РЕШЕНИЕ
№
гр. ***, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ІV гр.с-ав в открито заседание на четвърти юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА
ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 2156 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.439 от ГПК.
В
***ският районен съд е постъпила искова молба от Л.Н. ***, ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** против „Ф.и." ЕАД, ЕИК *********, адрес: ***, ***,
представлявано от ***, в която се твърди, че ищеца бил осъден да заплати на ***по
силата на Изпълнителен лист от 16.04.2010г., издаден от Районен съд - гр.***,
по ч.гр.д. №***следните суми: 7 722,32 лева главница, ведно със законната
лихва считано от 24.03.2010г.; 1 319,54 лева -лихва за забава, начислена за
периода от 07.02.2009г. до 23.03.2010г.; 670,12лева -санкционираща лихва,
начислена за периода от 07.02,2009г. до 23.03.2010г. и 194,23лева - разноски по
ч.гр.д. №***или сума в общ размер на 9 906,21 лв. Твърди се, че въз основа
издадения ИЛ, кредитора ***инициирал изпълнително производство по изпълнително
дело ***. Излага се, че на 02.07.2012г. с договор за продажба на вземания била
извършена цесия, като ***е продало вземането си към ищеца на ***, и последното
било конституирано като взискател по изпълнителното дело. Излага се още, че на
15.12.2016г. с договор за продажба на вземания била извършена цесия, като *** е
продало вземането си към ищеца на "Ф.и." ЕАД, и последното е
конституирано като взискател по изпълнителното дело. Навеждат се доводи, че от
датата на издаване на Изпълнителен лист от Районен съд - гр.***, по ч.гр.д. №***-
16.04.2010г. до датата на подаване на исковата молба не били извършвани никакви
изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело. Поради това, не само
изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, но и вземането на взискателите по изпълнителния титул било погасено по
давност. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ищеца не дължи на ответника
сумите, за които бил издаден изпълнителен лист от 16.04.2010г. по ч.гр.д.№***на
ПлРС, възлизащи в общ размер на 9 906,21лв.
Ответникът
„Ф.и." ЕАД не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. С
допълнително изявление ангажира становище, според което не оспорва исковата
претенция. Навежда доводи, че с поведението не засягал материални права на
ищеца, поради което счита иска за недопустим. При условия на евентуалност моли,
в случай, че иска бъде уважен, да не се възлагат в негова тежест разноски.
Съдът като
съобрази становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
От приложеното копие на изпълнително
дело №***се установява, че с влязла в сила Заповед за изпълнение на парично
задължение №1312 от 25.03.2010г. по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС било
разпоредено ищецът Л.Н. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на ***, сумата
общо в размер на 9711,98лв., в т.ч.: Предсрочно изискуема главница в размер на
7222,32лв., лихва за забава в размер на 1319,54лв., дължима за периода от
07.02.2009г. до 23.03.2010г., санкционираща лихва по общите условия към
договора за кредит в размер на 670,12лв. за периода от 07.02.2009г. до
23.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.03.2010г. до окончателното изплащане, и сумата от 194,23лв. – разноски по
делото. Според посоченото в ЗИ вземанията са произтичали от Договор за кредит
за текущо потребление от 07.06.2006г. Въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение е бил издаден изпълнителен лист от 16.04.2010г.
Установява се също така, че на 15.09.2010г. кредиторът ***е
депозирал молба пред ЧСИ ***за образуване на изпълнително дело и предприемане на необходимите изпълнителни
действия за принудително събиране на вземанията му по издадения изпълнителен
лист по ч.гр.д.№***на ПлРС. Видно е от молбата, че кредиторът е посочил способ
на принудително изпълнение.
Съдебният изпълнител е предприел действия по проучване
имущественото състояние на длъжника и публичните му задължения, изисквайки съответни
справки от ***гр.***, ***гр.***, ***-гр.***,
***гр.***. Изпратил е на длъжника Покана за доброволно изпълнение, която не е
била връчена, т.к. не е бил намерен на вписания в НБД адрес.
На 10.03.2013г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
***-гр.***за конституиране на дружеството като взискател, на основание сключен
с кредитора ***договор от 02.07.2012г. за покупко-продажба на вземания, с който
в полза на молителя били цедирани процесните вземания спрямо длъжника Л. ***.
На 29.03.2017г. е постъпила пред съдебния изпълнител молба
от ответника „Ф.И.” ЕАД за конституирането му в качеството на взискател по
изпълнителното производство, на основание сключен договор за цесия от
15.12.2016г. с ***, по силата на който били цедирани проесните вземания. С
постановление от същата дата съдебния изпълнител е конституирал ответното
дружество в качеството на взискател.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание
чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439,
ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се
позовава на изтекла погасителна давност.
