Определение по дело №283/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260009
Дата: 17 февруари 2022 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20212330100283
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260009/17.2.2022г.

 

                                                           17.02.2022 г.,  гр. Ямбол

 

 

Ямболският районен съд                                                                         ХVІ граждански състав

На седемнадесети февруари                                               две хиляди двадесет и втора година

в закрито заседание в следния състав

                                                                                                     Председател: Георги Георгиев

 

 

 

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело №  283/2021 г. по описа на Ямболския районен съд, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 248, ал.1  ГПК.

            Същото е образувано по молба вх. № 260263/28.01.2022 г. подадена от Б.П.К. и К.П.К., действащ със знанието и съгласието на своята майка С.С.К., чрез пълномощник адвокат Чаталбашев- САК, с която в законоустановения срок са направили искане за изменение на решение № 260003/ 07.01.2022 г. по гр. дело № 283/2021 г. по описа на ЯРС, в частта на разноските.

В молбата се твърди, че с постановеното решение в полза на ответното дружество са присъдени разноски в размер на 6720, 00 лв., както в обстоятелствената част на решението е изписано, че на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 5760, 00 лв. Счита се, че съдът неправилно и незаконосъобразно е присъдил посочените суми в полза на ответното дружество. Посочва се, че с молба вх. № 267024 ответника е претендирал разноски в размер на 11520 лв. за двамата ищци  или по 5760 лв. за всеки един от тях се явявала прекомерна, като не била съобразена с размера на исковата претенция. Същата не отговаряла  на правната и фактическа сложност на делото и не била съобразена с размерите за възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с оглед исковата претенция същият следвало да е в размер на 780 лв. с вкл. ДДС, като молят за намаляването му.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

             ЯРС, по повод на молбата намира следното:

             Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

            С  решение № 26003/07.01.2022 г., постановено по гр. дело № 283/ 2021 г. по описа на ЯРС,съдът е осъдил ищеца Б.П.К. да заплати на ответника сумата от 6720,00 лв. направени по делото разноски,съразмерно на отхвърлената  част на иска по делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, като в тази сума е включен адвокатски хонорар в размер на 5760,00 лв., за което са представени доказателства за заплащането им и искане за присъждането им. С оглед на това, молбата се явява частично основателна, като на ответното дружество следва да им бъдат присъдени разноски в посочения размер от 5760 лв., а не както съдът в диспозитива на решението си е постановил, като е осъдил ищеца Б.П.К. да заплати на ответното дружество сумата от 6720,00 лв.

В останалата част искането за изменение на разноските и за тяхното намаляване до сумата от 780 лв. с вкл. ДДС се явява недопустимо.

Ищците не са направили възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение до приключването на  заседанието с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по същество. Това е направено едва с молба вх. № 260263/28.01.2022 г., поради което несвоевременно заявено, следва да се остави без уважение. Съдебната докторина и практика са се обединили около становището, че крайния срок, до който може да бъде упражнено възражението за това, е до приключване на последното заседание пред съответната съдебна инстанция, след което тази възможност е преклудирана.

 Ето защо, молбата за изменението на решението в частта за разноските и в тази част е неоснователна, поради което същата следва изцяло да се отхвърли.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, Ямболският районен съд

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК постановеното по гр. дело № 283/2021 г. по описа на Ямболския районен съд решение № 260003/07.01.2022 г. в частта относно разноските, които Б.П.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗД Бул ИНС“ АД, ЕИК *********, като НАМАЛЯВА същите на 5760, 00 лв.

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Б.П.К., чрез пълномощник адвокат , за изменение на Решение 260003/07.01.2022 г., постановено по гр. дело № 283/ 2021 г. на ЯРС, в частта за разноските за тяхното намаляване до сумата от 780 лв. с вкл. ДДС, поради недопустимост.

                                             

 

            Препис от определението да се връчи на страните.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

 

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: