възложителя, поради забава в изпълнението, което го прави ненужно за възложителя, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2022г., до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника са били валидно обвързани от сключен през м. 11.2017
г. неформален договор за консултантски услуги, който имал за предмет предоставяне на
консултантски услуги в дейността по финансиране на европейски проекти и програми.
Посочва, че съгласно възложеното с договора, ответникът, като изпълнител, е следвало да
започне дейност, предмет на договора, след заплащане на аванс в размер на 3600 лева по
проформа фактура №**********/15.11.2017г., който ищецът заплатил на 08.02.2018г., за
което му била издадена фактура № **********/08.02.2018 г. Посочва, че не е предприемано
изпълнение на договора от страна на изпълнителя, а поради допуснатата от изпълнителя
забава, нямал интерес от същия, както и че на 10.01.2022 г. изпратил на обявен в Търговския
регистър адрес на електронна поща на ответника уведомление, с което развалил сключения с
ищеца договор и със същото отправил искане до изпълнителя да върне заплатената в негова
полза авансово сума, което последният не е сторил, като при евентуалност – в случай, че
ответникът оспорва получаването на последната, прави волеизявление за едностранно
прекратяване на договора с исковата молба. С оглед изложеното, предявява искова
претенция за заплащане на дължимата главница и лихва за забава от образуване на делото до
окончателното плащане. Представя доказателства и прави искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор с посоченото от
ищеца съдържание, по който ищецът на 08.02.2018 г. е заплатил в полза на ответника
процесната сума, за което ответникът издал фактура № 65/08.02.2018г., както и че на
10.01.2022 г. получил от ищеца уведомление за прекратяване на договора. Поддържа, че е
изправна страна по договора, поради което счита, че същият не е надлежно развален от
2
ищеца. Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения на 29.06.2018 г. изпратил на
електронен адрес на ищеца списък на необходимите за разработване на бизнес плана
документи, каквито не са били представени от ищеца, поради което последният е неизправна
страна по процесния договор и заплатеното от негова страна авансово възнаграждение не
подлежи на връщане.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, в доказателствената тежест на ищеца по делото е да установи, че е платил
процесната сума и към момента на извършване на плащането е имало основание за същото,
но впоследствие същото е отпаднало с обратна сила, а именно, че е развален процесният
договор за консултантски услуги. При така депозирания отговор в тежест на ответника е да
докаже, че основанието, на което е извършено плащането, съществува.
Характерното за фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД е, че към
момента на даването основанието съществува, престирането е извършено въз основа на
валидно правоотношение, което оправдава имущественото разместване, но впоследствие
това правоотношение отпада с обратна сила по причини от различно естество. Константна е
съдебната практика, че по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже
своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в
тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице
такова. По иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил
ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво
основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането /в тази насока е и т. 1
на ППлВс № 1/1979 г. /, поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в
доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи,
съответно да задържи даденото – да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи
връщане на дадено. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има
основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.
Договорът за консултантски услуги, представлява вид договор за изработка, имащ за
предмет престиране на резултат и от умствен труд. Договорът за консултантски услуги не е
изрично уреден от закона, поради което правната му природа следва да се извежда от всеки
конкретно сключен договор. Съгласно постигнатите между страните уговорки по сключения
консултантски договор ответникът е поел задължение да предостави консултантска услуга,
да подготви проектното предложение и управлението на проекта до окончателното подаване
на предложение по програмата, за която ищецът иска да кандидатства. От така очертания
предмет на договора следва, че изпълнителят дължи на възложителя престиране на резултат
от трудова/интелектуална/ дейност, а трудовият резултат е предмет на договор за изработка.
Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката на
възложителя, т. е. договорът за изработка има за предмет веществения труд на изпълнителя,
който може да бъде резултат на вложен физически или интелектуален труд (Решение № 71
от 3.06.2009 г. по т. д. № 767/2008 г. на ВКС, II Т. О. и решение № 5 от 15.03.2010 г. по т. д.
№ 390/2009 г. на ВКС, I Т. О.). Не съществува колебание в разбирането, че едва с
предаването на работата изпълнителят се освобождава от задължението си към възложителя
- работата се извършва за поръчващия и затова трябва да му бъде предадена. Изпълнителят е
в забава, ако не изработи или не предаде работата в уговорения срок.
Правното действие на волеизявлението за разваляне може да настъпи единствено в
случаите, в които са налице законовите предпоставки, предвидени в чл. 87 ЗЗД, по-
конкретно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност, и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил
изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата
престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал.
3
2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна
на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с
предоставяне от изправната страна на допълнителен/подходящ срок за изпълнение, с
изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще счита, че договорът е развален.
Възможността за разваляне на договора с едностранно безусловно изявление съществува
единствено в случаите по чл. 87, ал. 2 ЗЗД - ако изпълнението е станало невъзможно изцяло
или отчасти, ако е станало безполезно или ако задължението е следвало да се изпълни
непременно в уговореното време, освен ако друго не е предвидено в самия договор.
(Решение № 251 от 7.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1002/2011 г., II т. о., ТК).
Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът по иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД не може да се освободи от отговорност поради виновно
неизпълнение на договорните задължения от кредитора. Основанието за освобождаване на
длъжника от отговорност поради вина на кредитора произтича от нормативно установения
принцип в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно. Спрямо кредитора това означава, че той с
поведението си не трябва да пречи на другата страна да изпълнява задълженията си по
договора.
