Р Е Ш Е Н И Е
№ 594
гр. Пловдив, 09 март 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №300 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
С.Г.Б., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Г.П.-
пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) №19-0239-000253 от 22.07.2019г. на началник на сектор в Районно
управление (РУ), гр. Асеновград, при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”),
гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), с която,
на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е приложена ПАМ- “прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо колесен трактор “ТК-80“, собственост на жалбоподателя, за
срок от 6 месеца”; както и отнемането на един брой табела с регистрационен
номер №***.
Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради
незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- Д. С. Т.- началник на Сектор “Охранителна
полиция“ (С“ОП“) в РУ- Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив, не изразява
конкретно становище по жалбата. На 17.02.2020г. по делото постъпва молба-становище
с Вх.№3168 (лист 34) за неоснователност на жалбата. При евентуално уважаване на
жалбата, ответникът възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минималното такова, определено
по реда на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от
вида на процесната (чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП), се
извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на
индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както
по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената
заповед (лист 6, 19) е връчен на 21.01.2020г. лично на жалбоподателя Иванов, според
нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 6а,
19а). От своя страна, жалбата (листи 3-4) постъпва в съда на 29.01.2020г. или в
рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2019г. Г.Д. Б.- младши автоконтрольор
в РУ- Асеновград при ОД на “МВР“- Пловдив, съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№440645 (лист 7, 20) против В.В.П., ЕГН **********, за това, че на 21.06.2019г., около
06:20ч., в село Боянци, община Асеновград, на ул. “Рила“ №26, при управление на
моторно превозно средство (МПС), представляващо колесен
трактор “ТК-80“, с рег.№***, чужда собственост, не контролира управляваното МПС
непрекъснато. При преминаване покрай паркиран лек автомобил “БМВ“, с Рег.№***, П.
застъргва паркирания автомобил с прикачния инвентар
(таралеж) към трактора по цялата задна част на лекия автомобил. Прието е за
установено, че П. допуска пътнотранспортно произшествие (ПТП) с материални
щети. Прието е за установено, че като участник в ПТП П. не остава на мястото на
произшествието до установяване на последиците от произшествието. Прието е за
установено, че П. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС), валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС, съответно П. е неправоспособен водач.
Според отразеното в процесния
АУАН, П. отказва да подпише същия, което обстоятелство е удостоверено с подпис
на свидетеля П. Г. П. .
Пак според процесния АУАН,
при съставянето му са иззети: контролен талон (КТ) №5486408; свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника (СРЗГТ) с №РВ0007612А, Част І (лист
27); както и един брой табела с рег.№***.
Освен това, по преписката са налични обяснение от
19.07.2019г. от В.В.П. (лист 24), както и обяснение
от 19.07.2019г. от жалбоподателя (лист 25), след което е издадена оспорената по
делото заповед.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 28) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за
контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР. Прието е
заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 29) на директора на
ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на сектори/групи Охранителна
полиция в РУ на МВР са оправомощени да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП
(точка І.6. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед Рег.№К8877 от
27.07.2012г. (лист 30) на министъра на вътрешните работи, с която заповед Д. С.
Т., издал оспорената в настоящето производство заповед, е назначен на длъжност
“началник на сектор “Охранителна полиция“ към Районно управление “Полиция“- Асеновград
при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в
длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването
на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол
съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява
издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между
страните липсва формиран спор.
На следващо място, според посочената като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба
на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се
прекратява регистрацията на ППС на собственик, който
управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както
и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства.
Според разпоредбите на чл.150а, ал.2, т.16 от ЗДвП, за
определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят
на следните категории, различни от тези по чл.149, обозначени с латински букви,
изчерпателно изброени в 16 точки, между които и точка 16- категория Т - колесни трактори (Ткт); към тази
категория се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм).
В случая, като доказателство по делото е прието
заверено копие на Свидетелство за правоспособност (лист 8), по образец,
съгласно Приложение №7 към чл.42 от Наредба №12
от 22.04.2009г. за условията и реда за придобиване и отнемане на
правоспособност за работа със земеделска и горска техника (Наредба
№12/22.04.2009г., отм.), удостоверяващо обстоятелството, че В.В.П., притежава правоспособност за работа със земеделска,
горска и мелиоративна техника от категория Твк- колесни и верижни трактори и агретирани
към тях работни машини, считано от 02.08.2012г.; както и правоспособност за
работа със земеделска, горска и мелиоративна техника от категория Твк – З- специализирана и специална самоходна земеделска
техника, считано от 26.03.2013г., по смисъла на чл.2 от Наредба
№12/22.04.2009г., отм.
Според посоченото по-горе СРЗГТ (лист 27),
представляващо образец, съгласно Приложение №2 към чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №7 от 23.03.2010г. за условията и реда за регистрация
на земеделска техника, горска техника и
машини за земни работи (Наредба №7/23.03.2010г., отм.), управляваното на
21.06.2019г. МПС от В. П. представлява “колесен
трактор“, по отношение на който “колесен трактор“ П.
притежава нужната правоспособност (категория Твк).
При това положение, настоящият състав на съда намира,
че следва да се приеме за установено, че собственият на жалбоподателя колесен трактор “ТК-80“, с рег.№***, е управляван на
21.06.2019г. от водач (В. П.), който притежава нужната за целта правоспособност
от категория Ткт (в частност Твк).
Следователно, оспорената по делото заповед се явява издадена
при липсата на фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимите материалноправни
норми.
От своя страна, противоречието с относимите
материалноправни норми обуславя незаконосъобразността
на оспорената по делото заповед и представлява достатъчно и самостоятелно
основание за нейната отмяна.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва
да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия
по делото списък на разноските (лист 12).
А предвид направеното възражение от ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на
жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно
установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е
500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС
по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч.
и А. Б. , при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По Договор за правна защита и съдействие от 28.01.2020г.
(лист 5) с адвокат Г.П. от страна на жалбоподателя е заплатена в брой сумата от
400,00 лева, което възнаграждение очевидно не е прекомерно.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в
чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява ОД на
“МВР“- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0239-000253 от 22.07.2019г. на началника на сектор в Районно
управление- Асеновград, при Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, за прилагане
на ПАМ по отношение на С.Г.Б., ЕГН **********, представляваща “прекратяване на
регистрацията на ППС- колесен трактор “ТК-80“, собственост
на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”; както и отнемането на един брой табела
с регистрационен номер №***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на С.Г.Б.,
ЕГН **********, сумата от общо 410,00 (четиристотин и десет) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/