Р Е Ш Е Н И Е
№
04.04.2019 г.
гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 27
март Година
2019
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При участието на секретаря Ж.С.
като разгледа докладваното от съдия Кънчев гражданско дело № 5470 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК от Е.С.К.
срещу Д.Д.К. и ТД на НАП. Ищцата твърди, че първият ответник е неин съпруг, с
когото имат сключен граждански брак на 01.09.2000г., а вторият е взискател
/първоначален и присъединен/ по изпълнително дело № ….. по описа на ЧСИ Кр. А.
peг. № ., образувано против първия. По посоченото изпълнително дело получила
съобщение изх. № …..от 07.08.2018 г., с което на основание чл.503 ал.1 ГПК
съдебният изпълнител я уведомил в качеството ѝ на съпруг-недлъжник, че е
насрочено принудително изпълнение върху вещ, съпружеска общност с Д.Д.К., а
именно – наложен бил запор на автомобил марка ……. с peг. № ……... Ищцата твърди,
че процесният лек автомобил не бил съпружеска имуществена общност и поради това
не бил собствен на длъжника по посоченото изпълнително дело, а нейна лична
собственост, придобита в качеството ѝ на земеделски производител със
средства, представляващи отпусната безвъзмездна финансова помощ от Държавен
фонд Земеделие. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на страните, че лек автомобил: ….., модел: ………., рама № …….,
двигател № ……., с регистрационен № …….., не принадлежи на Д.Д.К., ЕГН **********.
Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Д.Д.К. и е постъпил такъв от ТД на НАП. Взема
становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на иска. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 440, ал. 2 ГПК искът по чл. 440, ал. 1 ГПК за
защита на третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението, се предявявал
срещу взискателя и длъжника, които били задължителни другари. Този иск имал за
предмет установяване от трето по отношение на изпълнителния процес лице, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежало на длъжника.
В конкретния случай, видно от изложеното в исковата молба и данните от
цитираното изпълнително дело, искът не бил предявен срещу първоначалния
взискател в изпълнителното производство. От формулировката в исковата молба не
ставало ясно дали искът бил предявен и срещу присъединения взискател.
Ответникът моли съда да прекрати производството и да върне исковата молба.
Алтернативно се взема становище, че предявеният иск бил неоснователен и
недоказан. Необосновани били изложените от ищеца доводи, че същият бил
едноличен собственик на процесния автомобил. От данните по изпълнителното дело,
както и от представените с исковата молба доказателства, безспорно се установявало,
че автомобилът бил придобит по време на брака. Нямало данни същият да е
прекратен, нито да е вписан режим на разделност по отношение имуществените
отношения между съпрузите, поради което автомобилът бил съпружеска имуществена
общност. Несъстоятелни и недоказани били твърденията в исковата молба, че
процесният автомобил бил придобит със средства – лична собственост на ищцата.
Не били представени каквито и да било доказателства в тази насока. Липсвали и
доказателства за неговото придобиване и на каква цена станало това.
Представеното удостоверение за застрахователна стойност на МПС от 29.10.2018г.
не било доказателство за цената на придобиване. Ответникът моли съда да
приеме, че така предявения отрицателен установителен иск е неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез
процесуалния си представител взема становище за доказаност на иска и моли за
уважаването му. Ответникът ТД на НАП изпраща представител и заявява, че искът е
недоказан, неоснователен и моли за отхвърлянето му. Ответникът Д.Д.К., редовно
призован, не се явява.
От събраните по делото доказателства, съдът намира на
установено следното:
Между страните не се спори, че Д.Д.К. е съпруг на
ищцата от 01.09.2000 г. и че срещу него е образувано изпълнително дело № … на
ЧСИ К. А.. Видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение,
единствен взискател по делото е Национална агенция за приходите. Със съобщение,
изпратено на ищцата от съдебния изпълнител, същата е била уведомена, че
принудителното изпълнение по делото е насочено върху движима вещ – съпружеска
общност с длъжника Д.К., като е наложен запор върху автомобил марка ….., модел …..,
ДК № ………със застрахователна стойност от 3000 лева съгласно Удостоверение № ……..
