ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 736
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлин Ив. Иванов
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело
№ 20212100201121 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във връзка
с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода М. Н. М. ЕГН
********** от ***, лично, и чрез упълномощения му защитник адв. Петър Димитров от АК-
Бургас, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от общото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, наложено му с Определение № 970 от
21.06.2018 г. по ЧНД № 1499/2018г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 07.07.2018 г.
В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез упълномощения си
процесуален представител-юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на молбата
на осъдения поради обстоятелството, че към 04.10.2021 г. осъденият М. не бил изтърпял
повече от две трети от наложеното му общо наказание, т.е. спрямо молителя не били налице
формалните основания за условно предсрочно освобождаване.
Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас също счита, че молбата е подадена
преждевременно, тъй като общото наказание, което понастоящем изтърпява молителят М. е
за престъпления, извършени в условията на опасен рецидив, поради което първата формална
предпоставка за условно предсрочно освобождаване е той да е изтърпял фактически не по-
малко от две трети от наложеното му наказание. Според становището на прокурора, в случая
тази предпоставка не е налице, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
Упълномощеният защитник на осъдения поддържа молбата, твърди, че в случая за
нейното уважаване са налице както формалните предпоставки, касаещи изтърпяната част от
наказанието, така и доказателства за трайното и необратимо поправяне на осъдения
вследствие изтърпяното наказание. Според защитата общото наказание в размер на 5 години
лишаване от свобода, което понастоящем изтърпява М. е следвало да бъде присъединено на
основание чл. 27, ал. 1 от НК към общото наказание лишаване от свобода от 5 години по
първата съвкупност, формирана с определението по ЧНД №1499/2018 г. по описа на РС –
Бургас. Това не е сторено, но според защитника, по отношение на втората съвкупност
действително са налице условията на чл. 27, ал. 1 от НК, поради което изтърпяната част от
наказанието следва да се съобразява и добави към изцяло изтърпяната първа съвкупност по
посоченото определение и при това положение, осъденият М. фактически е изтърпял над две
трети от наложеното му общо наказание. В случай, че съдът не приеме тази теза, защитникът
се съгласява, че действително към настоящия момент осъденият е изтърпял фактически по-
малко от две трети от наложеното му наказание по втората съвкупност, поради което не са
1
налице основанията за неговото условно предсрочно освобождаване.
Осъденият М.М. участва в съдебното заседание лично. Изразява убеденост, че се е
поправил, заявява, че спазва стриктно дисциплината в затвора и на работното си място,
работи непрекъснато в последните пет години в Община ***, не е наказван и многократно е
награждаван, ползва редовно домашен отпуск и желае да бъде условно предсрочно
освободен, за да бъде заедно със семейството и с внуците си. Заявява, че си е взел голяма
поука от изтърпяното наказание и занапред няма да извършва престъпления.
Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните
по делото доказателства, и прие за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 970 от 21.06.2018 г. по ЧНД № 1499/2018г. по описа на Районен
съд-Бургас, в сила от 07.07.2018 г., по реда на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК спрямо
молителя М.М. било определено общо наказание измежду наложените му по НОХД №
1790/2015г. по описа на Районен съд-Пазарджик, НОХД № 313/2016г. по описа на Районен
съд-Варна и НОХД № 6211/2017г. по описа на Районен съд-Бургас, в размер на най-тежкото
от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, търпимо при първоначален
„строг“ режим.
Със същото определение РС – Бургас е определил и наложил общо наказание и по
друга съвкупност, включваща осъжданията на М. по НОХД №96/2012 г. по описа на РС –
Несебър, НОХД №1042/2011 г. по описа на РС – Горна Оряховица, НОХД №448/2012 г. по
описа на РС – Айтос и НОХД №1092/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, също в
размер на пет години лишаване от свобода, за което определил да се изтърпи ефективно при
първоначален „строг“ режим. Наказанието по тази първа съвкупност било изтърпяно от
осъдения М. в Затвора – Бургас за периода от 20.03.2015 г. до 22.12.2018 г. включително.
Считано от 23.12.2018 г. молителят започнал изтърпяване на настоящото общо
наказание в корпуса на Затвора-Бургас. Още при изтърпяване на предходната съвкупност,
със заповед № БС-308 от 06.12.2018 г. на началника на Затвора-Бургас режимът на
изтърпяване на наказанието на М. бил изменен от „строг“ на „общ“, като на 23.07.2019 г.