Отговорността на кредитора поради неоказване съдействие на длъжника да изпълни
задълженията си по договора, не може да бъде форма на отговорност за получена престация
без основание, с оглед на неосъществено или на отпаднало основание. Всяко от трите
вземания за връщане на получено без основание, не произтичат от договорно неизпълнение,
а от облигационното задължение да се отстрани неоснователното обогатяване, чиято
разновидност са исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предпоставка за връщане на получената без
основание престация е липсата на основание тя да се задържи, а не на евентуалното
виновното неизпълнение от страните на договорните задължения. Вината на кредитора е от
значение само при търсене последиците от неизпълнение на договорните задължения на
длъжника, евентуално при иск за обезщетение по чл. 82 ЗЗД, при който като
правоизключващо възражение по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, може да се разгледа виновното поведение
на кредитора. Вината на страните в договорната връзка би имала значение за развалянето на
договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, но само разваленият договор е основание за предявяване на
иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД за връщане на полученото на отпаднало основание.
Вземанията за връщане от неоснователно обогатилия се нямат договорен характер даже
когато се иска връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорно задължение.
Задължението за връщане произтича не от договора, а от заличаването на договорната
връзка с обратна сила. Ответникът по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от
ЗЗД за връщане авансово изплатената част от цената по неизпълнен и прекратен договор, не
може да прави възражение по чл. 83, ал. 1, предложение второ ЗЗД за освобождаването му от
отговорност, поради вината на кредитора за неизпълнението на договора. Принципът, за
значимостта на виновното поведение на кредитора за намаляване, респективно за
освобождаването на длъжника от отговорност по чл. 83, ал. 1 ЗЗД само при търсене
последиците от договорното неизпълнение по чл. 82 ЗЗД. В последното от цитираните
решения е прието, че предпоставка за връщане на даденото в която и да е било от хипотезите
на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е установяване на отпадане на основанието, на неосъществяването му
или на началната му липса, т. е. предпоставка за връщане на получената без основание
престация е липсата на основание тя да се задържи, а не евентуалното виновно
неизпълнение от страните на договорните задължения. Връщане на авансово платената сума,
на която не съответства насрещна престация, не би могло да бъде осуетено чрез възражение
за неизпълнен договор. Ако изпълнителят по договора търпи вреди от прекратяване на
действието на договора /преки вреди или пропуснати ползи/ той следва да ги заяви изрично
за прихващане, а не да се ползва от общото възражение за неизпълнен договор или
възражение за кредиторова забава с оглед обосноваване на отпадане на задължението му за
4
връщане на аванса. (Решение № 64 от 03.06.2011 г. по т. д. № 558/2010 г. на ВКС, Първо
ТО).
В случая по делото се установи, че изпълнението на възложената работа не е
започнало до предявяване на исковата молба, включително не се твърди изпълнение и в хода
на настоящото производство. Между страните липсва съгласие за продължаване на
изпълнението по договора. Следва да се приеме, че изпратената от възложителя покана за
връщане на получения аванс съдържа изявление за разваляне на договора. Такъв характер
има и подадената по делото искова молба, препис от която е бил надлежно връчен на
ответника.
По тези съображения се налага извод, че предявеният иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД е основателен за пълния предявен размер. Изпълнителят не
установи по делото наличие на основание за задържане на полученото авансово плащане.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че процесният договор е развален на
основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора от
страна на ответника, в уговорения между страните по договора срок, с което изпълнението е
станало безполезно за ищеца. На основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на договора има
обратно действие, поради което с развалянето на облигационна връзка възниква задължение
за страните по същата да върне на другата страна всичко, което е получила от нея по
процесния договор. Доколкото по делото не са събрани доказателства, от които да се
установява наличието на основание за ответника да задържи процесната сума, то се налага
извод, че същият дължи връщането на ищцовото дружество, от което я е получило.
Въззивният съд намира въззивната жалба за недоказана, респ. неоснователна, поради
което оставя същата без уважение.
С оглед изхода на делото, на въззивника разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият е претендирал разноски, като представя договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че сумата е заплатена в брой и същия служи като разписка,
както и списък по чл. 80 ГПК, видно от който същите се изразяват в платено адвокатско
възнаграждение в размер на 660 лева.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10849 от 23.06.2023 год., постановено по гр.д.№35624
по описа за 2022 год. на СРС, 55 състав е уважен предявеният от „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: с. Бяла река, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. „****,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Б.Н.Г. от ШАК, със съдебен адрес: гр.
Шумен, ул. „**** срещу „Е.а.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. С. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „****, офис 5 иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл.87, ал.1 ЗЗД и е ОСЪДЕН ответника да заплати на ищеца сумата 3600.00 лева,
представляваща заплатен от ищеца, като възложител, на ответника, като изпълнител, аванс
по неформален договор за консултантски услуги от м. 11.2017г., развален от възложителя,
поради забава в изпълнението, което го прави ненужно за възложителя, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2022г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е.а.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. С. от САК, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „****, офис 5 да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
5
управление: с. Бяла река, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. „****, действащ чрез процесуалния
си представител адв. Б.Н.Г. от ШАК, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „**** сумата от 660
лева, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6