от 29.10.2018 г. Собственик на автомобила била ищцата, видно от приложеното
копие от свидетелството за регистрация част I.
Видно от приложеното по делото копие на регистрационна
карта на земеделски производител, Е.К. е регистрирана като такъв от 08.05.2012
г. С Договор № ……. от 06.11.2012 г., сключен между нея и Държавен Фонд
„Земеделие“, фондът се е задължил да ѝ предостави безвъзмездна финансова
помощ в размер на 48892 лева. По делото е представено
заверено копие на договор за покупко-продажба на МПС от 18.02.2016 г., с
нотариално заверени подписи с рег. № …… на нотариалната заверка на нотариус Б.
Г.. Продавач по договора е М. И. И., а като купувач е записана Е.С.К., в
качеството ѝ на земеделски производител. Предмет на договора е лек
автомобил ……… с ДК № ……., а продажната цена е 3000 лева. За изплащането на
сумата, както и за заплащане на нотариалната такса по изповядването на договора
са издадени два разходни касови ордера, съответно № ….. и 42 от 18.02.2016 г. и
двата издадени от ЗП Е.К.. Сумата от 3000 лева е записана като разход в
представеното по делото копие от касова книга на ЗП Е.С. на 18.02.2016 г., а
като основание е записано покупка на лек автомобил …., нотариален договор № …./18.02.2016
г. От това доказателство се установява още, че на 04.12.2012 г. ЗП Е.К. е
регистрирала приход от 24446 лева, получени от Държавен Фонд „Земеделие“ по
договор 24/112/06971 от 06.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ.
Установява се също така, че към 05.02.2016 г. в касата на ЗП Е.К. са били
налице 4311,93 лева. Същите са констатирани и с акт за касова наличност от
същата дата, подписан от ищцата, М. И. Г. и Й. Д. В.. С приемо-предавателен
протокол от същата дата М. Г. е предала паричните средства от касата на
Земеделския производител на Й. Д. В.. Представеното копие от извлечение на
банкова сметка, ***, доколкото същото не посочва името на титуляра на банковата
сметка и не може да се приеме за доказано, че това е ищцата.
Така приложените и приети по делото доказателства
безсъмнено установяват приетата фактическа обстановка. Възражението на
представителя на ТД на НАП, за оспорване на тяхната достоверност, в смисъл на
съдържанието им, не се споделя от настоящия състав. Вярно е, че същите
представляват частни документи, подписани от страната, която се ползва от тях и
поради това не са скрепени с обвързваща съда материална доказателствена сила за
констатираните в тях обстоятелства. Това обаче не означава, че същите не могат
да се ценят, а че следва да бъдат обсъдени в съотношението им с
доказателствената съвкупност. След анализ, съдът намира, че същите са вътрешно
и взаимно безпротиворечиви и няма основание да не бъдат кредитирани с доверие,
освен посоченото извлечение от банкова сметка. ***, което да им противоречи,
освен това от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, които да
оборват тезата на ищцата.
По делото като свидетел беше разпитана и Й. Д. В. –
служител на ищцата. Заявява, че работи за нея от 2016 г. Отчитала документално
касата на земеделския производител от началото на февруари месец 2016 г. Поела
всички задължения за касата от предишен служител – М. Г.. Направени били опис
на всички средства, които били в касата и протокол за предаване и приемане на
касовата наличност, подписани от свидетелката. Средствата били около 4300 лева.
Тази сума била постъпила от самото финансиране от Държавен фонд „Земеделие“ по
банков път. Предоставената сума била между 45 и 50 хиляди лева, преведени на
две части – около 24 хиляди лева първата част и втората малко повече от 23
хиляди лева. Тези пари стояли при свидетелката в касата. След нейното
постъпване на работа имало разход за покупка на автомобил. Бил закупен лек
автомобил ………. на 18.02.2016 г. Парите за закупуването на автомобила били взети
лично от свидетелката в брой от касата и донесени в кантората на нотариус Бойко
Георгиев. В самата каса имало 4300 лева. След сделката ищцата платила всички
такси. Били подписани разходни ордери за тези суми.