Установи се от обсъдените
доказателства, че оспорените вземания произтичат от Договор за потребителски
паричен кредит от 07.06.2006г., сключен между ищеца, в качеството на заемател и
***, в качеството на заемодател.
Установи
се също така, че кредитора е претендирал по съдебен ред вземанията си, подавайки заявление по чл.410 от ГПК, като със
заповед от 25.03.2010г. е било разпоредено заплащане на процесните суми: главница
в размер на 7222,32лв., лихва за забава в размер на 1319,54лв., дължима за
периода от 07.02.2009г. до 23.03.2010г., санкционираща лихва по общите условия
към договора за кредит в размер на 670,12лв. за периода от 07.02.2009г. до
23.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.03.2010г. до окончателното изплащане, и сумата от 194,23лв. – разноски по
делото.
Относно
срока на погасителната давност, приложима в настоящия случай следва да се
посочи, че по отношение на вземането в размер на 7222,32 лв., представляващо
неизплатена главница по договора за кредит е приложим петгодишния давностен
срок по чл.110 от ЗЗД, а по отношение на вземанията за мораторна и
санкционираща лихва е приложим
тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Вземането за разноски, като
акцесорно вземане се счита погасено в случай, че се приеме, че е погасено
главното вземане. Следва да се посочи,
че не се касае за вземания, установени със съдебно решение, поради което не е приложим
давностния срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД.
В
съответствие с разпоредбата на чл.114 от ЗЗД посочените давностни срокове са
започнали да текат от момента, в който вземанията са станали изискуеми.
Съдът
приема, че процесните вземания са станали изискуеми към датата на депозиране на
заявлението на кредитора по чл.410 от ГПК – 24.03.2010г. Между страните не е
налице спор, че са били изискуеми към тази дата и не се твърди друг момент на
настъпване изискуемостта.
Ето
защо, посочените по-горе давностни срокове следва да се броят от тази дата.
Издаването
на изпълнителен лист на 16.04.2010г. въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение безспорно не прекъсва започналите да текат от 24.03.2010г. давностни
срокове.
Съдът
счита, че те следва да се считат прекъснати с подаване на молбата на кредитора от
15.09.2010г., въз основа на която е било образувано изп.дело №***. по описа на
ЧСИ ***с рег.№***. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща
искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане
по чл. 18 от ЗЧСИ,
т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на осн. чл. 116,
буква "в" от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т.10 от
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая молбата на взискателя е съдържала искане
за прилагане на определен изпълнителен способ и е била редовна, поради което е
прекъснала започналите да текат от падежа на вземанията давностни срокове.
Съдът
намира, че след тази дата не са били извършени в продължение на пет години
изпълнителни действия, прекъсващи започналите да текат от образуване на
изпълнителното дело давностни срокове. Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието
е в цитираното Тълкувателно решение, че давността се прекъсва при предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая подобни действия не
са били извършвани.
С
оглед така приетото, съдът счита, че петгодишния давностен срок за погасяване
на вземането за главница е изтекъл на 15.09.2015г. (броен от датата на
образуване на изпълнителното дело), а тригодишния давностен срок за погасяване
на вземанията за лихви е изтекъл още на 15.09.2013г.
Ирелевантно
за спора е прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
"перемпция".
Предвид
изложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание 439, ал.2 от ГПК
за установяване недължимост на процесните вземания се явява изцяло основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските:
Ищецът претендира на основание чл.78, ал.1 от ГПК присъждане на сторените
разноски. Тази претенция се оспорва от ответника с доводи, че с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото. Предпоставките за недължимост на
разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 от ГПК и те са две: ищецът да не
е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Съдът счита, че в
случая не е налице първата предпоставка. От приложеното копие на изпълнителното
дело се установи, че на 29.03.2017г. ответника поискал конституирането му в
качеството на взискател, както и е претендирал предприемане на действия по
принудително изпълнение спрямо длъжника. По този начин е претендирал отричаните
от ищеца права след изтичане на
давностните срокове. С оглед на това, длъжника
не разполага с друг ред за защита на правата си, освен да установи по
исков ред недължимостта на търсените от ответника вземания. Поради това, съдът
счита, че ответника дължи на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
направените по делото разноски, които са в размер на 396,25лв. за държавна
такса, 825лв. за адвокатско възнаграждение и 24лв. за изготвяне на копие от
изпълнителното дело или общо 1245,25лв. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, т.к. то е в минимално установения размер по чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 от ГПК, че Л.Н. ***, ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Ф.И."
ЕАД, ЕИК 200644029, със
седалище и адрес на управление ***, ***, ***, следните
суми : сумата общо в размер на 9711,98лв., в т.ч.: предсрочно изискуема главница в размер на
7222,32лв., лихва за забава в размер на 1319,54лв., дължима за периода от
07.02.2009г. до 23.03.2010г.,
санкционираща лихва по общите условия към договора за кредит в размер на
670,12лв. за периода от 07.02.2009г. до 23.03.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.03.2010г. до окончателното изплащане, и сумата
от 194,23лв. – разноски по делото,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.04.2010г. въз основа заповед за
изпълнение № 1312/25.03.2010 г. по ч.гр.д. № ***по описа на ПлРС, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Ф.И." ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление ***,
***, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Л.Н. ***, ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сумата
от 1245,25лв., представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ***ски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: