№ 20930
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110138969 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. М. М., чрез адв. В. Н., срещу
"Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване недължимост на следните суми: 987,99 лева – главница за
потребена топлонна енергия без посочен в изпълнителното основание период, ведно
със законната лихва от 07.11.2002 г., както и 23,69 лева – съдебни разноски, за които
суми на 22.11.2002 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 7639/2002 г., по описа
на СРС, 62 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 6062/2010 г. по описа
на ЧСИ Милен Бъзински, поради погасяване на правото на принудително изпълнение
за вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Ищецът твърди, че ответникът е взискател по горепосоченото изпълнително
дело, като се легитимира като титуляр на вземанията, за които е издаден
изпълнителният лист. Правото на принудително изпълнение за процесните вземания
поддържа да се е погасило по давност преди предявяването на иска. Моли за
уважаването на иска и претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че в
случая давност за вземанията до 26.06.2015 г. въобще не е текла, а впоследствие
същата е многократно прекъсвана, с оглед което и искът следва да бъде отхвърлен.
Позовава се и на спирането на давността за периода на извънредното положение.
Поддържа, че погасителната давност е пет, а не тригодишна. Моли за постановяване
на решение, с което съдът да отхвърли исковете.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е
указал на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти по отношение на главните искове, а именно: че след
1
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от
провеждане на исковете.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
По делото за послужване е приобщен съхраненият препис от определение от
13.11.2002 г. по гр.д. № 7639/2002 г. по описа на СРС, 62 състав постановено по реда
на чл. 237 ГПК (отм.), с което съдът е осъдил ищеца в настоящото производство да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1097,99 лева, ведно със законна лихва
от 07.11.2002 г. до окончателното плащане, сумата 86,47 лева, представляваща лихва за
забава, както и съдебни разноски в размер на 23,69 лева. Със същото определение
съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Не е спорно, че изпълнителен
лист е издаден и същият е бил получен от ответника.
Приети като доказателства са материалите по изп.дело № 6062/2010 г. по описа
на ЧСИ Милен Бъзински. Същото е образувано въз основа на молба на взискателя от
23.11.2010 г., към която е приложен издаденият в полза на „Топлофикация София“
ЕАД по гр.д. № 7639/2002 г. изпълнителен лист.
Върху изпълнителния лист е видно отбелязване от 05.03.2009 г. за прекратяване
на дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На гърба на изпълнителния лист са
направени отбелязвания за извършени погасявания на части от вземанията по листа
през 2003 г. (две плащания).
Ответникът в настоящото производство не се позовава на предходно образувано
изпълнително производство, в хода на което давността за процесните вземания да е
спирала и прекъсвала. Доколкото не се касае за приложението на императивни правни
норми, а кредиторът е този, който следва да се позове на тези обстоятелства и да
установи настъпването им в процеса, съдът не може да приеме за установено, че в
периода след издаването на изпълнителния лист до образуването на изпълнителното
дело по описа на ЧСИ Милен Бъзински са настъпили обстоятелства, които да
обусловили спиране или прекъсване на погасителната давност за вземанията.
В случая процесните вземания не са установени със сила на пресъдено нещо, с
каквато не се ползва определението за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По делото няма данни
кога е настъпила изискуемостта на вземането за главницата, за която е издаден
изпълнителният лист. Дори да се приеме, че обаче че се касае за вземане, което се
погасява с общата давност и същата да е запчнала да тече през 2002 г. ответникът не
установява погасителната давност за вземанията по листа да е спирала и прекъсвала в
периода до образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Бъзински през 2010 г.
Изводи в обратна насока не могат да бъдат направени и въз основа на отбелязванията
върху изпълнителния лист – не става ясно кой е направил същите, по кое производство
и какви действия са били извършени по същото. Дори и при съобразяване на
направени от длъжника плащания през 2003 г., то за периода след 17.06.2003 г.
ответникът не установява наличието на конкретно висящо изпълнително
производство, кога същото е било образувано, при кой съдебен изпълнител, извършени
действия по него, както и кога същото е било прекратено. Ето защо и настоящият
2
съдебен състав намира, че ответникът, носещ тежестта за това в производството, не е
установил при условията на пълно и главно доказване давността за процесните
вземания да е спирала и прекъсвала в периода между 2002 г. и 2010 г.
С отговора на исковата молба ответникът се позовава на разрешението, дадено с
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС, съгласно
което Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. е действало до приемането на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело 2/2013 г. на ОСГТК,
ВКС. Следва да се припомни обаче, че съгласно същите тълкувателни актове давност
за вземания по образувани при действието на Постановлението изпълнителни дела, не
е текла. Несъмнено е, че под „образувани изпълнителни дела“ се има предвид висящи
такива. Ответникът в настоящото производство не твърди и не установява пълно и
главно въз основа на издадения му изпълнителен лист кога е било образувано
изпълнително дело, какви действия са извършвани по същото, вкл. за какъв период
това изпълнително производство е било висящо, през който период давността за
вземанията не е текла. Ето защо и не следва подробно да се обсъждат и анализират
извършените по изпълнително дело № 6062/2010 г. изпълнителни действия. Същите не
биха променили извода на съда, че към образуването на това дело, давността за
вземанията вече е била изтекла.
При съобразяване на последиците от неизпълнена от ответника доказателствена
тежест, настоящият състав на първоинстанционния съд намира предявения иск за
основателен, с оглед което и същият следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Сторените разноски са за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от общо 400 лева. Ответникът е заявил
своевременно възражение срещу разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото
обаче съдът намира за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. М. М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, иск с правно
основание чл. 439 ГПК, че Г. М. М. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
987,99 лв., представляваща стойност на топлинна енергия без посочен в
изпълнителното основание период, ведно със законната лихва от 07.11.2002 г., както и
сумата 23,69 лева – съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на
22.11.2002 г. по гр.д. № 7639/2002 г. по описа на СРС, 62 състав, поради погасяване на
правото на принудително изпълнение за вземането с изтичане законоустановения
давностен срок.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на Г. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. сумата 400 лева –
разноски в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
3
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4