Посочените свидетелски показания съдът намира за допустими,
тъй като удостоверяват начина на плащане на цената по сделката и произхода на
тези средства – обстоятелства, които не попадат в някоя от хипотезите на чл.
164, ал. 1 ГПК. Между страните не се спори, че процесният договор за
покупко-продажба на автомобила е валидно сключен и съществува, нито че цената
по него е заплатена, т.е. тези показания не установяват нито установяване на
правна сделка, за действителността на която закон изисква писмен акт, нито
погасяване на поето с писмен акт парично задължение, нито установяване, измяна
или отмяна на писмено съглашение, в което ищцата е участвала. По отношение
тяхната достоверност, съдът ги кредитира в пълнота, доколкото са вътрешно безпротиворечиви
и кореспондират напълно с останалата доказателствена съвкупност.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира следното по отношение допустимостта на иска. Доказано е, че
ответникът Д.Д.К. е длъжник по изпълнително дело … на ЧСИ К. А., по което
единствен взискател е Националната агенция за приходите. Това, че същата е и
присъединен взискател на основание чл. 458 ГПК не означава, че по делото
участват повече от един взискатели. Ищцата е трето по отношение на
изпълнителното дело лице, съсобственик на процесния автомобил и за нея
съществува правен интерес да предяви настоящият иск. Поради това съдът счита,
че той е допустим и следва да бъде разгледан.
По същество: без съмнение ищцата и първият ответник са
съпрузи. Сключили са брака си през 2000 г. като по отношение на брака им се
прилага режим на съпружеска имуществена общност. Процесният автомобил е
придобит по време на брака им, т.е. съгласно чл. 21, ал. 1 СК се презюмира да има
качеството на съпружеска общност между тях. Освен че тази презумпция е оборима,
тя не се разпростира върху всички придобити от съпрузите вещи. Лично имущество
могат да бъдат вещи, придобити преди брака, чрез преобразуване на лично
имущество, вещите за обикновено потребление, тези, които служат за упражняване
на професия или занаят, както и за упражняване на търговска дейност на единия
съпруг. В настоящото производство съдът счита, че за уважаване на иска трябва
да се отговори на въпросите дали придобитото чрез средства, получени от
Държавен фонд „Земеделие“ представлява лично имущество и дали ищцата е
заплатила стойността на процесния автомобил чрез такива средства.
Според практиката на върховната инстанция – Решение № ………
от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2060/2016 г., IV г. о., ГК – съгласно
действащия СК, съпружеската имуществена общност обхваща само придобитите от тях
по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права. Това изрично е
посочено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК. Тази разпоредба не съдържа
правило, което да е аналогично на това по чл. 19, ал. 1 от СК, с което
съпружеската имуществена общност да обхваща и паричните влогове, които са били
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, а такова липсва и в
останалите разпоредби уреждащи законовия режим на общност в отношенията между
съпрузите. От това следва, че по сега действащия СК паричните влогове са
изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична
собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са
придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата
съпрузи. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗРСК правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити
от съпрузите по заварени бракове. Това означава, че след влизането на
действащия СК в сила паричните влогове стават лична собственост на съпруга, на
чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът на
съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по
силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.). Затова по отношение на паричните влогове
са неприложими установените в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от СК правила
относно съпружеската имуществена общност. Във връзка с отговора на този въпрос
трябва да се отговори и на въпроса дали сумите, получени от единия от
съпрузите, в качеството му на земеделски производител като безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
подкрепена от ЕЗФРСР, се включват в съпружеската имуществена общност или
представляват лична собственост на получилия ги съпруг. По съществото си тази
сума представлява парично вземане на съпруга, на когото е отпусната помощта.
Затова тя не може да бъде включена в съпружеската имуществена общност, която по
силата на чл. 21, ал. 1 от СК обхваща само вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, но не и вземанията на всеки един от
съпрузите, поради което е лична собственост на съпруга, който я е получил. Т.е.
средствата, които Е.К. е получила от Държавен фонд „Земеделие“ представляват
нейна лична собственост и не са съпружеска имуществена общност.