осъденият бил преместен в ЗО „Строител“. Със заповед № БС-232 от 22.12.2020 г. на
началника на Затвора-Бургас, режимът на изтърпяване на наказанието бил допълнително
смекчен от „общ“ на „лек“, а считано от 08.07.2021 г. осъденият М. бил настанен в ЗО
„Дебелт-1“, където се намира и понастоящем.
Съгласно представената от затвора справка към датата на съдебното заседание –
02.12.2021 г. осъденият М.М. е изтърпял общо три години девет месеца и седемнадесет дни,
от които фактически е изтърпял две години единадесет месеца и девет дни, а от работа са му
зачетени десет месеца и осем дни. Към същата дата остатъкът от наказанието възлиза на
една година два месеца и тринадесет дни. Предвид тези данни, съдът намира за основателно
възражението на прокурора и на процесуалния представител на началника на Затвора –
Бургас, че в настоящия случай отсъства първата от предвидените в чл. 70, ал.1 от НК
задължителни предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Съгласно чл. 70, ал. 1, т.
2 от НК, за условно предсрочно освобождаване на лица, осъдени за престъпления
представляващи опасен рецидив, е необходимо те да са изтърпели фактически не по-малко
от две трети от наложеното им наказание. В конкретния случай, при размер на общото
наказание от пет години, две трети от този срок възлизат на три години и четири месеца,
които към датата на разглеждането на искането за предсрочно освобождаване следва да са
били фактически изтърпени от осъдения. В случая, съгласно представената справка, това не
е така, тъй като фактически изтърпяната част от наказанието на М. към днешна дата възлиза
на две години единадесет месеца и девет дни. Осъденият би изтърпял изискуемия от закона
размер – две трети от наказанието към 23.04.2022 г., което действително прави подадената
му сега молба преждевременна.
Що се отнася до тезата на защитата и че изтърпяваното понастоящем общо наказание
2
от М., в размер на пет години лишаване от свобода, всъщност е част от друго общо
наказание с първата съвкупност, определена по НЧД №1499/2018 г. на РС – Бургас, тъй като
между двете общи наказания са налице условията на чл. 27, ал.1 от НК, съдът намира, че
подобна хипотеза е възможна, но не е отразена в изпълняваното до момента определение по
НЧД №1499/2018 г. Съгласно този съдебен акт, съдът е групирал и наложил общи наказания
спрямо осъдения М. по две съвкупности, като определянето на тези общи наказания е
станало по реда на чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК. Липсва обсъждане на хипотеза
регламентирана в чл. 27, ал.1 от НК, както и властническо изявление на съда за
присъединяване на общото наказание по втората съвкупност, изцяло или отчасти към
неизтърпяната част от наказанието по първата съвкупност. Доколкото съдебният акт по НЧД
№1499/2018 г. е влязъл в сила и понастоящем се изпълнява, за настоящия съд е невъзможно
да върши корекции по отношение на правните основания за групиране на присъдите, както и
самостоятелно да установява дали между формираните съвкупности и определените за тях
общи наказания, в действителност са налице предпоставките за определяне на общо
наказание на основание чл. 27, ал.1 от НК, или не.
Предвид изложеното, във връзка с молбата на осъдения М. за условно предсрочно
освобождаване, съдът констатира, че по делото към датата на разглеждането му не е налице
първата задължителна предпоставка по чл. 70, ал.1, т.2 от НК – осъденият да е изтърпял не
по-малко от две трети от наложеното му наказание, доколкото търпяното от него общо
наказание е за престъпления представляващи опасен рецидив. При липса на тази първа
формална предпоставка е безпредметно да се обсъжда дали по делото са ангажирани
доказателства за поправянето на осъдения, а молбата му, като преждевременно подадена се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М. Н. М. ЕГН
********** от ***, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата
част, в размер на 1 (една) година, 2 (два) месеца и 13 (тринадесет) дни, от общото наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, наложено му с Определение № 970 от 21.06.2018
г. по ЧНД № 1499/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 07.07.2018 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от осъдения и от началника на
Затвора-Бургас, и на протестиране с частен протест от прокурора пред Апелативен съд -
Бургас в 7-дневен срок от обявяването му на страните.
На основание чл.441 от НПК ново предложение или молба за условно предсрочно
освобождаване могат да се отправят от началника на Затвора – Бургас или от осъдения М. не
по-рано от шест месеца от влизане на настоящето определение в сила.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3