По въпроса дали процесния лек автомобил е придобит
единствено с такива средства, по делото се установи, че ищцата е регистрирана
като земеделски производител. Сключила е договор с Държавен фонд „Земеделие“ за
изплащане сумата от 48892 лева и преди сключването на договора за
покупко-продажба е получила 24446 лева от тях, видно от копието на касовата
книга. Свидетелката също посочва, че сумата от фонда е получена на два пъти,
като първият път са получени около 24 хиляди лева. Видно от касовата книга,
въпреки че голяма част от тази сума е била изразходена, към 05.02.2016 г., т.е.
непосредствено преди сключването на договора за покупко-продажба от 18.02.2016
г., в касата са били останали 4311,93 лева – сума, която надхвърля уговорената
продажна цена на автомобила от 3000 лева. Т.е. ищцата реално е разполагала със
средства, предоставени от Държавен фонд „Земеделие“ за заплащане на автомобила.
Същата сума – 4311,93 лева – е констатирана с акта за касова наличност от 05.02.2016
г. и предадена на свидетелката В. от трето по делото лице – М. Г. – с
приемо-предавателен протокол от същата дата. В показанията си, свидетелката
заяви, че лично е занесла сумата от 3000 лева в брой за закупуването на
автомобила в кантората на нотариуса при изповядването на сделката. На следващо
място, в договора изрично е записано, че Е.К. е купувач по него в качеството си
на земеделски производител („ЗП“), както това е посочено и в издадените по
договора разходни касови ордери. Всички тези факти водят до категоричния извод,
че средствата, с които процесният автомобил е бил заплатен, са получени от Е.К.
в качеството ѝ на земеделски производител от Държавен фонд „Земеделие“ и
представляват лично нейно вземане, лична собственост, а не съпружеска
имуществена общност. На основание чл. 23, ал. 1 СК, вещните права, придобити по
време на брака изцяло с лично имущество, са лична собственост на този съпруг.
Следователно процесният автомобил е лична собственост на ищцата. Искът е
доказан, основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските, съдът
счита, че с оглед уважаването на иска, сторените такива от ответника следва да
останат в негова тежест. Искането на ищеца за присъждане на разноските следва
да се уважи частично. Пред настоящата инстанция от пълномощника му беше
представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита
и съдействие, където е посочено, че е заплатена сумата от 1300 лева в брой.
Съгласно указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., т. 1, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой,
договорът е достатъчно доказателство за извършването им и има характера на
разписка. Т.е. разноските са редовно заявени, доказани и следва да се присъдят
в тежест на ответника. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския
хонорар, е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК критерият за тази преценка е
фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай съдът намира, че
по делото беше проведено едно единствено съдебно заседание. Разпитан беше един
свидетел и бяха приети сравнително малък брой писмени доказателства, т.е. не е
налице изключителна фактическа сложност на делото. Доказателствата бяха напълно
безпротиворечиви, анализът им не представляваше трудност, така че правната
сложност на делото също не беше изключителна. Разбира се, при сключването на
договори за правна помощ, адвокат и представляван не са обвързани от
минималните размери, посочени в Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Фактът, че делото не представлява изключителна фактическа и правна сложност, не
означава, че адвокатското възнаграждение трябва да се присъди в минимум. На
база тази преценка, съдът счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно за
сумата над 1000 лева, до заплатените 1300 лева и следва в тежест на ответника
да се присъди единствено сумата от 1000 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.Д.К., ЕГН **********
и адрес ***. ………. ап. 22 и по отношение на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите, гр. Пловдив, Булстат **********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Скопие № 106, че лек автомобил марка ….., модел …..,
с ДК № ………, номер на рама …….. и номер на двигател ……. не принадлежи на Д.Д.К. с п.
с.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите с п.а. да заплати на Е.С.К., ЕГН ********** с адрес ***. …………… сумата
от 1050 (хиляда и петдесет) лева – направени по делото разноски, от които 1000
(хиляда) лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 50 (петдесет) лева –
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: